Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 10.01.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр.
дело № 4 728 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С.И. Ю.- Б.твърди, че на 01.08.2014 г. като заемодател е сключила договор
за заем с „Н.а.“ ЕООД, съгласно който предоставила в заем сумата от
220 000 евро с краен срок на връщане 01.08.2016 г. Твърди, че заемателят
не изпълнил задължението си да върне заетата сума респ. не заплатил и
уговорената по договора лихва в размер на 22 000 евро за периода
01.08.2014 г. – 31.07.2015 г. и сумите от по 5 500 евро за последващите
периода с падеж съответно на 31.10.2015 г. и 31.01.2016 г. С оглед на
обстоятелството, че било налице пълно неизпълнение по договора с нотариална
покана, която била получена от заемателя – настоящ ответник на 07.03.2016 г.
договорът бил развален едностранно от ищцата, считано от 15.03.2016 г. и същата
се явява кредитор на дружеството – заемател на вземане за 253 000 евро.
Твърди, че дружеството – заемател се разпоредило чрез покупко-продажба с всички
притежавани от него имоти в полза на втория ответник - М.А.Х., обективиран в нотариален акт № 113,
том І, рег. № 2128, дело 94/2016 г. на Нотариус № 039 – И.Д.с район на действие
СРС. Твърди се, че с това разпоредително действие тя е увредена като кредитор.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по
силата на което на основание чл.
135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо
нея като кредитор, сделката за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с нотариален
акт № 113, том І, рег. № 2128, дело 94/2016 г. на Нотариус № 039 – И.Д.с район
на действие СРС.
Ответникът „Н.А.“ ЕООД, оспорва иска в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения. В съдебно
заседание от 16.10.2017 г. неговият процесуален представител заявява признание
на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.
Ответникът М.А.Х., оспорва иска в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК по заявени съображения в
същия. Претендира разноски.
Съдът след като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите
на страните и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за
заем, сключен на 01.08.2014 г. между С.И. Ю.- Б.и „Н.А.“ ЕООД. От съдържанието на
същия се установява, че заемодателят С.И. Ю.- Б.е предоставила на
заемополучателя – „Н.А.“ ЕООД сумата от 220 000 евро, усвоим на две части,
срещу насрещното му задължение да върне заемната сума в срок до 01.08.2016 г./чл.3
от договора/ като за размера на ползвания заем заемателят заплаща на
заемодателя годишна лихва в размер на 22 000 евро, платима на тримесечие
/чл. 4 и чл. 5 от договора/.
По делото е изслушано заключение
на съдебно –счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.В., в което
вещото лице е обосновало извод, че по сметка на банковата сметка на „Н.А.“
ЕООД, открита в „У.Б.“ АД в резултат на преводи от С. Ю.– Б.са постъпили сумите
140 000 евро / с нареждане от 01.08.2014 г./ и 80 000 евро /с
нареждане от 04.09.2014 г./.
Представен по делото е нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 113, рег. № 21228, дело 94/2016 г.
на Нотариус 039 – И.Д., с район на действие – СРС, от съдържанието, на който се
установява, че на 12.02.2016 г. „Н.А.“ ЕООД е продал на М.А.Х. собственият на
дружеството имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.2824.3545,
находящ се в гр. София, район „*******“, ул. „*******“/преди „*******“/№ 1, с
площ, съгласно документ за собственост 3255 кв.м., а съгласно скица 3107 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За
друг вид производствен, складов обект, съставляващ УПИ І-682, в кв. 4в, по плана
на гр. София, при съседи с посочени идентификатори: 68134.2824.2464,
68134.2824.2470, 68134.2824.913, 68134.2824.2482, заедно с построените в
мястото: едноетажна сграда – вивариум, с идентификатор 68134.2824.3545.1, със
застроена площ 56 кв.м., заедно с метален склад с идентификатор
68134.2824.3545.3, със застроена площ 239 кв.м., заедно с метален склад с
идентификатор 68134.2824.3545.2, със
застроена площ от 240 кв.м., както и гараж с идентификатор 68134.1106.90.7.1,
по нотариален акт в груб строеж, находящ се в гр. София, район „*******“, бул.
„*******, вх. Б, на първи етаж, със застроена площ от 22 кв.м., при съседи,
съгласно документ за собственост: юг – коридор на сграда “Б“, север – вътрешен
двор към бул. „*******“, запад – гараж, собственост на „Н.“АД и изток – гараж,
собственост на „Н.“ АД, при съседи с посочени идентификатори на същия етаж
68134.1106.90.7.2, под обекта – няма, над обекта – 68134.1106.90.7.2, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото.
По делото е представена
обезпечителна заповед от 02.07.2015 г. по гр.д. 8322/2015 г. на СГС, II В състав, от която се установява, че е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на С.И. Ю.– Б.срещу „Н.А.” ЕООД с правно основание чл.
240 ал.2 от ЗЗД за сумата от 16 500 евро дължима възнаградителна лихва по
договор за заем от 01.08.2014 г. за периода 01.08.2014 г. до 30.04.2015 г. чрез
налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор 68134.2824.3545.
Същата е вписана на 03.07.2015 г.
Вписаната възбрана е отменена в
производство по чл. 398 ал.2 от ГПК по замяна на обезпечението с определение от
17.02.2016 г. на СГС, по гр.д. 8322/2015 г., влязло в сила.
При така ангажираните по делото
доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това
право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за
непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора,
когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е
възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото
възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване
на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора
/ в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.
171/2009 г. /.
С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има
качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора
сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството,
че процесния по делото договор е възмезден законодателят поставя изискване за
знание за увреждане по отношение на приобретателя – трето лице. Тези три
предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна
предвиденост.
Качеството „кредитор” по смисъла,
заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на
действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други
изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно
или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО
на ВКС/ респ. възникването на правото не
е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В
производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е
отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто
ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. В тежест на ищеца е да установи само
качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да
провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Видно от представените по делото писмени доказателства
ищецът е кредитор на ответника „Н.А.” ЕООД с оглед представеният по делото
договор за заем от 01.08.2014 г. и падеж на задължението за връщане на заетата
сума – 01.08.2016 г. Видно от съдържанието на договора за заем, страните са
постигнали съгласие заемателят да заплаща на заемодателя и годишна лихва в
размер на 22 000 евро, платима на тримесечие /чл. 4 и чл. 5 от договора/.
Съобразно постигнатите уговорки в чл. 5 от договора и правилата на чл. 72 от ЗЗД за броене на срокове, падежът на първото задължение досежно дължима
възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240 ал.2 от ЗЗД е 01.11.2014 г. респ.
на 01.02.2015 г. е изтекъл срокът за плащане на следващото задължение за
възнаградителна лихва респ. с настъпил падеж са и последващите задължения за
възнаградителна лихва, част от които са и съдебно признати и установени като предмет
на гр.д. 9176/2015 г. на СГС, I-21
състав, приключило с влязло в сила съдебно решение – факт, служебно известен на
настоящия съдебен състав. При тези ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав намира, че вземане на ищеца е възникнало преди датата
на разпоредителната сделка /12.02.2016 г./. Обстоятелството, че по отношение на
някои от вземанията на ищеца – кредитор е постановено съдебно решение
/цитираното по-горе решение на СГС, I-21 състав/ има значение с оглед установяване
на размера на вземането, за който на същия е предоставена възможност за
принудително удовлетворяване, но не касае моментът на възникване на самото
вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009
г./. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена
първата от фактическите предпоставки на състава на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Прехвърлителната сделка по естеството си
представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия
се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на
кредитора. Знанието на длъжника по договора за заем /ответникът „Н.А.” ЕООД / е
очевидно доколкото се намалява възможността на кредитора – настоящ ищец да се
удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето
ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./. Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то,
след извършеното разпореждане - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 год. ІV
ГО, решение №
639/06.10.2010 год. по гр. д. №
754/2009 год. на ІV ГО на ВКС. Кредиторът не е
ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи само към имуществото,
което е предмет на обезпечение на вземането му, по съображенията, изложени по-горе в решението, че цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и от
друго имущество на длъжника. Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав
на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Третата предпоставка касае субективният елемент на
състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя,
предвид възмездния характер на сделката. Настоящият съдебен състав намира, че
същата при доказателствена тежест на ищеца е установена. За да обоснове този
извод съдът взе предвид задължителната съдебна практика, която следва да
съобрази, съгласно която длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение №
264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания
случай. Не на последно място следва да се вземе
предвид и изричното признание от страна на ответника „Н.А.” ЕООД – продавач по
процесната сделка, заявено при условията на чл. 237 от ГПК.
Купувачът, от своя страна, не е лице от
кръга, визиран в чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Тежестта на доказване относно наличие на
субективния елемент от фактическия състав е на страната на ищеца. Същият
заявява, че знанието за увреждане у купувача по атакуваната разпоредителна
сделка се установява с оглед факта на вписана възбрана върху един от имотите,
предмет на същата от страна на настоящия по делото ищец. Видно от ангажираните
по делото доказателства такава възбрана е вписана на 03.07.2015 г. и няма данни
да е отменена към датата на разпоредителната сделка. Вписването на възбраната
има оповестително действие респ. ефект досежно претенцията на кредитора и
придава публичност на същата. Отделно от това, съгласно чл. 401 от ГПК
наложената за обезпечение на иска възбрана с оглед предвиденото в чл. 451 – 453
от ГПК действие на същата прави извършените от длъжника разпореждания с него недействителни
и непротивопоставими спрямо взискателя, който ефект е идентичен с целения
правен резултат на иска по чл. 135 от ЗЗД. Възбраната, наложена като
обезпечение върху единия от процесните имоти е отменена към датата на
депозиране на настоящата искова молба, която отмяна обуславя и допустимостта на
заявения иск / решение 312/28.10.2014 г. по гр.д. 2800/2014 г. на Четвърто ГО
на ВКС/, но същата е била вписана към датата на сключване на процесната
разпоредителна сделка и е аргумент, досежно знанието за увреждане у третото
лице. Знанието досежно вписаната възбрана с произтичащите от нея последици се
потвърждава и от изявленията на самия купувач по договора, заявени в писмения
му отговор /стр. 77/. В практиката си
ВКС приема, че е достатъчно на купувача по договора да са му известни
обстоятелствата, от които произтича вземането като не е необходимо третото лице
да познава кредитора и длъжника, да са му съобщени изрично техните насрещни
права и задължения или пък да са му представени доказателства за тях /решение
13/19.02.2015 г. по гр. д. 4606/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Същият в
писмения си отговор изрично признава, че е знаел за претенциите на С. Б.за
вземане за възнаградителна лихва по сключен договор за заем от 01.08.2014 г.
т.е. налице е признание относно знанието му за наличие на сключен договор за
заем между неговия праводател /продавач/ и настоящата ищца и претенциите на
кредитора за заплащане на уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от същия
договор, които претенции са обективирани публично, посредством вписването на
възбраната. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че е установена и
третата предпоставка на фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
При липсата на други ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и
доказан следва да се уважи.
Ищцата е депозирала в последното по делото
съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК. В същия е заявено искане за
присъждане на сумата от 3323, 33 лв. – ДТ. Събраната ДТ по делото е в размер на
2074,33 лв. /стр. 63/ и това е сумата, която се следва на ищеца като разноски
за ДТ. Платежното нареждане /приобщено към стр. 44 за 1249 лв. – внесена ДТ,
подлежи на възстановяване на ищцата като надвнесена такава, а не следва да се
възлага в тежест на ответника/. Заявено е и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 4286 лв. с приложени доказателства за неговото
плащане /разписката, инкорпорирана в договора за правна защита и съдействие на
стр. 207/. По отношение на размера на същото е заявено възражение по смисъла на
чл. 78 ал. 5 от ГПК от процесуалния представител на ответника – ЮЛ. Размерът на
адвокатското възнаграждение е определен глобално, без да са посочени отделни
възнаграждения за всеки от заявените искове, каквито са дължими, предвид
нормата на чл. 2 ал.5 от Наредба 1/2004 г. Дори и така глобалният посочен
размер е значително по-нисък от сбора на минималните адвокатски възнаграждения,
визирани в посочената Наредба, съобразно цената на всеки един от заявените пет
иска /данъчните оценки на петте процесни имота/, поради което заявеното
възражение на ответника е неоснователно. На ищеца се следва и сумата от 260 лв.
– депозит за експертиза и такса за СУ. За останалите, посочени в списъка
претенции за разноски – ДТ и адвокатско възнаграждение в производство по чл.
389 от ГПК не са представени доказателства, че касаят обезпечение на бъдещ иск,
който се явява настоящия такъв, за да се обоснове присъждането им в настоящото
производство. Претенцията за сумата от 25 000 лв. – банкова гаранция по
допуснатото обезпечение в производството по чл. 389 от ГПК не съставлява
разноски, а същата подлежи на възстановяване в нарочно производство при
условията и по реда на чл. 402 от ГПК.
Предвид горното на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 6 620, 33 лв. – сторени в производството
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на С.И. Ю.– Б., ЕГН **********,***112,
партер, ап. 1 – адв. Д.М. на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният на
12.02.2016 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № 113, рег. № 21228, дело 94/2016 г. на Нотариус 039 – И.Д., с район
на действие – СРС, сключен между „Н.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, като продавач, и М.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като
купувач, за следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 68134.2824.3545, находящ се в гр. София, район „*******“,
ул. „*******“/преди „*******“/№ 1, с площ, съгласно документ за собственост
3255 кв.м., а съгласно скица 3107 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов
обект, съставляващ УПИ І-682, в кв. 4в, по плана на гр. София, при съседи с
посочени идентификатори: 68134.2824.2464, 68134.2824.2470, 68134.2824.913,
68134.2824.2482, заедно с построените в мястото: едноетажна сграда – вивариум,
с идентификатор 68134.2824.3545.1, със застроена площ 56 кв.м., заедно с
метален склад с идентификатор 68134.2824.3545.3, със застроена площ 239 кв.м.,
заедно с метален склад с идентификатор
68134.2824.3545.2, със застроена площ от 240 кв.м., както и гараж с
идентификатор 68134.1106.90.7.1, по нотариален акт в груб строеж, находящ се в
гр. София, район „*******“, бул. „*******, вх. Б, на първи етаж, със застроена
площ от 22 кв.м., при съседи, съгласно документ за собственост: юг – коридор на
сграда “Б“, север – вътрешен двор към бул. „*******“, запад – гараж,
собственост на „Н.“ АД и изток – гараж, собственост на „Н.“ АД, при съседи с
посочени идентификатори на същия етаж 68134.1106.90.7.2, под обекта – няма, над
обекта – 68134.1106.90.7.2, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и М.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
С.И. Ю.– Б., ЕГН **********,***112, партер, ап. 1 – адв. Д.М. сумата от 6 620, 33 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до
страните, че е изготвено пред АС -
София.
СЪДИЯ: