№ 562
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 15004/27.09.2021 г., допълнена с жалба с
вх.№ 15539/07.10.2021 г., подадени от Н. КР. КР., ЕГН:**********, със
съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, Дом Васил Левски,
ет.1, офис 10, в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
20218190400422 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 от
регистъра на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Пловдив, против
начислени по изпълнителното дело такси и разноски от съдебния
изпълнител. Жалбоподателката твърди, че по изпълнителното дело й е
връчена покана за доброволно изпълнение на 13.09.2021 г., заведено от
бившия й съпруг и от неговата сестра. Посочва, че въпреки задължението на
взискателя А. към К. за присъдени разноски и издръжка за двете родени от
прекратеният им брак деца, А. не само отказвал да погаси дължимите й се
суми, но и образувал нови производства срещу жалбоподателката. Конкретно
с жалбата вх.№ 15004/27.09.2021 г. се оспорват следните такси и разноски по
изп.д.№ 422/2021 г., включващи: присъдено адвокатско възнаграждение от
400 лева с постановление от 03.09.2021 г; начислени такси за връчване на
съобщения и изпращането на писма и налагането на запори върху закрита
банкова сметка в Банка ДСК и Райфайзенбанк /България/, като по отношение
на последните се сочи, че са несеквестируеми; такси за налагането на запор и
връчване на съобщения и писма върху вземанията на К. от Националното
1
бюро за правна помощ /НБПП/; такси за налагането на запор по заведено от
К. изп.дело за събирането на присъдени суми за адвокатско
възнаграждение.Според жалбоподателката всички тези такси и разноски са
били начислени преди да изтече срокът за доброволно изпълнение. Н.К.
поддържа, че е погасила сумата от 312, 30 лева – присъдено адвокатско
възнаграждение и намира за незаконосъобразно принудителното й събиране с
искане да се отменят таксите и разноски, които са начислени за събиране на
сумата. Излага доводи, че има насрещно вземане по изп.дело на ЧСИ
Митрова и ЧСИ Зорница Добринова, които надвишавали размера на
търсената от нея сума по настоящото изп.дело. Възразява за като
незаконосъобразно налагането на запор върху вземанията й от Националното
бюро за правна помощ и възразява, че изп.способи не съразмерни на
задълженията, поради което намира, че е налице нарушение на чл.442а ГПК.
Моли да й се предостави възможност да представи доказателства за
актуалния размер на задълженията на взискателя А.. Прилага авизо за
издадено преводно нареждане за кредитен превод изд. на 02.10.2021 г. от
Банка „ДСК“ за извършен превод на сумата от 312, 30 лева с получател Р.Д.
Д. и основание на превода - присъдени разноски по в.гр.д.№ 645/2021г. на
ПОС, X гр.с.
Ответните страни по жалбата – АНГ. В. АНД. и АТ. В. АНД.,
взискатели в изпълнителното производство, чрез пълномощника си адв.Р.Д.,
не вземат становище.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното
производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване
действия на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218190400422 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова е образувано по молба на АНГ. В. АНД. и АТ. В. АНД., чрез
пълномощника адв. Р.Д., против Н. КР. КР. въз основа на изпълнителен лист
издаден на 07.06.2021 г. за за заплащане на следните суми: 1202, 11 лева –
дължимо обезщетение на А.А. за ползването на притежавани от него ид.ч. от
апартамент в гр.Пловдив, ***, ведно със законна лихва считано от 02.10.2019
г., както и на разноски от 248, 34 лева ; 2 003, 51 лева - дължимо обезщетение
на А.А. за ползването на притежавани от нея ид.ч. от апартамент в
гр.Пловдив, ***, ведно със законна лихва считано от 02.10.2019 г., както и на
разноски от 133, 14 лева.
С молбата за образуване на изпълнително дело са представени
пълномощни и договор за правна защита и съдействие между АНГ. В. АНД. и
адв. Р.Д. за договорено възнаграждение от общо 400 лева. С постановление от
03.09.2021 г. съдебният изпълнител е присъдил възнаграждението от 400 лева
в полза на взискателя.
По делото е извършена справка в регистъра на Банковите сметки и
сейфове на БНБ, според която длъжникът има открити банкови сметки в
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и в Банка „ДСК“АД, върху които съдебният
изпълнител е наложил запор. За налагането на запорите, изготвянето и
изпращане на уведомление, както и за допълнителни куриерски разходи,
2
съдебния изпълнител е начислил такси в общ размер на 64, 80 лева с ДДС по
т.9, т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка от 03.09.2021 г. /л.23 от изп.д./
С разпореждане от 08.09.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор
на вземанията на Н.К. в качеството й на взискател по изп.д.№ 245/2015 г. по
описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№ 823. За така наложения запор е
начислена сумата в общ размер на 42 лева с ДДС по по т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ,
видно от сметка от 03.09.2021 г. /л.26 от изп.д./
На 13.09.2021 г. на Н.К. е връчена покана за доброволно изпълнение, с
която е уведомена, че задължението й по изпълнителното дело към 03.09.2021
г. възлиза в размер на 5 262, 97 лева, от които: 381, 48 лева -неолихвяема
сума, 3 205, 62 лева - главница, 625, 10 лева - лихви, и 184 лева - разноски по
изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 466,77 лева, и
общо от 400 лева / в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение и др./
На основание чл.456 ГПК е присъединена държавата за дължими
публични задължения от Н.К. в размер на 5 172, 62 лева.
На 14.09.2021 г. е постъпило писмо от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с което не е признато вземането, върху което е наложен запора, тъй като
сметката е специална по чл.39 от Закона за адвокатурата.
С писмо, входирано на 15.09.2021 г. от ЧСИ М.Кирова е признато за
основателно вземането по изп.дело № 245/2015 г.
На 17.09.2021 г. е входирано писмо от Банка „ДСК“, с което е уведомен
съдебния изпълнител, че запорът не е наложен, поради липсата на банкови
сметки на длъжника в банката.
С разпореждане от 21.09.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземанията на Н.К. към Национално бюро за правна помощ за дължими
суми за служебни защити. За така наложения запор е начислена сумата в общ
размер на 44, 40 лева с ДДС по т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка
от 21.09.2021 г. /л.52 от изп.д./
С възражение от 27.09.2021 г. Н.К. е оспорила присъденото адвокатско
възнаграждение от 400 лева като прекомерно, начислените такси и наложени
запори върху сметките в банка ДСК и в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, на
вземанията от Национално бюро за правна помощ /НБПП/, както и е
релевирала възражение по чл.442а ГПК за несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки.
С постановление от 28.09.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 400 лева, както и е оставил без уважение възражението на длъжника
на осн.чл442а от ГПК като неоснователно.
Въз основа на молба от адвокат Р.Д. е присъединено вземането му по
изпълнителен лист от 26.08.2021 г. по гр.д.№ 15918 от 2019 г. по описа на
ПОС за сумата от 312, 30 лева – разноски за безплатна адвокатска защита
оказана на АНГ. В. АНД.. За присъединяването на взискателя и връчването
на съобщение за това на длъжника, съдебният изпълнител е начислил такса в
размер общо от 84 лева по т.5 и т.11 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка от
29.09.2021 г. /л.65 от изп.д./
На 04.10.2021 г. е постъпило писмо от Национално бюро за правна
помощ, според което длъжникът Крумова не е в трудово правоотношение с
НБПП, а заплащането, което получава представлява възнаграждение за
предоставена от нея правна помощ по реда и основанието на ЗПП, което не е
постоянно, а може да бъде само в бъдеще. С писмото се взема становище, че
изплащаните от НБПП възнаграждения не попадат в хипотезата на чл.446
ГПК, тъй като нямат характерни белези на възнаграждение за труд.
С постановление от 08.10.2021г. и на осн.чл.433, ал.1, т.1 ГПК по
отношение на взискател Р.Д., съдебният изпълнител е прекратил
производството за събиране на сумата от 312, 30 лева и е постановил, че
направените разноски в размер на 84, 00 лева остават за сметка на взискателя.
3
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ПОС достига до
следните правни изводи:
По отношение на приетите разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 400 лева. С представения договор за правна защита и
съдействие между АНГ. В. АНД. и адвокат Р.Д. е договорено възнаграждение
за образуване на делото от 200 лева и за водене от 200 лева с отбелязването,
че сумата от общо 400 лева е платена в брой. Изхождайки от разпоредбите на
чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че договореният размер на
възнаграждението е минималният предвиден по наредбата. С цитираните
разпоредби минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а за процесуално
представителство в производството, предвид размера на вземанията по
делото, следва да се приеме сумата от 200 лева. Следователно неоснователно
се възразява срещу приетият от съдебния изпълнител размер на разноските на
взискателя А. за адвокатско възнаграждение, до който извод е достигнал и
съдебният изпълнител.
По отношение на таксите и разноските за налагането на запори
върху банкови сметки и вземания на длъжника:
От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че
начислените на длъжника разноски по изпълнението са формирани от
дължимите такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както следва: за налагането на запорите върху банковите
сметки на длъжника в Банка „ДСК“АД и в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
изготвянето и изпращане на уведомление, както и за допълнителни куриерски
разходи - 64, 80 лева с ДДС по т.9, т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка от
03.09.2021 г. /л.23 от изп.д./; за налагането на запор върху вземанията на Н.К.
като взискател по изп.д.№ 245/2015 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова с
рег.№ 823 - 42 лева с ДДС по по т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка от
03.09.2021 г. /л.26 от изп.д./; за налагането на запор върху вземанията на Н.К.
към - 44, 40 лева с ДДС по т.5, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, видно от сметка от
21.09.2021 г. /л.52 от изп.д./.
Съдът намира за основателно възражението на длъжника за
недължимост на разноските за налагането на запори върху банковите сметки
в Банка „ДСК“АД и в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. От постъпилите
писма от банките изрично се установява, че в Банка „ДСК“АД липсват
банкови сметки на длъжника, а банковата сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е специална по смисъла на чл.39 ЗАдв и авоарите по същите
не се включват в имуществото на длъжника. Следователно изпълнителните
способи не са приложени и на осн.чл.79, ал.1, т.3 ГПК длъжникът не дължи
разноските за същите, които се установяват в размер на 64, 80 лева с ДДС.
Неоснователно е възражението срещу разноските за налагане на запори
върху вземанията на длъжника по изп.д.№ 245/2015 г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова с рег.№ 823 и от Национално бюро за правна помощ за
дължими суми за служебни защити. Извършването на изпълнителните
действия по налагането на сочените запори са били необходими за
реализиране на вземането на взискателя, поради което в случая няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. Извод за
противното не се обосновава, тъй като и до момента няма данни за погасяване
на вземанията на взискателите. Дори и между страните да са налице други
висящи изпълнителни производства, доколкото вземането по настоящото
изпълнително дело не е погасено, съдебният изпълнител законосъобразно е
насочили изпълнението към вземанията на длъжника. Същевременно не се
установяват хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не се твърди и
установява прекратяване на производството, нито изоставяне или отмяна на
изпълнителните действия. Следователно се налага извода, че налагането на
запорите върху вземанията на длъжника са били необходими за
осъществяването на принудителното изпълнение, поради което и съгласно чл.
79, ал. 2 от ГПК дължимите за тях такси следва да бъдат събрани от
4
длъжника. След като длъжникът не е платил задължението по изпълнителния
лист преди образуване на изпълнителното производство, то същият е станал
причина за образуване на изп. дело и дължи заплащането на таксите и
разноските по изпълнението, поради което е неоснователен се възразява
срещу начисляването на разноските преди да изтече срокът за доброволно
изпълнение. Неоснователно се възразява и за несъразмерност при налагането
на обезпечителните мерки, доколкото към момента на налагането на запорите
не се установява имущество за удовлетворяване вземането на двамата
взискатели, както и на присъединения взискателя - държавата. Така без
правно значение е обстоятелството,че между страните има висящи и други
изпълнителни дела, доколкото и не се твърди погасяването на вземанията по
настоящото изп.производство.
Неоснователно се възразява против таксите за събиране на сумата от
312, 30 лева, доколкото същите са останали за сметка на взискателя с
постановление от 08.10.2021г. на съдебният изпълнител.
С оглед на изложеното жалбата против начислените такси от 64, 80
лева с ДДС по т.9, т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ за налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника се явява основателна и следва да бъде
уважена, а в останалата част ще следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за
доброволно изпълнение, връчена на 13.09.2021 г. по изпълнително дело № №
20218190400422 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 от
регистъра на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Пловдив относно
таксите в размер на 64, 80 лева с ДДС по т.9, т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ за
налагането на запор върху банкови сметки на Н. КР. КР., ЕГН:********** в
Банка „ДСК“АД и в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, посочени в сметка от
03.09.2021 г. по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 15004/27.09.2021 г., допълнена
с жалба с вх.№ 15539/07.10.2021 г., подадени от Н. КР. КР., ЕГН:**********,
със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 53, Дом Васил
Левски, ет.1, офис 10, в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
20218190400422 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 от
регистъра на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Пловдив, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6