О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Габрово, 30.05.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд в закрито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 8 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по гр. д. № 8/2017 г. по описа на ГбОС е образувано въз основа на мотивирано
искане от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез
Председателя й П Г. Д против А.С.К. и П.Ц.К., двамата с постоянен и настоящ
адрес:***, с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) във вр. с § 5 от
ПЗР на ЗОПДНПИ, с която е поискано да се отнеме от ответниците имущество в
полза на държавата на обща стойност от 960 790 лв. В хода на производството Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество е преименувана на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
В
хода на съдебното дирене е постъпила молба с вх. № 1656/04.05.2018 г. от
процесуални представител на ответниците адв. И. И, с която е поискано да се
прекрати производството по делото. Излага се, че производството срещу
доверителите му е образувано със сезиране на Комисията на 11.12.2010 г., с
постъпилото уведомление с рег. № 379/11.12.2010 г. на ОСлО при ОП- Габрово, а с
решение № 59/08.02.2017 г. Комисията на основание взетото решение № 455 от
28.10.2011 г. - за образуване на производство по установяване на имущество
придобито от престъпна дейност, е решила да внесе мотивирано искане по чл. 28
от ЗОПДИППД (отм.) с решение № 59/08.02.2017 г. Т.е. от образуване на производството
пред Комисията до решението за завеждане на иска е изминал период от седем
години, с което искът се явява недопустим, тъй като не е взето такова решение в
рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и се е
преклудирало материалното и процесуално право на държавата да отнема имущество.
Позовава се на актуална съдебна практика на Върховния касационен съд
постановена в този смисъл. Претендират се разноските направени по делото,
съгласно приложения списък към молбата.
Окръжна
прокуратура - Габрово, чрез прокурор Ж. Ш, в проведеното съдебно заседание по
делото на 10.05.2018 г., изразява становище, че така депозираната молба от адв.
И. е основателна и делото следва да бъде прекратено, с оглед съдебната практика
на Върховния касационен съд. Излага подробни мотиви.
Съдът
е връчил препис от молбата на Комисията и същата, в дадения й срок, депозира
становище с вх. № 1816/18.05.2018 г., в което се моли да се остави без уважение
молбата на ищците за прекратяване на делото, тъй като соченият 10 месечен срок
не бил преклузивен, за като се излагат подробни мотиви и се цитира съдебна
практика.
От представените доказателства по
делото се установява, че Комисията е
уведомена от ОСлО при Окръжна прокуратура - Габрово на 13.12.2010 г., че се
води досъдебно производство срещу А.С. К за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Видно от протокол за проверка на 13.12.2010 г. е започнало
извършване на проверка и събиране на доказателства за установяване на произход
и местонахождение на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност по отношение на А. К..
С решение № 455 от 28.10.2011 г.
Комисията е взела решение на осн. чл. 13, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 15 от ЗОПДИППД (отм.) да се образува производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност срещу А.К.. С решение № 456 от
28.10.2011 г., на осн. чл. 13, ал. 1, т. 2 и чл. 22 от ЗОПДИППД (отм.), е направи мотивирано искане до ГОС за допускане
на обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу А.К. и П.К. и "Р" ЕООД.
С решение 59 от 08.02.2017 г. на осн.
чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28 от ЗОПДИППД
(отм.) е взето решение за внасяне на мотивирано искане в Окръжен съд - Габрово за отнемане на
имущество на обща стойност от 960 790 лв.
от А.К. и П.К..
Спорният въпрос по делото преклузивен
ли е срокът по чл. 15 от ЗОПДИППД (отм.), предвиждащ проверката по този закон,
да не може да продължава повече от 10 месеца, като по изключение комисията има
право еднократно да удължи този срок с три месеца и следва ли в този именно
срок да се вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) от Комисията за
внасяне на мотивирано искане в съд за отнемане на имущество, за което е
установено, че е придобито от престъпна дейност. По въпроса
за характера на срок на проверката от Комисията
по чл. 15, ал.2 по отменения ЗОПДИППД е налице
противоречива практика на ВКС, като в цитираната от ищеца по делото
по-стара, но многобройна такава се приема, че срокът е инструктивен.
В най - новата практика на Върховния
съд, а именно постановеното по чл. 290 решение от ГПК № 323/18.01.2018 г. по гр. д. №
5291/2016 г., IV г. о. на ВКС е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) за
извършване на проверката от комисията е преклузивен. В мотивите на посоченото
решение на ВКС е прието, че съгласно чл.
15, ал. 2 от
ЗОПДИППД (отм.) проверката на Комисията по този закон за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност, не може да продължи законосъобразно повече от
10 месеца, освен ако по изключение срокът е продължен с още три месеца. Според
прието този срок не е инструктивен, а преклузивен и само в неговите рамки
Комисията може да вземе решение по чл. 13, ал.1, т. 3 от Закона за внасяне на
мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество, като с
изтичането му се преклудира материалното право на Държавата да отнеме имущество
от лицата, включени в персоналния обхват на закона. Прието е, че този извод
следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, от
ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която всяко
ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по
пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица
следва да отговаря на три критерия -законоустановеност, необходимост за
постигане на легитимна цел и пропорционалност и ако се приеме, че срокът на
проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на
критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните
органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват
разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат
неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице. Цитираната съдебна
практика няма задължителен характер за съдилищата, но отразява актуално
становище на ВКС по процесуалната допустимост на иска, поради което съдът в настоящия
му състав счита, че следва да го сподели.
Видно от настоящия казус решението на
Комисията по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) е взето 7 години след изтичане
на максималния срок по чл. 15, ал. 2 от Закона, т.е. проверката, която
представлява първата фаза на особеното производство по него и се развива пред
Комисията, не е приключила в рамките на законоустановения преклузивен срок с
решение за внасяне на мотивирано искане за отнемане на имуществото на
ответниците, при което правото на Държавата за отнемане на имуществото на
проверяваното лице и свързаните с него лица е преклудирано и предявените искове
са недопустимо. Предвид изложеното производството по делото следва да бъде
прекратено, поради недопустимост на предявения иск на осн. чл. 130 от ГПК.
По отношение на
искането на ответника К. за присъждане на разноските за производството, съгласно представения
списък, настоящия състав намира, че с оглед изхода на делото същото следва да
бъде уважено в размер на общо 8 262, 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, от
които за адвокатски хонорар 7 000 лв. и внесени депозити за експертизи 1 272,
50 лв.
Воден
от гореизложеното, Габровският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 8/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, поради
недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, БУЛСТАТ *******, представлявана от Председателя й П Г. ДДА ЗАПЛАТИ НА А.С.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 8 267, 50 лв.
направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в едноседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: