РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Тутракан, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100002 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано първоначално пред РС Шумен, откъдето след
отвод за местна неподсъдност е изпратено по компетентност на РС Тутракан.
А. Ю. М. с ЕГН ********** е предявил редовна и допустима искова
молба против Д. Е. М. (от 18.11.2021 с фамилия И.) с ЕГН **********, с
която иска от съда да предостави родителските права над детето им Е. А. Ю. с
ЕГН ********** на бащата, да определи местожевеенето му при него, режима
на лични отношения с майката, и осъждането на последната да плаща
издръжка на детето.
Предявен е от Д. И. редовен и допустим насрещен иск със същия
предмет като първоначалния иск, с тази разлика, че моли родителските права
да бъдат присъдени на нея и следващите се от това последици за
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето. Освен
това е предявен иск за присъждане на издръжка за минало време.
Твърденията на страните и исканията им са подробно изложени в
Определението по чл. 140 ГПК с № 81 от 24.02.2022 (л. 60-63).
В съдебното заседание на 12.04.2022 е допуснато изменение на иска за
издръжката за минало време, като е уточнен периодът: от 28.07.2020 до
28.07.2021 – една година от завеждането на първоначалния иск (по 200 лева
на месец).
Искът за текущата издръжка се отнася за периода от 28.07.2021, когато
е заведен първоначалния иск, насетне, като майката иска бащата да бъде
1
осъден да плаща по 200 лева на месец, а бащата иска майката да бъде осъдена
да плаща по 163 лева на месец.
С протоколно определение от 13.06.2022 са постановени привременни и
защитни мерки, които следва се спазват до влизането в сила на настоящото
решение, освен ако междувременно същите бъдат изменени от настоящия или
по-горен съд.
Съдът, като анализира наведените твърдения и направените
признания от страните, както и събраните по делото доказателства, и
съобразявайки закона, установи от фактическа и правна страна
следното:
Относно доказателствения материал
Съдът намира свидетелските показания на всички разпитани свидетели
за еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с твърденията
на страните, с техните признания и с останалия доказателствен материал,
поради което ги приема за достоверен доказателствен източник. Наличните
разминавания по някои факти са незначителни и неоказващи влияние на
достоверността на свидетелските показания.
Вещото лице психолог е изготвило компетентно и обосновано
заключение, което съдът приема в по-голямата му част, а там където не е
съгласен с експерта са изложени мотиви защо.
Основният доказателствен източник, използван при решаване на делото,
са признанията на страните. Малкото разминаващи се твърдения са плод на
стремежа да се представи другата страна в лоша светлина и тази естествена
реакция е съобразена от съда при анализ на твърденията и признанията на
страните.
Писмените доказателствени средства, приети по делото, не са оспорени
и съдът не намира основания да се съмнява в достовереността им.
Предмет на делото и правна квалификация
Изслушани от съда, страните дават обяснения за фактите по делото,
които в основната си част се припокриват както помежду си, така и с
останалите гласни и писмени доказателствени средства. От тези обяснения се
извежда следната хронология на семейните им отношения, без да се навлиза в
съществените подробности, които съдът ще обсъди по-нататък:
А.М. и Д. И. нямат и не са имали брак. От тяхното съжителство на
15.07.2014 г. се ражда Е.Ю. (7 г.). До лятото на 2019 г. тримата живеят заедно
в ***. След това А.М. и Д. И. се разделят. Тя взема детето със себе си и за
кратко живее на различни места: при родителите си в ***, при нейните баба и
дядо в ***, после е на квартира пак в *** Декември 2020 г. Д. И. се запознава
с Ш. И. На 12.05.2021, без да уведоми А.М., Д. И. се премества с детето в ***,
в дома на Ш. И. Дотогава физическите контакти между бащата и детето не са
били прекъсвани. Съвсем в началото след преместването на майката с детето
в *** А.М. има все още телефонен контакт със сина си, но не и с майката.
Скоро и той е прекъснат чрез „блокиране“ на набиращия телефонен номер на
2
А.М.. Това го провокира да потърси съдействието на полицията в ***.
Органите на реда откриват детето и майка му, но предупреждават бащата да
не се саморазправя. На 28.07.2022 е депозирана сезиращата молба, по която е
образувано делото.
Същата е с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния
кодекс. Според тези нормативни текстове, ако родителите, които нямат
сключен граждански брак и не живеят заедно, не постигнат споразумение за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Критериите, които следва да се вземат предвид от съда, при
постановяване на решението си, са изложени неизчерпателно в чл. 59, ал. 4
СК, ППВС № 1/1974 и параграф 1, т. 5 от ДР към ЗЗДт, и те са: възпитателски
и морални качества на родителите; умения за подпомагане подготовката на
детето за придобиване на знания, трудови навици и др.; полаганите до
момента грижи и отношение към детето; желанието на родителите;
привързаността, желанията и чувствата на детето към тях; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите; социалното обкръжение и материалните
възможности; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата.
Нееднократно съдебната практика е изтъквала като важно
обстоятелство, което също трябва да се вземе предвид при определяне на
подходящия за отглеждане на детето родител, кой от тях е бил причината за
раздялата им и дали тази причина се осъзнава от детето. Защото, ако в
неговите представи единият от родителите е изключително виновен за
раздялата и действително се окаже, че е така, тогава нежеланието на детето да
бъде отглеждано приоритетно от „виновния“ родител следва да се отчита
наред с другите обстоятелства, изброени в ППВС № 1/1974. Понеже в
насрещната искова молба на Д. И. се съдържат такива упреци към А.Ю.,
съдът намира за необходимо да разгледа първо именно това обстоятелство.
Чия е вината за раздялата между родителите и осъзнава ли се от
детето?
По делото не са събрани никакви доказателствени средства, които да
подкрепят твърденията на ищцата за случка, станала на 07.07.2019 г., при
която поведението на А.М. да се е явило причина Д. И. да го напусне,
вземайки със себе си детето. Дори да се допусне, че се е случила някаква
конфликтна ситуация в посочения ден, съдът счита, че тя по-скоро е
използвана като удобен повод Д. И. да предприеме вече обмисленото от нея
действие за раздяла. Истинската причина е в нейното разочарование от
съвместното съжителство с А.М.. Разочарование, което е започнало по всяка
вероятност от престоя на същия в затвора малко след раждането на детето.
А.М. е изтърпял на 16.02.2015 г. четиримесечно наказание „лишаване от
3
свобода“ (л. 182), което означава, че е приведен в затвора не по-късно от
16.11.2014 г., когато Е. е бил на четиримесечна възраст. Свидетелката Х. дори
казва, че бебето е било на един месец. Той е първо дете за майката и тъкмо в
този напрегнат момент тя е останала да разчита на помощ от роднини. След
излизането от затвора на А.М., семейният живот на младата жена не се
развива според очакванията и, въпреки че пред съда описва отношенията с
̀
насрещната страна преди раздялата им като „горе-долу“ добри. В нейните очи
бащата на Е. не е отговорен родител. Д. И. излага своята гледна точка, че
заради работното му време е имало период от три месец, в който на практика
не са се виждали с детето; тя е водила Е. на лекар, на градина, на разходки, а
той безотговорно един път, когато Е. бил с температура, го оставил сам
вкъщи, за да отиде с комшийката да заложат някакъв телевизор (л. 113). Тя
работела и си оставяла парите вкъщи; знаела е къде са неговите, но не
посягала към тях без негово разрешение; ако имала нужда, искала и той и
̀
давал. Въпреки че споменава за тези битови неволи, които могат да се
открият в почти всяко семейство, самата Д. И. твърди, че не финансовите
отношения са причината да се разделят, а защото А.М. е пиел всяка събота и
неделя с приятели, когато не работи. Често се случвало тя да си легне и да не
го дочака да приключи с пиенето и приятелите. Разказва как като свършел
алкохолът, се поръчвал друг с таксита, като тези подробности, за да ги
запомни и изтъкне пред съда, само показват, че е била много подразнена от
цялостното поведение на А.М.. Разочарованието очевидно идва и от
твърдяната изневяра през февруари 2019 г.
Отчитайки че никаква част от горните твърдения не са доказани, не
става ясно Д. И. изобщо опитала ли се е да проведе разговор и да обясни на
А.М., че е неудовлетворена от връзката си с него, или е останала пасивна,
трупайки разочарованието в себе си и изчаквайки удобен повод да си тръгне.
Защото, при тези нейни твърдения, какъв характер и семейно поведение е
имал А.М., не звучат правдоподобно думите и, че ако не е бил да я изгони,
̀
нямало да се разделят (л. 113).
Вещото лице психолог посочва семейното минало на Д. И. и
обстоятелството, че през 2013 г. е била настанена в защитено жилище от
семеен тип, като причина за доверчивостта и и инстинктивното търсене на
̀
подкрепа и дом, които отначало е намерила при А.М. – трудово ангажиран и
със собствено жилище. Според Д. И. за последващите конфликти, раздели и
събирания, за които е разказала на психолога, причината е ревността на А.М.
и несходствата в характерите, но все пак е определила бившия си партньор
като добър човек, който не е упражнявал насилие над нея.
Според съда действително несходствата в характерите е основаната
причина за раздялата между страните и затова приема, че никой от тях няма
вина за раздялата помежду им, но по-важното от гледна точка на детето им е,
че поради малката си възраст и липсата на отявлена причина за раздялата,
към момента в който тя се е случила Е. не е формирал негативно мнение за
баща си. Отчуждението от него започва след преместването в ***.
Синдрома на родителското отчуждение
4
Д. И. признава, че когато е решила с Ш. И. да заминат за неговото ***
заедно с детето и да живеят там, не е уведомила А.М., защото е мислела, че
понеже основните грижи за Е. е полагала винаги тя, не е длъжна да го
информира. До момента, в който не са я потърсили от полицията, не е казала
на бащата къде са с детето. То я е питало няколко пъти в началото дали ще
живеят в *** и е споменавало баща си, питал за него два-три пъти, после
спряло да пита. Двамата, баща и син, няколко пъти са се чули по телефона, но
Д. И. не е одобрила разговорите и е блокирала телефона на А.М., като е
обяснила на детето, че не бива да говори с баща си. Обяснението и пред съда
̀
е, че не е искала да има конфликт с новия си съпруг, който я ревнува. Според
нея, последният е против, не че да не се виждат бащата и детето, а че А.М. не
плаща издръжка. Взаимно, с новия си съпруг, Д. И. признава, че са взели
решението да ограничат А.М. да се вижда с детето. Майката мисли, че Е. е
радостен в новата среда със съпруга и, за който става ясно, че работи в *** и
̀
си идва за по една седмица през месеца, а през останалите три седмици го
няма.
Към датата на първото съдебно заседание – 12.04.2022, майката споделя,
че детето е забравило абсолютно кой е биологичният му баща. Обяснява
решението си да лиши Е. от контакти с баща му, с преценената от нея полза,
изразяваща се в това то да се адаптира в новата среда, но по скоро и с
опасението и да не се превърне в разглезено дете. Разказва, че когато след
̀
раздялата с А.М. той е вземал детето при себе си, го е разглезвал, и за да не
излезе тя „лошият“ родител в детските очи, му е позволявала каквато играчка
поиска. Страхът и е бил, че ако контактите с бащата бяха продължили, той е
̀
щял мотивира детето да не идва при нея и да му „говори глупости“, че не е
добра майка.
Неморален, според съда, е начинът, по който новото семейство е решило
да се справи с опасността от разглезването на детето и адаптацията в новата
среда, решавайки да изтрият спомена у него за съществуването на
биологичния му баща. Е. е започнал да се обръща с „татко“ към съпруга на
майка му, по нейни думи, от август 2021 г., което е два-три месец след
преместването им в *** а според свидетелката А., която е свекърва на Д. И.,
детето след петнадесетия ден от пристигането им в *** е започнало да казва
„татко“ на сина и. Дали е на петнадесетия ден или на третия месец, според
̀
съда няма чак такова значение – все е твърде скоро от началото на
„адаптационния“ период. За метаморфозата на бащиния образ в съзнанието на
детето е способствало целенасоченото му предразполагане да разбере, че е
правилно да се обръща вече към новия мъж на майка му не с „батко“, а с
„татко“. Макар Д. И., свид. Ш. И. и свид. А. да твърдят, че детето само е
̀
пожелало така и никой не го е притискал, майката признава, че свид. Ш. И. го
е подканял по време на игра с думи от рода на: „Айди, тате, да направим
това“, а и той също свидетелства в тази насока. Свекървата допълва картината
с показанията си как детето казвало, че баща му не го търси вече, и тя му
обяснила, че е имал баща, а сега Ш. е новият баща. Свидетелката е
противоречива в показанията си дали детето е обидено на баща си, задето не
го търси. Първо казва, че не било, но после допълва, че е сърдито, защото
5
баща му не се обажда по телефона. На този фон звучи странно за съда как
така изведнъж седемгодишното дете, което тогава е било шестгодишно, и
̀
казало, че обича новият си татко и попитало дали може да му вика така, и
след като получило право на избор от добрата баба, то само решило, че ще му
̀
вика „татко“.
Почти една година откакто баща и син не са се виждали, чак по време на
процеса, преди второто съдебно заседание, контактите между тях са
възстановени – поетапно и с увеличение на периодите за реадаптация към
нормалността в отношенията с биологичния баща. Въпреки това вещото лице
психолог, което беше назначено във връзка с наличните доказателства за
синдром на родителско отчуждение към бащата, дава тревожно заключение.
Според експерта, Е. е на възраст, когато е особено уязвим, защото няма
изградени умения да различи правилното от грешното, реалността от
вменяваната такава. Системните манипулации от страна на новото му
семейство, според вещото лице – особено настоятелни от страна на бабата и
нейния син, пречат на спокойното психическо развитие на детето. То е в
стрес. Възрастните около него полагат грижа за физическото му израстване,
но не осъзнават негативното си влияние над крехката му детска психика,
което е индикатор, според вещото лице, за липса на емпатия и емоционална
привързаност. Съдът е съгласен дотук със заключението, но с условието, че
по отношение на майката Д. И. не може да се твърди липса на емпатия към
сина и. Следва обаче да се отчита другото, на което обръща внимание
̀
експертът – че заради обремененото си минало, тя е „послушна“ и
безрезервно отдадена на новите правила в новото семейство, с идеята то да
функционира пълноценно. Именно затова съдът смята, че майчината и
̀
емпатия е заглушена от страха да не изгуби и това ново семейство. Стана
ясно от показанията на свид. И., че с нейните родители тя не е в добри
отношения. Била е в по-добри отношения с прародителите си от ***, но след
като се е оженила за свид. И., и с тях вече не е в добри отношения, защото те
не одобряват постъпката и.
̀
Експертното заключение гласи, че се наблюдава синдром на родителско
отчуждение в лека към средна степен. Съзнанието на детето е системно и
целенасочено манипулирано до степен на изтласкване за минали негови
преживявания и спомени за баща му. По време на експертното изследване на
детето, което бе наблюдавано от страните и съда в т.нар. „синия стая“, то се
страхуваше да идентифицира А.М. като негов баща, вместо това го наричаше
чичо, когото познава и с когото ходи на разходки в зоопарка. Споделя, че му
харесва да са заедно. Разговорът за отношенията към бащата беше труден,
според вещото лице защото Е. се е страхувал, че може да каже нещо, което да
нарани майка му. При изслушването си от съда експертът споделя мнение, че
детето е било подготвено за „синята стая“, а и съдът констатира, че при
трудните въпроси за личността на бащата то първо поглеждаше в огледалото,
зад което явно знаеше, че стоят хора, които го наблюдават, едва тогава след
дълги паузи отгаваряше. Като цяло образът на бащата е неясен, раздвоен,
неосъзнат; липсва бащинското присъствие като опора и съвместно споделени
трайни отношения – пише вещото лице в заключението си.
6
След възобновените срещи между бащата и детето, то започва да
преодолява първоначалната бариера и стреса и да изпитва положителни
емоции. По време на събеседването вещото лице не е установило обективно
негативно отношение към бащата А.М.. Според психолога, поведението на Е.
по време на изслушването му е било по-скоро заучено.
Желанията на детето
Няма съмнение, че Е. обича майка си, но според съда това не означава,
че не обича баща си А.М.. Д. И. обяснява, че при подготовката за срещите
между тях двамата детето е въодушевено, а след тях разказва за преживяното.
Личните впечатления на съда от отговорите на детето пред психолога, е,
че образът, който са се опитали да му изградят за „новия татко“ много бързо е
започнал да се разпада след възстановяване на контактите с биологичния
баща. Опитите за асимилация в новото семейство, а не за интеграция в него,
също започват да губят потенциал за успех, защото очевидно детето не се
чувства комфортно в с. Листец, въпреки изявлението му за обратното. Е. го
казва по време на изслушването, защото майка му е в този дом, а не защото
чак толкова е привързан към „строителя“ Ш., когото не вижда по три седмици
в месеца и му го натрапват за баща. Детето е в тежък конфликт на лоялност с
майка си, с новото и семейство, и с биологичния си баща. Както казва и
̀
вещото лице, нормално е детето да се довери на родителя, който се грижи за
него и при създалите се обстоятелства се страхува да не го загуби и да се
чувства застрашено. Той е склонен да се довери на майката, въпреки че
средата в новото и семейство вреди на детската му психика, затова се опитва
̀
да се адаптира към средата.
Свидетелката Х. дава показания какво е чула от брата на Д. И. относно
впечатленията му от Е. след преместването в ***. Детето му се е видяло
съвсем друго, не било същото, което познава – свито, мълчаливо, затворено в
себе си, не питало за баща си.
Свидетелката Г. разказва за разговор между бащата на Д. И. и А.М., в
който дядото на детето казва на бащата да си вземе детето, защото са усетили,
че то не се чувства добре в ***.
Как би се отразила на Е. промяната в приоритетно отглеждащия го
родител
Според съда, ако детето остане в ***, неговият конфликт на лоялност
ще се задълбочи, защото майката не е склонна да влезе в друг, свой конфликт,
първо, със свекърва си, после със сина и. Е.Ю. би се чувствал по-добре в
̀
обстановка, която да не натоварва психиката му с избор на кого да угоди,
игнорирайки собствените си чувства. Такава обстановка би имал в *** в дома
на баща си. Там има по-добри условия да се преодолее родителското
отчуждение, което е било насадено и обилно поливано в ***, докато избуи и
даде отровният за детската психика плод: баща ми е „строителят“, а А. е
просто чичко.
Съдът съобразява, че всяка промяна в живота на детето ще го стресира
допълнително. Неизбежно е. Но драстичната фрустрация за Е. е настъпила и
продължава да е налице не заради А.М., а заради опита да бъде заличен
7
образът му на биологичен баща в съзнанието на детето. Ето защо пред
възможността за трайни емоционални и поведенчески дефицити в
личностовото израстване на Е. в евентуално нова среда, с ново местоживеене
и поредна необходимост от адаптация към нови изисквания, без в тях да
присъства неговата майка, съдът съзира по-голямата опасност за израстване
на едно дете, което е свито, мълчаливо, затворено в себе си, примирено с
чуждото мнение, неудовлетворено, отглеждано в нежелана среда, която се
опитва да го асимилира.
Полагани до момента грижи и отношение към детето
Съдът не приема заключението на вещото лице за наличие на
недостатъчно активно, несистемно, и неосъзнато-подкрепящо поведение на
биологичния баща, което също е допринесло за отчуждението на детето от
него. За да стигне до този извод в писменото си заключение, става ясно от
изслушването на експерта, че е взет предвид едногодишният период от
преместването на детето в *** до възстановяване на контактите с баща му –
което се случи между първото и второто съдебно заседание по делото. Съдът
изцяло приема обяснението на А.Ю., че заради пенитенцирното си минало е
особено предпазлив и е възприел препоръката на полицията да не се разправя
като указание изобщо да не ходи до с. Листец, а да реши въпроса по съдебен
ред. Свидетелките Г. и Х. потвърждават, че именно препоръката на полицията
му е подействала възпиращо.
При безспорно установената фактическа обстановка, която сочи, че Д.
И. е страната, която е отговорна за прекъсването на контактите между детето
и биологичния му баща, да се опитва процесуалният и представител да
̀
прехвърля отговорността за настъпилото родителско отчуждение към бащата,
е пример за това как майката се опитва да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Същата категорично е заявила в писменото
сведение по преписка № 3216/2021 на Районна прокуратура Шумен, че
отказва срещи и телефонни разговори с А.М., по причина че не иска
конфликти и да си разваля отношенията с мъжа, с когото живее към
настоящия момент. А.М. признава, че кварталният полицай не му е казвал
дали Д. И. иска да го види и дали ще му даде детето да го види, но се е
притеснявал какво би станало, ако нейният мъж (Ш. И.) тръгне срещу него,
понеже е чул от родителите и братът на Д., че Ш. е агресивен.
Факт е, че бащата не е поискал привременни мерки още със самото
завеждане на исковата молба, но такива не е поискала от съда и майката.
Същата при това е била консултирана от ДСП-Тутркана за социалните
услуги, пише в социалния доклад (л. 90), които тя и детето са могли да
ползват при такава кризисна ситуация до произнасянето на съда с решение
относно упражняването на родителските права, но не е изявила желание за
това.
По принцип привременните мерки се постановяват от съда в интерес
най-вече на детето. В условията на хипотетичен отговор вещото лице
обяснява, че времето без контакт между родителите, по-всяка вероятност е
способствало да се намали напрежението между тях, докато обратната
8
хипотеза на непреодолян конфликт би повлияла по-зле на детето.
Освен на горното, съдът обръща внимание, че макар без да знае къде са,
А.Ю. е търсил детето по телефона, разговаряли са няколко пъти, не се е
дезинтересирал и не е бил пасивен, противно на безплодните опити на
насрещната страна да го представят като незаинтересован родител.
С оглед на фактическата невъзможност на бащата да полага каквито и
да е грижи след 12.05.2021 г. за сина си, поради едностранното и
неправомерно фактическо лишаване от правата му по чл. 125 от Семейния
кодекс от страна на другия родител, съдът намира, че липсата на полагани
грижи във визирания период не следва да се отчита в негов ущърб.
Съдът приема, че до 12.05.2021 г. и двамата родители са полагали
достатъчни, навременни и адекватни грижи за Е., въпреки че при
изслушването си всеки от тях навежда твърдения за недостатъчна
ангажираност на другия родител и неадекватна грижа. А.М. изтъква най-вече
кратки периоди от време, когато на майката и се е налагало да работи, вкл. в
̀
чужбина, през които не тя, а нейните баба и дядо, и той самият, са гледали
детето. Твърди, че Д. И. е била добра майка, но само до раздялата им, а след
това с изключение на периодите, когато детето е било при баба си, то не е
ходило облечено, обуто и нахранено според сезона и както трябва, които
твърдения, според съда, са следствие от стремежа за хиперболизация на
негативния образ на майката, заради конфликтната ситуация, в която се
намират страните. Тя, от своя страна, изтъква пред съда недостатъчната
ангажираност на бащата през цялото време, опитвайки се да представи
контактите между него и сина им като спорадични, краткотрайни, редки,
докато пред психолога е споделила, че А.М. е осъществявал системни
контакти с детето си след окончателната им раздяла. Свидетелите Г., Х. и Н.
описват бащата като грижовен и отдаден на сина си, не казват нищо лошо за
грижите на майката. И тримата свидетели казват, че след раздялата на
родителите детето често и с преспиване е било вземано от бащата.
Свидетелят И. казва друго, че когато след раздялата майката е живяла с Е. в
***, бащата е идвал за по един ден да вижда сина си, без да го взема с
преспиване. Свидетелства за период от няколко седмици, когато Д. И. е била
в чужбина по работа, и тогава детето е останало при баба си и дядо си в ***,
но този свидетел пропуска да каже за друго пътуване в чужбина, когато е
било оставено у бащата – твърдение на А.М., което не се отрича от майката.
Това, което се изяснява от показанията на свидетелите и признанията на
страните е, че докато са били заедно като едно семейство, майката е полагала
по-голямата част от грижите за Е., преди да започне работа, което е обяснимо
с възрастта на детето тогава и защото в този момент финансовите средства за
общата семейна издръжка са осигурявани от А.М. – той е трябвало да работи.
След като тя също е започнала работа, полаганите от двамата родители грижи
са се уеднаквили. Свид. И., макар да отговаря на конкретен въпрос за това
кой е взимал детето от детската градина, според съда казаното от него най-
точно описва семейните отношения в онзи момент: „…те се разбираха кой
може да вземе детето“. Разбирателството в полаганите грижи и
разпределението на социалните роли между родителите е това, което
9
обединява майката, бащата и детето в едно семейство, а не упреците с
хронометър в ръка кой колко седи над главата на детето.
След раздялата детето често е било вземано от баща си, а по време на
карантинен период в детската градина майката не е имала против той да бъде
прекаран у А.М.. Изводът на съда е, че до заминаването за *** Е.Ю. е
отглеждан и от двамата си родители.
Отношението на двамата родители към детето е грижовно. То е
привързано към майка си, която му осигурява емоционална топлота – пише в
социалния доклад на ДСП-Тутракан. Заключението на вещото лице е в същия
смисъл, като обяснението е, че присъствието на майката е било постоянно в
живота на детето.
След възстановяването на контактите с бащата, Е. получава
емоционална топлота и от него – майката споделя пред съда за вълненията и
разказаните от сина и положителни преживявания при срещите с баща му.
̀
Желание на родителите да отглеждат Е., родителски капацитет да
го правят и умения за подпомагане подготовката на детето за придобиване
на знания, трудови навици и др.
И двамата родители заявяват желание да отглеждат детето и съдът
преценява тези им изявления за искрени, предвид активното им процесуално
поведение и това, че се съобразяват с указания режим по привременните
мерки, които бяха постановявани в хода на делото. Съдът не е съгласен с
констатацията на вещото лице, за наличие на елемент на наказание към
майката от страна на бащата, чрез иницииране на делото, тъй като тази
констатация не е обоснована с научни аргументи, а е по-скоро субективна
оценка на база цялостното впечатление у вещото лице за личността на А.М..
Според съда, доказателствата ясно сочат на извода, че ако не беше
инициирано делото, Д. И. не би позволила да се възстановят контактите
между Е. и баща му, не би се стигнало и до спонтанни срещи с психолог
терапевт за преодоляване на родителското отчуждение, каквато защитна
мярка е наложил съдът по чл. 59, ал. 8 вр. чл. 127, ал. 4 от СК с протоколно
определение от 13.06.2022 г.
Според вещото лице и двамата родители притежават относително добър
родителски капацитет, но по отношение на образованието на детето, което е
изкарало първи клас в *** при майката, се наблюдава неглижиране в
образователните му потребности. Въпреки последното съдът не може да
направи категоричен извод само въз основа на експертното заключение, че
майката няма умения за подпомагане подготовката на детето за придобиване
на знания, трудови навици и др.
Според съда признанието на А.М., че Д. И. е била добра майка до
раздялата им, а след нея – фактът, че тя се е доверявала да остави детето при
бащата си в периоди на карантината, работа в чужбина, а и редовно от петък
до неделя, говори красноречиво, че всеки от тях счита другия за отговорен
родител, имащ необходимия капацитет правилно да отглежда и възпитава
общото им дете.
Морални качества на родителите
10
А.М. е с криминално минало. Има пет присъди, а не две както сочи адв.
Г. в писмената си защита. Първата, за кражба през ноември 2000 г., когато е
бил 18-годишен. Втората, за кражба в началото на 2003, когато е бил 20-
годишен. Третата, за съзнателно ползване на неистински документ на
12.08.2009 г., когато е бил 26-годишен. Четвъртата, за управление на
01.09.2012 г. на МПС в срока на лишаване по административен ред от правото
да го прави, когато е бил 28-годишен. Петата, е за същото по вид
престъпление като предходното, извършено на 23.06.2014 г., когато М. е бил
30-годишен. Справката за съдимост (л. 181-182) включва данни, че е
реабилитиран за всички престъпления, като само по последното е излежал
ефективно наказанието „лишаване от свобода“, което му е било наложено за
срок от 4 месеца. Престъпното и пенитенциарно минало на М. сочи на извода,
че едва последното наказание му е подействало поправящо и
превъзпитателно. Тогава Е. е бил на няколко месеца. По всяка вероятност
осъзнаването на бащинската отговорност също е допринесла за положителния
поправителен и превъзпитателен ефект на наказанието.
Д. И. няма криминално минало, но начинът, по който е решила да
прекъсне отношенията между Е. и баща му, не говорят добре за моралните и
̀
качества. Съдът все пак съобразява, че в някаква степен причината за тези и
̀
действия може да се открие в травматичното събитие в миналото, случило се
в нейното семейство и в негативния образ, който е изградила към своя баща,
заради който е била настанена в приемно семейство. Освен това по време на
процеса Д. И. заявява искрено разбиране за негативните последици върху
психиката на детето от прекъсването на контактите с баща му и показва, че
прави усилия за възстановяването им, като до приключване на делото спазва
стриктно указаните привременни мерки.
Изводът на съда е, че към момента на приключване на съдебното дирене
и двамата родители са в еднаква степен морално извисени за отглеждането на
малко дете.
Помощ от близки и роднини
Доказателствата по делото сочат, че и двамата родители са разчитали,
разчитат и ще продължават да разчитат на близки и роднини в оглеждането
на Е.Ю.. Според съда, майката разчита най-вече на новата си свекърва за
непосредственото отглеждане и възпитание на детето, но не и на съпруга си,
въпреки твърдението и за обратното, тъй като него го няма през три
̀
последователни седмици от всеки месец. Заради влошените отношения между
Д. И. и нейните родители и прародители, същата не споделя, че може да
разчита на тяхната помощ. А.Ю. заявява, че ще разчита на свидетелката Г.,
като двамата споделят, че имат намерение да заживеят на семейни начала и
свид. Г. декларира, че ще се грижи за детето. Свидетелката Христова казва, че
докато А.М. е бил в затвора неговата леля Р. е помагала на Д. И. с бебето, а
майката на А. е помагала финансово и с продукти от село. Според свид. Х.
бабата по бащина линия и лелите на Е., ще продължат да помагат.
Семейна среда
И при двамата родители не се наблюдава модел на нормално
11
функциониращо семейство – родител, съпруг, деца. В семейството на майката
през големи периоди от време физически отсъства съпругът, но там пък Е.
има сестричка-бебе. Баща му няма собствено семейство. Буди подозрение
защо досега намеренията да заживеят заедно със свид. Г. не са се реализирали
и дали ще се реализират. В това отношение за Е. е малко по-добре в ***
Пол на детето
Тъй като Е. е момче, според съда и двамата родители са еднакво
подходящи да го отглеждат и възпитават правилно, въпреки ниската му
възраст.
Социално обкръжение и материални възможности
Социалните доклади на ДСП-Тутракан и ДСП-Шумен, както и
останалия доказателствен материал не сочат на извода, че социалното
обкръжени при двамата родители, където живеят, е неподходящо за
отглеждането на детето.
Бащата живее в жилище на неговите родители в ***, има обособена
детска стая, обзаведено е с необходимите електроуреди за едно домакинство,
хигиенно-битовите условия са добри – пише в социалния доклад на ДСП-
Шумен (л. 87)
Майката живее в къщата, собственост на свекърва и в ***. Стаите са с
̀
много добро обзавеждане и добри хигиенно-битови условия. Има всякакви
мебели и уреди за домакинството. Има детска стая за Е. – пише в социалния
доклад на ДСП-Тутракан (л. 90).
Д. И. е безработна и предвид факта, че сестричката на Е. – М. (5-
месечна, родена на 25.01.2022 г.) е бебе и се нуждае от постоянна майчина
грижа, очаква се че няма да започне работа скоро. Получава според доклада
на ДСП-Тутракан детски помощи за Е. – 40 лева, а по всяка вероятност вече
получава и за М. същата сума. Всички разчитат най-вече на доходите на
съпруга на Д. И. – Ш. И.
А.М. работи като таксиметров шофьор в ***, представя граждански
договор за това. Твърди, че изкарва доход и от автомонтьорски услуги, които
извършва в нает от него сервиз. Пред ДСП-Шумен е споделил, че реализира
доход от 700 лева на месец, а пред съда твърди, че през последните шест
месеца е изкарал около 1500-1600 лева, като е стигал и до 2000 лева.
Изводът на съда по спорната съдебна администрация
Родителските права следва да се присъдят на бащата. Основната
причина е не толкова в родителското отчуждение, което може да се преодолее
и има доказателства, че това започва да се случва, а най-вече заради
обстановката, в която детето е принудено да живее и да се съобразява против
неговата вътрешна и несподелена воля и противно на естествения му
инстинкт да нарича „татко“ чужд човек, който е натрапен нему, при
положение че си има свой биологичен баща.
Всички останали съображения, обсъдени по-горе, са второстепенни за
решението на съда, понеже не разкриват някакво особено предимство на
единия родител пред другия.
12
Местоживеенето следва да е при бащата в ***
Режима на лични отношения с майката следва да е максимално
разширен, като според съда някои от предаванията на детето следва да се
осъществява чрез завеждането му до *** от бащата, за да може, от една
страна, да се облекчи майката в разходите по спазването на режима, от друга
страна детето ще усети съпричастността на бащата да се случват срещите с
майка му. Ако отношенията им бъдат безконфликтни, това ще е най-доброто
за детето.
Не са необходими някакви защитни мерки за спазване на режима на
лични отношения, тъй като страните показват достатъчна диалогичност по
време на процеса и съдът очаква да няма проблеми в това отношение.
По исковете за издръжка
Искът за издръжка на дете при спор по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от СК е
задължително съединен и обусловен по отношение на ответника от
решението на съда по въпроса кому следва да се предоставят родителските
права. При това не е без значение, кой е бил отглеждащият родител до
постановяване на решението, кой ще е родителят, при когото остава детето до
влизане в сила на решението и ще се смени ли вследствие на това решение
отглеждащият родител. Ето защо, като се отчита, че ищец по иска за
издръжка винаги е детето, разликата е само по отношение на ответника и
родителят, чрез когото следва да се изплаща издръжката. Следва да се
съобрази, че до влизане в сила на решението действат привременните мерки,
според които родителските права се упражняват от майката.
А.М. признава, че от юли 2020 не е давал средства за издръжка на
детето си, от което следва, че искът за издръжка за минало време от
28.07.2020 до 28.07.2021 е основателен и следва да се уважи в размер на 12
месеца според минимума по чл. 142, ал. 2 СК през този период, като тази
издръжка следва да се изплати на детето като кредитор, но по предоставената
от майката сметка, тъй като тя фактически е осъществявала отглеждането в
исковия период. Така, от 28.07.2020 до 31.12.2020 по 152,50 лева на месец (1/4
от 610 лева минимална работна заплата), прави 782,18 лева; а от 01.01.2021 до
28.07.2021 по 162,50 лева на месец (1/4 от 650 лева МРЗ), прави 1116,53 лева,
или общо за целия период от 28.07.2020 до 28.07.2021 – 1898,71 лева. За
разликата над този размер до претендирания от 2400 лева искът по чл. 149 СК
е неоснователен и следва да се отхвърли.
От 28.07.2021 насетне, до влизане в сила на решението, тъй като отново
майката се явява отглеждащият родител, искът за текущата издръжка е
основателен в минималния размер по чл. 142, ал. 2 от СК и следва да се
изплаща чрез майката по нейната сметка, която е предоставила по делото. До
31.03.2022 издръжката е в размер на 162,50 лева на месец. От 01.04.2022
насетне по 177,50 лева. За разликата над този размер искът е неоснователен.
От влизане в сила на решението текущата издръжка в размер на 177,50
лева на месец се дължи от майката и следва да се изплаща чрез бащата по
неговата сметка, която е предоставил по делото.
По разноските
13
Майката е дала повод с неправомерното си поведение за завеждане на
делото, но и бащата не е плащал издръжка в периода, когато е бил лишен от
контакти със сина си. Съдът намира, че разноските за двамата адвокати (300
лева хонорар на адв. Г. и 800 лева на адв. С.), първоначално платената
държавна такса (25 лева) и за експертизата (300 лева) следва да се поемат от
страните поравно. А.М. е платил 25 лева държавна такса, 800 лева адв.
хонорар и 150 лева за експертизата; Джанет Исмаил е платила 150 лева за
експертизата и 300 лева хонорар на адвоката. Тя следва да плати на А.М.
262,50 лева, за да се изравнят разноските им дотук.
Относно държавната такса по исковете за издръжка
А.М. дължи държавна такса 4% върху иска за издръжка за минало време
(1898,71 лева) и върху текущата издръжка, като съдът съобразява периода от
завеждане на иска до постановяване на решението по делото на 13.07.2022 г.:
1320,97 лева за периода от 28.07.2021 до 31.03.2021 и 606,94 лева от
01.04.2022 до 28.07.2022 г. – или, върху общия размер от 3826,62 лева
държавната такса е 153,06 лева.
Д. И. дължи държавна такса върху останалите две години и 18 дни от
тригодишния период, който се взема при изчисление на държавната такса за
текуща издръжка (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК) на база 177,50 лева месечно, или
това са 4363,06 лева, четири процента от които правят 174,52 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИСЪЖДА упражняването на родителските права по отношение на
детето Е. А. Ю. с ЕГН ********** на бащата А. Ю. М. с ЕГН **********,
като определя местоживеенето на детето при него на адрес: ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.Е. И. с ЕГН
********** с детето Е. А. Ю. с ЕГН **********, като майката има право да
вижда и взема детето при себе си:
- всяка първа, втора и трета седмица от 18,00 ч. в петък до 17,00 ч. в
неделя, с преспиване.
- за Коледните празници с преспиване, които са 24-ти, 25-ти и 26-ти
декември, на четна година;
- за Новогодишните празници с преспиване, които са 31-ви декември и
1-ви януари на нечетна година;
- за първите два дена от Великденските празници – Разпети петък и
Велика събота, с преспиване, всяка година;
- за Курбан байрам на четна година с преспиване от 10,00 часа на
14
първия ден до 16,00 часа на третия ден;
- за Рамазан байрам на нечетна година с преспиване от 10,00 часа на
първия ден до 16,00 часа на третия ден;
- за един месец и петнадесет дни през лятната ваканция, като този един
месец и петнадесет дни в четни години се разполагат в началото на лятната
ваканция, а в нечетни години в края на лятната ваканция;
- за първата половина от всяка друга, неупомената по-горе, ученическа
ваканция, определена от МОН;
Майката се задължава да взема в петък и да връща детето в неделя
от/до дома на бащата през първата и третата седмица от месеца, а бащата да
завежда в петък и да взема детето в неделя до/от дома на майката през
втората седмица от месеца.
ОСЪЖДА от влизане в сила на решението Д.Е. И. с ЕГН ********** да
плаща на детето Е. А. Ю. с ЕГН ********** чрез неговия баща А. Ю. М. с
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лева (сто
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), като същата да бъде
превеждана по сметката на бащата в ***
ОСЪЖДА до влизане в сила на решението А. Ю. М. с ЕГН **********
да плаща на детето Е. А. Ю. с ЕГН ********** чрез неговата майка Д.Е. И. с
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на:
за периода от 28.07.2021 до 31.03.2021 по 162,50 лева (сто шестдесет и
два лева и петдесет стотинки),
а за периода от 01.04.2022 насетне по 177,50 лева (сто седемдесет и
седем лева и петдесет стотинки),
като същата да бъде превеждана по сметката на майката в ***
ОСЪЖДА А. Ю. М. с ЕГН ********** да плати на детето Е. А. Ю. с
ЕГН ********** чрез неговата майка Д.Е. И. с ЕГН ********** издръжка за
минал период, от 28.07.2020 до 28.07.2021 г., в размер на 1898,71 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), като
същата да се преведе по сметката на майката в ***
ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка спрямо задължените лица над
присъдения размер.
ДОПУСКА предварително изпълнение на задълженията за издръжка.
ОСЪЖДА Д.Е. Исмаил с ЕГН ********** да плати 262,50 лева (двеста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки) на А. Ю. М. с ЕГН ********** за
сторените от него разноски по гр.д.№ 2/2022 на РС Тутракан.
ОСЪЖДА Д.Е. И. с ЕГН ********** да плати 174,52 лева (сто
седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) по сметката на РС
Тутракан с***държавна такса върху задължението за текуща издръжка за
15
периода от 13.07.2022 до 28.07.2024 г.
ОСЪЖДА А. Ю. М. с ЕГН ********** да плати 153,06 лева (сто
петдесет и три лева и шест стотинки) по сметката на РС Тутракан с ържавна
такса върху задължението за текуща издръжка за периода от 28.07.2021 до
13.07.2022 г. и върху задължението за издръжка за минало време от
28.07.2020 до 28.07.2021 г.
УКАЗВА на страните, че горните разпореждания следва да се
изпълняват след влизане в сила на настоящото решение (освен в частта
за присъдените издръжки, за които е допуснато предварително
изпълнение), а дотогава е в сила и следва да се изпълнява Определението в
Протокол № 124 от 13.06.2022 г. по делото, с което са постановени
привременни и защитни мерки.
УКАЗВА на страните, че до влизане в сила на решението
привременните мерки могат да се изменят от съда, който ги е постановил, или
от съда, при който се намира делото, в случай на въззивен или касационен
контрол.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
На ДСП-Тутракан и на ДСП-Шумен да се връчи по електронен път.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
16