Р Е Ш Е Н И Е № 260086
гр.Оряхово, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 20.09.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№114/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да
се произнесе взе предвид следното:
От „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Панайот Волов
„ №29, ет.3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез процесуалния си
представител Х.А.А. - юрисконсулт, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.240,
ал.1 и ал.2 от ГПК, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД против Ц.В.З.,
ЕГН:********** ***, за приемане за установено по отношение на ответника, на
вземането му, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №141/28.07.2020г., издадена по ЧГД №122/2020г. по описа на РС – Оряхово,
т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за паричен заем
№5467720/10.09.2018г., сключен между „ Вива Кредит „ ООД и длъжника, като в
последствие вземането е прехвърлено в полза на „ Агенция за контрол на
просрочени задължения “ ЕООД по силата на Приложение №1/01.08.2019г. към рамков
договор за продажба на вземания / цесия / от 01.12.2016г., както следва:
- сума в размер на 280.65 лева / двеста и осемдесет лева и
шестдесет и пет стотинки / - главница до погасяване на паричния заем;
- договорна лихва в
размер на 31.35 лева / тридесет и
един лева и тридесет и пет стотинки / за периода от 24.09.2018г. до
25.03.2019г.;
- сума в размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и
нула стотинки /, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението;
- законна лихва за
забава / мораторна лихва / за периода от 26.03.2019г. – датата, следваща деня
на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 10.43
лева / десет лева и четиридесет и три стотинки /;
- законната лихва по
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.01.2020г.
до окончателното изплащане на сумата;
Претендират се и направените съдебно -
деловодни разноски в настоящето производство в размер на 350.00 лева.
В
подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за паричен заем №5467720/10.09.2018г.; Тарифа на „ Вива
Кредит “ ООД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения ( цесия ) от
01.12.2016г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД; уведомление за цесията и
пълномощни.
В
исковата молба се твърди, че на 10.09.2018г. между „ Вива Кредит „ ООД и
ответникът Ц.В.З. е бил сключен договор за потребителски кредит с
№5467720/10.09.2018г., въз основа на който, на ответника е отпуснат кредит в
размер на 300.00 лева.Кредитополучателят, настоящ ответник се е задължил да
върне сумата съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 443.80 лева, ведно с договорната лихва на 14 седмични/месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 31.70 лева, включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане.Сочи се също, че с
подписването на договора, ответникът е удостоверил, че е получил сумата,
предмет на договора, както и, че договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена сума.Сочи се, че в процесния договор страните
са се съгласили, че със сключването на същия се рефинансира текущият заем на
ответника по договор за паричен заем №5466417 в размер на 117.23 лева, както и,
че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесния договор има сила на разписка.След
извършеното прихващане задължението на ответника се погасявало изцяло, а ищецът
му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
Твърди
се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор,
ответникът дължал договорна лихва в размер на 31.35 лева за периода от
24.09.2018г. – датата на първата вноска до 25.03.2019г. – датата на настъпване
на падежа на договора.
Твърди
се, че ответникът е извършвал плащания в общ размер на 50.00 лева и е
преустановил плащанията по кредита, като същият е трябвало да изплати целия
заем на 25.03.2019г. – последната падежна дата, като оттогава до подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителният лист, както и настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради
което същият дължи и обезщетение за
забава / мораторна лихва / върху непогасената главница в размер на 10.43 лева от 26.03.2019г. – датата
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението – 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В
исковата молба се твърди, че на 01.12.2016г. между „ Агенция за контрол на
просрочени задължения ” ЕООД, с ЕИК:********* и „ Вива Кредит “ ООД, с
ЕИК:*********, е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който на осн.чл.99 ал.2 от ЗЗД титуляр по вземанията по договора за
кредит е станало ищцовото дружество - „ Агенция за контрол на просрочени
задължения ” ЕООД.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника Ц. Великов З., не е постъпил
писмен такъв.
По
делото е приложено ЧГД №577/2018г. по описа на РС – Оряхово.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.От същото е
постъпила молба, в която е посочено, че се поддържа исковата молба.Прави се
искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице
предпоставките за това.Ответникът не се явява и не се представлява.
С
протоколно определение от 20.09.2021г. искането за постановяване на
неприсъствено решение е отхвърлено на основание чл.239, ал.3 от ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На
10.09.2018г., ответникът Ц.З. сключил с „ Вива Кредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, договор за паричен заем №5467720.
По
силата на договора за паричен кредит кредитодателят предоставила на
кредитополучателя – ответника Ц.З. потребителски кредит в размер на 300.00 лева
/ триста лева /.
Съгласно
договора, последният е следвало да бъде заплатен за 28 седмици с 14 седмични
вноски, с точно определен падеж на всяка вноска.Последната погасителна вноска е
с падеж 25.03.2019г..Уговорен бил размер на погасителната вноска 31.70 лева,
включваща част от дължимата главница, лихва и такса за експресно
разглеждане.Договорния фиксиран годишен лихвен процент по заема бил 40.26%,
годишния процент на разходите бил 49.27%, а лихвения процент на ден, приложим
при отказ от договора до 14-я ден – 0.11%.Общият размер на плащанията съгласно
чл.3, ал.1, т.7 от договора с включена такса за експресно разглеждане бил в
размер на 443.80 лева.
Съгласно
чл.5 от договора заемателят се е задължил в 3 – дневен срок от
подписването на договора за заем да представи на заемодателя обезпечение за
задълженията му по договора – поръчител, който да отговаря на точно определени
изисквания или банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора.При
неизпълнение на горецитираните задължения от страна на заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия се начислява неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 14.09.2018г. – трети ден след усвояване на заемната
сума, респективно, непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от
страна на длъжника до 25.03.2019г. – падеж на договора, в размер на 107.80
лева.
При забава на плащането на погасителна
вноска, заемателят дължал на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, представляващи направени разходи за
изпращане на смс – и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма,
покани и електронни съобщения за събиране на просроченото вземане, а при настъпване
на дълготрайна забава, следва предприемане на действия, включващи и ангажиране
дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране
на вземането.
По процесния договор за паричен заем
ответникът извършил плащания в общ размер на 50.00 лева.Поради неизпълнение на
горецитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от
страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 14.09.2018г. – трети ден след усвояване на заемната сума,
респективно, непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на
длъжника до 25.03.2019г. – падеж на договора, в размер на 107.80
лева.Начислената неустойка била разсрочена на равни части, като във всяка от
месечните погасителни вноски била включена част от нея и съответно същата била
дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем, като се претендирала сума в размер на 100.10 лева.Поради забава на
плащането на погасителните вноски на ответника били начислени разходи и такси
за извънсъдебно събиране в размер на 145.00 лева.
На 01.08.2019г. е било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия /
от 01.12.2016г., сключен между „ Вива Кредит „ ООД и ищцовото дружество, по силата
на което, вземането на „ Вива Кредит „ ООД, произтичащо от процесния договор за
заем, е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички
привилегии и обезпечения, и принадлежности, включително и всички лихви.Видно от
същото на ищцовото дружество били прехвърлени следните вземания по договора – остатък
главница – 280.65 лева, остатък договорна лихва – 31.35 лева, остатък такси,
неустойки и разходи за забава – 334.60 лева или общо дължима сума към датата на
продажбата – 646.60 лева.
На 23.01.2020г. ищцовото дружество - „
Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов ” №29, етаж 3, п.к.1527,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев - управител, чрез пълномощника си Десислава
Венциславова Александрова – юрисконсулт, депозирало в РС – Козлодуй заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.Образуваното в РС –
Козлодуй ЧГД било изпратено по подсъдност на РС – Оряхово.В РС – Оряхово било
образувано ЧГД №122/2020г..
С
Разпореждане от дата 18.03.2020г., съдът е отхвърлил изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е указал на заявителя,
че може да предяви осъдителен иск за установяване на вземанията си.Това
разпореждане е било обжалвано пред ОС – Враца.С Определение №427 от
13.07.2020г., постановено по ВГД №307/2020г. по описа на ОС – Враца,
Разпореждането на РС – Оряхово е било отменено в частта, в която е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 280.65 лева / двеста и осемдесет лева и
шестдесет и пет стотинки / - главница до погасяване на паричния заем, договорна
лихва в размер на 31.35 лева /
тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки / за периода от 24.09.2018г. до
25.03.2019г., законна лихва за периода от 26.03.2019г. до 13.12.2019г. в размер
на 10.43 лева / десет лева и
четиридесет и три стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23.01.2020г. - датата на подаване на заявлението в съда до изплащане
на вземането и е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за тези суми.
В
останалата част разпореждането на РС – Оряхово е било потвърдено, а именно в
частта, в която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните парични вземания - такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 99.50 лева / деветдесет
и девет лева и петдесет стотинки /, неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 100.10 лева / сто лева и
десет стотинки / и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и
нула стотинки /.
В
определението на ОС – Враца е отразено, че в договора за потребителски кредит е
поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за
това, след изтичането на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в
голям размер – 100.10 лева.Посочено е, че в чл.143, т.5 от ЗЗП е изрично
предвидено, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна, а в случая договорената неустойка при неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция е почти 1/3
размер от заемната сума.Изрично ОС – Враца е посочил, че изложеното се отнасяло
и до претендираните суми от 99.10 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи и 135.00 лева за разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
ОС
– Враца е посочил, че договорките за посочените суми пораждали съмнение за
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не
отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.Това било така, тъй
като от една страна сумите са договорени като възможност за предоставяне, но не
и като задължение на финансовата институция.Освен това нямало яснота какви
точно задължения и съответно разходи за кредитора включвали тези суми и дали
тези разходи са действително направени от кредитора, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисквали потребителя да заплаща възнаграждение
за реално ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава.
На дата 28.07.2020г. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било
разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както следва – сума в размер
на 280.65 лева / двеста и осемдесет
лева и шестдесет и пет стотинки / - част от главница до погасяване на паричния
заем, договорна лихва в размер на 31.35
лева / тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки / за периода от
24.09.2018г. до 25.03.2019г., законна лихва за периода от 26.03.2019г. до
13.12.2019г. в размер на 10.43 лева
/ десет лева и четиридесет и три стотинки /, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.01.2020г. - датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева / петдесет лева и нула стотинки /.
По ЧГД №122/2020г. по описа на РС – Оряхово
на 13.01.2021г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството
по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите
от ГПК, като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно
естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на
депозирано писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед
за изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок,
след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника,
ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на
предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се
установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея,
представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно
чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да се
уважат предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на
сключен договор за кредит, изпълнението на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане, както и, че вземането е станало изискуемо, каквито
твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да докаже, както
по основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане,
както и правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в
отговора.
В
настоящия случай, безспорно по делото се установява, че вземането произтича от
договор за кредит с определен падеж за плащане на отделните вноски, формирани
от главница, лихви, такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение
на задължение.
От
съдържанието на представения по делото договор за заем се установява, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ответникът се е
съгласил, предоставения му с договора заем да бъде изплатен на 14 вноски в срок
от 28 седмици и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
месечните погасителни вноски при годишен процент на разходите 40,26%.
Установява
се още, че на ответника е била предоставена допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, за която услуга е било уговорено
ответникът да заплати такса в размер на 107.80 лева, като същата се раздели на
равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.Във всяка от
дължимите погасителни вноски е включен и размера на предвидената в договора
като дължима неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 107.80 лева.
Следва да се установи размера на
претенциите.Тук следва да се отбележи приетото с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което, условията за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 от ЗЗД и по
чл.76, ал.2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.При липсата на
уговорка между страните за реда за погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора.В случай, че длъжникът не е направил
избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или
изр.3 от ЗЗД.Отразено е, че правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД е установено в
полза на длъжника, като по този ред се погасяват еднородни задължения,
включително паричните.Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно, и е определено по основание и размер.За
погасяването на паричните задължения, приложение намира специалното правило на
чл.76, ал.2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най –
напред разноските, след това лихвите и най – после – главницата.Условие за
прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента.Посочено е още в ТР, че по
отношение на изпълнението на паричните задължения, законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна.Неизпълнението на парично задължение е
винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД.Законодателно уредената отговорност
на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора,
което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в
договора има уговорени от страните лихви.Законната лихва за забава става част
от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение, за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент от дълга към момента на възникването
му.Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените от деня на плащането законни
лихви.Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на
плащането, в съчетание с коректива на чл.66 от ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата
на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове
лихви.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да
се погасяват лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както
и предвид уредената по – кратка погасителна давност за вземания за лихви по
чл.111, б.“ В „ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.
При
предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение,
което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи
кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за
кредитора.Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши
погасяването по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД.Кредиторът не може да откаже да
приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на
задължението.
В
заключение ВКС са обобщили, че когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ,
бр.18/05.03.2010г. /, в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да
бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Отпуснатият
заем на ответника като физическо лице, представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
Процесният
договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
Следва
да се отбележи, че с предявената искова молба по реда на чл.422 от ГПК се
претендира сума в размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и нула стотинки /,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Тук
следва да се отбележи, че с оглед материалите, съдържащи се в ЧГД №122/2020г.
по описа на РС – Оряхово се установява, че с Разпореждане от дата 18.03.2020г.,
съдът е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта, в която се е претендирала такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 99.50 лева / деветдесет и
девет лева и петдесет стотинки /, неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 100.10 лева / сто лева и
десет стотинки /, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и
нула стотинки /.В тази му част разпореждането е потвърдено с Определение
№427/13.07.2020г., постановено по ВГД №307/2020г. по описа на ОС – Враца.
За
да е допустимо производството по чл.422 от ГПК е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е
образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В
случая липсва съответствие по отношение на сумата претендирана като разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 135.00
лева / сто тридесет и пет лева и нула стотинки /.По отношение на тази сума
липсва и предявен осъдителен иск.
Само след осъществило се заповедно производство може да
бъде предявен иск по чл.422, вр.чл.415 от ГПК.Във всеки друг случай искът ще
бъде недопустим, тъй като кредиторът няма правен интерес от защита, която се
изчерпва единствено с установяване на вземането, щом твърди то да е изискуемо –
правният интерес за предявяване на иск при липса на заповедно
производство ще е само за предявяване на осъдителен, а не на установителен иск.
Поради
гореизложеното в случая за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за
сума в размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и нула стотинки /,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, поради което искът му
се явява недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Въпреки разпределената
доказателствена тежест в настоящия процес, от страна на ответника не бе
проявена активност – същият не се яви в съдебно заседание и не оспори исковата
претенция.Поради това съдът намира за
установено обстоятелството, че между „ Вива Кредит „ ООД и ответникът З. е бил
сключен договор за паричен заем №5467720 от 10.09.2018г., по силата на който на
ответника е била отпусната сумата от 300.00 лева главница, за срок от 28 седмици,
при годишен процент на разходите – 40.26 %.С горепосочения договор за заем,
ответникът е поел задължение за заплащане при определени условия на определена
парична сума, част от която се претендира в настоящия процес.Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписването на договора, ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи.
Процесния
договор за паричен заем съдържа изискуемите клаузи, относно същественото
съдържание на подобен тип договори – страни, предмет, срок, права и задължения
на страните, подписи.Предаването на сумата по договора на ответника в размер на
300.00 лева, се установява от съдържанието на самия договор, в който в чл.3,
ал.2 е посочено, че с подписването на договора заемателя удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, а договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума.Така безспорно се
установява, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, който
се е задължил да я върне на заемодателя, което е удостоверено с подписа му в
самия договор.В тази връзка и както бе посочено по – горе, съдът приема, че
процесният договор не е оспорен като неавтентичен в частта му относно подписа
на заемателя, т.е. на ответника Ц.В.З., поради което, макар и частен
диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника, а
именно, отразените в него неизгодни за страната факти са верни.Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът е доказал съществуването на твърдяното
правоотношение по договора за заем, т.е. задължението на ответника за връщане
на сумата, както и, че последният от своя страна не е доказал, че е изпълнил
задълженията си по договора.В случая претенцията е за част от цялото вземане по
договора.От представените по делото писмени доказателства се установява, че
длъжникът не е изпълнил в цялост договорните си задължения за погасяване в
уговорените срокове на главницата, лихвите, таксите и неустойките по кредита,
така както те са посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, въпреки съобщеното му кому следва да престира.
Основателността
на исковата претенция е обусловена и от настъпилата изискуемост на задължението
по процесния договор.Предмет на заявлението по чл.410 от ГПК е падежирано
вземане, т.е. падежът на същото следва да е настъпил преди датата на подаване
на заявлението в съда.Изискуемостта на вземането по чл.415, ал.1 от ГПК може да
се изведе или от настъпила предсрочна изискуемост, или от изтичане на срока
предвиден в договора за връщане на заетата сума.В случая, срокът на договора е
изтекъл с последната погасителна вноска на 25.03.2019г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество следва да докаже и вземането си по
размер.Съдът приема за установено, че по процесния договор ответникът е получил
сумата от 300.00 лева и е заплатил сума, в размер на 50.00 лева.С оглед на
обстоятелството, че по отношение на претендираната сума в размер на 135.00
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране делото следва да
бъде прекратено, то внесената сума в размер на 50.00 лева от страна на
ответника с
оглед разясненията, дадени в ТР №3/2017г.
на ОСГТК на ВКС за приложение нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, следва първо да
покрие лихвата за забава и договорената лихва, а остатъкът от нея след това и
част от главницата.
В
случая претендираната договорна лихва е в размер на 31.35 лева, а лихвата за
забава е в размер на 10.43 лева.Общият размер на двете е 41.78 лева, т.е. двете
претенции изцяло се покриват от внесената от ответника сума, поради което
претенцията в тази й част следва да бъде изцяло отхвърлена.От последната след
погасяване на лихвите остава сума в размер на 08.22 лева, която следва да се
приспадне от главницата.По този начин дължимата главница е в размер на 291.78
лева, от които обаче се претендира сума в размер на 280.65 лева, която
претенция следва да бъде изцяло уважена.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10
от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №122/2020г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско
възнаграждение.
От друга
страна ищецът поддържа искането си за присъждане на разноските направени в
съдебната фаза на процеса за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 –
в полза на юридически лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.В случая искът за договорна и
мораторна лихва съответно в размер на 31.35 лева / тридесет и един лева и
тридесет и пет стотинки / и в размер на 10.43 лева / десет лева и четиридесет и
три стотинки /,
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане преди депозиране на исковата
молба и прекратен като недопустим за сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 135.00 лева / сто тридесет и пет лева и нула стотинки /, поради което следва да се приеме,
че ответникът не е дал повод за предявяване на съдебната претенция за тези
суми, поради което е налице основание за освобождаването му от заплащане на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В
настоящия случай са налице доказателства за осъществявана правна защита на ищцовото
дружество от юрисконсулт – Х.А. и разноски в съдебната фаза на процеса за внесена
държавна такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки /,
като съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева /
сто лева /, или общо разноски в размер на 125.00 лева / сто двадесет и пет лева
и нула стотинки /.
С оглед
гореизложеното, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски,
направени по водене на делото от ищеца, съответно на тази част от иска, която
би била уважена към датата на депозиране на исковата молба, а именно в размер 76.25
лева / седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки /, като до пълния
размер от 125.00 лева / сто двадесет и пет лева и нула стотинки /, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по
предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК в частта, в която се
иска от съда да признае за установено по отношение на Ц.В.З., ЕГН:********** ***,
че дължи на ищеца сума в размер на 135.00
лева / сто тридесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ц.В.З.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3, представлявано от И. Ц. К.и Я. Б. сума в размер
на 280.65 лева / двеста и осемдесет
лева и шестдесет и пет стотинки / - представляваща главница до погасяване на
паричния заем по договор за паричен заем №5467720/10.09.2018г., сключен между „
Вива Кредит „ ООД и длъжника, като в последствие вземането е прехвърлено в
полза на „ Агенция за контрол на просрочени задължения “ ЕООД по силата на
Приложение №1/01.08.2019г. към рамков договор за продажба на вземания / цесия /
от 01.12.2016г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №141/28.07.2020г., издадена по ЧГД №122/2020г. по
описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Панайот Волов „ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц. К. и Я.Б. Я. срещу Ц.В.З., ЕГН:********** ***, В ЧАСТТА,
в която се иска да се приеме за установено по отношение на Ц.В.З., ЕГН:**********
***, че същият дължи на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Панайот Волов
„ №29, ет.3, представлявано от И. Ц. К. и Я.Я., както следва:
-
договорна лихва в размер на 31.35 лева / тридесет и един лева и
тридесет и пет стотинки / за периода от 24.09.2018г. до 25.03.2019г.;
-
законна лихва за забава / мораторна лихва /
за периода от 26.03.2019г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 10.43 лева / десет лева и четиридесет и
три стотинки /;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.В.З., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Панайот Волов
„ №29, ет.3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., направените деловодни
разноски в заповедното и съдебното производство в общ размер на 151.25 лева / сто петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки
/.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: