Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 12.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и седми май, две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря П.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1423 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1
във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “София Комерс Кредит
Груп”АД-гр.София, представлявано от Изпълнителния директор Адриан Д. Станев,
чрез адв.Караиванов от АК-гр.София против И.Д. ***, действащ като ЕТ”И. ***, в
която изтъква, че на 25.10.2012 год. между страните бил сключен договор за
заем, обективиран и обезпечен съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №44, т.VI, per.№5102 дело 715/25.10.2012 год. на Нотариус с per.№138 в РНК,
вписан в Службата по вписванията-гр.Ловеч като Акт №112, том I, дело
3676 от 25.10.2012 год. (наричан по-долу за краткост «Договора»).
Твърди, че
съгласно Договора, «София Комерс Кредит Груп»АД се задължила да предостави в
заем на И.Д.И. сумата от 7 669,38 евро, равняваща се на 15 000 лева по фиксинга
на БНБ за еврото, а последният се задължил да върне на дружеството-ищец цялата
главница, ведно с начислената върху нея договорна лихва от 2,95 % на месец, на
60 равни месечни погасителни анюитетни вноски от по 274,16 евро, всяка от които
дължима не по-късно от 26-то число от съответния месец, описани подробно като
съдържание, размер и падеж в Погасителен план с нотариална заверка на подписите
per.№5103/25.10.2012
год. на Нотариус №138 в РНК, представляващ неразделна част от гореописания
Нотариален акт (наричан по-долу за краткост «Погасителен план»).
Позовава се на
приложените към настоящата искова молба Декларация-Разписка с нотариална
заверка на подписа per.№5268 от 01.11.2012 год. на Нотариус №138 в РНК и
Платежно нареждане с реф.№Р00910 от 26.10.2012 год., обективирано в Партиден
лист №670, съгласно които «София Комерс Кредит Груп»АД изпълнила точно
задълженията си по Договора като предоставила в заем на ответника договорената
сума в размер на 15 000 лева. Същата разписка представлявала изходящ от
ответника документ, в който той признавал неблагоприятни за него факти.
Съгласно
Погасителния план, представляващ неразделна част от сключения между страните
Договор за заем, И.И. се задължил да заплати на «София Комерс Кредит Груп»АД
първата погасителна вноска по заема в срок не по-късно от 26.11.2012 год. Видно
от Платежно нареждане с реф.№Р01415 от 05.12.2012 год., обективирано в
приложения към настоящата искова молба Партиден лист с №1155, ответникът
изпълнил доброволно това свое задължение с 9 дни забава, заплащайки по
банковата сметка на «София Комерс Кредит Груп»АД сумата от 570 лева на
05.12.2012 год. С извършеното плащане била погасена първата от общо шестдесетте
месечни анюитетни вноски и натрупаната върху нея неустойка за забава, дължима
на основание т. 1.3 от Договора.
Заявява, че
след описаното по-горе плащане от 05.12.2012 год. ответникът преустановил
доброволното изпълнение на задълженията си по Договора и изпаднал в забава. За
част от вноските с настъпил падеж «София Комерс Кредит Груп»АД се снабдила с
изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. №1139/2013 год. по описа на РС-гр. Ловеч,
IV
състав. Видно от Платежно нареждане с реф.№Р02017 от 15.07.2013 год.,
обективирано в приложения към настоящата искова молба Партиден лист с №1300,
след издаването на изпълнителния лист, ответникът извършил второ плащане в
размер на 550 лева, с което били погасени част от натрупаните до момента
неустойки за забава, дължими на основание т.1.3 от Договора. Въз основа на
издадения изпълнителен лист, описан подробно по-горе, «София Комерс Кредит Груп»АД
образувала срещу ответника изпълнително дело №20134310400597 по описа на държавна
съдебно-изпълнителна служба към РС-гр.Ловеч.
Останалата част от вноските по
Погасителния план станали предсрочно изискуеми на основание т.1.2 от Договора и
за тях «София Комерс Кредит Груп»АД подало заявление за снабдяване със заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК във връзка с
чл.418 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление било образувано Ч.гр.д. №342
по описа на РС-гр.Ловеч за 2014 год. След като разгледал подаденото заявление,
съдът го уважил в цялост и издал в полза на дружеството-ищец Заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за сумата от 4 660,72 евро,
представляваща сбор от 17 броя предсрочно изискуеми месечни погасителни
анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро, дължими за периода от
26.02.2014 год. до 26.06.2015 год. ведно със законната лихва за забава от
26.02.2014 год. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от
919,85 лева – съдебно-делови разноски в заповедното производство. По повод
издадената Заповед за изпълнение, «София Комерс Кредит Груп»АД получила
Разпореждане №2868/01.08.2014 год. на РС-гр.Ловеч по горецитираното частно
гражданско дело, че е подадено възражение от длъжника и им било указано, че
следва да заведат иск за установяване съществуването на вземането, от което
произтичал интересът им от подаване на настоящата искова молба.
В подкрепа на изложеното по-горе
твърдение, че между «София Комерс Кредит Груп»АД и И.Д.И., в качеството му на
Едноличен Търговец с фирма «И.И.» имало валидно сключен Договор за заем, като
приложение към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме
Споразумение от 25.10.2012 год. и издаден въз основа на него Запис на заповед
за сумата от 7 669,38 евро, представляваща пълния размер на предоставената в
заем главница. Описаните документи изхождали от ответника и в тях последният
признавал неизгодни за него факти и обстоятелства, свързани с предоставения
заем.
Видно от Платежни нареждания с
реф.№Е00008 от 15.01.2014 год. за сумата от 1 298,31 лева; реф.№Е00007 от
07.03.2014 год. за сумата от 265 лева, обективирани в представените с
настоящата искова молба Партидни листове с №1423 и №1456, ответникът извършил
още две частични плащания в погасяване на задълженията си към «София Комерс
Кредит Груп»АД на обща стойност 1 563,31 лева. Същите две плащания били
извършени по изпълнително дело №20134310400597, по описа на държавна
съдебно-изпълнителна служба към РС-гр.Ловеч, обрзувано въз основа на
Изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д.№1139/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, IV състав, което
изпълнително дело впоследствие било прехвърлено при ЧСИ Румен Йорданов Д. под
№20148800400399. С плащането на гореописаната сума били погасени част от
дължимите разноски и лихви по изпълнителното дело и изпълнителния лист, описани
в предходното изречение. Извършените плащания не били достатъчни да погасят
пълния размер на дължимите от И.И. *** Комерс Кредит Груп»АД суми по
изпълнителното дело. Видно от приложените към настоящия иск молба и известие за
доставяне (обратна разписка), след последното плащане на ответника, извършено
на 07.03.2014 год., на 25.04.2014 год., към и. д.№ 20148800400399 бил
присъединен изпълнителен лист за сумата от 4 660,72 евро, издаден въз основа на
заповедта за изпълнение, по повод на която ответникът е възразил и затова подават
настоящата искова молба.
Счита, че приложените към иска
документи били категорично доказателство, че между «София Комерс Кредит Груп»АД
и И.Д.И., в качеството му на Едноличен Търговец с фирма «И.И.» бил сключен
Договор за заем, който дружеството-ответинк е изпълнило точно като реално е предало
на ответника заемната сума. Същите доказвали неизпълнението на ответника да
върне предоставената в заем сума, заедно с натрупаната върху нея лихва, по
начина размера и в сроковете, договорени между страните.
От всичко изложено по-горе следвало,
че по отношение на ответника И.Д.И. били налице предпоставките за договорна
отговорснот по чл.79 във връзка с чл.240 от ЗЗД. Между страните имало сключен
Договор за заем, по силата на който дружеството-ищец е предало в собственост на
ответника пари, а последният не ги е върнал в срок. В Договора било
обективирано ликвидно и изискуемо вземане на дружеството-ищец, което можело да
го претендира от ответника по съдебен ред на основание чл.79 от ЗЗД.
Моли съда, след като се убеди в
достовереността на изложените в настоящата искова молба твърдения, да постанови
решение, с което на основание чл.422 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, да
признае за установено, че ответникът И.Д.И., в качеството му на Едноличен Търговец
с фирма «И.И.»*** Комерс Кредит Груп»АД сумите, присъдени със Заповед за
изпълнение, издадена на 27.02.2014 год., по Ч.гр.д.№342/2014 год. от РС-гр.Ловеч,
а именно : сумата от 4 660,72 евро, представляваща сбор от 17 броя месечни
погасителни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро, дължими за
периода от 26.02.2014 год. до 26.06.2015 год., ведно със законната лихва от
26.02.2014 год. до пълното изплащане на вземането и съдебно-делови разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство
в общ размер на 919,85 лева. На основание чл.78 ГПК моли съда да присъди на «София
Комерс Кредит Груп»АД всички разноски, сторени във връзка с настоящото
производство.
В хода
на процеса ищцовото дружество в две поредни заседания се представлява от
адв.Токмакчиев от АК-гр.София, който от името на доверителя си поддържа иска
така, както е предявен. Намира го за изцяло основателен и доказан с оглед
представените доказателства и допълнително събраните в хода на съдебното
призводство и моли съда да го уважи. В указан от съда срок представя писмена
защита, в която навежда твърдения, че «София Комерс Кредит Груп»АД е
доказало по безпорен начин фактите и обстоятелствата, за които му е разпределена
доказателствената тежест в процеса, съгласно извършения от съда доклад. Отново
пояснява, че претендираната сума се дължи от ответника на дружеството-ищец на
основание сключен помежду им Договор за заем, в размери съгласно Погасителен
план, представляващ неразделна част от договора.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично само в първото съдебно заседание, като същия чрез пълномощника си
адв.Б. от АК-гр.Кюстендил представя фактури, с които е извършено заплащане на
част от сумата. Уточнява, че между същите страни със същия предмет на спора има
образувано и друго гр.дело №1424/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, по което съдът
следва да се произнесе с решение. По същество моли съда след като се запознае с
прецени представените по делото доказателства да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция като недоказана.
Настоящият
съдебен състав като съобрази становището на процесуалните представители на
страните, изразено в хода на делото, както и събраните по делото писмени доказателства,
по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Активната
процесуална легитимация се установява от представената с исковата молба справка
от ТР, от която е видно, че “София Комерс Кредит Груп” е регистрирано като
Акционерно дружество, със седалище в гр.София и предмет на дейност :
предоставяне на всички видове финансови услуги, с изключение на тези, за които
съгласно Закона за банките, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и
закона за застраховането се изисква лицензия или разрешение; управление на
кредити и заеми; лизингова дейност.
Затова,
че ответникът И.Д.И. е Управител на ЕТ”И. *** се установява от представената с
исковата молба справка от ТР на фирмата.
Няма
спор между страните и това се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства, че на 25.10.2012 год. е сключен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №44, том VI, рег.№5102,
дело №715/2012 год. пред Цветослав Лазаров – Нотариус с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписан под №138 в регистъра на НК, по силата на който “София
Комерс Кредит Груп”АД, представлявано от Прокуриста Драгомир Минчев Барбоев
предоставя на И.Д.И. като Едноличен търговец с фирма “И.И.”, паричен заем в
размер на 7 669,38 евро, които за деня на подписване на този нот.акт
съгласно фиксинга на БНБ за еврото се равняват на 15 000 лева, при 2,95%
месечна лихва, за срок на издължаване не по-късно от 26.10.2017 год. И.Д.И.
като Едноличен търговец с фирма “И.И.” се задължава да върне на “София Комерс
Кредит Груп”АД получения паричен заем ведно с дължимата лихва, на шестдесет
равни месечни вноски, подробно описани като съдържание и падежи в подписан от
страните погасителен план, който е неразделна част от настоящия акт. Всяка една
от месечните вноски е в размер на 274,16 евро и е дължима в срок не по-късно от
всяко 26-то число на съответния месец. Първата месечна вноска по заема е
дължима в срок не по-късно от 26.11.2012 год., а последната вноска по заема е
дължима в срок не по-късно от 26.10.2017 год. Заемополучателят И.Д.И. като
Едноличен търговец с фирма “И.И.” се задължава да извършва всички дължими
плащания по заема /лихви, главница, неустойки, разноски/ по съответната банкова
сметка ***, открита в “Интернешънъл Асет Банк”АД-гр.София.
Съгласно
т.1.2/ на нот.акт страните са са договорили, че при неплащане на която и да е
месечна погасителна вноска, целият паричен заем /ведно с всички лихви, такси и
разноски/ става автоматично предсрочно изискуем, а за заемодателя възниква
правото да се удовлетвори от предоставените му обезпечения, като в това число и
да продаде ипотекирания имот по съответния ред. На основание т.1.3/ в случай,
че главницата ведно с всички дължими по настоящия договор лихви и такси не бъде
изплатено от заемополучателя в срок до 26.10.2017 год. или в случай, че
настъпят обстоятелствата по предходната точка, заемополучателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 54,83 евро на месец, за всяка една забавена
сума или част от нея, за всеки месец забава, считано от датата на падежа на
съответната сума до окончателното й изплащане. Неустойките за всяка просрочена
сума са платими ежемесечно, на всяко 26-то число на месеца по банков път, по
сметката на заемодателя. В т.1.4/ е предвидена възможността заемополучателят
предсрочно да погаси изцяло или частично предоставения му паричен заем, като в
този случай заемополучателят се задължава предварително да заплати на
заемодателя и обезщетителна неустойка в размер на 2,95% върху предсрочно
погасената част от главницата.
Като
неразделна част от сключения между страните договор за заем е представен и
погасителен план от 25.10.2012 год., в който е посочен размера на месечната
вноска – главница и лихви за периода от 26.11.2012 год. до 26.10.2017 год. От
него е видно, че дължимата от заемополучателя сума е платима на 60 месечни
анюитетни вноски.
С
декларация-разписка от 26.10.2012 год., с нотариална заверка на подписите И.Д.И.
е удостоверил, че на същата дата е получил от “София Комерс Кредит
Груп”АД-гр.София сумата в размер на 7 669,38 евро, които съгласно фиксинга
на БНБ за еврото се равняват на 15 000 лева, представляваща пълният размер
на отпуснатия им от “София Комерс Кредит Груп”АД паричен заем съгласно Договор
за заем, обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №44, том VI, дело №715/2012 год. на Нотариус
Лазаров, вписан в РНК под №138, който нот.акт е вписан в СВ-гр.Ловеч при АВ
като акт №112, том І, дело №3676/25.10.2012 год. Декларирал е също, че няма
каквито и да било претенции към “София Комерс Кредит Груп”АД-гр.София във
връзка с размера, срока и начина на предаване и получаване на предоставената му
в заем сума.
Видно
от подписано между страните писмено споразумение от 25.10.2012 год. за
обезпечение на дължимите по Договора за заем суми, заемополучателят И.Д.И.,
действащ като Едноличен търговец с фирма “И. ***, издава на заемодателя и Запис
на заповед за сумата в размер на 7 669,38 евро, платима на предявяване.
Страните са се споразумели, че Записът на заповед се издава за обезпечение на
цитирания по-горе договор за заем и са декларирали, че помежду им няма други
правоотношения, които да бъдат свързани с издадената ценна книга. След като
заемополучателят изплати на заемодателя задълженията си по Договора за заем,
заемодателят връща на заемополучателя издадения запис на заповед. В случай на
неизпълнение на задълженията на заемополучателя по това споразумение,
заемодателят може да направи заема изцяло и предсрочно изискуем с едностранно
изявление, отправено до заемополучателя и да се удовлетвори от всички
предоставени му обезпечения.
На
25.10.2012 год. е издаден запис на заповед, без протест и без разноски за
сумата от 7 669,38 евро, която сума издателят И.Д.И. безуславно и
неотменимо са е задължил, при предявяването на настоящия запис на заповед да
плати, без разноски и протест, на поемателя “София Комерс Кредит
Груп”АД-гр.София.
Като
доказателство по делото са представени копия на партидни листи с титуляр “София
Комерс Кредит Груп”АД-гр.София за изплатените от ЕТ”И. *** суми.
От
заключението на вещото лице Г.Н. по допусната съдебно-икономическа експертиза,
което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, още
повече, че не се оспори и от пълномощниците на страните, се установява, че Договорът
за кредит, сключен на 25.10.2012 год. между “София Комерс Кредит
Груп”АД-кредитодател и И.Д.И., като ЕТ”И.И.”-кредитополучател за сумата
6 669,38 евро, която по фиксинга на БНБ за деня е 15 000 лева е
осчетоводена в счетоводството на дружеството по сметка 224/0 на 26.10.2012 год.
в посочения размер 15 000 лева. В констативната част на заключението си
експертът пояснява, че първата погасителна вноска вместо да постъпи на
26.11.2012 год. в размер от 570 лева, постъпва на 05.12.2012 год. по сметка на
“София Комерс Кредит Груп”АД в “Интернешънъл Асет Банк”АД-гр.София, като сумата
е внесена в брой от И.И., видно от вносна бележка и партиден лист, приложени
към делото. Втората погасителна вноска постъпва на 15.07.2013 год. в размер на
550 лева, видно то партиден лист 1 300, като вносител е посочено друго
лице, а в основанието е ЕГН на И.И.. Следващите вноски са внасяни по образуваното
изп.дело №20134310400597 на РС-гр.Ловеч. Вещото лице е посочило, че всички суми,
внесени по сметка на “София Комерс Кредит Груп”АД и РС-гр.Ловеч, за които са
приложени документи по делото са постъпили по сметката на ищеца и са отразени в
извлеченията по партиди на И.И.. От справката, която вещото лице е направило в
РС-гр.Ловеч е установило, че няма суми получени и прехвърлени от РС-гр.Ловеч
към ЧСИ Румен Д..
Съгласно
приложеното като доказателство по делото Ч.гр.дело №342/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
на основание чл.417 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №200/27.02.2014 год., по силата на която длъжникът
И.Д.И., действащ като ЕТ с фирма “И. *** е следвало да заплати на кредитора
“София Комерс Кредит Груп”АД-гр.София, представлявано от Адриан Д. Станев
сумата от 4 660,72 евро – сбор от 17 анюитетни вноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 26.02.2014 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото 182,31 лева внесена по
сметка на съда държавна такса и 737,54 лева адвокатски хонорар. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства : Съгласно Договор за заем
обективиран и обезпечен с нот.акт за учредяване на договорна ипотека №44, том VI,
рег.№5102, дело №715/25.10.2012 год. на
Нотариус с рег.№138 в РНК, вписан в СВ-гр.Ловеч като акт №112, том І,
дело №3676/25.10.2012 год.
Тъй
като в срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника И.И.,
че не дължи изпълнение на заповед №200/27.02.2014 год. по чл.417 от ГПК,
издадена по Ч.гр.дело №342/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, то с разпореждане
№2868/01.08.2014 год. по Ч.гр.дело №342/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч са
дадени указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника,
като довнесе дължимата държавна такса. Съдът го е предупредил също, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в законният срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от разпореждане №2868/01.08.2014 год. е изпратено на заявителя на 04.08.2014
год. и получено от негов служител на 07.08.2014 год., а исковата молба е
подадена до РС-гр.Ловеч с вх.№7523/03.09.2014 год., т.е. в законният
едномесечен срок и съдът я намира допустима за разглеждане. По същество тя е неоснователна
и недоказана, тъй като в настоящото исково производство за установяване
съществуване на вземането по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника – фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават. В конкретният казус ищеца доказа само, че
между страните е налице облигационна обвързаност по силата на договор за заем
от 25.12.2012 год., сключен помежду им във формата на нот.акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №44, том VI, дело 715
от 25.10.2012 год., издаден от Цв.Лазаров – Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч,
вписан под №138 в регистъра на НК. За обезпечаване на дължимите по договора за
заем суми, заемополучателят И.И., действащ като Едноличен търговец с фирма “И. ***
е издал на заемодателя и Запис на заповед за сумата в размер на 7 669,38
евро, платим на предявяване. И тъй като съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили, то след като сключения между
страните договор за заем е обезпечен със запис за заповед, съгласно т.17 на ТР
№4/2013 год. по т.д.№4/2013 год. на ВКС, ОСГТК предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. За целта ищецът – кредитор следва да докаже вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени от страните твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. Съдът прецени, че в представения като копие в настоящото исково
производство запис на заповед /стр.22/ сумата е платима на предявяване. В него
обаче няма данни кога точно е предявен на издателя и дали това е станало в
сроковете по чл.477 от ТЗ. Издателят е следвало да удостовери върху документа,
че записът на заповед му е предявен, да постави дата и да се подпише. След като
липсва такова предявяване в представения за целите на настоящото исково производство
запис на заповед, съдът приема, че той не отговаря на императивните изисквания
на чл.538, ал.2 от ТЗ. Затова и при извършеното разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът доказа само наличието на
облигационната обвързаност между страните и източника, от който същата
произтича, но не и че записът на заповед, послужил за обезпечаване на вземането
е изготвен в изискуемата от закона форма. Освен това съдът счита за недоказан и
факта, че ответника в качеството му на заемополучател не е изпълнил насрещното
задължение да заплати определената парична сума, предвид съдържащите се в
исковата молба изявления на ищцовото дружество за правени частични плащания.
Този факт се потвърди и от доказателствата по делото /партидни листи/, както и
от заключението на вещото лице. Истинността на тези писмени доказателства не бе
оспорена от ищеца в хода на процеса в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, поради
което съдът ги приема за достоверни и се позовава на тях, още повече, че те са
съобразени и от вещото лице при изготвяне на заключението му. Следователно след
като има частични плащания от страна на ответника, съдът не може да приеме за
основателно твърдението на ищеца, че И.И. е неизряден платец по възникналите
договорни отношения, тъй като дори и да е заплатил сумите с известно забавяне
той не е отказал да заплати цялото задължение на ищеца.
Недоказана
остана исковата претенция не само по основание, но и по размер, предвид
оспорването й от страна на ответника и представените от него писмени доказателства
за частично заплащане на исковата сума. След като ищеца не оспори тези
доказателства, а и е налице съдебно-икономическа експертиза, която уточни, че ответникът
е правил частични плащания, постъпили по сметката на ищеца, то изцяло в тежест
на ищеца бе в настоящото исково производство да докаже какъв е точният размер
на исковата претенция. Това той не стори, което е още едно основание за съда да
отхвърли иска, с който е сезиран като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса изцяло неоснователна и недоказана се явява претенцията на
ищеца за заплащане от страна на ответника на съдебно-деловодните разноски,
направени в настоящото исково и в заповедното производство. От своя ответникът
не е претендирал заплащането на съдебно-деловодни разноски и не е представил
списък на разноските по чл.80 от ГПК най-късно до приключване на последното
заседание пред настоящата инстанция, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Водим от
тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ищеца “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, Столична
община, район “Изгрев”, ул.”Васил калчев”, бл.58, ателие 6, представлявано от
Изпълнителния директор Адриан Д. Станев против ответника И.Д.И., ЕГН-**********,
действащ като Едноличен търговец с фирма “И.И.”, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Цачо Сяров”№36Б, иск с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване на установено, че ответникът И.Д.И., в качеството му на Едноличен
Търговец с фирма «И.И.»*** Комерс Кредит Груп»АД сумите, присъдени със Заповед
за изпълнение, издадена на 27.02.2014 год., по Ч.гр.д.№342/2014 год. от
РС-гр.Ловеч, а именно : сумата от 4 660,72 евро, представляваща сбор от 17 броя
месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро,
дължими за периода от 26.02.2014 год. до 26.06.2015 год., ведно със законната
лихва от 26.02.2014 год. до пълното изплащане на вземането и съдебно-делови
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в общ размер на 919,85 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищеца ищеца “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, Столична община, район “Изгрев”, ул.”Васил
калчев”, бл.58, ателие 6, представлявано от Изпълнителния директор Адриан Д.
Станев против ответника И.Д.И., ЕГН-**********, действащ като Едноличен
търговец с фирма “И.И.”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Ловеч, ул.”Цачо Сяров”№36Б за заплащане на всички разноски, сторени във
връзка с настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в уседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :