Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260096 / 14.3.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3729 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Образувано е по искова молба от“****”ЕАД, с ЕИК:**** и адрес:гр.****, срещу Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1439.70 лева., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: ****, за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2015г., сумата от 195.73 лева., представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г.- 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, сумата от 32.92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода 06.2014 г.- 05.2015 г., за които суми е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС.
В законоустановения срок ответникът Р.К.В. не е подал отговор.
С определение от 06.11.2021 г. по искане на ищцовата страна на основание чл.219 от ГПК, “****” ЕООД, с ЕИК:**** са конституирани като трето лице- помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирани по делото писмени молби поддържат предявения иск и молят съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител – адв. С.И. – ПАК, която оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Третото лице помагач на страната на ищеца в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д. № **** г. на СРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По силата на чл.149 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и лицата по т.1-6, вкл. и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто се явява и ответникът. Небитов клиент по смисъла на § 1, т.33а от ПЗР на ЗЕ е този, който купува топлинна енергия за небитови нужди. Изхождайки от факта, че ответникът е собственик на имотът, за който е доставяна топлинната енергия представлява магазин, който по самото си предназначение не следва да се ползва за битови нужди, то несъмнено се налага изводът, че доставяната енергия е за небитов нужди.
В конкретния случай, от приложения към исковата молба договор № 18404/360878 от 05.11.2014 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. Видно от съдържанието на договора, страните са постигнали съгласие договорът да бъде сключен за срок от 5-години, считано от 01.02.2014 г., а процесния период, за който се претендират сумите е м.02.2014 г. – м.10.2015 г. От тук следва извода, че между страните е било налице валидно облигационно отношение, основано на сключен между страните писмен договор, което не се спори.
От друга страна съгласно императивната разпоредба на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от закона. В този случай законът не прави разлика между битовите и небитовите клиенти. Самото съдържание на възникналото по силата на закона правоотношението е регламентирано също от закона – клиентът, собственик на обект в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплаща доставената топлинна енергия по един от начините, посочени в чл.155 от ЗЕ, и по цени, определени с Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. Задължението пък за доставка е закрепено в чл.130, ал.1 от ЗЕ – топлопреносното предприятие е длъжно да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия. В тази връзка следва да се отбележи, че общите условия, ако бъдат приети от клиента, само детайлизират отношенията между страните, но същите не могат да предвидят нито различна цена на топлоенергията, нито да уговорят начин за разпределяне на същата, различен от тези, които са уредени в съответните нормативни актове - ЗЕ и Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.
В случая видно от приложения и неоспорен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, се установява, че ответникът Р.К.В. на 27.03.2000 г. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно „магазин“ ***, което също не е спорно между страните. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. Оспорването от ответника е бланкетно, поради което и неоснователно, доколкото от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба се установява по безспорен начин, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот. В подкрепа на този извод на съда е и представената и неоспорена справка за имот към 12.07.2016 г., от която се установява, че ответникът през процесния период не е отчуждавал топлоснабдения имот.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. Б.Р. през процесния период разпределението на топлоенергията, отчетена от общия топломер, между потребителите в СЕС с адрес гр. *** се извършва от ФДР „ ***“ ЕООД “ - гр. С., която ФДР е разпределяла топлоенергията в съответствие със ЗЕ, и в съответствие с Приложението към чл.61, ал.1 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като е начислявала на ответника ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия за отопление - отдадена от Сградна инсталация (СИ ) и от едно отоплително тяло в процесния имот, както и за м. август, м. септември и м. октомври 2015г. - за БГВ. След отчетни периоди 01.05.201З г. - 30.04.2014 г. и 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. прогнозната топлоенергия, начислявана на ответника, е изравнявана с разпределената му: за СИ - определена по изчислителен път, за отопление имот - разпределена по норматив чрез екстраполация по максимален специфичен разход за сградата (МСРС), както и за БГВ - по преценка на ФДР за отчетен период 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. съобразно разход от предходен период и за отчетен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - по норматив, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че начислените суми на ответника са в съответствие с действащите за отделните периоди цени
От експертизата се установява, че за отчетни периоди: 01.05.201З г. - 30.04.2014 г. и 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., топлоенергията, отдадена от СИ за СЕС, е определяна по методиката за дялово разпределение регламентирана в т. 6.1.1. от Приложението към чл.61, ал.1 на Наредба N 16-334 и е разпределяна в съответствие с т.6.1.3. пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, като разпределената такава за имота на ответника е за 61 m3, като изравнителната сметка за отчетен период 01.05.201З г. - 30.04.2014 г. е разделена на два под периода между: К.Д. (стар собственик ) - за периода преди процесния период 01.05.201З г. - 31.01.2014 г. и ответника Р.В. (нов собственик) - за периода 01.02.2014 г. - 30.04.2014 г. (част от процесния период).
Вещото лице е установило, че през процесния период в имота на ответника е имало едно отоплително тяло, свързано към сградната отоплителна инсталация с монтиран ИР с визуален отчет и с идентификационен номер 0447 8494, като ответникът не е осигурявал достъп за отчитане на ИР. За неосигурения достъп са съставяни Констативни протоколи, подписани от представител на СЕС.
В изравнителните сметки за отчетните периоди поради неосигурения достъп за отчет, ФДР е разпределила топлинна енергия, отдадена от отоплителното тяло в имота, по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (по норматив). От СТЕ се установява, че на ответника не е разпределяна топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в общите части на СЕС, но имотът на ответника е свързан към СИ за БГВ. Вещото лице е установило, че за процесния период ФДР е разпределяла прогнозна топлоенергия за БГВ при ежемесечен прогнозен разход. На определените за отчет основни дати 19.05.2014 г. и 18.05.2015 г., както и на допълнителните дати в имота на ответника не е бил осигурен достъп за отчет на водомера за топла вода и оглед на водоснабдителната инсталация, за което са били съставени Констативни протоколи, подписани от представител на СЕС. За отчетния период 01.05.201З г. - 30.04.2014 г. на ответника не е начислен разход за БГВ, както и не е разпределена топлоенергия и не е начислена сума, а за отчетен период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., разпределената топлоенергия за БГВ по норматив.
Вещото лице е установило, че за периода 01.05.2015г. - 31.10.2015г. - част от процесния период и част от цял отчетен период 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., за потребителите в СЕС, както и на ответника е разпределяна само прогнозна топлоенергия без да е извършен реален отчет на водомерите за топла вода, съответно не е разпределена топлоенергия по отчет и не са начислени суми по отчет.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2015 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. С. ***, стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия е в размер на 1389.65 лева, а дължимата лихва за забава за периода от 31.03.2014 г. до 12.07.2016 г. е в размер на 187.52 лева или общо дължимата сума е в размер на 1577.17 лева. Вещото лице е установило, че неплатената сума за дялово разпределение от ответника за периода от 02.2014 г. до 10.2015 г. за процесния имот е в размер 32.92 лева, от които 29.00 лева - главница и сумата от 3.92 лева лихва, или общо неплатена сума за абонат с адрес: гр. С., ***е в размер на 1610.09 лева, от които 1418.65 лева главница и 191.44 лева лихва.
Вещото лице не е установило, ответника да е извършвал плащания на процесните суми.
В горния смисъл съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми.
На основание чл.86 ЗЗД, следва да признато за установено, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Независимо, че в първото съдебно заседание съдът не прие за разглеждане противопоставеното от особения представител на ответника възражение за погасяване по давност на процесните суми, съдът намира, че следва да обсъди същото за пълнота и прецизност на решението. Настоящият иск е по реда на чл.422 от ГПК – установителен и продължение на проведено вече заповедно производство, като същия се счита за предявен от момента на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на 03.08.2016 г., а процесния период на главницата е м.02.2014 г. – м.04.2015 г., поради което и не е изтекъл три годишният давностен период и няма погасени по давност суми.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски.
Ищеца е представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 633.37 лева, от които: 33.37 лева – държавна такса, депозити за вещи лица в размер на 350.00 лева, и депозит за особен представител в размер на 350.00 лева. В заповедното производство ищецът е доказал разноски за държавна такса в размер на 33.37 лева за държавна такса, или общо разноски по заповедното и исковото производство в размер на 866.74 лева, които с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „****” ЕАД, с ЕИК:**** и адрес: гр.С., *** срещу Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, че Р.К.В. *** ЕАД сумата от 1439.70 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се на адрес: гр. С., ***, за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2015 г., сумата от 195.73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г.- 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 32.92 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода 06.2014 г.- 05.2015 г., за които суми е издадена Заповед от 05.10.2016 г. по ч.гр.д.№ **** г. на СРС.
ОСЪЖДА Р.К.В., с ЕГН:********** и адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД, с ЕИК:**** и адрес: гр.С., ***, сумата от 866.74 лева, представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „****” ЕООД, с ЕИК:**** и седалище и адрес на управление: гр.С., ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № **** г. на СРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: