Р Е Ш
Е Н И Е
№ 01.07.2022 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и пети март ................…….................................................
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д...........................................
и в присъствието на прокурора …..………..............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......… гр.д. № 1687 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.31, ал. 2 ЗС.
ИЩЕЦЪТ – Т.А.Т.
*** твърди, че наследодателят Д.В.закупила сграда с посочен идентификатор в
с.Ябълково, Хасковска област, със застроена площ от 555 кв.м. След смъртта на
наследодателя един от наследниците й прехвърлил на ответника ¾ ид.ч. от
205,20 кв.м. Сградата била съсобствена между страните, като ответникът
притежавал идеална част равнавяща се на 154 кв.м. от нея, а ищецът 410 кв.м.
През 2013 г. ответникът влязъл в сграда
и до сега ползвал имота. С нотариална покана от 14.10.2018 г. ищецът поканил
ответника да му заплаща обезщетение за това, че го лишава от ползването на
собствените му 401 кв.м., но до този момент не бил заплатил обезщетение.
Претендира се обезщетение за ползването на 401 кв.м. за периода от 01.11.2014 г
до 31.10.2015 г. – в размер на пазарния наем – по 1 лв. на кв.м. на месец или 4
812 лева. моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 4812 лева – обезщетение за
ползването на притежаваната от него идеална част за периода от 01.11.2014 г. до
31.10.2015 г. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – П.А.К. *** подава отговор. Намира иска за
неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност, в
случай, че ищецът претендира наем. Оспорва притежаваните от ищеца идеални части
от имота и площта на сградата. Излага насрещни твърдения за това, че сградата
не се заключвала и никога на ищеца не бил отказван достъп до сградата, а от
друга страна ищецът никога не бил отправял искане да ползва сградата. Част от
сградата и били използвани за съхранение на слама, необходима за изхранване на
животни, собственост на дружество на ответника. В сградата липсвало посоченото
в поканата оборудване. Намира претендираното обезщетение за прекомерно
завишено.
Към
настоящото дело на основание чл.213 ГПК е съединено гр.д. № 409/2020 г. между същите лица, като това дело е образувано
по искова молба на П.А.К. – ищец и Т.А.Т. – ответник и с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС.
П.К. *** посочва, че страните са съсобственици
на сграда – Хамбар с идентификатор87076.306.1010.1 по КККР на с.Ябълково,
разположена в посочен недвижим имот, като той бил собственик на ¾ ид.ч.
от сградата. През 2015 г. той извършил необходими и наложителни ремонти на
съсобствената сграда – укрепване на стени и под, чрез изграждане на тухлена
стена от западната страна и зазиждане на налична рамка на врата и прозорци на
тази стена. За целта били закупени строителни материали на обща стойност 350,00
лева, бил извършен ремонт на покрива – претърсване, смяна на греди и керемиди,
капаци, като закупените материали възлизали на сумата от 2750 лева, като заплатил
за труд сумата от 1000 лева. Поканил
ответника да му заплати сумата, но същата не била заплатена. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди Т.А.Т.
да му заплати сумата от 2 963,39 лева – стойност на извършени ремонти – труд и
материали в съсобствената сграда, съобразно частта в съсобствеността, ведно със
законната лихва. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание предприема
намаление на иска от 2 963,99 лева на 2009 лева.
Т.А.Т. *** оспорва иска
по основание и размер, оспорва твърденията за извършен ремонт и представената
фактура. Не бил уведомен от ищеца, че се правят подобрения в имота. Излага
насрещни твърдения, че извършените
строителни работи не са били необходими за запазване на имота. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Наследодателката на ищеца, Д.В.В.с нотариален
акт от 14.05.2004 г. № 43, т.V, рег. №
3084, д. 829/2004 г. на Нотариус с № 398 е закупила от ЗК „Земя“ – в ликвидация с.Ябълково,
общ.Хасково следния недвижим имот: ХАМБАР, находящ се в държавен поземлен имот
V в кв14 по плана на селото, утвърден със заповед № 269/66 г. и №182/95 г. в
Стопански двор на ТКЗС – с.Ябълково, при граници: улица, имот ІХ, имот ІІ и
имот І.
Д.В.е
починала на 06.07.2006 г. и след смъртта
си е оставила за наследници по закон сина си Т.А.Т. – ищеца и съпруга си А.В.В..
Последният
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка от 22.07.2013 г. № 135, т.ІІІ, рег. № 3847, д. 483 от 2013 г. на Нотариус с № 398 е
прехвърлил на ответника П.А.К. собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот,
а именно: ХАМБАР, построен в държавен поземлен имот V в кв.14 – Стопански двор
на ТКЗС по ПУП на с.Ябълково, общ.Димитровград одобрен със заповеди № 269/66 г.
и №182/95 г. със застроена площ 205,50 кв.м.
с площ на държавния имот 2907.60 кв.м. при граници на същия: улица,
поземлени имоти – имот І, имот ІІ и имот ІХ.
Съгласно
скица на АГКК-СГКК Хасково, сградата е с идентификатор 87076.306.1010.1 със
застроена площ 555 кв.м. на 1 етаж и предназначение: селскостопанска сграда.
С
нотариална покана от 14.10.2014 г. ищецът е посочил, че са съсобственици на
селскостопанската сграда – хамбар, която обща вещ се ползва само от П.А.К. и
съгл. чл.31 ЗС му дължи обезщетение за ползата от която е лишен, като е
отправил искане за заплащане на месечен
наем за 440 кв.м. – твърдени като негова собственост – по 3 лв. за кв. метър
или 1320 лева, както и 200 лева за радлера и елеватора или общо 1520 лева, като
наема ще започне да тече от 01.10.2014 г.
Нотариалната покана е връчена на ответника на 21.10.2014 г.
В
съдебно заседание ищецът представя допълнително Договор за наем относно хамбара
с площ от 550 кв.м. от 10.12.2006 г. сключен със свид. Н.В.Д., ведно с опис към
него в който е посочен и елеватор и редлер, приемен бункер за 20 тона зърно на
източната фасада. Представя още опис на
Хангар за пшеница с площ от 549 кв.м. по Договор за покупко-продажба от
07.07.1995 г. и същия договор сключен между ТКЗС с.Ябълково и ЗК „Земя“ с.Ябълково, с предмет – продажба на дълготрайни активи,
спечелени на търг – между които и хамбар за пшеница, ел. съоръжения и бетонова
площадка, фактура № 654/17.07.1995 г. , както и предварителен договор от
08.07.2003 г. между ЗК „Земя“ в ликвидация и Д.Я.Й. и Т.А.Т. за покупка на
обекти, между които и склад за зърно с редлер и елеватор в парцел 5 кв.14.
Представено е и копие на скица на поземления имот.
По
искане на страните бяха събрани и гласни доказателства.
Свид. Н.В.Д. – бивш
наемател на хамбара, установява че ползвал помещението преди 8-9-10 години.
Помещението се водило на майката на ищеца. Сградата била изградена от камъни и
тухли, масивна постройка, може би 12/25 м., намираща се в бившия стопански
двор, склад за зърно. В източния край имало бетонен силоз, елеватор, навес от
азбестови плоскости и релси, а вътре имало канал до края, с метална лента,
която вземала житото, а горе по цялата дължина с метални тръби за
транспортиране на житото. В помещението свидетелят съхранявал свои вещи, а
използвал площадката, тъй като продавал дърва и брикети. При него дошъл П.,
който заявил, че е закупил от Т. склада и поискал да го освободи. Свидетелят
посочил, че не може да го освободи веднага. След няколко дни отишъл в склада и
видял вещите му изнесени отвън, част от тях изхвърлени в дерето. Склада се
заключвал с едно катинарче – фалшиво. Това било през 2012-2013 г.
От показанията на свид. Г.
Г.се установи, че узнал, че Т. има някакъв склад в двора на ТКЗС – имал дял от
склада. След 2010 г. се върнал да живее в с.Ябълково и тогава разбрал, че А.– бащата на Т., е продал неговия дял от
склада на П.. В момента П. използвал склада, защото го е купил. Посочва, че
преди това Н. ползвал склада за известно време.
Свид. П.Г.установи,
че страните имат обща сграда, като
¾ притежавал П.К., а ¼ била на Т.А.. П. получил сградата с
покупка срещу гледане от А.Т. около 2013 г. и след това извикал свидетеля да
направи ел. инсталация за две преси за балиране на талаш, като прокарал 15
метра ел. инсталация. Бил пуснат трифазен ток и поставено табло. По време на
ликвидацията редлерите и елевактора си стояли в сградата, но след това преди да
ги закупят всичко се откраднало, изчезнали. След покупката вратите били
отворени, изхабени, не се заключвали. П. поставил машини вътре, но не ги
заключил, ползвал част от помещението – до половината. Бай А.не ползвал
помещението. През 2013 г. помещението не се ползвало, вътре имало едни боклуци
– бутилки, маркучи. Не знае какво е станало с тези вещи., може П. да ги
разчистил. Сега складът бил отворен.
Свид. Милена К. –
съжителка на ответника, установи, че П. е придобил сградата от А.Т. срещу
гледане, двамата се грижили за него. Сградата представлявала един хамбар, които
се намирал срещу оборите, където фирмата „Мина пак“ ООД с управител П.К.
отглеждала кози. Сградата била в полуразрушено състояние, покривът-керемидите.
В сградата нямало ток, ток прекарал Павлин, използвало се 1/3 от сградата, от
дружество „Мини пак“ – за пакетиране на талаш. В хамбара можело да се влезе от
три места. П. получил нотариална покана от Т., но не отговорил, защото сградата
не се ползвала цялата. В момента сградата не се ползвала, свидетелката
съхранявала една каруца, помещенията не били заключени. Бил извършен ремонт на
покрива, едната стена се ремонтирала цялата – изградила се наново, прозорците
се опушвали и обръщали. Пода също се циментирал. Това се случило през 2015г.
ремнота бил извършен от свид. Чокоев, ремонтите били неотложни, сградата не можело
да се ползва. На покрива имало три големи дупки, където били счупени гредите. П.
заплатил целия ремонт, купувал материалите, на майстора се платил само труда –
1000 лева.
Свид. Чокоев установи, че П.К.
го наел да направи ремонт, правил покрива, стени зидал, горе имало много дупки.
Помагали ме две момчета изпратени от П.. Заплатил му за труда 1000 лева.
Керемидите били сменени – не нови, но здрави, от западната страна иззидал,
отгоре сложил бетон, после била измазана. Били купени греди, валки, някои били
подменени, други. Някои прозорци били зазидани, други обръщани, били запълнени
дупките по пода, били запълнени две ленти – от двете страни около 40 см. с
камъни и бетонирани. Ремонта извършил през 2015 г. Тухлите били втора употреба.
По делото е представена
фактура№ 43/09.06.2015 г. за закупени строителни материали на обща стойност
3 100 лева, издадена от Мар Маг
ЕООД – София, ведно с фискален бон на същата стойност.
За изясняване на делото от
фактическа страна беше назначена съдебно-оценителна експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, пазарната стойност на месечния наем на имота е 268
лева, като пазарната стойност на наема за периода от 01.11.2014 г. до
31.10.2015 г. възлиза на 3 216 лева. Стойността на вложените материали и труд
по пера към датата на ремонта е в размер на 2 678 лева или съответно за 3/4
ид.ч. – 2009 лева и ¼ ид.ч. в размер на 669 лева. Стойността на
вложените материали и труд към датата на заключението е в размер на 3 089
лева. В съдебно заседание експертът допълва, че не може да установи с точност
броя на керемидите, тъй като са купевани втора употреба. Броя от 3000 бил
изчислен на база на площта. Имало много подменени керемиди, имало различни
цветове из целия покрив. Подменена била ¼ от целия покрив.На 550 кв.
покривната конструкция била по 1.3, като на 1 квадрат имало 14 керемиди, като
за целия покрив били 10 220 керемиди, но това изчисление било грубо,
защото покрива бил скатен, като селскостопанските постройки са с по-голяма
покривна площ и е различно от жилищните. . валките и гредите се виждали кои са
нови. Посочена стойност на труда от 1125 лева е за всички строителни работи.
Всички цени били посочени за втора употреба, само тухлите вещото лице е
посочило цена за нови, тъй като на място ги приела за нови, а ако са втора
употреба стойността им трябва да бъде наполовина или 112,20 лева. Вътре в
сградата нямало съоръжения, селскостопанските сгради били с много ниски цени,
те трудно се отдавали под наем и цените към момента били почти същите, каквито
са били преди десет години. В момента на огледа имало слама, но не на целия
склад, а частично. Сградата била отворена и имало две врати, които
функционират.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.31, ал.2
ЗС когато общата вещ се използва само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Страните
не спорят, че са съсобственици на сграда с идентификатор 87076.306.1010.1, в
с.Ябълково, общ.Димитровград, селскостопанска сграда с площ от 555 кв.м., на
един етаж.
Спорът
между тях е относно притежаваните идеални части. Ищецът твърди да е собственик
на идеална част, равнавяща се на 401
кв.м. В този връзка съдът намира, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от
сградата, а ответника на ¾ ид.ч. Този извод съдът прави от това, че
наследодателят на ищеца Д.В.В., съгласно посочения нотариален акт е придобила
собствеността на Хамбар, построен в държавен поземлен имот, като в този
нотариален акт не е била посочена площта на селскостопанската сграда. Но
съгласно представената скица АГКК същата е с площ от 555 кв.м., а в тази връзка
от ищеца е представен и договор за наем от 10.12.20106 г., в който сградата е
посочена със същата площ – 550 кв. м.
След
смъртта на наследодателя Д.В., ищецът е придобил по наследство ¼ ид.ч.
от същата, а останалите 3/4 ид.ч. от имота са били собственост на неговия баща А.Т.
Ванчев. Съгласно чл.9 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете, а имотът е бил придобит от него и съпругата му в режим на СИО, тъй като е
налице възмездна сделка.
Именно
тези притежавани от него ¾ ид.ч. от сградата А.Т. В.е прехвърлил срещу
гледане и издръжка на ответника с нотариалния акт от 22.07.2013 г. Предмет на сделката е правото на собственост
върху ¾ ид.ч. от ХАМБАР, построен в държавен имот – посочен, независимо
че акта този хамбар е посочен със застроена площ от 205,50 кв.м. Очевидно волята
на страните е била прехвърлителят да се разпореди с притежаваните от него
¾ ид.ч. от сградата, а не от 205,50 кв.м. иначе би липсвал обект.
Т.е.
ищецът се явява собственик по наследство на ¼ ид.ч. от сградата, а
ответникът като собственик на ¾ ид.ч. от същата.
По
възраженията на ответника в отговора това, че ищецът не е отправял покана с
искане за ползване на имота.
Съдът
приема, че безспорно е налице покана по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като към момента на отправяне на поканата общата
вещ се е ползвала само от ответника.
В
тази връзка са и събраните по делото гласни доказателства. Ответникът е
придобил идеалните части от имота на 22.07.2013 г., поканата е връчена на
21.10.2014 г., като според свидетеля в периода 2012-2013 г. ответника е дошъл при
него с искане за освобождаване на склада, след което са били изнесени вещите му
от там, като е бил нает свид. П.Г.за направата на ел.инсталация в хамбара,
което е станало през 2013 г. В същата насока са и показанията на свид. К.,
която посочи, че са се преместили в това помещение късната есен на 2013 г.
Ответникът
не е отговорил на поканата на ищеца и не е предложил на същия ползването на
съответна част от обекта. След като не е отговорил на поканата, очевидно е
приел искането за заплащане на обезщетение
за ползването.
Съдът
не кредитира показанията насвид. К. по отношение на ползването на сградата от
дружество «Мини Пак» ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
именно ответника. Не се представят каквито и да са писмени доказателства и
счетоводни документи.
Без
всякакво значение е и това, дали сградата се е заключвала и с какво.
Предвид
изложеното, претенцията на ищеца за
заплащане от ответника на обезщетение за ползване за периода от 01.11.2014 г. до 31.10.2015 г. се явява по
същество основателна. По отношение на нейния размер, същата следва да бъде
уважена в размер от 804,00 лева, съобразно приетото от съда за правата на
страните в съсобствеността или 1/4 ид.ч. за ищеца при пазарна стойност на наема
в размер 3 216 лева. В останалата част иска до пълния размер от 4812 лева
искът следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията на ответника по чл.30, ал.3 ЗС:
Съгласно
посочена разпоредба, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си.
По
делото категорично се установи, че ответникът е извършил ремонт на сградата –
укрепване на стени и под, чрез
изграждане на тухлена стена от западната
страна и зазиждане на налична рамка на врата и прозорци на тази стена, ремонт
на покрива – претърсване, смена на греди и керемиди, капаци. Този ремонт е бил
извършен през 2015 г. и същият е бил необходим такъв за запазване на сградата.
Т.е. касае се за направени необходими за запазването на вещта разноски.
Ремонтът е бил извършен от свид. Чокоев.
Стойността
на вложените материали и труд по пера към датата на ремонта, съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 2 678 лева. Тази сума следва да
бъде намалена със 112,20 лева, доколкото експертът посочи в съдебно заседание,
че в заключението е посочена стойност на тухлите като нови, а в действителност
са вложени втора употреба или стойността на материалите и труда за ремонта
възлиза на 2 565,80 лева, които са били вложени от съсобственика П.К.. Съгласно приетото на съда относно дяловете на
страните в съсобствеността Т.Т. следва да участва със сумата от 641,45 лева, а П.К.
– 1924,35 лева. До размера от 641,45 лева иска на П.К. се явява основателен, а
в останалата част до предявения размер от 2009 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
По
иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС
ищецът Т.Т. е направил разноски в размер на 873,48 лева, съгласно
представен списък, от които 195,48 лева внесена ДТ и 678 лева с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение. Или с оглед уважената част от иска в негова полза се
следват разноски в размер на 145,94 лева. Ответникът по този иск е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, поради което му се следват
разноски от 374,81 лева или след компенсация в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 228,87 лева.
По
иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС - П.К. е направил разноски в общ размер
на 770 лева, съгласно списък, от които 450 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, 120 лева внесена дт и 200 лева – възнаграждение вещо лице. С
оглед уважения размер на иска/ и съобразно изменението на иска в с.з. и отказа
в останалата част в полза на същия следва да се присъдят разноски в размер на 166,67
лева. По този иск другата страна не представя доказателства за направени
разноски.
Доколкото
страната по делото Т.Т. е останал задължен за разноски относно назначената
съдебно-оценителна експертиза, същият следва да бъде осъден да заплати в полза
на бъджета на съдебната власт сумата от 200 лева.
Предвид горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.А.К. ***, ЕГН ********** да заплати на
Т.А.Т. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 804,00 лева (осемстотин и
четири лв.) – представляваща
обезщетение за ползване на идеална част
от съсобствена СГРАДА с идентификатор 87076.306.1010.1 по КККР на с.Ябълково,
общ.Димитровград за периода 01.11.2014 г. до 31.10.2015 г., ведно със
законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 4812 лева - ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, ЕГН **********
да заплати на П.А.К. ***, ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 228,87 лева.
ОСЪЖДА
Т.А.Т.
***, ЕГН ********** да заплати на П.А.К.
***, ЕГН ********** сумата в размер на
641,45 лева (шестстотин четиридесет и един лв. и четиридесет и пет ст.) – представляваща
съответна част от извършен
необходим ремонт – труд и материали в съсобствената СГРАДА с идентификатор
87076.306.1010.1 по КККР на с.Ябълково, ведно със законната лихва от 29.04.2020
г. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2009 лева -
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, ЕГН **********
да заплати на П.А.К. ***, ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 166,67
лева.
ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Димитровград сумата в размер на 200,00 лева – възнаграждение на вещо
лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: