Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...................
гр. Карлово, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд трети наказателен състав,
на
девети ноември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
при
секретаря Цветана Чакърова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 193 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.2”
ООД с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление ***, управлявано от Н.Х.В. с
ЕГН**********, чрез адв. К.М., против наказателно постановление № 16 от
11.03.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-П., с което на дружеството –
жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение
на чл.200, ал.1 т.6, във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
С жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, за наличие на
условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. К.М., който поддържа жалбата по
изложените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от Д.К. – Д. на Дирекция „Административни, финансови и правни
дейности” в Р. и. по о. с. и в. гр.П., която оспорва жалбата и моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата
е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока,
предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
На 07.11.2019год., съгласно плана за
контролната дейност на РИОСВ-П. за 2019год. била извършена проверка на обект „М.
за преработка на мляко и млечни продукти“ в с. Д., община К. с ползвател „П.-*”
ООД гр. К., съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти /РЗ/ № 33140242/16.07.2018год.,
издадено от БД ИБР- П., съгласно чл.46, ал.1, т.3, буква „Б” от Закона за
водите. Проверката на пречиствателната им станция била извършена от служители
на Р.П. /св.В.Х. и св.А.Д./, съвместно със специалист на Регионална лаборатория
към ИАОС – П. /св.Н.А./ и в присъствието на представител на „П.-*” ООД /св.П. С./.
В хода на проверката били взети проби от отпадъчна вода от пункт № 1 – изход ПСОВ
за смесен поток пречистени битово-фекални и производствени води, намиращи се на
площадката на обекта. Пробовземането било осъществено от специалист на
Регионална лаборатория към ИАОС – П. - св.Н.А., в присъствието на представител
на дружеството - св.П. С.. При проверката бил съставен Протокол № 0000816/07.11.2019
г. на РИОСВ –П. и Протокол за вземане на извадка от води №928/07.11.2019 г. на
РЛ-П..
Видно от представения протокол за
изпитване с резултати от анализирана проба отпадъчна вода с №
10-1394/13.11.2019 г. на РЛ-П., депозиран в РИОСВ-П. с придружително писмо с
вх.№ 0-3095/21.11.2019 г. е, че пробата не отговаря на индивидуални емисионни
ограничения /ИЕО/ посочени в притежаваното от „П.-*” ООД разрешително за
заустване, по показатели, както следва - Общ азот измерено 19+/-1 mg/dm3 при
норма 10,0 mg/dm3 и Общ фосфор /като Р/ измерено - 2,8+/- 0,1 mg/dm при норма
2,0 mg/dm .
С оглед резултатите от проверката е констатирано, че „П.-*” ООД като титуляр на Разрешително за заустване № 33140242/16.07.2018год., издадено от БД ИБР-П., не спазва разпоредбите на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите да поддържа качеството на зауствана в повърхностен воден обект – река Д., отпадъчна вода, формирана в резултат от дейността на обекта, в съответствие с условията в Разрешителното за заустване.
За това на 20.12.2019 г. от оправомощено
длъжностно лице бил съставен процесният АУАН № 80/20.12.2019 г. в който били
отразени установените при проверката факти и с който било прието, че „П.-*” ООД
гр.К. е осъществило нарушение по чл.200, ал.1, т.6, във вр. с чл.48, ал.1, т.3
от Закона за водите. За съставянето му „П.-*” ООД гр. К.
е било надлежно поканено с писмо №0-3200 от 06.12.2019г., връчено на
12.12.2019г., но не се явил представител. Така съставения АУАН бил изпратен с
писмо №0-47 от 08.01.2020г. за връчване на общ.К. и бил върнат подписан от Н.Х.В.
– Управител на „П.-*” ООД гр. К..
Въз основа на така съставения АУАН
компетентният орган - директорът на Р.П. е издал атакуваното наказателно
постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му, както и данни за извършителя, на „П.-*”
ООД гр. К. на основание чл.200, ал.1 т.6, във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона
за водите била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.Х.,
свидетелите А.Х.Д., Н.Р.С., Н.Г.А., М.К. и П. С., Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти /РЗ/ №
33140242/16.07.2018год., Протокол № 0000816/07.11.2019 г. на Р.П.
Протокол за вземане на извадка от води №928/07.11.2019 г. на РЛ-П., протокол за
изпитване с резултати от анализирана проба отпадъчна вода с №
10-1394/13.11.2019 г. на РЛ-П., АУАН №
80/20.12.2019 г., писмо №0-3200 от 06.12.2019г., писмо №0-47 от 08.01.2020г., Решение №РР-3706 от 27.11.2019г. за отказ за
изменение на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни водни обекти /РЗ/ № 33140242/16.07.2018год., писмо №258 ПД
от 17.07.2020г. на ИАОС-РЛ П. ведно с приложен БДС за качеството на водата – на
български език и вътрешна лабораторна методика, писмо №387 ПД от
29.10.2020г. на ИАОС-РЛ П., ведно с приложени доклади за валидиране и за
верифициране, сертификат за акредитация, Заповед №А 228 от 24.06.2029г. на
ИАОС, трудов договор №545 от 04.07.2012г., допълнително споразумение към
трудов
договор №545 от 04.07.2012г., длъжностна характеристика, Заповед
№25/14.09.2019г. на „П.-*” ООД гр. К..
Съдът не ползва показанията на св. М. М.,
тъй като същият не е присъствал на проверката. В съответствие със събраните
писмени доказателства са показанията на останалите свидетели – В.Х., А.Х.Д., Н.Р.С.,
Н.Г.А., М.К. и П. С., които са последователни логични, непротиворечиви и
подкрепящи се с останалите доказателства по делото.
Видно от оплакванията в жалбата е, че
жалбоподателят оспорва резултатите от направената проба. Същите обаче доколкото не са оспорени от
жалбоподателя по предвидения ред се явяват годно доказателство. В протокола са
записани и всички стандарти за взетите проби. Жалбоподателят заявява, че
провежда собствен контрол на заустваните води, като твърди, че резултатите
отговарят на предвидените изисквания. Независимо от това, резултатите от
собствения мониторинг, осъществяван от жалбоподателя по никакъв начин не могат
да игнорират констатациите в хода на проверката, осъществени от служители на
РИОСВ.
Предвид изложеното съдът намира за
правилно, че дружеството е санкционирано
на осн. чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ защото е изхвърляло отпадъчни води във воден обект,
като е нарушило емисионните норми и изисквания.
Дружеството въз основа на Разрешително за заустване №
33140242/16.07.2018год., за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни водни обекти е изхвърляло свои отпадъчни води със сериозно
завишени вредни стойности - общ азот измерено 19+/-1 mg/dm3 при норма 10,0
mg/dm3 и Общ фосфор /като Р/ измерено - 2,8+/- 0,1 mg/dm при норма 2,0 mg/dm .
Нарушението се изразява в неизпълнение
от водоползвателя - титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1,
т.3 от ЗВ - да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с
условията на Разрешителното за заустване. Налице е законово дефинирано
разграничение между понятията „емисионни норми” и „индивидуални емисионни
ограничения” /чл.120 от ЗВ/, нарушаването на емисионните норми се свързва с
неспазване на нормативно установените стойностите за веществата и показателите
за качеството на отпадъчните води /по аргумент от § 1, т.9 от Наредба № 6/09.11.2000г.
за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти/, а неспазването на определените с
разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни
ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително. Според
чл.38, ал. 2 от Наредба № 2, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1) заустването на
отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за
водите; 2) заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в
издаденото разрешително за заустване. Съответно, ал.3 на същия текст сочи, че
по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за
заустване индивидуални емисионни ограничения. Видно от правилото на чл.38, ал.3
от Наредба № 2 дали емисионните норми са определени с нормативен акт, или с
индивидуално разрешение е ирелевантно. Без значение е и наличието или липсата
на издадено разрешение за заустване. Съществен е фактът на изхвърляне на
отпадъчни води, /като в случая е установено, че това е сторено от нарушителя/
във водните обекти в отклонение от съответните изисквания за параметри,
концентрация и/или емисионно ниво.
Правилно и съответно на нарушението е
наложената санкция, като тя е определена в размер, ориентиран към минимума, а
именно 2000 лв., а и не е направено искане за намаляването й.
При проверка относно спазване на
процесуалните изисквания съдът намира, че актът и наказателното постановление
са съставени при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и съдържат
основните реквизити, посочени в тези норми, съставени са от компетентни лица,
като потвърждение за това е и приложената към административно-наказателната
преписка Заповед. Спазени са изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН относно
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Налице е редовно връчена покана,
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и с участие на двама свидетели.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, предвидени в
чл.34 от ЗАНН. Независимо че проверката е била инициирана на 07.11.2019 г., то
резултатите от нея са били ясни едва
след внасянето в РИОСВ на протокол с резултати от анализирана проба отпадъчна
вода с протокол за изпитване с № 10-1394/13.11.2019 г. на РЛ-П., депозиран в
РИОСВ-П. с Придружително писмо с вх.№ 0-3095/21.11.2019 г. Видно от
представения АУАН е че същият е съставен
на 20.12.2019 г. т.е. в 3-месечния срок от установяване на нарушението, а
същото е било установено едва след получаване на крайните резултати от
проверката. Спазен е и срокът за издаване на наказателно постановление.
Не са налице основания за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Налице са сериозно завишени стойности на
замърсяване на водите, които се отклоняват значително от разрешените -
неразтворени вещества , именно : общ
азот измерено 19+/-1 mg/dm3 при норма 10,0 mg/dm3 и Общ фосфор /като Р/
измерено - 2,8+/- 0,1 mg/dm при норма 2,0 mg/dm.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от
НЗПП право да получи направените разноски има въззиваемата страна. Съдът, като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди е 80 лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ :
1.ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16 от 11.03.2020 г., издадено от Директора на
РИОСВ-П., с което на „П.*” ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ***, управлявано от Н.Х.В. с ЕГН********** е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.200, ал.1 т.6, във вр. с чл.48,
ал.1, т.3 от Закона за водите.
2. „П.*” ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на РИОСВ-П. направените по делото
разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
3. Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред А. с. – П.
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Районен
съдия : ...............................
Ц.Ч.