Решение по дело №200/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Х. Х. И. от [населено място], общ. Д. срещу Заповед № РД-09-310/03.07.2023 г. на кмета на [община], с която се нарежда премахването на незаконен строеж. По съображения за незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на фактическите обстоятелства, в жалбата се иска отмяна на оспорения акт. Твърди се, че административния орган неправилно е възприел извършеното преустройство като незаконен строеж; изложените в заповедта мотиви не съответстват на действителните факти и обстоятелства, а правните изводи са необосновани. Твърди се, че административния орган не е съобразил обстоятелството, че процесната сграда е селскостопанска, построена е преди 1987г. и за нея е издадено удостоверение изх. № 1141/06.10.2021г.по пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ; обособена е като място за живеене и отреждането е в съответствие с пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Сочи се, че става дума за текущ ремонт, за който не се изисква одобряване на строителни книжа. Иска се отмяна на заповедта; претендират се разноски по списък.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от двама пълномощника, които поддържат жалбата с допълнението за наличие на несъответствия между обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта. Депозирана е подборна писмена защита вх. № 3964/28.12.2023г.

Ответникът – кметът на О. Д. в писмен отговор вх.№ 2573/10.08.23г. /л.68 и сл./ оспорва жалбата. В съдебно заседание пълномощникът също оспорва жалбата. В писмена защита вх. №1/02.01.2024 г. излага подробни съображения, свързани с наличие на незаконен строеж, за който няма доказателства да е реализиран преди 31.03.2001г. Иска се отхвърляне на жалбата.Претендират се разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С обжалваната Заповед № РД-09-310/03.07.2023 г. на кмета на [община], на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено Х. Х. И. да премахне незаконен строеж: „Стопанска сграда, преустроена в механа и стаи за гости", заснета в КККР на [населено място] като сграда с идентификатор 73105.501.614.1, находяща се в ПИ с идентификатор 73105.501.614 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-54 от 12.12.2011 г. на И. Д. на АГКК - [населено място], за който е отреден УПИ IX, кв. 25 по плана на [населено място], [община] - представляващ: на първо ниво - преустройство в механа и допълнително пристрояване на тоалетна с размери 1,90 м./1,85 м. и височина - 2,10 м. на източната фасада, на западната фасада - входно антре към механата с размери 2,00 м./2,40 м. и височина - 2,20 м., на вторият етаж - преустройство в две стаи за гости с размери 9,50 м./7,00 м., направено е пристрояване за вход към стаите с ширина 3,50 м. и покривната конструкция с използваемо подпокривно пространство. Посочено е, че строежът е извършен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. В мотивите на оспорената заповед се сочи, че по повод жалба от 19.11.2021г. на В. А. е извършена проверка, при която е констатирано, че е извършено преустройство на стопанска сграда без строителни книжа. Посочено е, че И. е подал възражение срещу констатациите като се е позовал на удостоверение № 1141/06.10.2021г. по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и Заповед № 2/11.02.2022г. на гл.архитект на [община], и е посочил, че става дума за текущи ремонти. Административният орган сочи, че става дума за преустройство на сграда, което съставлява „строеж“ по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и не попада в изключенията по чл. 151 от ЗУТ, като за изграждането му се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал.1 от ЗУТ и одобрен инвестиционен проект, тъй като изграденото не попада в изключенията на чл. 147, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, в заповедта, че строежът не е търпим, тъй като преустройството не е е извършено преди 2001 г.; изпълнен е без виза, одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, което е в нарушение на чл.140, чл.142, чл. 148 и чл. 157 от ЗУТ, поради което е незаконен по см. на чл. 225 ал.2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че първото ниво е преустроено за механа, допълнително е направена тоалетна с размери 1.90м. на 1.85 м. и височина 2.10 на източната фасада; на западната фасада е направено входно антре към механата с размери 2.00м./2.40 м. и височина 2.20 м.; вторият етаж е преустроен в две стаи за гости – 9.50м./7.00м. Посочено е, че покривната конструкция е с дървен гредоред и профилирана ламарина; няма декларация за годината извършване на строежа. Издаден е констативен акт от 19.04.22г. В законоустановения срок (л.42 и л.43) жалбоподателят е депозирал възражение, в което сочи, че извършената промяна в предназначението на стопанската постройка отговаря на действалите преди 2001г. законови разпоредби и е в съответствие с извършеното преотреждане на имота по заповед № РД09-291/19.05.2021г.; единствените строителни дейности, които са предприети след 2001г. са текущи ремонти и за тях не се изисква одобряване на строителни книжа. От страна на Общината е възложено обследване за търпимост (л.44), по което е депозирано становището (л.58-59). Според становището на експерта селскостопанската сграда е нанесена в кадастралната карта, одобрена през 2011 год.; от сателитни снимки в периода 1998-2001 год. е видно, че югоизточно има малка постройка /тоалетната/, а северозападно има друга малка постройка /вход/ и стълбище; тези постройки не са отразени в кадастралната карта, въпреки, че са функционално свързани и са част от сградата. В становището се сочи, че при извършения оглед е установено, че стопанската сграда е на гредоред, с каменни и тухлени стени, дървена покривна конструкция, покрита с ламарина; до втория етаж на сградата се стига по външно стълбище; входът е покрит с дървена конструкция и ламарина; механата на първия етаж представлява помещение със зидана камина, в което се влиза от входно антре и от което се влиза в тоалетната. Според становището, не е променяна конструкцията на сградата; отворена е врата за тоалетната от вътре и самата тоалетна е реновирана. Крайното становище е, че за текущите ремонти не се изисква одобряване на строителни книжа.

Съгласно нот.акт № 68, нот.дело № 71/1998г. З. М. Х. (жалбоподателят по удостоверение за идентичност на имена л.54) се легитимира като собственик на недвижим имот пл.№ 334, кв.25 с площ 1 220 кв.м., за който е отреден парцел V-334 в кв.25 с площ от 620 кв.м. със застроените в имота жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 42 кв.м.

Видно от удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изх. № 1141/06.10.2021г., изд. от гл.архитект на [община] (л.50) обект: „Селскостопанска сграда" е изграден до 7 април 1987 г., за който липсват строителни книжа, но е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен търпимия строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Според удостоверението и според заповед за допускане на очевидна фактическа грешка № 2/11.02.2022г. /л.51/ обектът „Селскостопанска сграда" с идентификатор 73105.501.614.1 на два етажа със застроена площ от 42 кв.м. по КК [населено място] е построен от Х. Х. И. в периода през 1982 г., съгласно нотариално заверена декларация с рег.№ 873 от 17.02.2021 г.

Със заповед № РД-09-291/19.05.2021 г. на кмета на [община] (л.56-57) е одобрено изменение на Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване в кв. 25 по плана на [населено място], изразяващо се в 1.Частична промяна на регулацията на УПИ V-334, УПИ IV-333 и УПИ за озеленяване и ресторант, в рамките на поземлен имот №73105.501.246, с обособяване на две самостоятелни УПИ-та: УПИ V и УПИ IX, в рамките на поземлен имот с идентификатор 73105.501.246. Със заповедта е извършена частична промяна на улична регулация в зоните, където не е реализирана и минава през имота и са отредени УПИ V - за жилищно строителство и УПИ IX - за жилищно строителство, къща за гости в устройствена зона „Жм" с устройствени показатели - плътност на застрояване max. 60%, min. озеленяване 40%, Кинт max. 1.2, застрояване до 3 етажа и височина на кота стреха до 10 м. Видно от графичната част на заповедта УПИ V-за жилищно строителство в кв.25 е с площ 338 кв.м., а УПИ IX -за жилищно строителство, къща за гости, в кв. 25 е с площ 897 м. Заповедта, съгласно удостоверение изх. № 1122/29.09.2021г. е влезнала в сила на 16.09.2021 г.

По делото са назначени и изслушани СТЕ.

Според заключението, изготвено от вещото лице архитект /л.93-л.98/, строеж „Стопанска сграда” отстои от имотни граници, респ. дворищна регулация, мерена графично от КК, както следва: От имотните граници, респ. дворищна регулация на ПИ с идент.73105.501.247, който участва в УПИ Ресторант и озеленяване от 3.30 м до3,10м; От имотните граници респ. дворищна регулация на ПИ с идент.73105.501.249, който участва в УПИ Ресторант и озеленяване на 12,30 м.; От имотните граници респ. дворищна регулация на ПИ с идент.73105.501.528, който участва в УПИ Ресторант и озеленяване на 19.20м.; От имотните граници респ. дворищна регулация на ПИ с идент.73105.501.241, който участва в УПИ Ресторант и озеленяване на 16,70 м.; От имотните граници респ. от улична регулация на ПИ с идент.73105.501.270, който образува улица, включително тупична улица, отстоянието е 19,40 м. Според експерта, пристрояването за тоалетна и входно антре към строеж „Стопанска сграда” не са заснети от геодезист и не може с точност да се прецени на какво отстояние са от имотните, респ. регулационните граници на УПИ IX- за жилищно строителство, къща за гости. Вещото лице архитект установява, че целия строеж попада в очертанията на ограничителните и задължителни линии на застрояване, установени с ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-09-291 от 19.05.2021 год. на Кмета на [община]. Сочи се, че съгласно план за застрояване, одобрен със Заповед № 291/2021 год. на Кмета на О. Д. се предвижда да остане стопанска сграда на два етажа и ново застрояване с ограничителни линии на застрояване и със задължителна линия на застрояване, достигаща до границата към ПИ с идент. 73105.501.247, участващ в образуването на УПИ-ресторант. За имотите, предмет на плана, се предвижда да бъдат в устройствена зона за ниско жилищно застрояване „Жм“ по начина на ползване на имотите с плътност на застрояване до 60%, Кинт до 1,2 и озеленяване от 40%, Кс /кота стреха/ - до 10 м. Застрояването може да бъде свободно и свързано между два имота. Вещото лице пояснява, че видовете сгради /по тяхната функция/, които могат да се застроят в зона за ниско жилищно застрояване „Жм”, включително и за процесния УПИ са посочени в чл. 17 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вещото лице е обследвало, че строежът „Стопанска сграда, преустроена в механа и стая за гости” попада в очертанията на ограничителните и задължителни линии на застрояване, установени с ПУП-ПРЗ, одобрен с цитираната Заповед № 291/2021 год. на кмета на [община].Експертът заключава, че процесната „Стопанска сграда, преустроена в механа и стая за гости” в градоустройствен, функционален и конструктивен смисъл отговаря на изискванията на ЗУТ за жилищна сграда за временно обитаване /сграда за настаняване/ - предвидени са жилищни и обслужващи помещения, подходяща дневна част, плътността на застрояване, интензивността на застрояване, височината на сградата и е в съответствие с градоустройствените изисквания на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Заключението на архитекта по делото не е оспорено от страните. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено.

Според заключението на вещото лице инженер /л.128-л.137/ застроената площ на сграда 73105.501.614.1 по КК на [населено място], утвърдена със Заповед № РД-18-54/12.12.2011г. с функционално предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 2 е 42 кв.м. Вещото лице е установило, че допълнително направените пристройки на първо ниво са: входно предверие към механата с размери в план 2,00м./2,40м. и тоалетна с размери в план 1,90м./1,85м. Сочи, че най-близо до имотната граница е източната пристройка /тоалетна/; отстоянието от източната фасадната стена на пристройката /тоалетна/ до имотната граница на имот 73105.501.614 с имот 73105.501.247 е 1,40м., като застрояването между двата имота може да бъде свободно и свързано, съгласно ПУП-ПЗР, утвърден със Заповед РД-09-291/19.05.2021 г. Отстоянията на западната пристройката до имотните граници с имоти 73105.501.241, 73105.501.528, 73105.501.249 и до уличната регулация - тупик са по - големи от 10м. и са отразени на скица към заключението. Според експерта за строеж „стопанска сграда, преустроена в механа и стаи за гости“ не са открити виза за проектиране, одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и протокол зададена строителна линия и ниво; този строеж попада изцяло в очертанията на ограничителните и задължителни линии на застрояване по ПУП-ПЗР, утвърден със Заповед РД-09-291/ 19.05.2021 г. Заключението не е оспорено от страните. Съдът го приема за обективно и компетентно изготвено.

По делото са събрани гласни доказателства.

Св. В. А. сочи, че е собственик на съседния имот - № 241; подавал е жалби; стопанската постройка е 42 кв.м.; същата е от камък в долната и част, а в горната част била плевня до 2006 г.; Имамски гледал животни в нея; след пролетта на 2006 г.развалил плевнята, отлял плоча и изградил покрив с дървена конструкция. Според свидетеля, механата на първия етаж се строяла в рамките на 2-3 години след 2019г.; постепенно И. разширявал отляво и отдясно, докато направил 2-3 помещения; през месец май 2020 г. направил стаи, бани и тоалетни на втория етаж, и към момента тази част се ползва като къща за гости.

Св. Р. П. заявява, че имота на родителите й е на 50 м. от процесния; между двата имота има път, по който минава нейното семейство по пътя към вкъщи. Сочи, че стопанската сграда в долната част е от камък, а отгоре една част е от камък, другата част е дървена; покрита е с ламарина. Твърди, че в долната част И. са гледали животни, след това са отглеждали гъби. Според свидетелката сегашното състояние на сградата е извършвано поетапно до 1998г.; механата е направена до 1996-97година, там се събирали; тоалетната е построена преди 1990г.; вторият етаж е за живеене; отливани са външни стълби за втория етаж, но не е променен външния облик на постройката. Заявява, че е напуснала селото през 1998 година, но често се прибира на село.

Св.Т. И. е съсед и бивш колега на жалбоподателя Х. И.. Тя заявява, че до 1983-84 година гледал животни в селскостопанската сграда и в последствие започнал да я преустройва; сградата най-долу е каменна и там е механата с предверие и санитарен възел. Сочи, че в последствие направил втория етаж, като сменил прозорците и преустроил етажа за приемане на гости; към момента вторият етаж е жилищен; завършен е около 1999 година. Свидетелката сочи, че живее постоянно в селото; преди 2-3 години И. сменили покрива като заменил керемидите с ламарина.

Съдът кредитира показанията на последните две свидетелки като обективни, непосредствени и еднопосочни, а показанията на първия свидетел за заинтересовани, тъй като същият не е в добри отношения с жалбоподателя.

Правни изводи.

Заповедта е връчена на жалбоподателя с писмо изх. № 94х-33-1/05.07.2023 г. и е получена на 07.07.2023 г.; жалбата е подадена на 17.07.1023 г., тоест спазен е преклузивния 14-дневен срок. Съдът счита жалбата за допустима.

След служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира жалбата за основателна. Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган, като компетентността на издателя не се и оспорва по делото.

От съдържанието на атакувания акт не става ясна волятана административния орган по отношение предмета на заповедта – дали се нарежда премахване на целия строеж или на части от него. В обстоятелствената част се описва, че е извършено преустройство на съществуваща сграда, за която има издадено удостоверение по пар.16 ПЗР ЗУТ. Описано е, че сградата на първото ниво е преустроена в механа и допълнително са направени тоалетна и антре, а вторият етаж е преустроен в две стаи за гости и е направено пристрояване за вход към стаите /стр.1-ва от заповедта/. На стр.2-ра от заповедта се сочи, че сграда с кратък номер 614.1 по КККР на [населено място] е с предназначение за селскостопанска сграда на два етажа и за нея има издадено уд-е по пар. 16 ПЗР ЗУТ. На стр.3-та се разпорежда премахване на цялата стопанска сграда с идентификатор 614.1, представляваща на първо ниво –механа, тоалетна и входно антре, а на второ ниво - две стаи за гости с пристрояване за вход към стаите. Законът разграничава изрично случаите, когато целият строеж е незаконен и когато само част от него е незаконна. В случая административният орган от една страна сочи, че за стопаснската града на два етажа има документ за търпимост, от друга страна е разпоредил премахване на целия строеж без да е направено разграничение между частта, извършена до издаване на удостоверение за терпимост и частта, извършена след това. Липсата на надлежна индивидуализация на неподлежащата на премахване част от строежа и тази, която е преустроена, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

На свой ред, в заповедта няма данни за датата на построяване на незаконния строеж, чието премахване е разпоредено. Периода на строителство не е посочен и в Констативния протокол /л.27-29/. Уточняването кога е извършен незаконния строеж е било необходимо с оглед последваща преценка за неговата търпимост по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В процесната заповед /стр.3/ се споменава за такава преценка, но няма посочване на датата на построяване и тази преценка не е извършена задълбочено.

На свой ред, мотивите на административния орган, направени взаповедта за липса на основания за търпимост, не могат да бъдат споделени, доколкото по делото има гласни доказателства, че пристрояването на първия етаж е станало до 31 март 2001 г. и е било допустимо /двете СТЕ/. От показанията на свидетелките П. и И. се установява, че преустройствата, описани в заповедта са правени в периода от 1990г. до 1999г. Свидетелките сочат, че в този период конкретно били построени тоалетната и входното антре на първия етаж. Според двете заключения на СТЕ сградата се намира на повече от минималните отстояния от съседните УПИ и улица, като тоалетната е най-близо до имот №247, собственост на жалбоподателя с допуснато свободно и свързано застояване между двата имота; строежът попада в очертанията и ограничителните и задължителни линии на застрояване; отговоря на изискването за жилищна сграда за временно обитаване и е в съответствие с градоустройствените изисквания на Наредба 7 от 22.10.2003г. Предвид тези доказателства се обосновава извод, че предпоставките на пар.127 ЗУТ за търпимост на тоалетната и антрето на първия етаж са налице.

По делото не е установено, че по отношение на цялата стопанската сграда, чието премахване е разпоредено, е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. За стопанската сграда от 42 кв.м. има нотариален акт и удостоверение по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Обективно, изграждането на тоалетна и антре на първия етаж, и преустройството на втория етаж в две стаи за гости с пристрояване за вход, съставлява промяна на стопанската сграда, за която промяна няма строителни книжа. Административният орган обаче е бил длъжен да установи дали строежът е търпим, след което да разпорежда неговото премахване. От гласните доказателства, които съдът кредитира /П. и И./ се установява, че тоалетната и антрето на първия етаж са извършени до 1999г. От заключенията на вещите лица се установява, че преустройството е в съответствие с предвижданията на плана; то не засяга конструкцията и конструктивните елементи на сградата; отговаря на изискванията на ЗУТ за жилищна сграда за временно обитаване и е в съответствие с изисквания на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Или, от доказателствата се установи, че пристрояването на първия етаж с тоалетна и антре отговаря на изискванията на пар.127 ПЗР ЗУТ.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта следва да се отмени поради нарушаване на процесуалния и материалния закон.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски / л.2, л.90, л.141 и л.142/, от които: 10 лв. - ДТ, 500 лв.-депозит за ВЛ и 2000 лв.-адв.възнаграждение.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-310/03.07.2023 г. на кмета на [община], с която е наредено на Х. Х. И. от [населено място], [община], да премахне незаконен строеж „Стопанска сграда, преустроена в механа и стаи за гости", заснета в КККР на [населено място] като сграда с идентификатор 73105.501.614.1, находяща се в ПИ с идентификатор 73105.501.614 по КККР на [населено място].

ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета на общината З. И. да заплати на Х. Х. И. от [населено място], общ. Д. с [ЕГН], разноски по делото в общ размер на 2 510 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.