О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
14.06.2019
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 1978 по описа на СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Следва да се допуснат двама
свидетели на страната на ищеца при режим на довеждане, които да свидетелстват
за претърпените болки и страдания.
Искането
за приобщаване на ДП № 441/2015 г. по описа на ОД на МВР , както и на
прокурорска преписка № 4439/2015 г. по описа на ОП Стара Загора, НОХД № 286/2017
г. на ОС Стара Загора и ВНОХД № 342/2018 г. на АС Пловдив е относимо и допустимо
и следва да се уважи с оглед необходимостта от изясняване на спора за съпричиняване
от страна на пострадалия.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва
да се допусне назначаването на съдебно –автотехническа експертиза с въпроси,
посочени в отговора на исковата молба.
Искането
за разпит на един свидетел при режим на призоваване е относим и допустим.
По
отношение на молбата за привличане на трето лице помагач, съдът намира същата
за допустима – предявена с отговора на исковата молба и това трето лице –
извършителят на деянието Ганчо Илийчев Божилов има право да встъпи, за да
помага.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА трето лице
помагач на страната на ответника – Ганчо Илийчев Божилов, с адрес в село
Градец, кв. Запад № 100.
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели
при режим на довеждане на страната на ищеца, които да установят твърдените
факти за претърпените болки и страдания.
ДОПУСКА един свидетел
при режим на призоваване на страната на ответника - Росица Иванова Гочева, с
адрес за призоваване гр.Стара Загора, ул. „Госп.Михайлов" № 36-Б-8-94
за изясняване
механизма на произшествието, причините и обстоятелствата, при които то е
настъпило и твърдението ни за съпричиняване на вредоносния резултат
ДОПУСКА съдебно – автотехническа
експертиза със задача: като вещото лице след като се запознае с материалите по
делото и изслуша показанията на поискания от ответното дружество свидетел, да
отговори на следните въпроси:
1. Да се определи мястото на удара между
автомобилите.
2. Да се определи и опише механизма на
ПТП и какви са техническите причини за възникването му.
3. Каква е била видимостта на водача на
л.а."Опел Астра"?
4. Бил ли е предотвратим удара от
страна на водача на л.а."Опел Астра" и с какви действия от негова
страна?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в
размер на 250 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Тодорка
Цанева Петкова, гр. Стара Загора, което следва да се призове
след внасяне на депозита.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ДП № 441/2015 г. по описа на ОД на МВР , както и на
прокурорска преписка № 4439/2015 г. по описа на ОП Стара Загора, НОХД №
286/2017 г. на ОС Стара Загора и ВНОХД № 342/2018 г. на АС Пловдив.
ОТЛАГА произнасянето си за изслушване на детето Н.Т.Д. в първото
по делото съдебно заседание. Да се изготви становище на ДСП.
НАСРОЧВА о.с.з. за 27.09.2019 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват
страните, третото лице помагач и вещото лице след внасяне на депозита.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора ведно с приложенията. На третото лице помагач да се изпрати препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както следва:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 226 от КЗ (отм) във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата
Н.Т.Д. (поради малолетие е представлявана от своя баща) твърди, че е внучка на
починалия в резултат на ПТП Георги Тодоров Д. .
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Ищцата
била изключително близка с дядо си. Между двамата са съществували чувства на
обич и привързаност, дядото се е грижил за своята внучка като за своя дъщеря.
Макар да не са живели в едно домакинство, ищцата често е ходила на гости на
дядо си, както и последният често е посещавал внучката си. Н.Д. е изпитвала
любов и уважение към своя дядо, който бащински се е грижил за нея и е помагал в
отглеждането и възпитанието й. Връзката между ищцата и Георги Д. била
изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително
негативно на психиката на ищцата. Същата е претърпяла и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за нея човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на
едно задружно и сплотено семейство.
Предвид
изложеното и тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за Н.Д. е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди
се, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището
на гр. Стара Загора, е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И" с per. №
А 8674 KB, управляван от водача Ганчо Илийчев Божилов, се движил по път 1-5 в
посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по
посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И", л.а. „Опел Астра" с per. №
СТ 1734 АХ, управляван от водача Георги Тодоров Д., е предприел навлизане в
платното за движение на път 1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел
Астра", водачът на л.а. „БМВ" Ганчо Божилов не задействал спирачната
система на автомобила, а предприел маневра да заобиколи отляво на посоката си
на движение навлезлия в неговата пътна лента автомобил и насочил л.а.
„БМВ" в лентата за насрещно движение. Между двата автомобила настъпил
сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и напуснали
платното за движение. При настъпилото ПТП водачът на л.а. „БМВ" причинил
по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача на л.а.
„Опел" Георги Д..
Видно
от Фиш за спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г., издаден от ЦСМП -
Стара Загора, след инцидента Георги Тодоров Д. е бил откаран от екип на
спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович" АД - Стара Загора. Пострадалият веднага е бил приет за лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. От Епикриза към ИЗ №22499
е видно, че Георги Д. е постъпил в клиниката за операция след като е претърпял
травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед са установени силна
палпаторна болка в тазобедрената става, със силно ограничени и болезнени
движения във всички посоки, както и болки в торса и главата. Поставена е
диагноза: Фрактура пелвис. Назначена е медикаментозна терапия. Въпреки назначеното
лечение, на 31.10.2015г. около 19:40 часа, е регистрирана смъртта на
пострадалия в болничното заведение.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че
към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Ганчо Божилов,
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД по застрахователна полица№
BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на
05.02.2016г.).
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен
договор", освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно
съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и
процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.).
Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по
отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че
има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е,
когато „страните договорят друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито
уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично може да
се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ
(отм.).
За
станалото на 30.10.2015г. ПТП са образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на
МВР - Стара Загора, пр.пр. №4439/2015г. по описа на ОП - Стара Загора. С внесен
в съда обвинителен акт срещу виновния водач Ганчо Илийчев Божилов е образувано
НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №4 от 30.01.2018г.
съдът признал подсъдимия Ганчо Божилов за виновен в това, че на 30.10.2015г.,
около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора, при
управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И" с per. № А 8674 KB, без да има
необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
- „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" - след като видял МПС л.а. „Опел Астра" с per. № СТ 1734
АХ, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач,..." - управлявал л.а. „БМВ 320 И" с per. № А 8674 KB без
необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Георги
Тодоров Д., с ЕГН: **********,***, като водач на л.а. „Опел Астра" с per.
№ СТ 1734 АХ, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б.
„б", пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в", вр. с чл.342, ал.1 от НК и
чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на пет години лишаване от свобода при
първоначален общ режим. Ганчо Божилов е признат за невинен и оправдан по
обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1
от ЗДвП.
Така
постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора е
обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД №342/2018г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в законна сила,
въззивният съд измени присъдата, постановена от ОС Стара Загора, като намали
наложеното на Ганчо Божилов наказание от пет на четири години лишаване от
свобода за престъпление по чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б. „б", пр.1 от
НК, и приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража,
считано от 11.10.2018г., като същото следва да се зачете за изтърпяна част от
наказанието лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние
е извършено виновно от делинквента.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен между прекия причинител на
вредата и застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Предвид изложеното по-горе,
фактическият състав на посочената правна норма е осъществен, което обуславяло
пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.
От
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за
извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №69/09.02.2016г.
е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на починалия водач на
л.а. „Опел Астра" Георги Тодоров Д..
В
хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на
труп №261/2015г., от заключението на която става ясно, че при огледа и
аутопсията на Георги Тодоров Д. са установени: разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на кожата на главата, оток на мозъка, счупване на II, III, IV и V
ребра вляво с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, счупване на лявата
хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленение на лонното съчленение,
кръвоизлив зад коремницата вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия
бъбрек, малък кръвоизлив в корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна
емболия; умерено изразена генерализирана атеросклероза. Според вещото лице
смъртта е настъпила вследствие на мастна емболия, развила се от масивна
мекотъканна травма и счупване на кости.
По
досъдебното производство са изготвени и автотехническа експертиза и повторна
тройна автотехническа експертиза, в заключенията на които се приема, че тъй
като л.а. „Опел" не е попадал в опасната зона за спиране на л.а.
„БМВ", то водачът на л.а. „БМВ" е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП, ако към момента на навлизане на л.а. „Опел" на
платното за движение е реагирал за аварийно спиране. Вещите лица, изготвили
двете експертизи считат, че инцидентът е можел да бъде избегнат и по още един
начин - ако водачът на л.а. „БМВ" не бе предприел спасителна маневра за
завиване наляво към лентата за насрещно движение, а бе продължил движението си по
първоначалната си траектория в собствената си пътна лента - тогава удар не би
настъпил.
Така,
вследствие на противоправното си поведение, водачът Ганчо Илийчев Божилов е
причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък за нея човек - своя дядо.
Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта,
ежедневните подкрепа и грижите на дядо й Георги Д..
Безспорно,
претендираните от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в
пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 30.10.2015г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент
на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими
понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи винаги от действителните
щети, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид
характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците
от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в
законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по
справедливост" винаги намира отражение обществената оценка за значението
на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и
доказани морални болки и страдания, претърпени от ищцата.
С
предявения иск с правно основание чл. 226 и сл. от КЗ(отм.), вр. с чл. 84,
ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ищцата Н.Т.Д. претендира застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите -
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД да й заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания настъпили в следствие на
смъртта на нейния дядо Георги Тодоров Д., настъпила от ПТП на 30.10.2015г. Претендираните
страдания се изразяват в изживените от нея негативни емоционални преживявания и
силна мъка по загубата на дядо й, с когото са имали постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка и са живели в едно домакинство.
Претендираният
размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по
подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На
основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и
дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на
непозволеното увреждане - 30.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
Искането
е да се постанови решение, с което да се осъдите „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Искър", п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб" №43,
представлявано от Димитър Стоянов Д. - прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър
Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, да заплати на Н.Т.Д., с ЕГН: **********,
в качеството й на внучка на Георги Тодоров Д., с ЕГН: **********,*** Загора,
чрез нейния баща и законен представител Т.Г.Д., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал дядо й - Георги Тодоров Д.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. - датата на
непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
Претендирани
са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
На
първо място, имайки предвид представената по делото и влязла в сила Присъда № 4
от 30.01.2018г. на Окръжен съд - Стара Загора, по НОХД № 286/2017г., както и
нормата на чл.300 от ГПК, не се оспорва вината на водача Ганчо Илиев Божилов.
С
горецитираната Присъда Ганчо Илиев Божилов е признат за виновен в това, че на
30.10.2015г., на път I - 5, км.231+800, в землището на гр.Стара Загора, при
управление на на МТПС л.а."БМВ 320", без да има необходимата
правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата по
ЗДвП, а именно чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението." - след като видял МПС л.а."Опел Астра", който
представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и чл.150 от ЗДвП -
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач..." и по непредпазливост причинил смъртта на Георги Тодоров Д.,
водач на л.а."Опел Астра", с рег.№ СТ1734АХ.
В
Решението на Пловдивски апелативен съд от 03.12.2018г., 1-ви НС, по ВНОХД №
342/2018г, с което е изменена Присъдата, обаче, изрично се подчертава следното:
„Не
е отчетено в максимална степен съпричиняването на съставомерния резултат от
страна на пострадалия Георги Д.. Не може да се игнорира обстоятелството, че
същият е навлезнал в платното за движение, без да даде предимство на движещият
се по пътно лек автомобил, управляван от подсъдимия, а според показаният на св.
Росица Гочева дори и без да включи ляв пътепоказател. Не е без значение
обстоятелството, че в бързината да направи маневрата се е наложило първият
преминаващ автомобил да използва и звуков сигнал, за да предупреди пострадалия,
който веднага след това е потеглил. В същата посока следва да се преценява и
казаното от свидетелката, че тя е възприела автомобила на подсъдимия, следващ
първия преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори е извикала
„чакай" към пострадалия. Всичко това води до извода на голяма степен на
съпричиняване от страна на пострадалия, което следва по-съществено да се
отчете, като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на
санкцията."
Имайки
предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД „Ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали.", е отправено възражение за съпричиняване, като се твърди, че
пострадалият Георги Д. - наследодател на ищцата Н.Т.Д., със собствените
действия и поведение, е допринесъл в изключително висока степен за настъпване
на процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните последици. Водачът
на л.а."Опел Астра" Георги Д. е предприел маневра за навлизане от
крайпътна територия на главен път без да се съобрази с движещия се пътя с
предимство л.а."БМВ 320", като е отнел предимството на същия.
Пострадалият не е оценил правилно скоростта на движение на л.а.БМВ 320"
(която е разрешена и съобразена за конкретните пътни условия), не го изчакал да
премине, а изключително рисково и неразумно, в противоречие с правилата за
движение по пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за движение и е
пресякъл траекторията му. От страна на пострадалия е налице нарушение на
чл.37,ал.3 от ЗДвП.
ЗДвП
чл.37, ал.З „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път."
По
този начин пострадалият сам се е поставил в предвидима опасност. Считам, че в
процесния случай приносът на пострадалия е в изключително висока степен и
следва да бъде оценен от настоящия съд на 90 %.
Оспорва
наличието на претърпени вреди от страна на ищцата и на причинно-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
С
договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство. Третите лица следва да са увредени, за да имат право на
обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. Неимуществените
вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с
пострадалия. Поради това Върховният съд е приел ограничителни критерии за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право
на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи
и съпруг. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2016 г. Върховният
касационен съд на РБ разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък - лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд и по изключение допусна възможност за присъждане на
обезщетение, претендирано от всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Установената до момента практика въвежда два критерия, които трябва да са
налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение -
единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е наличието на
съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалото лице и
лицето, претендиращо претърпени вреди. Според посоченото Тълкувателно решение №
1/2016 г., с оглед правилното прилагане на закона, за вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а
това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица,
включително възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само
при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди.
При
претендиране на обезщетение от лице, което не попада в кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4/25.V.1986 г., единият от критериите -
близко-родствената връзка обективно не е налице, поради което е необходимо да
бъдат събрани безспорни доказателства за наличието на другия критерий -
съществуването на трайна дълбока и емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. По смисъла на диспозитива на TP № 1/2016 г., следва да бъде
доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална
близост между починалото лице и претендиращия застрахователно обезщетение,
което представлява изключение от обичайната такава при подобен род
взаимоотношения. Следователно, въпреки че ищцата попада в кръга на материално
легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на нейния дядо, в
случая липсват каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията,
изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и страданията на
ищцата, претърпени от загубата на нейния дядо, то в случая не може да се
приеме, че е била налице твърдяната изключителна и дълбока емоционална
привързаност между претендиращото лице и пострадалия от ПТП. Загубата на близък
човек като дядо обичайно предизвиква отрицателни преживявания у внуците му, но
по настоящия казус отсъстват доказателства, че тези негативни емоции, претърпени
болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни
случаи и че са основание за аргументиране на изключение от правилото, че
обезщетение се дължи на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.
В
производството, при условията на пълно и главно доказване, следва да се
установи наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка
между пострадалия и неговите наследници. Оспорва заявените с исковата молба
твърдения относно емоционалното състояние на ищцата вследствие на
застрахователното събитие. Към настоящия момент тези обстоятелства все още не
са доказани.
На
следващо място, възразява срещу претендираната законна лихва от датата на
застрахователното събитие 30.10.2015г. Твърди, че тази претенция е погасена по
давност, позовава се на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, буква в)
от Закона за задълженията и договорите „С изтичане на тригодишна давност се
погасяват: в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“
Предявен
е иск на основание чл. 226 от КЗ (отм) във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.Обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали.
Съгласно
чл. 300 от ГПК съдът, който разглежда гражданските последици от деянието, е
длъжен приеме за установено, че същото е извършено от ответника, както и
неговата вина. Страните не спорят, че е към момента на ПТП е била налице
валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена при ответника. Ищецът
следва да докаже по настоящото дело само размера на иска, както и че по
връзката между починалия и ищцата е била близка и силна. Ответникът следва да
докаже насрещното си възражение за съпричиняване.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: