№ 2595
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100109506 по описа за 2021 година
Ищцата Ж. Б. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.03.2021г. в гр. София по вина
на водача на л.а. „Шевролет Авео“, с рег. №СА **** НС Х. Р., нарушил
ЗДвП и реализирал ПТП, блъскайки ищцата, пресичаща пътното платно като
пешеходец, отдясно наляво спрямо движението на автомобила.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, поради което
предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съответно за
сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП, както и за сумата от 3 696,56 лв. – имуществени вреди,
представляващи медицински разходи. И двете претенции са заявени, ведно
със законната лихва за забава от 28.07.2021г. – датата, на изтичане на 3-
месечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената пред него
извънсъдебна претенция. С протоколно определение от открито съдебно
заседание, проведено на 23.09.2022г., е допуснато увеличение на иска за
обезщетение за претърпените неимуществени до сумата от 70 000 лв.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
1
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, която е нарушила чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като не е пресичала на
пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си и не се е съобразила с
разстоянието на приближаващите се превозни средства и тяхната скорост на
движение. Счита претенцията за обезщетение на неимуществените вреди за
прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за
справедливост. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с водача на лекия
автомобил към датата на ПТП.
В указания му срок, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната и представя писмени доказателства. В
указания му срок, ответникът не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 11.03.2021 г. около 10.30 ч. в гр. София по бул. “Генерал Скобелев”
в посока от бул.“Македония” - площад „Руски паметник“ към ул.“Прага” в
района на № 75, в средната пътна лента се е движел л.а. „Шевролет Авео“ с
per. № СА **** НС, управляван от Х. К. Р. със скорост около 10 км/ч. Когато
автомобилът е преминал покрай спрян на спирка на градския транспорт
автобус, пред № 75 на бул. „Генерал Скобелев“, в дясната пътна лента от
общо три пътни ленти е имало паркирани леки автомобили. В същото време,
пострадалата пешеходка Ж. П. Б. на 57 години е предприела пресичане на
платното за движение на бул. „Скобелев“, на около 60 м. след кръстовището,
след автобусната спирка, в посока от дясно наляво, спрямо движението на
процесния автомобил. Пешеходката е предприела пресичането, между
паркирани в дясната пътна лента автомобили и водачът я е възприел, когато е
станала видима за него – вече преминаваща пред паркираните автомобили. В
условията на ограничена видимост и за пешеходката, тя е имала възможност
когато премине през колоната от паркирани автомобила да се спре и огледа
пътно-транспортната ситуация и да прецени, че идващия към нея отляво
2
автомобил, макар и с бавна скорост, е в опасна близост и може да я удари.
Тъй като нито пешеходката, нито водачът на автомобила са проявили
достатъчно внимание, а траекториите им са се пресичали, автомобилът е
ударил с предната централна част на предната си броня лявата страна на
пешеходката в левия крак, малко под коляното, от което се счупва
подбедрицата . След удара пешеходката е отблъсната напред и е паднала
върху пътната настилка.
Причина за настъпване на произшествието са от една страна действията
на пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение на
бул. „Генерал Скобелев“, на място, което не е маркирано и не е обозначено за
движение на пешеходци, без да съобрази скоростта и посоката на движение
на приближаващия автомобил.
Тъй като вдясно от процесния автомобил в дясната пътна лента е имало
паркирани автомобили, ограничаващ видимостта на водача му спрямо
пешеходката, тя е станала видима за него, когато се е появила, преминаваща
пред паркиран автомобила. Поради тази причина дали действията на водача
на л.а. „Шевролет Авео“ са в причинна връзка с настъпилото ПТП, зависи от
това дали водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати произшествието.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ се установява, че при
ограничена видимост за водача на процесния автомобил към момента, в който
пешеходката се е появила пред предната лява колона на паркиран в дясната
пътна лента автомобил и е станала видима, водачът на автомобила е имал
възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да предотврати удара и
ПТП при вървене на пешеходката с бавен, спокоен и бърз ход, както и при
спокойно тичане. Само при бързо тичане, ударът е непредотвратим за водача
на автомобила.
По делото е проведен разпит на свидетеля Х. Р., от който се установява,
че пресичащата пешеходка е бързала, „но не чак със спринт“. Като взе
предвид изложеното, както и възрастта на пострадалата от 58г., съдът приема,
че същата се е движела с бърз ход, най-много със спокойно тичане, а не с
бързо тичане, поради което ударът е бил предотвратим и за водача на лекия
автомобил.
По тази причина съдът приема, че от техническа гледна точка причина
3
да настъпването на ПТП са субективните действия и на двамата участници.
Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, от проведения разпит на водача на
процесния автомобил и от приетото заключение на автотехническата
експертиза на вещото лице А. А., което съдът кредитира като компетентно
изготвено.
От процесното ПТП за ищцата е настъпило следното увреждане:
„Многофрагментна фрактура на външния кондил на лявата голямопищялна
кост с депресия на ставното плато на лявата колянна става“. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила във ВМА - София. Тя
е била транспортирана от водача процесния автомобил след ПТП, в
задоволително общо състояние, контактна, адекватна, с оплаквания от оток,
болка и невъзможност за движение на лявото коляно. По спешност са били
извършени клинични хематологични изследвания - без съществени
отклонения от нормата. Проведени са били рентгенови изследвания на гръден
кош и бял дроб, костите на таза, на двете тазобедрени стави и на лявата
глезенна става – но в тези области костни увреждания не са били установени.
При изследването на лявата колянна става е било констатирано
„многофрагментно счупване на външния кондил на големия пищял с
травматична депресия на ставното плато на големия пищял“. Пострадалата е
била консултирана от лекари от различна специалност:хирург, неврохирург,
ортопед-травматолог, интернист и анестезиолог. Наред със счупването в
областта на лявата колянна става, при ищцата са били установени и
придружаващи заболявания - медикаментозна алергия (към антибиотици),
хипертонична болест и сърдечен ляв бедрен блок. В тази връзка пострадалата
се е нуждаела от подготовка за операция, през който период фрактурата
временно е била обездвижена с гипсова лонгета.
След проведена предоперативна подготовка, ищцата е била оперирана на
15.03.2021г. Извършено е открито наместване на счупената кост, костна
пластика с лиофилизирана кост, а фрактурата е била стабилизирана с метална
плака и винтове. Включена била инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл
следоперативен период, пострадалата е изписана от болницата с подобрение
на 25.03.2021г., като лечението и е продължило амбулаторно с назначени
4
контролни прегледи и предписана антикоагулантна и обезболяваща терапия.
Счупената голямопищялна кост при ищцата е зараснала окончателно за срок
от 7 месеца. Общо оздравителния период на процесната фрактура е
прикрючил за срок от една година с експертно решение на ТЕЛК.
През посоченият по горе период ищцата Ж. Б. е търпяла болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца,
непосредствено след злополуката и извършената костна операция.
Интензивни са били болките за период около два месеца и половина по време
на проведената рехабилитация на лявата колянна става. Извън посочените по-
горе периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната
на лявото коляно - най вече при рязка промяна на времето – при студено и
влажно време, когато е била принудена да ползва повече седативни и
обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца
пострадалата е била трудно подвижна, поради проведената костна операция и
защото не е трябвало да натоварва левия крак. В началото на третия месец
ищцата е започнала придвижване с помощта на патерици, с леко натоварване
на левия крак и е започнала провеждането на рехабилитация на коляното. От
процесната злополука вече е изминала една година и ищцата търпи само
единични болки при рязка промяна на времето, но тези болки отзвучават след
употреба на аналгетици.
Това се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р Б., което съдът кредитира изцяло, и от приетите
по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице,
поради което съдът не ги обсъжда отделно.
В заключението е посочено също така, че извършените от ищцата
разходи, за които по делото са приети писмени доказателства, както следва: за
закупени оперативни консумативи (метална плака и винтове) – 2 190,00лв., за
заплатена болнична такса - 58,00лв., за превързочни консумативи– 720,00лв.,
за закупени антикоагулант (Фраксипарин) - 118,56лв., за заплатена
самостоятелна стая - 160,00лв., за болнично ел.легло - 140,00лв., за закупен
двулицев матрак с непромокаем калъф - общо 150,00лв., за медицински
транспорт-160,00лв. или общо извършени разходи: 3 696.56лв., са били
необходими, за да бъде проведено навреме и правилно лечението на
5
процесната фрактура. Като кредитира този извод на вещото лице и като взе
предвид, че същото не е било оспорено от страните, съдът приема от
фактическа страна, че процесните разходи са извършени в пряка причинна
връзка с настъпилото от ПТП увреждане.
Полученото счупване в областта на лявата коленна става и това че
ищцата има придружаващи заболявания е дало повод на ТЕЛК да я
освидетелства и със свое ЕР№ 0455/038 от 04.03.2022г. по силата на което за
заболявания и травми: „Счупване на горния край на левия голям пищял.
Многоетажна дискова болест. Вертебрален синдром. Увреждане на
междупрешлените дискове“- по съвкупност на Ж. Б. е била определена 30 %
трайна загуба на работоспособност.
От заключението на СМЕ се установява още, че металната остеосинтеза
не е отстранена от зарасналата вече кост. Отстраняването на металната
остеоснитеза се осъществява след консултация с лекаря-оператор. Обичайно
това става около 1 година след първата операция, но това решение за нова
оперативна намеса зависи още от възрастта и оперативния риск ако
съществуват тежки придружаващи заболявания, а при ищцата има такива.
На външната част на лявото коляно ищцата има остатъчен оперативен
белег с дължина 12см. и ширина-0,3см. Ставата видимо е оточна и
палпаторно болезнена. Към датата на изготвяне на СМЕ флексия (свиване) е с
възможност до 100 градуса, а екстензията (разгъване) на коляното е вече в
пълен обем. При изследване се установява – предно латерална нестабилност
(т.е. трайна халтавост). Ищцата има затруднения при клякане и изкачване на
стълби. Установява се оток на ставата в горната и част. На рентгеновото
изследване след операцията се вижда трайно нарушено плато в латералната
част на ставата. В долната средна част на лявата подбедрица има мускулна
херния с диаметър 3- 4 см., по данни на ищцата - от удара на автомобила.
Същата е оперирана и в момента не оказва негативно влияние върху
движението на левия крак. Към настоящия момент ищцата се придвижва
самостоятелно, но с бавна и накуцваща на ляво походка и често с
придружител.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитан свидетелят В.Б., съпруг на ищцата. Същият заявява, че за ПТП
научил по телефона, обадили му се да му съобщят, че съпругата му се намира
6
в спешния център на ВМА. Когато пристигнал, тя била в безпомощно
състояние, изпаднала в шок. Горната й дреха била скъсана от падането,
кракът й бил наранен. След три дни я оперирали, а около 25-26 – ти март я
изписали. Не можела сама да се придвижва, нито да се обслужва, била на
легло. Около 6 месеца ползвала памперси, което било кошмар за нея,
постоянно плачела, сменила си личността. Свидетелят сочи, че с ищцата са
семейни от 40 години и тя вече не е същият човек. Постоянно се сеща за
инцидента, буди се нощем с крампи в краката и болки, ходи бавно. Вече
година не работи и се притеснява, че ще си загуби работата. Когато
семейството събере нужните средства, ходи на рехабилитация. В
продължение на 6 месеца се придвижвала с две патерици, после с една, а в
момента задължително излиза с придружител. Поради мускулен проблем на
крака й, се получавали отоци и имала нужда от масажи. Походката й се
променила, все нещо „я дърпа“. Продължава да не работи, ползва неплатен
отпуск. Причината била, че работното й място се намирало на голямо
разстояние, налагащо смяната на три превозни средства и няма кой да я
придружава до и от работа. Самата работа също била свързана с навеждане,
изваждане на продукти от количка и маркирането им, а ищцата имала болки,
поради което търсела от ръководството някаква по-лека работа.
Като извърши преценката по чл.172 от ГПК и като съобрази, че
показанията на свидетеля са непосредствени, логични и последователни,
съдът ги кредитира изцяло, независимо от близката родствена връзка с
ищцата.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
7
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която
презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправно
е бездействието от страна на водача на лекия автомобил, който не е предприел
своевременно аварийно спиране, с оглед избягване на удара, който е бил
технически предотвратим, с което е нарушил чл. 20, ал.2, изр. последно от
ЗДвП. Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от полученото
травматично увреждане от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна, продължили през целия
възстановителен период от общо една година, като през първите 2-3 месеца,
непосредствено след злополуката и извършената костна операция, както и за
период около два месеца и половина по време на проведената рехабилитация
болките са били интензивни; неудобството от продължителния период на
постелен режим и необходимостта от чужда помощ; необходимостта от
ползване на помощни средства за придвижване – патерици, по време на
възстановителния период; възрастта на ищцата – 58 г. към датата на ПТП – в
която възраст здравето се възстановява принципно сравнително по-бавно и
непълноценно, отколкото в млада; настъпилото към момента физическо
възстановяване на засегнатия крайник, но и установените от СМЕ оточност и
8
болезненост на коленната става, ограничена флексия, трайна халтавост и
затруднения при клякане и изкачване на стълби; неотработената емоционална
травма, проявяваща се в страх от самостоятелно придвижване, което от своя
страна се отразява на качеството на живот на ищцата; спорадично
появяващите се и към момента болки и крампи, които обаче бързо отзвучават
след прием на аналгетици, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 35 000
лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Между страните не е спорно, че ищцата е предявила извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 27.04.2021г., но в срока по КЗ,
вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо,
претенцията за лихва е основателна, както е заявена – считано от изтичане на
тримесечния срок на застрахователя за произнасяне, а именно от 28.07.2021г.
Основателно е своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищеца. От заключението на САТЕ
се установява с категоричност, че ищцата е предприела пресичане на
платното за движение на бул. „Генерал Скобелев“, на място, което не е
маркирано и не е обозначено за движение на пешеходци, с което е създала
опасността за настъпване на произшествието, поради което действията са в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Тя не се е съобразила със скоростта
и посоката на движение на приближаващите превозни средства, с което
обективно е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Приносът
на ищцата, като съобрази установената до момента съдебна практика по този
въпрос, съдът определя на 30%. С толкова следва да бъдат намалени
определените от съда обезщетения.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за неимуществените
вреди следва да бъде уважен за сумата от 24 500лв., а за горницата да бъде
9
отхвърлен. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди следва да се
уважи до сумата от 2 587,60 лв., а за горницата – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.
Д. от САК, сумата 1 005,91 лв., съставляваща адвокатски хонорар,
съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
сторените от него разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част
от исковете, а именно сума в рамер на 36,70 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 442,40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса по делото над сумата от 50 лв. по
всеки от исковете, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски по делото в
размер на 1 276 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 51 Д, да заплати на Ж. П. Б., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „****“ **** следните суми:
- сумата от 24 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 28.07.2021г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 24 500 лв. до
пълния му предявен размер от 70 000 лева.
- сумата от 2 587,60 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и
възстановяване от телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 28.07.2021г. до окончателното плащане;
- сумата от 36,70 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената
10
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 51 Д, да заплати на основание чл.38,
ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д. Д. от САК, ЕГН **********, сумата 1 005,91 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „****“
**** да заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 51 Д, сумата от 442, 40 лв. - разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 51 Д, да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски по делото в размер на 1 276 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11