№ 73
гр. Разград, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
и прокурора Ем. Й. Енч.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223300600038 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-РАЗГРАД се явява ЗАМ.ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР
Е.Е..
ПОДСЪДИМИЯТ Т. П. СТ. явява се лично и със защитник адв.С..
СЪДЪТ докладва постъпила по електронна поща молба от адв.Д.М. - защитник на
подсъдимия Т.С., в която сочи, че поради наличие на уважителни причини не може да се яви
в съдебно заседание, моли за отлагане за друга дата.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото ми е известно подсъдимият държи да се гледа делото в
днешно съдебно заседание така, че считам, че няма пречка да се даде ход на делото.
Адв.С.: Действително колегата е депозирал тази молба и действително той ще
продължава да представлява и занапред клиента, но самият подсъдим желае да не се отлага
днешното съдебно заседание и затова ще ви молим да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото. В днешно съдебно заседание не държа да
ме защитава адв.М..
СЪДЪТ намери с оглед изявленията на подсъдимия и защитника му, който се явява в
днешно съдебно заседание, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдия-докладчика, съдия ДРАГАНОВ:
С Присъда № 40/10.12.2021 г., постановена по НОХД № 114/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият Т. П. СТ. от гр. Търговище е признат за виновен в това,
че на 12.11.2020 г. по път II-49 на км. 24+410, в землището на гр. Разград, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер Т 7821 КТ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено
по надлежния ред, като на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, при първоначален строг режим
на изтърпяване.
С Присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието,
наложено на подсъдимия Т. П. СТ. по НОХД № 92/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, а именно една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при общ
режим.
Против присъдата са постъпили въззивна жалба от подсъдимия Т. П. СТ., чрез
защитник адв. Д.М., и въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура - Разград.
В жалбата на подсъдимия се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при съществени
процесуални нарушения и е явно несправедлива. Според жалбоподателя присъдата е
необоснована, тъй като приетите от съда факти не се подкрепяли от събраните по делото
доказателства. По делото не били налице преки доказателства, че подсъдимият е управлявал
автомобила в момента на проверката, като са събрани такива друго лице да го е
управлявало. Нарушението на материалния закон се изразявало в липса на обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изтъкват се нарушения на
начина, по който е измерена концентрацията на алкохол в кръвта, който в процесния случай
не съответствал на надлежния ред, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества
или техни аналози. Съществено процесуално нарушение представлявало липсата на
конкретизиране от обвинението на това в какво се изразяват действията на подсъдимия,
формулирани като изпълнително деяние и начина на осъществяването му, тъй като се
нарушавало правото на подсъдимия да разбере какво точно е извършил. Друго допуснато
съществено процесуално нарушение било липсата на обективно, всестранно и пълно
изследване на доказателствата съобразно чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Първоинстанционния съд не е подложил на внимателна проверка събраните доказателства и
им е придал невярна оценка, като е кредитирал само доказателствата, които подкрепят
обвинението, и е игнорирал оправдателните доказателства. Като други допуснати
съществени процесуални нарушения се сочат недопускане на доказателствени искания от
страна на защитата и необсъждане в задълбоченост на възраженията и доводите й при
съдебните прения. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода като прекомерно тежко предвид наличието на изключителни
2
смекчаващи вината обстоятелства – ниската концентрация на алкохол в кръвта, младежката
възраст на подсъдимия и ниската степен на обществена опасност на деянието.
С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за
невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.
В условията на алтернативност се иска значително намаление на размера на
наложеното наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 55 от НК или връщане на
делото за ново разглеждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбата не са депозирани тогава, има по късно
такива.
В протеста на Районна прокуратура – Разград се навеждат оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон, тъй като с присъдата първоинстанционния съд не е
наложил на подсъдимия комулативно Предвиденото наказание глоба, както и не е приложил
разпоредбата на чл. 343г от НК, предвиждаща лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Предвид на това се прави искане въззивния съд да измени първоинстанционната
присъда, като наложи на подсъдимия комулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК
наказание глоба в размер на 500 лева, като постанови и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три години.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към протеста не са постъпили.
Преписи от жалбата и протеста са връчени на насрещните страни в процеса, като не
са подадени възражения по чл. 322 НПК.
Жалбата и протеста са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лица, които имат право да атакуват присъдата, съгласно чл. 318,
ал. 2, ал. 3 и ал. 6 от НПК.
Подсъдимият се е явил пред първоинстанционния съд и е дал обяснения Според
настоящият съдебен състав намира, че не е необходим разпит на подсъдимия по чл. 327, ал.
2 НПК, но подсъдимият може да дава обяснение във всяко положение на делото.
Не се налага разпит на свидетели и вещи лица при условията на чл. 327, ал. 3 НПК.
Доказателствената наличност е достатъчна, поради което не е необходимо събиране на
допълнителни доказателства.
В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК страните могат да представят допълнителни
писмени съображения.
Делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.
С допълнителните съображения към въззивната жалба са направени доказателствени
искания да се приложи по делото ДП №1873 Зм-63/2021 г. по описа на РУ-Разград и да се
назначи съдебно-комплексна медицинска експертиза с вещи лица – невролог, психиатър и
3
съдебен лекар, които след като се запознаят с показанията на Дрегер Алкотест 7510, с
наличната медицинска документация, както и със свидетелските показания да отговорят на
следните въпроси:
Концентрацията на алкохол в кръвта от 1,54 на хиляда на каква степен алкохолно
опиянение отговаря и какъв ефект е оказал върху поведението на подсъдимия като водач на
МПС преди и след ПТП. Каква степен на мозъчно сътресение е получил подсъдимия, каква е
била тежестта на нараняването, в какво се изразило и какво влияние е оказало върху
поведението му преди и след ПТП. Получените увреждания в главата и травматичните
такива по тялото, в какво са се проявили и до какви усложнения и последици са довели
преди и след ПТП. Как се е отразило на поведението на подсъдимия факта, че след
сътресението на мозъка и загуба на съзнание е местен и се е движел до момента на
оказаната медицинска помощ. При положение, че подсъдимият е бил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.54 на хиляда, претърпял е сътресение на мозъка, загуба на съзнание и
е получил други травматични увреждания по тялото, включително и увреждане на лявото
ухо бил ли е в състояние правилно да възприема, разбира, осъзнава значението на
зададените му въпроси, да отговаря адекватно, както и да ръководи постъпките си.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Няма да соча доказателства.
Адв.С.: Оспорвам протеста. Поддържам въззивната жалба, както поддържам и
допълнителните съображения, които сме депозирали. Действително видно и от събраните по
делото доказателства, че има и налични доказателства, че понастоящем има образувано ДП
срещу основния свидетел за лъжесвидетелстване, а видно от мотивите на съда, че съдът
отказва да кредитира неговите показания именно заради това, че си е променил показанията
и затова считаме, че прилагането на ДП, въобще изхода от това ДП, ще има съществено
значение за това дали следва да се кредитират показанията или не относно това кой е бил
водача. От друга страна считаме, че по делото са останали неизяснени доста факти и
обстоятелства, които в една или друга степен биха оневинили подсъдимия. Подробно сме ги
посочили. Още повече, че за тези ни твърдения има, както писмени, така и гласни
доказателства за неговото и психическо, и физическо състояние преди и след ПТП и затова
считаме, че е от съществено значение да се установи дали действително е осъществен
състава от друга страна на чл.343б, а именно дали е приложена наредбата правилно, дали е
установено по надлежен ред, както изисква законодателя, тъй като нашите съображения са,
че именно е нарушена наредбата и не е установено по надлежния ред концентрация на
алкохол. И точно тези факти и обстоятелства считаме, че биха се изяснили с тези
доказателствени искания, които сме ги направили, затова ги поддържам и ще ви моля да ги
уважите.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна и ви моля да я оставите без
уважение. Запознат съм и с допълнителните съображения към въззивната жалба.
По доказателствата, считам искането за присъединяване на ДП, което е образувано
срещу единия от свидетелите за лъжесвидетелстване за неоснователно и причината за това е,
че същото към настоящия момент е висящо и по него няма постановен краен прокурорски
4
акт и то няма отношение дотолкова, доколкото към настоящото производство дотолкова,
доколкото първоинстанционния съд в мотивите си не е имал право да обсъжда и да
коментира целия събран доказателствен материал и не би допринесло нищо повече за
разкриване на обективната истина по настоящото производство. Още повече, че съда в
мотивите си е развил съображения защо кредитира едни, а не кредитира други гласни
доказателства.
По отношение на искането за назначаване на експертиза, която да даде отговор на
няколко въпроси, предоставям изцяло на вас да прецените.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 10:23 часа с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът се произнесе с определение по заявените доказателствени
искания.
Доказателствените искания направени с допълнителни съображения към въззивната
жалба са две. Първото е за прилагане на ДП № 1873 Зм-63/2021 г. по описа на РУ-Разград,
образувано по чл.290, ал.1 НК и касаещо показанията на свидетеля Радостин Стоев. Съдът
счита, че това доказателствено искане е абсолютно неоснователно. Материалите по това ДП
най-вероятно част от тях са и показания на подсъдимия като свидетел, а най-вероятно, то е
спряно до приключване на настоящото наказателно производство. Фактите и
обстоятелствата, които са релевантни по това цитирано ДП, не са относими към фактите и
обстоятелствата предмет на доказване по настоящото дело. Те имат производен характер и
прилагането му към настоящото дело по никакъв начин няма да спомогнат за изясняване на
фактическите обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на настоящото
дело.
По отношение на експертизата съдът също счита, че и това доказателствено искане е
неоснователно. На първо място следва да се подчертае, че подсъдимият Т.С. е привлечен в
това качество и осъден на първа инстанция само и единствено за престъпление по чл.343б,
ал.1 НК, като това престъпление на просто извършване и няма някакъв съставомерен
резултат.
На първо място разпоредбата на чл.343б за съставомерността на деянието от
обективна страна изисква да се управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация
над 1.2 на 1000, т.е. дали концентрацията конкретната установено в кръвта на подсъдимия е
оказала някакво влияние върху поведението на подсъдимия като водач на МПС, т.е. с други
думи дали той е бил повлиян от тази концентрация и тази концентрация му е попречила на
управлението на МПС от гледна точка на закона няма никакво значение. Константна е
практиката на Върховната инстанция на Република България в тази насока, повече от
въпросите касаят именно това. А що се отнася до последния въпрос от експертизата - можел
ли е правилно да възприема, да разбира, да осъзнава значението на зададените въпроси това,
какво е казал той веднага след ПТП-то и при вземане на алкохолната проба, самото негово
5
изявление не е по реда на НПК и не може да се обсъжда като доказателство по този ред, а
обстоятелството като цяло кой е управлявал МПС-то в момента на инцидента, ще се извлича
от съда от всички други събрани по делото доказателства.
Водим от изложените съображения, съдът, както вече бе посочено счита
доказателствените искания за неоснователни и ги отхвърля.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на защитата на подсъдимия Т.С. като
неоснователни и неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Адв.С.: Нямаме искания.
Съобразявайки становището на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля ви да оставите депозираната пред вас жалба заедно с
допълнителните съображения без уважение и да уважите протеста на РП-Разград по
изложените съображения. Безспорно установено е, че с акт на първата инстанция
подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б от НК, като
санкцията, която е визирана в материалния закон наред с наказанието лишаване от свобода
кумулативно е предвидено и наказание глоба както тогава, когато е правоспособен водач на
МПС кумулативно е предвидено наказанието по чл.343г от НК, а именно лишаване от право
да управлява МПС за определен период от време.
Видно от постановеният съдебен акт, както в неговата диспозитивна част, така и в
мотивите, съдът според нас е пропуснал да обърне внимание именно на наличните
кумулативни санкции и е пропуснал налагането на такива с оглед на което ви моля да
измените първоинстанционната присъда като наред с наказанието лишаване от свобода, да
приложите и наказанието глоба чийто размер да бъде 500лв., както е посочен и в
депозирания пред вас протест и лишите от право да управлява МПС за срок 3 години при
условията на чл.343г от НК. В този смисъл, ви моля да се произнесете.
Адв.С.: Аз ще ви моля да уважите изцяло въззивната жалба, както и изложените
допълнителни съображения към същата. Поддържам ги и понастоящем. Аз за разлика от
представителя на обвинението считам, че не следва да се потвърждава първоинстанционния
акт, а напротив, трябва да се отмени изцяло като се постанови оправдателна присъда като
6
съображенията ми за това са следните.
Действително подсъдимият е признат за виновен по чл.343б, ал.1 от НК, но за да се
приеме, че действително той е осъществил състава на този член, трябва да са налице
абсолютно всички елементи от фактическия състав. Един от тези елементи е именно на
първо място той да е управлявал автомобила.
Достатъчно от една страна са доказателствата, че няма налични безспорни
категорични, че действително той е управлявал автомобила. На първо място видно е, че и
медицинските служители и полицейските служители са пристигнали на место след
претърпяното ПТП. Самите те установили единствено последиците от това. Същите не са
очевидци и по никакъв начин не са констатирали кой бил водача на автомобила. Именно те
са направили опит да установят кой е водача, като считам, че това е станало неуспешно.
От друга страна факта, че действително той не е управлявал и че няма безспорни
доказателства, са именно показанията на свидетеля, който е бил в автомобила и който
действително е управлявал. По делото са приложени писмени доказателства от ДП и от
съдебна фаза, включително и проведените очни ставки, от които може да се установи, какви
са били причините поради които той в първоначалните си показания е дал едни показания, а
в последствие е казал кой е бил действителния водач. Не виждам основания да не се
кредитират тези показания. Факта, че те се познават и че в последствие той си е променил
показанията, не е достатъчно като основание, за да бъдат изключени от доказателствения
материал, включително и в тази насока има безспорна съдебна практика и такава според
която един свидетел, не е свидетел, за да се постанови осъдителна присъда.
От друга страна категорична е пак съдебната практика, че присъдата не може да
почива на предположения. А в случая сме изправени именно в тази хипотеза, че се
предполага, че той е управлявал автомобила. Други доказателства в тази насока няма.
Действително назначени са медицински експертизи, с които се е опитало да се даде
отговор на този въпрос, но конкретни въпроси във връзка с това нито има поставени такива
задачи, нито има и отговор. Експертизите са дали отговор на уврежданията и то само на
подсъдимия, и въз основа на това вещите лица са направили от една страна предположения,
а в едно от съдебните заседания вещото лице д-р Василева е отговорила, че тя няма такава
задача и не може да отговори относно психическото състояние на лицето, а можело е да се
установи именно със съдебно медицинска и комплексна експертиза кой е бил действителния
водач и това може да се установи не само чрез уврежданията, които са претърпели и
подсъдимия и другото лице, но и според местонахождението, по траекторията на телата
вътре в автомобила, има си съдебна практика в това отношение. Това много често става
основание ВКС да отменя актове на окръжни съдилища и да ги връща делата, именно заради
неизясняването на този въпрос. Това действително е останало неизяснено, а можело е да
бъде изяснено с една такава експертиза. За това считам, че абсолютно няма никакви
доказателства, а единствено едно предположение кой може да е бил водача, основавайки се
именно на предварителните показания на свидетеля.
7
Действително съдът се основава и на така наречените отговори на самия подсъдим.
Именно във връзка с това бяха направени и в днешно съдебно заседание искания, защото
съдът така или иначе ги е кредитирал в мотивите си и ги приема като доказателство, че той
не е бил в състояние, не е бил адекватен и не е разбирал, както зададените му въпроси, така
и отговорите. Безбройни са доказателствата медицински, гласни, писмени, че действително
лицето не само, че е имало мозъчно сътресение, и че той е изпаднал в безсъзнание, което до
голяма степен обяснява състоянието, в което той е бил, за да се изключат неговите отговори,
че действително той е бил водача. За това считам, че няма абсолютно никакви доказателства
по отношение на този елемент, а именно, че той е управлявал автомобила.
На следващо място, че управлявал с алкохол с определено количество в случая 1.54,
което обаче трябва да е установено по надлежния ред. Законодателят е казал, че този
надлежен ред е определен именно в тази наредба, а Наредба №1 от 19.07.2017 г. прави
разграничение между случаите отделните хипотези, когато количеството на алкохол е до 1.2
промила в кръвта и когато е над 1.2 според показанията на дрегера. Чл.7 и следващите от
тази наредба законодателят не дава избор, а изрично е посочил, че когато е с концентрация
над 1.2, следва освен показанията на дрегера, да се използват и доказателствения анализатор
или медицинското изследване. Съобразявайки този член и анализирайки събраните
доказателства на първо място се установява да, действително имаме показания на дрегера.
Съдът приема, че лицето се е съгласило с тези показания, тъй като изрично е записал. Ако
беше назначена една експертиза, която да установи дали той е осъзнавал, щеше да се
разбере дали действително той е приел показанията на дрегера или не. В
първоинстанционното и в настоящото производство имам чувство, че се събират само
доказателства, които са в подкрепа на обвинението, но не и такива, които да оправдават
подсъдимия. Ако действително беше назначена такава експертиза, щеше да се установи
съобразявайки показанията на дрегера 1.54 според степента на алкохолното опиянение, това
отговаря на средната степен на алкохолно опиянение, при което се оказва, че се нарушава
възприемателната способност на лицето, неговото внимание, на мисловните му процеси,
разстройва се координацията на движенията, нарушение в говора, походката, реакциите са
силно забавени, каквито доказателства по делото имаме. Това е по отношение на
алкохолното опиянение.
От друга страна, имаме безспорни доказателства, включително и доктора, който е
извършил първоначалния преглед констатира, че е налице комоцио и загуба на съзнание.
Там степените са четири, както и последиците било от мозъчното сътресение,било и след
това, ако е изпаднал в безсъзнание. Именно тези степени разглеждайки именно дават
отговор, че в такова състояние лицето не е адекватно, нарушава се неговата мисловна памет
и речта, отразява се на неговите възприятия в комбинация на слуха му, тъй като едно от
признаците е именно нарушение в слуха, и в една комбинация от алкохол с такова
количество, уврежданията в паметта, в речта, в говора, които са настъпили в резултат на
това мозъчно увреждане и физическите увреждания, които е претърпял и които са безспорни
и видни от СМЕ е видно, че той не е бил в състояние адекватно да разбира, какво се е
8
случило с него, какви последствия могат да настъпят. За това приемайки съда, че той е
приел показанията и отказал да му се извърши кръвна проба,реално се извършват едни
предположения и се приема, че действително е приложена по надлежния ред. А в случая
именно съобразявайки изложеното се установява, че показанията на дрегера, имайки
предвид именно наредбата, те не са доказателство и не могат да служат в настоящото
производство, а последващите не са извършени. Отделно от това ние нямаме никакво
доказателство, тъй като в чл.7 изрично е предвидено установяването било с доказателствен
анализатор или с медицинско изследване. Ние нямаме никакви доказателства по делото, че е
дадена възможност, щом приема, че той е бил адекватен, никаква възможност той да приеме
един от методите. Те са го съпроводили до болничното заведение, обаче защо са решили да
приложат този метод, а не са дали възможност лицето да избере, нямаме доказателства и не
се установяват. Отделно от това видно е, че е нарушена процедурата и по отношение на
това, че той отказал и медицинското изследване, а се основават на протокола от
медицинското изследване. Този протокол не е попълнен. Да, действително има подпис на
лекаря, но самият протокол, в какво състояние е прието лицето, дали са приложени талоните
със съответните стикери, както предвижда наредбата ние нямаме такива доказателства.
Отделно този протокол не е съобразен с изискванията на тази наредба, включително и
дневника, който е приложен по делото, тъй като този протокол и дневника, те са попълнили
във връзка с това той да бъде задържан за 24 часа, тъй като, ако беше въз основа на тази
наредба, щеше в дневника и в протокола да се посочи кога е приет, в колко часа, в какво
състояние, причините и т.н. всички тези неща липсват, което е пак съществено процесуално
нарушение и не може да е основание да се приеме, че лицето е отказало. За това считам, че
не е доказано по надлежния ред, а след като не е доказано по надлежния ред, не може по
предположения да се постановява осъдителна присъда.
Алтернативно, длъжна съм, ако въпреки всичките тези процесуални нарушения,
съдът приеме, че са налице осъдителните предпоставки, то да приеме, че така наложеното
наказание е прекалено завишено и не отговаря въобще на степента на извършеното от дееца.
Трайна е съдебната практика и на разградския съд и на ВКС, от която се вижда, че така
определеното наказание е прекалено завишено, не е съобразено, както с възрастта, с
материалното положение, с факт, че става въпрос за млад човек, който продължава
образованието си, факт е, че да, действително има едно предишно осъждане, той е за друг
състав и не може това да е единственото основание да се завиши до такава степен
определеното му наказание.
За това ще ви моля, ако въпреки всичките процесуални нарушения, въпреки липсата
на безспорни доказателства, че действително той е осъществил състава приемете, че следва
да се потвърди, то ви моля да измените така наложеното наказание като го намалите под
минимума. В този смисъл, моля за вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам казаното от адв.С.. Не си спомням нищо, не съм
карал, моля за извинение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ С.: Моля за извинение. Не си спомням дали
9
съм карал. Не съм карал. Не си спомням нищо от всичките действия, които са извършени
върху мене.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, заседанието продължи в 10:50 часа с участието на явилите се
страни.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10