РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.с. Андрей
Георгиев
секретаря Поля Г. в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от
съдията в.гр.дело N: 7 410 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 288 768 от 08.12.2017
г., постановено по гр.д.№ 32 333/2016 г. по опи-са на СРС, І ГО, 28 състав е
отхвърлен предявеният от В.С.Г., ЕГН ********** срещу М. Р.Х., ЕГН ********** иск
с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД за сумата 5 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие от неправомерно проведено лечение на майка й и
настъпилата в резултат на това смърт на същата, ведно със законната лихва върху
сумата от 03.01.2001 г. до окончателното й изплащане, като неосно-вателен и
недоказан.
Със същия съдебен акт В.С.Г. е
осъдена да заплати на М.Р.Х. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 580,00 лева –
разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ищцата В.С.Г.,***. Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното
решение е непра-вилно и незаконосъобразно, поради това, че е постановено при
съществено нарушение на материално-правните разпоредби и е необосновано.
Излагат се доводи, че изводът на пър-воинстанционния съд, че „не са се събрали
никакви доказателства, от които да може да се направи категоричния извод каква
е причината за смъртта на майката на
ищцата и по-важ-ното, че лечението или липсата на пълноценно такова, проведено
от ответницата, е причина за смъртта и че настъпването й е можело да се избегне
при пълноценно лечение”, е необоснован, несъстоятелен, неоснователен и
постановен в противоречие с доказателствата по делото – с приетото писмо изх.№
94-Г-1115 от 07.12.2001 г. на директора на СЗОК, където е прието, че оказаната
медицинска помощ не била в пълен обем, като тези противо-речия в мотивите,
говорят за липса на мотиви. Твърди се и че от приетите по делото дока-зателства,
неоспорени от ответника, се е установило, че ответникът грубо е нарушил меди-цинските
стандарти и не е оказала в дължимия обем и в съответното качество медицинска
помощ на своя пациент П.В. – майка на жалбоподателката, и че в резултат на
бездействието й, изразяващо се в непровеждане на консултации с необходимите
специа-листи и неназначаване на адекватно лечение на пациента В., въпреки, че е
била дис-пансеризирана с артериална хипертония и захарен диабет, е допуснала
смъртта на пациент-ката, поради това неоснователно СРС не е уважил иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
- пряка и непосредствена последица от нейното безотговорно и неморално
изпълнение на професионалните й задължения. Сочи се и че относно нуждата от
доказване на факта за болките и страданията, които жалбоподателката-ищца е
претърпяла след смъртта на майка си, съдът не е съобразил константната съдебна
практика – ППВС № 4/23.12.1968 г. относно понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД, като тук следва да се има предвид и фактът, че ищецът е инвалид с
множество заболявания и за нея е много трудно да се справя в ежедневието си без
помощта и грижите на единствения си близък човек – майка й. Навеждат се и
твърдения, че относно петгодишната давност следва да се има предвид, че
наследниците на починалата П.В. са предприели действия по прекъсване /спиране/
на давността в рамките на преклузивния срок – с жалбата на бащата й с вх.№
94-Г1151 от 04.10.2001 г.; че поради бездействието на компетентните органи не
са настъпили дължимите последици – не по вина на ищцата не е осъществено
откриването на дееца, което би довело до хипотезата на чл.115, б.”ж” ЗЗД. Моли
съда да отмени обжалваното ре-шение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск, като й се присъдят и напра-вените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Ответникът по жалбата – М. Р.Х.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
изцяло въззивната жалба. Инво-кирала е съображения, че решението на СРС е
валидно, допустимо и правилно, предвид то-ва, че в случая не е доказано
извършването на противоправно деяние от нейна страна и при-чинна връзка между
такова поведение и настъпилото увреждане у пациента, както и че ищцата не е
упражнила, които сега предявява по съдебен ред, повече от 15 г., поради което
следва да се приеме, че е изтекла предвидената в закона петгодишна давност.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната е жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият ка-зус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въз-зивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните
в жал-бата доводи.
Предявен и иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
С подадената искова молба с уточненията
към нея, направени пред Софийски райо-нен съд ищцата В.С.Г.,*** е заявила
претенция за заплащане на сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени й от настъпилата на 03.01.2001 г. смърт на
майка й П.В., вследствие на непра-вомерно проведено лечение на същата от страна
на ответницата М. Р.Х., заедно със законната лихва върху сумата от 03.01.2001
г. до окончателното й изпла-щане и направените по делото разноски. Твърди се,
че майка й е била лекувана и наблюда-вана от д-р Х., която е била неин личен
лекар, като е била диспансеризирана от нея по повод на артериална хипертония и
захарен диабет, както и че д-р Х. не е обърнала внимание на оплакванията на
майка й през м.декември 2000 г., че не е прегледала обстойно майка й и не й е
дала направление, за да влезе в болница, въпреки, че страда от диабет и високо
кръвно налягане. Допуска, че майка й е получила криза и ако е била настанена
нав-реме в болница, състоянието й е щяло да бъзе овладяно и да бъде спасена, в
което се изра-зява неправилното лечение от страна на ответницата. Поддържа, че
след смъртта на майка й, починала в линейката по пътя за болницата, след като е
била прегледана от екип на „Спешна помощ”, баща й е сигнализирал СЗОК с жалба
вх.№ 94-Г-1151/04.10.2001 г., като след извършена проверка назначената комисия
е констатирала, че д-р Х. /Т./ не е провела задължителните консултации със
съответните специалисти и не е извършила всички необходими клинико-лабораторни
изследвания на майка й, като в отговора, изпра-тен до баща й, СЗОК е приела, че
оказаната й медицинска помощ от ответницата спрямо майка й не е в пълен обем и
качество съгласно НРД, за което й е наложена санкция. Инво-кират се твърдения и
че смъртта на майка й се е отразила безкрайно тежко на ищцата, като следва да
се отчете и че същата е инвалид с множество заболявания /хирзутизъм, лека
олигофрения, лека дебилност, нанизъм и соматичен инфантилизъм/и й е много
трудно да се грижи сама за себе си; че немарливата и некачествена работа на
ответницата я е лишила преждевременно от подкрепата и помощта на най-близкия и
обичан човек; че животът й се е преобърнал, започнала е да спи неспокойно, да
сънува кошмари и се е затворила в себе си.
В
подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор ответникът – М. Р.Х.,*** е оспорила
изцяло предявения срещу нея иск – и по основание и по размер, като е релевирала
и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за пре-дявяване на иска
по съдебен ред.
Не се спори в производството, за
което в откритото съдебно заседание от 13.03. 2017 г. е постановено
определение, че тези обстоятелства не се нуждаят от допълнително доказване, че
ответницата е била личен лекар на майката на ищцата П.В. преди нейната смърт, както
и че В.Г. е страдала от загубата на майка й.
Съгласно данните от удостоверение
за наследници с изх.№ 0104-635/17.04.2013 г. от 07.11.2014 г. на Столична
община, район „Надежда”, П.В.Г., ЕГН ********** е починала на 03.01.2001 г.,
като след смъртта й е оставила като нейни наследници по закон лицата: С.М.Г.–
съпруг, починал на 26.06.2004 г. и В.С.Г., ЕГН ********** – дъщеря.
От представеното с исковата молба
експертно решение на ТЕЛК – Общи заболява-ния при ІІ МБАЛ гр.София – № 6606 от
15.12.2004 г., се установява, че на ищцата В.Г. са определени 94 % загубена
работоспособност пожизнено с ч.п. заради заболяванията й: лека олигофрения –
водеща диагноза и общите заболявания – лека дебилност, нанизъм, соматичен
инфонтилизъм, хирзутивъм, състояние след оперативно лечение за кисти на
яйчниците рецидив, хр.вирусен хепатит с умерена активност, хр.гаст-родусденит,
арт.хипертония І-ІІ ст.
С исковата молба е приложено и заверено копие от писмо до С.Г.с изх.№
94-Г-1151/07.12.2001 г. на директора на СЗОК, в което е отразено, че съгласно
запо-вед на последния по повод жалба на адресата с вх.№ 94-Г-1151/04.10.2001
г., комисия от Дирекция „Контрол” е извършила проверка на д-р М.Х. /Т./, при
която се е установила, че съпругата му П.В. е била наблюдавана и диспансеризира-на
от д-р Т. по повод на артериална хипертония и захарен диабет; че д-р Т. не е
провела задължителните консултации със съответните специалисти и не е извършила
необ-ходимите клинико-лабораторни изследвания. Оказаната медицинска помощ от
д-р Т. не е в пълен обем и качество съгласно Националния рамков договор, като
за допуснатите нарушения на същата е наложена санкция.
Ангажирано е и второ писмо на
директора на СЗОК от 2016 г., адресирано до ищца-та В.Г. – по повод на нейна
жалба с вх.№ 94-Г-307/21.03.2016 г., с което същата е уведомена за реда за
възлагане от НЗОК чрез сключване на договори в полза на здравно- осигурените
лица медицинска помощ и за контролът по изпълнение на договорите в съот-ветствие
с раздел Х от Закона за здравното осигуряване. Отразено е и че от приложения
към жалбата отговор с изх.№ 94-Г-1151/07.12.2001 г. на директора на СЗОК е
видно, че е извършена своевременна проверка и на д-р М. Т. е наложена санкция
за допус-нати нередности; разяснени са правилата във връзка с подаване на жалби
и сроковете за тяхното подаване и разглеждане, като е посочено, че случаят по
жалбата е от 2001 г. и че подателката на жалбата може да заведе граждански иск,
който не е обвързан с дейността на д-р Т. по договора й със СЗОК.
С отговора по чл.131, ал.1 ГПК
ответницата е представила писмо, адресирано до нея от директора на СЗОК – с
изх.№ 29-02-15 от 03.01.2002 г., в което е обективирано изяв-ление, че на
основание заповед № РД-18-985/26.11.2001 г. на директора на СЗОК /приложе-на по
делото/ е била извършена проверка на лечебно заведение за първична
извънболнична медицинска помощ по договор със СЗОК № 22-02-45 и изготвен
констативен протокол № 763/30.11.2001 г., като съгласно чл.198 и чл.199 от НРД
я канят доброволно да внесе опре-делената парична санкция по протокола в размер
на три минимални работни заплати – 300,00 лева в срок от 14 дни от получаване
на поканата.
В Раздел І „Медицински контрол” на визирания протокол № 763/26.11.2001
г. на РЗОК-гр.София е отразено, че при извършената проверка е констатирано, че
в амб.журнал на д-р Х. на 02.01.2001 г. няма регистриран преглед на П.Г.; че
последният регистриран преглед на последната в амб.журнал е от 28.12.2000 г.,
като по повод на остро белодробно заболяване е направено рентгеново изследване
на бели дробове, предписана е терапия, не е назначен контролен преглед. В
амбулаторията на д-р Х. липсва досие на П.Г. – нарушение на чл.123, ал.3, т.1
от НРД. Починалата е била диспансеризирана от д-р Х. по повод артериална
хипертония и захарен диабет, за които ежемесечно е изисквана поддържащо
лечение. Липсата на консултации със специа-листи, изследвания и анамнест.данни
за посочената от д-р Х. причина за леталния изход на П.Г. прави оказаната от
нея мед.помощ несъответстваща на чл.9, ал.2 НРД. На 03.01.2001 г. д-р Х. е
издала съобщение за смърт на П.Г. без да констатира лично смъртта, въз основа
на фиш от ЦБМП без диагноза, подпис и печат – нарушение на чл.33 от КПЕ-МЗ по
смисъла на чл.8, ал.1 НРД. От амб.листове, издадени на 02.01.2001 г. е видно,
че прегледите са извършвани през 10 минути – нар. на чл.119, ал.2, т.4 НРД. Във
връзка с горните нарушения е предложено на основание чл.176, ал.4, т.5 от НРД
да се наложи санкция на титуляра на практиката
- финансова неустойка от 1 до 3 МРЗ.
Съгласно данните от писмо с изх.№
11-00-59/1 от 04.04.2017 г. на СЗОК, поради унищожа-ване на неценни документи с
изтекъл срок на съхранение за периода: 2000 г. – 2003 г. с акт от 16.07.2015 г.
преписката по жалба с вх.№ 94-Г-1151/04.10.2001 г. не може да бъде предоставена,
което обстоятелство е потвърдено и с последващи писма на СЗОК с изх. №
11-00-104/1 от 30.06.2017 г. и изх.№ 11-00-104/2 от 31.07.2017 г.
Поради липса на медицински
документи, касаещи предмета на спора назначеното вещо лице по делото д-р Дико
Меламед е уведомил съда, че изпълнението на поставената задача на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза във връзка с причината за настъпва-нето на
смъртта на П.В. не може да бъде изпълнена.
Други доказателства не са
представени в производството, в т.ч. допуснатите до раз-пит на ищцата свидетели
при режим на довеждане.
При приетата фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира, че не са нали-це предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответницата М.Х. по предявения срещу нея иск на основание
чл.45, ал.1 ЗЗД. По силата на цитираната разпо-редба, регламентираща материята
на института на непозволеното увреждане, е вменено в задължение на деликвента
да репарира причинените от него вреди на трети лица, които са пряка и
непосредствена последица от неговите виновни и противоправни действия или без-действия
– предпоставки, чиято кумулативна даденост в дадената хипотеса не са налице.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована недължимостта
на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, изведени при
правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните
правни норми, поради
което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. Във връзка с наведените във
въззивната жалба доводи, следва да бъдат добавени и следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопро-изводство е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и въз-ражения. С ангажираните
пред първата инстанция доказателства жалбоподателката-ищца не е доказала, а още
по-малко при условията на пълно и главно доказване, какво е било кон-кретното
здравословно състояние на майка й преди смъртта й; че състоянието й от м.де-кември
2000 г., когато е извършен последният преглед на същата от личния й лекар, е из-исквало
стационарно лечение; каква е причината за смъртта на майка й, както и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между кончината на г-жа П.В. на 03.01. 2001
г. и неправилно/непълно проведено лечение от страна на ответницата.
В нито едно от представените
доказателства не се съдържат данни по въпроса от-носно причината за смъртта на
наследодателката на жалбоподателката-ищца, а само за мо-мента на настъпване на
същата. Неоснователни са релевираните във въззивната жалба дово-ди, че това
обстоятелство се установявало от писмото на СЗОК от 07.12.2001 г. От
послед-ното само се констатира, че при последния регистриран преглед на майката
на жалбопода-телката са допуснати пропуски в оказаната й медицинска помощ, но
от това обстоятелство не може да се формира един единствен, еднозначен и
обоснован извод, че същото е довело до нейната смърт седем дни след това –
време, в което обективно е възможно да настъпят множество фактори, които да
обусловят този неблагоприятен резултат, като: съществуващи общи заболявания на наследодателката,
извън тези, за които е извършен прегледът, внезап-но възникнали нови такива;
физиологични особености; настъпили външни въздействия пре-ди фаталния изход и
пр. Съдът може да обосновава решението си във връзка с причината за кончината
на г-жа П.В. само
на безспорно установени факти, а не на предпо-ложения, за които не е установена законова
презумпция.
При липсата на пълно и главно
доказване на твърдените факти, от които жалбопо-дателката-ищца извлича изгодни
за себе си правни последици, визирани по-горе в реше-нието, съдът следва да
приеме тези факти за неосъществили се в обективната действител-ност и въз
основа на това да постанови решението си /в т.см. и константната съдебна
практика, обективирана в решение № 25/27.01.2012 г. по гр.д.№ 1832/2010 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 176/21.11.2018
г. по гр.д.№ 1677/2018 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и
др./.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че дори и да беше налице про-тивоположната хипотеза и да бяха
установени всички предпоставки за приложението на института на непозволеното
увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, претенцията на ищцата отново би била неоснователна,
поради основателност на своевременно наведеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност. По силата на
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не пред-вижда друг срок – какъвто е и даденият
случай, която давност в съответствие с нормата на чл.114, ал.3 ЗЗД за вземания
от непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. С оглед
обстоятелствата, че личният лекар на наследодателката на жалбоподателката - ищца
е ясен към момента на нейната смърт – 03.01.2001 г., следва да се приеме, че
към този период авторът на твърдения деликт е известен. От визирания момент е
започнал да тече и общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който е
изтекъл на 03.01.2006 г., а исковата молба на ищцата по настоящото дело е
подадена в един много по-късен момент – на 15.06.2016 г., повече от 10 години
по-късно.
С оглед горното и предвид факта,
че по делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката-ищеца
за спиране или прекъсване теченето на разглеждания давностен срок по реда на
чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че от посочения в
предходния абзац момент на 2006 г. правото да се търси принудително осъ-ществяване
/изпълнение/ на заявеното вземане е погасено по давност. Подаването на жалба от
страна на бащата на ищцата до СЗОК не е действие от кръга на предвидените такива
в цитираните две норми от ЗЗД, което да води до прекъсване или спиране на давността.
Поради съвпадение на изводите на
двете съдебни инстанции относно изхода от разглеждането на спора, решението на
първоинстанционния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед приетия изход на спора на
жалбоподателката не се дължат разноски по ре-да на чл.78, ал.1 ГПК, а същата
следва да заплати направените от въззиваемата страна таки-ва за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК – в размер на 580,00 лева.
Неоснователно е наведеното от
процесуалния представител на жалбоподателката възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Договореният и заплатен от ответницата адвокатски хоно-рар не е прекомерен по
смисъла на визираната разпоредба, тъй като същият съвпада с ми-нималния такъв,
установен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, под който възнаграждението не
може да бъде намалявано, предвид изричното правило на чл.78, ал.5, края на ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело № 32
333/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав решение № 288768 от 08.12.2017 г.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на М. Р.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис №
9, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 580,00 /петстотин и осемдесет/ лева
– разноски
за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.