Решение по дело №1753/2019 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 192
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20193620101753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р    Е   Ш    Е   Н    И    Е

                                                              №192

                                               Гр.Нови  пазар,30.07.2020 г.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     Районен съд – гр. Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                  Районен  съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                Секретар:ВАЛЕНТИНА  ВЕЛИКОВА

                 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1753 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

    Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.*4 ал.1 от ГПК, от М.М.А. ***, представляван от адв. * от *, против Община К., област Ш., ЕИК:***, представлявана от кмета Н.А.Н..

      Ищецът твърди,че е един от  наследниците на М.А. С., бивш жител ***, починал на *** г. Той притежавал от баща си  А.Б.С. дворно място в с. С., 2480 кв.м. с построена в него къща, по разписен лист на селото от * г. УПИ *-*в кв.*. Трите дъщери на А.Б.се омъжили и напуснали дома на баща си. До смъртта си през * г. в имота живеел сина му със съпругата си Д.К.А.и сина им М.М.А.. Другите деца на М.С. създали свои семейства и напуснали дома.След смъртта на майка си Д.К.в имота останал да живее само ищецът.Така повече от 29 години той владеел и  ползвал имота, подал данъчна декларация и плащал данъците. 

   През 70 –те години, миналия век,  бил   одобрен нов регулационен план на село С.. Тогава имотът на А. попаднал извън регулация. Към настоящия момент имотът представлявал ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  площ 2 419 кв.м  , идентификатор ***по кадастрална карта и регистри на с. С., обл. Ш., трайно предназначение на територията- земеделска, в местността „Я.“трета категория номер по предходен план *, при граници: ***, ***, ***, ***, в едно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАИЛНА с идентификатор ***със застроена площ 45 кв.м. За къщата ищецът се снабдил с НА по давност и наследство  №*, том *, рег. №*, дело */*г. по регистъра на нотариус *. Самият поземлен имот бил със статут частна общинска собственост,но липсвал  акт за това. Бил със статут земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.

    Предвид изложеното ищецът счита ,че има правен интерес  и при доказване основателността на иска му моли да биде признато за установено по отношение на Община К.,че той е собственик на имота, по давност и наследство.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника-Община К.,който ,в указания му от съда срок,не е депозирал писмен отговор на предявения иск.

    В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв.*.Поддържат изцяло предявения иск.

   Ответникът не изпраща представител.

   Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

   Ищецът М.М.А. е законен наследник/по право на заместване на своя баща М.А. С.,починал на ***г./,на дядо си А.Б.С.,б.ж.на с.С.,обл.Ш.,роден на ***г.,починал на ***г./удостоверение за наследници с изх.№***г.,издадено от кметство с.С.,общ.К.,обл.Ш..

   С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,придобити по давност и наследство №* том *рег.№* дело №*/*.по описа на Нотариус с рег.№* на НК, ищецът М.М.А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: 1/КЪЩА със застроена площ от 61 кв.м.,построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ  2.425 дка,в местността „Я.“,трита категория,вид собственост-общинска частна,имот №*по КВС на село С.,ЕКАТТЕ *,община К.,обл.Ш.,ул.“Б.“№*. ,НТП-нива,при граници:имот *,имот №*, имот №*,имот №** и имот №*,както и 2/ КЪЩА със застроена площ от 45 кв.м.,построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 2.419 дка,в местността „Я.“,трета категория,вид собственост-общинска частна,имот №* по КВС на с.С.,ул.“Б.“№*..

    Процесният недвижим имот,предмет на исковата претенция и представляващ НИВА с площ от 2 419кв.м.,трета категория,в местността „Я.“ по КВС на с.С.,общ.К.,обл.Ш. е със статут земя по чл.19 от ЗСПЗЗ,съгласно Решение на ПК по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ/чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне №*/*г.,издаден от ОСЗГ-К../скица на поземлен имот №*-*г.,издадена от СГКК гр.Ш./.

    От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза,изготвена от вещото лице В.Г.,което съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно,компетентно и безпристрастно изготвено, се установява,че имот с идентификатор ***се намира в западната част на с.С. и е извън чертите на населеното място.По плана на с.С. от *г.,действал до 1965г./,процесният имот е отразен под кадастрален номер 391,като за него е отреден парцел *-*кв.*.по разписен лист към същия план,имот 391 е записан на А. С..През 1965 година е приет нов регулационен план на с.С. и част от имотите в западната част на селото,в т.ч.кв.* /включително процесния имот/,са изключени от регулацията на населеното място и остават със статут „селищна територия извън регулация“.Процесният имот не е включван в блок на ТКЗС,ДЗС или друга селскостопанска организация,т.к. е застроен –не е земеделска земя и до 1965 година е бил в чертите на населеното место.

    Картата на възстановена собственост ,в това число планът за земеразделяне,земи в съществуващи и възстановими стари реални граници за землището на с.С.,общ.К. е одобрена през 1996 година.В плана за земеразделяне,имотът е нанесен под №*,площ 2 419 кв.м.,с начин на възстановяване „стари реални граници“,населено място,като кадастралния номер „391“ по кад.план на с.С. от *г. е запазен.В кадастралната карта имотът е отразен със същите граници и площ.За начин на трайно ползване е отразен като „нива“,което според вещото лице е неточно,тъй като имотът е застроен.Спорният имот не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,по който се възстановяват земеделските земи,тъй като същият е застроен.В КК на с.С. е  отразен като общинска собственост.   

    Съдът допусна до разпит и цени показанията на свидетеля Ф.М.Ю./на 45г./,който твърди,че е съсед на процесния имот,откакто се е родил и откакто бил починал бащата на ищеца,в него живеел,владял и обработвал като свой собствен единствено ищецът.Оградил имота с мрежа,същият не бил включван в ТКЗС.Никой друг освен М. не е работил имота,никой нямал претенции към него.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Ищецът следваше да докаже при условията на главно и пълно доказване,че е собственик на процесния имот  на основание давност и наследство и собствеността му се оспорва от ответната страна.

       Ответникът –Община К.,на основание реституционния закон –ЗСПЗЗ, е признат за собственик на основание чл.19 от ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот,като същият е със статут на земя от остатъчния общински фонд,до доказване на противното.

    От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства,съдът приема за безспорно установено,че от *г.,действал до 1965г./,процесният имот е отразен под кадастрален номер 391,като за него е отреден парцел *-*кв.*.по разписен лист към плана на с.С. и като негов собственик е записан наследодателя на ищеца-неговият дядо  А. С..От този момент до 1965 година,когато  е приет нов регулационен план на с.С. и част от имотите в западната част на селото,в т.ч.кв.* /включително процесния имот/,са изключени от регулацията на населеното място и остават със статут „селищна територия извън регулация“,С. не е губил владението си върху имота.Същият не е бил включван в блок на ТКЗС,ДЗС или друга селскостопанска организация,т.к. е застроен –не е земеделска земя и до 1965 година е бил в чертите на населеното место.След смъртта му,в имота е останал на живее неговия син /бащата на ищеца- М.А. С.,починал на ***г/,а след това –самият ищец,който е упражнил едностранно пълно владение върху имота,като свой собствен.Демонстрирал е това своене,което е станало известно и на трети лица,в т.ч.неговия съсед –свидетеля Ф.Ю..

     Актовете за общинска собственост по отношение на процесния недвижим имот са съставени на основание чл.25 от ЗСПЗЗ.

     При заявен положителен установителен иск за собственост на имот,придобит по давност,основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно,необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години.Безспорно е,че до влизане в сила на ЗСПЗЗ,ищецът и неговите праводатели/наследодатели/ са владели процесния недвижим имот.

    По силата на чл.86 от ЗС/в редакцията към ДВ бр.14/88г.действала до 1996г./съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна,респ.общинска собственост.

   По начало ,едва след месец юни 1996 година по принцип би могъл да бъде поставен в течение давностен срок против собственик –държава или община.С изричната норма на чл.7 от ЗДС,законодателят е предвидил възможността за придобиване по давност на такава собственост,ако тя е частна ,и началният момент,от който тази давност започва да тече ,е влизането в сила на тази разрешителна правна норма,т.е.-01.06.1996г.Владението,осъществено преди този момент не може да се зачете за годно и да се черпят права от него.Определянето на края на този давностен срок става по общите правила за отчитане на сроковете и тъй като се касае за срок,който се брои по години,с начало 01.06.1996г.,то краят му е последното число на предходния месец на последната година,т.е.при общата 10 годишна давност по чл.79 ал-.1 от Закона за собствеността,която е приложила в случая,на 31.05.2006г.С разпоредбата на пар.1 от ЗДЗС от 2006г. е въведен мораториум ,спиращ течението на срока ,считано от 31.05.2006г.,който е последният ден на последната година,в който придобивният срок изтича.Съгласно пар.1 на ЗД на ЗС от 2006г.,давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.*.2014г.

    За да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост,следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години,без да е губено за срок по-дълъг от 6 месеца.

   Тоест,към 01.06.1996г.,ищецът е бил пълнолетен, неговият баща и и възходящ М.А. С. е бил починал и ищецът на самостоятелно основание е започнал да упражнява трайна фактическа власт върху процесния недвижим имот,като е придобил същия на основание давностно владение на 31.05.2006г. и не е изгубвал това владение до предявяване на иска.

   Формалната доказателствена сила на административния акт,легимитиращ ответника като собственик на процесния недвижим имот  - съгласно Решение на ПК по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ/чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне №*/*г.,издаден от ОСЗГ-К. беше оборена ,поради което съдът счита,че по несъмнен начин се установи,че ищецът е придобил по наследство и давностно владение процесния недвижим имот на посочените оригинерни правни основания.

     Искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

     На основание чл.*4 ал.1 от ГПК,ищецът следва да бъде признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижимият имот,представляващ:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с   площ 2 419 кв.м  ,с идентификатор ***по кадастрална карта и регистри на с. С.,общ.К., обл. Ш.,одобрени със Заповед */*г.на изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията- земеделска,НТП-нива, в местността „Я.“трета категория номер по предходен план *, при граници: ***, ***, ***, ***.

    Доколкото при завеждане на делото,ищецът е внесъл държавна такса в размер на 40.50лв.,а така се дължи върху цената на иска и е в размер на 50.00лв./на основание чл.71 ал.2 от ГПК във вр.чл69 ал.1 т.1 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК/-.,разликата от 9.50лв.следва да му се вмени за доплащане.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                               Р        Е     Ш       И   :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община К.,че ищецът М.М.А. с ЕГН:**********,***/с пълномощник по делото адв.*–*/  Е СОБСТВЕНИК по давностно владение и наследство на недвижимият имот,представляващ:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с   площ 2 419 кв.м  ,с идентификатор ***по кадастрална карта и регистри на с. С.,общ.К., обл. Ш.,одобрени със Заповед */*г.на изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията- земеделска,НТП-нива, в местността „Я.“трета категория номер по предходен план *, при граници: ***, ***, ***, ***.

     ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН:**********,*** да доплати по сметка на Районен съд Нови пазар държавна такса в размер на 9.50лв./девет лева и петдесет стотинки/.

      Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: