№ 335
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 10.12.2021 г. на ответника сдружение „Българска
републиканска федерация по кинология“ срещу решението от 20.10.2021 г. по т. д. № 553/2021 г.
на Софийския градски съд, VІ-3 състав, с което:
е отменено на осн. чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ решението от 6.03.2021 г. на общото събрание на
ответника, за прехвърляне на всички права и задължения на ответното сдружение в
новоучредено сдружение „Българска национална федерация по кинология“;
ответникът е осъден да заплати на ищците сдружение „Клуб Немски Шпиц България
/КНШБ“, сдружение „Клуб Дого – Аржентино България“, сдружение „Български киноложки
клуб Английски бултериер, сдружение „Национален клуб Български барак – твърдокосместо
ловно куче“ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 662,56 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СГС е постановено при съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че ищецът не бил надлежно призован и представляван в
първоинстанционното производство, поради което не знаел за делото, а случайно узнал за него при
проверка в деловодната система на СГС след постановяване на решението. Сочи се, че призовката
за първото заседание била връчена на „лице от адреса“ с посочени имена, каквото лице не било
наето на трудов или граждански договор в сдружението, което се представлявало единствено от
председателя на УС Г. Х.. Твърди се и, че решението е постановено „свръхпетитум“ по иск, спрямо
който производството е прекратено с разпореждане от 14.04.2021 г., с който исковата молба е
върната в частта за „вземане на решение за участие на сдружението в друга организация“. Сочи се,
че съдът не установил правилно фактите по делото, не приложил релевантните правни норми,
относими към правоотношението между страните, така както е описано в исковата молба.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени
1
обжалваното решение и да върне делото на първата инстанция за провеждане на процедурата по
чл. 131 ГПК или да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемите сдружение „Клуб Немски Шпиц България /КНШБ“, сдружение „Клуб Дого –
Аржентино България“, сдружение „Български киноложки клуб Английски бултериер, сдружение
„Национален клуб Български барак – твърдокосместо ловно куче“ – ищци по иска – редовно
уведомени, не вземат становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
1. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Противно на доводите в
жалбата то не е постановено „свръхпетитум“ по иск, спрямо който производството е било
прекратено.
Формулираните в исковата молба искания към съда са били следните: 1) да разпореди
заличаване от състава на УС на БРФК на следните членове: Р. И. С., Г. К. Х. и Д. Н. К.; 2) да
отмени решението за прехвърляне на активите на БРФК към БНФК без вливане или сливане на
федерациите и предварително обявяване в дневния ред; 3) да се прехвърлят всички права и
задължения, които има БРФК като пълноправен член на ФСИ на наскоро учредената и
алтернативна БНФК. Във връзка с указания на съда по разпореждане от 31.03.2021 г. с молба от
13.04.2021 г. ищците са уточнили, че желаят: 1) отмяна на решението за прехвърляне на всички
права и задължения на БРФК като пълноправен член на ФСИ към БНФК, тъй като решението било
прието извън посочения в поканата дневен ред и без необходимото мнозинство; 2) да разпореди
заличаване от състава на УС на БРФК на същите лица. Впоследствие с разпореждане от 14.04.2021
г. съдът на осн. чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството в частта по
исканията за заличаване на членове на УС и за постановяване на участие на сдружението в друга
организация /прехвърляне на права и задължения/.
От горното е видно, че в първоначалната искова молба е имало три искания, по две от които
производството е прекратено с разпореждането от 14.04.2021 г., вкл. по искането самият съд с
решението си да постанови „да се прехвърлят всички права и задължения, които има БРФК като
пълноправен член на ФСИ на наскоро учредената и алтернативна БНФК“. Не е било прекратено
производството обаче по третото искане, уточнено в молбата от 13.04.2021 г. – за отмяна на
решението на ОС за прехвърляне на всички права и задължения на БРФК като пълноправен член
на ФСИ към БНФК. Именно по този иск се е произнесъл и първоинстанционният съд, макар
непълно да е описал в диспозитива на съдебното решение съдържанието на атакуваното решение
на ОС – пропуснати са думите „като пълноправен член на ФСИ“. Доколкото обаче няма съмнение,
че именно това решение е било отменено, а друго не е било приемано на процесното ОС, то
очевидно се касае до очевидна фактическа грешка, която не опорочава съдебното решение, а
подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Ето защо съдът се е произнесъл в рамките на
2
предмета на делото.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, наведени в съдебното заседание пред
въззивния съд, за недопустимост на иск поради липса на правен интерес, доколкото атакуваното
решение не било от тези, които се вписват в РЮЛНЦ, а и защото решението на ОС било нищожно.
Нито едно от посочените обстоятелства не е от значение за допустимостта на иска, вкл. и от
гледище на правния интерес. На оспорване подлежат и решения, които не се вписват в РЮЛНЦ, а
дали валидността на самото атакувано решение е относимо към основателността на иска. Ето защо
първоинстанционното решение е допустимо.
2. В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в това, че ищецът не бил надлежно призован и представляван в първоинстанционното
производство, като се иска поради това въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
върне делото на СГС за ново разглеждане. С подобни правомощия обаче въззивният съд не
разполага, тъй като е инстанция по същество на правния спор, а не контролно-отменителна.
Процесуалните нарушения на първата инстанция, които не водят до нищожност или
недопустимост на решението, могат да бъдат само основание въззивният съд да извърши сам
процесуални действия – да събере доказателства и др., но не и да отмени решението и да върне
делото на първата инстанция. В случая във въззивната жалба не са направени каквито и да било
доказателствени искания към въззивния съд, поради което изложените оплаквания за процесуални
нарушения във връзка с призоваването на ответника, са ирелевантни.
3. В останалата си част жалбата съдържа бланкетни оплаквания – че съдът не установил
правилно фактите по делото, не приложил релевантните правни норми, относими към
правоотношението между страните, така както е описано в исковата молба. Не е конкретизирано
кои факти не са установени правилни и кои норми не са приложени правилно, което лимитира
обхвата на въззивния контрол съобразно чл. 269 ГПК.
Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд
следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното
решение е правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите
въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СГС на осн. чл. 272 ГПК. Изтъкнатия в
заседанието пред САС довод за нищожност на решението на ОС не е бил своевременно наведен в
жалбата, но е и неоснователен по същество, доколкото атакуваното решение има по-скоро
вътрешно-организационен характер и е ясно, че само по себе си, не може да доведе до
прехвърляне на всички права и задължения на ответното сдружение в новоучредено сдружение
„Българска национална федерация по кинология“.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.10.2021 г. по т. д. № 553/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-3 състав.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4