РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 126
град Пловдив, 18 януари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
Членове: Мариана Михайлова
Татяна
Петрова
при секретаря Б.К. и прокурора Гинка Лазарова, като
разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 2663 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на А.А.П.,***, ЕГН **********, срещу Решение № 1014/30.06.2020
г. по АНД № 2271/20 на ПРС.
Твърди се,
че решението е незаконосъобразно и неправилно и се моли съда да го отмени, като
отмени и НП.
Навеждат се
доводи, че касаторът въобще не е извършил вмененото му нарушение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения с доводи, че
касаторът не е извършвал „дрифт“.
Ответната
страна не се представлява пред касационната инстанция. В представено писмено
становище се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.
Претендират се разноски.
Прокурор от
ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
настоящото касационно оспорване е Решение № 1014 от 30.06.2020 г. по АНД № 2271
от 2020 г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 20-1030-001195/17.02.2020
г., с което на А.А.П. с ЕГН **********,***, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000
лева за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В мотивите
на първоинстанционният съд са обсъдени подробно направените в първата инстанция
оплаквания, както и въпросите, имащи отношение към административнонаказателната
отговорност, като тези мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав,
което прави излишно повтарянето им – чл.221 ал.2 от АПК.
В допълнение
на тези мотиви във връзка с твърдението на жалбодателя, че не бил извършил
административното нарушение, а ставало дума за случайно поднасяне, това
твърдение е напълно опровергано от показанията на актосъставителя, който сочи,
че след светване на зелен сигнал светофара водачът е форсирал двигателя и се е чуло свистене на
гуми, при което не може да се говори за случайно поднасяне, а е налице преднамерено изваждане на управляваното МПС извън контрол чрез „презавиване“, което е довело
до загуба сцеплението на задните гуми. Посоченото отговаря на изпозваното
разговорно понятие „дрифт”, тъй като движението на автомобила е било напречно на завоя, като същото е
било осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент,
вследствие на преднамерените действия на водача, както са го въприели и
контролните органи.
При извършената
служебна проверка на решението съдът не
констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде
постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора на ответника се следват разноски по делото, които са
своевременно претендирани .
Воден от
изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1014 от 30.06.2020 г. по
АНД № 2271
от 2020 г.
по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.А.П.,***, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Пловдив
разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: