№ 8628
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110162322 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, с която по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата от 9381,78 лева по издадената на 06.02.2022 г. срещу длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3493/2022 г. по
описа на СРС, 142 състав.
Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., а
ответникът на ремарке с рег. № ..........., прикрепено към автомобила. Посочва, че на
03.06.2017 г. в Република Германия, на магистрала А28 в посока Бремен, водачът на
товарния автомобил предизвикал ПТП, в резултат на което настъпила авария на двигателя на
последното и трябвало да бъде обезопасено от Пътна служба Вилдесхаусен. Твърди вредите
по застрахования при него автомобил да възлизат на 18763,55 лева, които ищецът изплатил
изцяло с Guarantee call. Счита, че половината от посочената сума следвало да бъде заплатена
от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за тегленото от влекача ремарке, тъй като застрахователното събитие е
възникнало на територията на Федерална Република Германия и приложим материален
закон следвало да е германският. Твърди да е поканил ответната страна да заплати
половината от обезщетението, но получил отказ. Поради изложените съображения моли
искът да бъде уважен и претендира разноски.
Със становище, постъпило в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковата претенция
по основание и размер. Оспорва да са възникнали предпоставките за суброгиране на ищеца
в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Поддържа, че
приложимото материално право е българското, а не немското, като съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
1
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Твърди също, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е завишен, доколкото не отговаря
на действителната стойност за единица труд към датата на настъпване на събитието, както и
на действително вложените количества труд и материали за възстановяване на вредите.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Встъпването в правата на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
който е обезщетил увредения в изпълнение на поети от него с договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ задължения, срещу застрахователя по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, се обуславя от осъществяването на
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане с ищеца по отношение
на влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., в срока на застрахователното
покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водача на същия да е
настъпило застрахователно обезщетение - ПТП; заплащане на застрахователното
обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил в размер на действителните
вреди; да е сключен договор за имуществено застраховане с ответника по отношение на
посоченото ремарке с рег. № ..........., прикрепено към автомобила.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно
дружество за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“, с рег. № ...., с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; сключен договор при ответното
застрахователно дружество за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за ремарке с рег. № С4712 Спорен по делото остава въпросът относно
механизма на ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите,
както и какъв е размерът на последните.
От представеното по делото Уведомление за щета от Държавна служба за пътно
строителство и транспорт на Долна Саксония (с превод от немски на български език), се
установява, че процесния влекач е претърпял авария на двигателя и е трябвало да бъде
обезопасен от Пътна служба Вилдесхаузен.
По делото е представен документ от Поделение Олденбург (с превод от немски на
български език), от които се установява, че застрахователното събитие е настъпило на
03.06.2017 г. и като виновна страна е вписано името на лицето Валери Стоянов. Установява
се още, че по време на инцидента е било извършено обезопасяване на тежкотоварен камион
с аварирал двигател, като услугата е на стойност 957.12 евро.
Представено е съобщение от „Лев Инс“ АД (ищцовото дружество) относно щета №
0000-1709-17-615822 до ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД (ответното дружество)., в което е
посочено, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение на стойност 18763,55 лева по
гражданска отговорност на влекач с рег. № .... АР, като в момента на събитието, влекачът е
бил в композиция с ремарке с рег. № ...... ЕК, чиято задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключена в ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД.
За установяване на механизма на процесното ПТП и стойността на извършеното
обезопасяване на тежкотоварен камион с аварирал двигател, е назначена САТЕ.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице Й. Д. Й., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че на база извършения анализ,
съпоставяйки представените по делото писмени доказателства, механизма на настъпване на
2
процесното произшествие, е следният:
На 03.06.2017 г. около 06:10 часа, на път А28 при км. 120+ в посока гр. Бремен,
отсечка: 350 CD, участък 486, Федерална Република Германия е настъпило събитие, при
което влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК е претърпял
събитие, при което е настъпила авария на двигателя, като МПС – то е трябвало да бъде
обезопасено от Пътна служба Вилдесхаузен.
Вещото лице посочва в своята експертиза, че описаното произшествие в протокол за
ПТП за влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК и
последващото обезопасяване на пътното платно се намират в пряка и причинно – следствена
връзка с настъпилото на 03.06.2017 г. събитие на път А28 при км. 120+ в посока гр. Бремен,
отсечка: 305 CD, участък 486, Федерална Република Германия.
Установява се, че по делото няма данни, каква точно авария на двигателя е настъпила
за влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с полуремарке, с рег. № ...... ЕК. Констатира се,
че стойността необходима за обезопасяването на влекач „Волво ФХ 12.420“, с рег. № .... АР, с
полуремарке, с рег. № ...... ЕК на пътното платно към датата на ПТП е в размер на 957,12
евро или 1871,96 лева.
По делото не се спори, че съобразно Застрахователния кодекс на Република Германия
застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето поделят половината от сумите за
обезщетение за причинените от виновното поведение на водача щети - арг. чл. 59, § 2 от
същия, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД твърдения.
В случая, спорните по делото въпроси касаят две групи обстоятелства, а именно: 1/
начина на определянето на размера на претендираното регресно вземане и 2/ кое е
приложимото право към отговорността на страните - по мястото на настъпване на
процесното ПТП /Застрахователният кодекс на Република Германия/ или по мястото на
постоянно местоживеене на виновния водач /КЗ на Република България/.
На следващо място по основния спорен въпрос между страните относно
приложимото право към отговорността им съдът споделя актуалната съдебна практика,
застъпена в решение № 685/30.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10877/21 г. по описа на
СГС, Ш-Б състав, а именно: В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-
359/14 и С-475/14 се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо
превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу
застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от
Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим I“), но ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент №
864/2007 (Регламент „Рим II“ ) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредите, т. е. отговорност на собственика или държателя на ремаркето, наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице. В тази връзка, първо следва да се определи
чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II“, а след това по чл. 7 от Регламент „Рим I“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II"), освен ако не е предвидено
друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия, съобразно чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са
застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в
съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице
съгласно съответния договор. След като германско законодателство предвижда разделяне на
отговорността между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) 3 № 593/2008 на
3
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към
договорни задължения (Рим I).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е било
избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя.
Предвид обичайното местопребиваване на застрахователите на влекача и ремаркето
на територията на Република България, именно в съответствие с българското
законодателство подлежи на определяне отговорността помежду им за причинените вреди,
като именно КЗ на Република България регламентира както задължението за сключване на
застраховките - чл. 483 КЗ, така и обема на застрахователното покритие по тях, в т. ч.
покритите рискове при застраховки „Гражданска отговорност“ от притежаване и използване
на ремарке - чл. 479 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент „Рим I“/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство.
Следователно, отговорността на ответника по процесния договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при
движение на ремаркето от теглещо превозно средство, както е в настоящия случай.
Ето защо, предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в
качеството му на застраховател на гражданската отговорност на тегленото ремарке, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ за сумата от 9381.78лв., представляваща 1/2
част от стойността на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица № BG/22/116002414928 за причинени вреди - последващото
обезопасяване на пътното платно в Р Германия, вследствие на ПТП от 03.06.2017 г., е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора - цялостна неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв.,
отнасящо се единствено за настоящото исково производство, Съдът определи същото в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и вида и обема на
извършената дейност от пълномощника му, който не е осъществил реално процесуално
представителство по време на проведените открити съдебни заседания. При този изход на
спора сторените от заявителя - ищец разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411, ал. 1 КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер
4
на сумата от 9381.78 лв., представляваща 1/2 част от стойността на платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
BG/22/116002414928 за причинени вреди - последващото обезопасяване на пътното платно
в Р Германия, вследствие на ПТП от 03.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното плащане, за която
сума по ч. гр. дело № 3493/2022 г. по описа на СРС, 142 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.02.2022г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5