Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Ружина, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2699 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „И.л.“ ЕООД против К.Х.П. иск с правно основание чл.145 от ТЗ.
Ищецът
твърди, че ответникът бил управител на „И.л.“
ЕООД през периода 02.09.201З г.
- 02.09.2014 г., през който изтеглил и разрешил на упълномощено лице – съпругата му да изтегли
от банковата сметка на дружеството сумата от 139 383.48 лв. На
02.09.201З г. и на 03.09.201З г. били
изтеглени суми от
съпругата на ответника - Ц.А.П., а всички останали тегления били извършени
лично от ответника. В счетоводната документация на дружеството липсвала
информация къде са били пренасочени
и как са били разходвани
паричните средства след изтеглянето им. Ответникът
възстановил на дружеството 10 057.50 лв.,
но за останалата част от изтеглената сума на стойност 129 325.98лв. липсвали счетоводни документи за какво
е изразходвана. Така дружеството било увредено с неотчетената сума от 129
325.98 лв. Моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща част от общо дължими 129 325.98 лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2017 г./датата на подаване на ИМ/
до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните
възражения: оспорва да е изтеглил средства от банковата сметка, за които да
липсват разходно-оправдателни документи; поддържа
становището, че изтеглените суми следвало да бъдат
съпоставени с разходваните средства и със заприходените средства в касата на
дружеството; твърди, че в
баланс и отчет за приходи и разходи за 2013 г. изтеглените парични средства
били осчетоводени като касова наличност; за 2013 г. дружеството платило
корпоративен данък от 4 222 лв.; цялата
документация и касова наличност била взета още през 2014 г. от представители на
новия съдружник в дружеството – „И.Т.“ ЕАД, поради което ответникът не изготвил
счетоводни отчети за 2014 г.; дружеството за 2015 г. публикувало отчет, в който
имало графа и за 2014г. В този отчет имало данни какви разходи са направени
през 2014 г.; посочено било, че дружеството
има вземания за 129 000 лв. от свързани дружества, което обстоятелство било
индиция, че на тези дружества са били предоставяни парични средства от „И.л.“
ЕООД. Ищецът за 2014 г.
отчел 199 000 лв. разходи, а тези
разходи били излезли от касата на дружеството. Моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа следното:
През процесния период 02.09.2013 г. – 02.09.2014 г. ищецът е бил управител
и едноличен собственик на капитала на „И.л.“ ЕООД.
На 12.09.2014 г. наред с него е вписан и нов съдружник – „И.Т.“ АД, като е
назначен втори управител на дружеството – А.Б.А.и от 12.09.2014 г. двамата
управители управляват и представляват заедно дружеството.
С решение от 10.07.2015 г., взето от едноличния собственик на капитала на „И.л.“
ЕООД към посочената дата – „И.Т.“ ЕАД, ищецът е освободен като управител на
дружеството. В решението изрично е посочено, че не е освободен от отговорност.
На 16.07.2015 г. в Търговския регистър е вписано заличаване на К.Х.П. като
управител на дружеството.
Прието е решение на 28.02.2017 г. от едноличния собственик на капитала на „И.л.“
ЕООД да се заведе иск срещу бившия управител К.Х.П. за причинена вреда на дружеството
в размер на 129 325.98 лв., изразила се в изтеглени от банковата сметка, но
неотчетени парични средства, ведно със законната лихва, считано от завеждането
на иска до окончателното изплащане.
От представени по делото разпечатки за движението по банковата сметка на
дружеството за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 г. -
31.12.2014 г., както и нареждания- разписки за периода 02.09.2013г. –
02.09.2014 г. се установява, че
ответникът като управител и упълномощено от него лице – неговата съпруга Ц.А.са
изтеглили сума в общ размер от 139 383.48 лв., без да е посочено основание за
изтеглянето й.
Представен е счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за
промените в собствения капитал, отчет за парични потоци, всички изготвени към
12.09.2014 г. Представено е и приложение към финансов отчет, съставен към
12.09.2014г. В приложението – т.5 „Вземания от свързани лица“ е отразено, че
липсват парични суми от банковата сметка на дружеството към 12.09.2014г.,
изтеглени без основание от подотчетни лица, както следва: К.Х.П. - 123 000 лв.
и Ц.А.П. – 6 000 лв. или общо 129 000 лв.
С докладна записка от 21.10.2014г. одиторът, който е съставил и финансовия
отчет към 12.09.2014 г., е уведомил съдружника „И.Т. АД за констатирана липса
на парични средства в размер общо на 129 325.98 лв.
Представен е счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за
промени в собствения капитал и отчет за парични потоци, както и приложение към
финансов отчет, всички изготвени към 16.07.2015 г. От приложението към
финансовия отчет към 16.07.2015 г. – т.5 “Вземания от свързани лица“ се
установява, че и към тази дата липсва сумата от 129 000 лв. – изтеглена без
основание от подотчетни лица, както следва: К.Х.П. – 123 000 лв. и Ц.А.П. – 6
000лв. или общо липсват 129 000лв.
С докладна записка от 28.07.2015г. одиторът, изготви финансовия отчет, е
информирал „И.Л.“ООД, че след извършена проверка и опис на активите и пасивите
на „И.Л.“ООД към 12.09.2014г. и допълнителна
проверка към 16.07.2015г. няма промяна в установеното по предходна докладна
записка. Към 16.07.2015г. дружеството разполага с 407 лв. по банковата си
сметка.Към тази дата от банковата сметка на дружеството са удържани 153.89 лв.
банкови такси и са начислени 17.50 лв. лихви в негова полза. Извън това, други
движения по банковата сметка на дружеството, не са отразени. Към 16.07.2015 г.
дружеството няма данъчни задължения.
Представен е счетоводен баланс към 31.12.2013 г., изготвен на 28.03.2014г.,
утвърден от ответника, като управител на дружеството, в който е отразена касова
наличност към 31.12.2013г. от 36 000 лева.
Ответникът представи отчет за приходите и разходите на „И.л.“ ЕООД за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015г., счетоводен баланс на „И.л.“ ЕООД към
31.12.2015 г., публикувани на сайта на Търговския регистър.
По искане на ответника е приета и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчен финансов резултат и дължим годишен корпоративен данък за 2013 г.
в размер на 4229.23 лв.
Видно от съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК от
28.06.2016г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки от 28.06.2016г.
корпоративният данък за 2013г. в размер на 4229.23 лв. не е бил платен към
посочената дата - 28.06.2016г., като е начислена и лихва в размер на 965.06 лв.
или общо задължението е за 5194.29 лв.
Представен е обвинителен акт за повдигнато обвинение срещу К.Х.П. за
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, вр чл. 211, вр чл.209 от НК, който съдът не
обсъжда, тъй като това доказателство е ирелевантно за спора.
Видно
от запорно съобщение от 18.12.2014г. по изп.дело № 20147690400065 на
ОС-Търговище е наложен запор върху дружествения дял на К.Х. Л.за задължения към
„Райфайзен банк България“ ЕАД по ИЛ от 03.02.2013г. по чггр.д. № 521/2013г. на
РС – Омуртаг. От
заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, което съдът
приема, се установява, че от банковата сметка на дружеството през 2013 г. са
изтеглени 6000 лв. от Ц.П.и 49 730 лв.
от К.П., от които е възстановил 10 000 лв. и е останал остатък от 29 730 лв.
Изтеглените суми са редовно осчетоводени в пълен размер по счетоводна сметка
503 “Банка“. В дневник на сметка 503 “Банка“ срещу всяка изтеглена сума е
посочено, че кореспондиращата сметка, по която следва да бъде отразена
операцията, е счетоводна сметка 498 “Други дебитори“. В Дневник на сметка 498 “Други
дебитори“ са осчетоводени в пълен размер изтеглените суми, като е посочено по
партидата на Ц.П.и по партидата на К.П., че имат непогасени задължения към
дружеството. За 2014 г. са изтеглени от К.П. общо 93 653.48 лв., като от тях са
възстановени 40 лв. и е останал остатък от 93 613.48 лв. Изтеглените суми са
редовно осчетоводени в пълен размер по счетоводна сметка 503 “Банка“. В дневник
на сметка 503 “Банка“ срещу всяка изтеглена сума е посочено, че кореспондиращата
сметка, по която следва да бъде отразена операцията, е счетоводна смека 498 “Други
дебитори“. В Дневник на сметка 498 “Други дебитори“ са осчетоводени в пълен
размер изтеглените суми, като по партидата на Ц.П.и на К.П. е посочено, че дружеството
има вземания към тях, както следва: от Ц.П.в размер на 6 000 лв. и от К.П. в
размер на 123 325.98 лв. В счетоводен баланс към 12.09.2014 г. в раздел „Вземания
от свързани лица“ е посочено задължение общо от 129 000 лв./сумата в действителност,
според вещото лице, възлиза общо на 129 343.48 лв./, а в счетоводния баланс към
16.07.2015 г. в перо „Вземания от свързани лица“ също са посочени 129 000 лв. /сумата
в действителност възлиза на 129 325.98 лв., според вещото лице/. В годишен
баланс към 31.12.2015 г. в раздел „Други краткосрочни вземания“ са посочени 130
000лв. /вземане в размер на 129 325.98 лв. и начислени лихви/. В заключението е
посочено, че дружеството не води сметка 501 “Каса“, то има право да определя
самостоятелно индивидуалния си сметкоплан. На експертизата са представени
годишни аналитични оборотни ведомости за 2013 г. и 2014 г., в които фигурират
използваните от дружеството счетоводни сметки, но в тях по сметка 501 „Каса“
фигурират само нулеви обороти и салда. Разчетите между управителя и дружеството
по отношение на изтеглени и внесени в брой суми по банковата сметка са
отчитани, съгласно възприетия от дружеството сметкоплан, по сметка 498 “Други
дебитори“ и са представени във финансовите отчети като вземания от свързани
лица. За всички финансови години в периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. по
сметка 501„Каса“ има нулево салдо. Това е видно и от Годишния баланс към
31.12.2015 г. На експертизата не са представени документи за извършени
инвентаризации на активи и пасиви. Констатации във връзка с тях има в записките
към счетоводните баланси към 12.09.2014 г. и 15.07.2015г. В „забележка“ към
заключението вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца е получило
информация, че К.П. след като е освободен от длъжност не е представил
счетоводни документи и счетоводни регистри. По тази причина са съставени нови
счетоводни регистри, вкл. и за предходни периоди преди 12.09.2014 г. и
финансови отчети към 12.09.2014 г. и 16.07.2015 г. по данни от движението по
банковата сметка на дружеството, както и по данни от Търговския регистър,
Имотния регистър и Данъчната сметка на дружеството. Експертизата е изготвена
въз основа на тези отчети.
При така събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 145 от ТЗ.
За да бъде уважен иска,
трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните обстоятелства: 1/неизпълнение
на задължения на управителя; 2/това поведение да е осъществено при управлението
на дружеството; 3/да е причинена вреда – намаляване на имуществото на
дружеството или нереализиране на печалба; 4/да е установена причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредата.
Вредата
следва да бъде доказана по вид и размер, чрез цялостна проверка на движението
на активите и пасивите на предприятието, въз основа на първични счетоводни
документи, които са били съставени преди и към момента на нейното настъпване. В
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че е извършил инвентаризация и е
съставил счетоводни документи, установяващи вредата, както и че счетоводното й отразяване
е документално обосновано.
Съгласно практиката на ВКС,
ревизионният акт и протоколът за инвентаризация е годно и необходимо, но не
единствено средство за доказване на вредата. Тя може да бъде установена и чрез
експертиза в хода на делото, която следва да извърши цялостна проверка за
движението на активите и пасивите на предприятието, въз основа на счетоводни
документи, съставени преди и към момента на причиняване на вредата или откриването
й./решение № 142/28.07.2017г. по т.д. № 1945/2016г. , ТК, първо т.о на ВКС/.
По делото се установи, че
ищецът през процесния период 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
На 12.09.2014 г. наред с
ищеца е вписан нов съдружник – „И.Т.“ АД, като е назначен втори управител на
дружеството – А.Б.А.и от 12.09.2014 г. двамата управители управляват и
представляват заедно дружеството.
С решение от 10.07.2015 г. на едноличния собственик на капитала на „И.л.“
ЕООД към датата на решението –- „И.Т.“ ЕАД, ответникът е освободен като
управител на дружеството. В решението изрично е посочено, че не е освободен от
отговорност.
На 16.07.2015 г. В Търговския
регистър е вписано заличаване на К.Х.П. като управител на дружеството.
Ищецът е извършил цялостна проверка на движението на активите и пасивите на
предприятието към 12.09.2014 г. /датата, на която е вписан втори съдружник – „И.Т.“
АД и втори управител на дружеството - А.Б.А./. Видно от приложение към финансов
отчет от 12.09.2014 г. в него е отразено/ т.5/, че към 12.09.2014 г. е
констатирана липса на парични суми от банковата сметка на дружеството, изтеглени
без основание от К.Х.П. – 123 000 лв. и от Ц.А.П. – 6 000 лв. или общо 129 000
лв./л.144-147/.
Изпратена е докладна записка
на 21.10.2014 г. от одитора, изготвил отчета, до Изпълнителния директор на „И.Т.“
АД/съдружник в „И.Л.“ ООД/, в която е посочено, че към 12.09.2014 г. е
установена липса на парични средства, изтеглени от банковата сметка на
дружеството в размер общо на 129 325.98 лв., изтеглени от К.Х.П. и Ц.А.П..
/л.148/.
В докладната записка е
направено обобщение на данните за активите и пасивите на дружеството по финансовия
отчет от 12.09.2014 г., като е посочено, че дружеството притежава недвижим имот на
стойност 1 955 830 лв. и разполага с
543.39 лв. по банковата си сметка. Не се
установява дружеството да държи парични средства в брой в обособена каса. Дружеството
е получило по банковата си сметка суми, наредени с основание „предоставен
паричен заем“ от следните лица: от „И.Т.“ АД – 495 300 лв. и от Б.А.Л.- 200 000
лв. Не са установени задължения към НАП. Записаният в Търговския регистър
капитал на дружеството е в размер на 1 485 002 лв. Неразпределената печалба на
дружеството за 2013 г. възлиза на 37 895.79 лв. Същата се формира от
счетоводния финансов резултат за 2013 г., намален с дължимия корпоративен
данък, изчислен на основата на данъчния му финансов резултат. Към 12.09.2014 г.
дружеството не е получавало приходи от извършена дейност през 2014 г. Към
12.09.2014 г. дружеството е извършило следните разходи: за материали в размер
на 8 856.59 лв., съгласно първични счетоводни документи – фактура и преводно
нареждане, платен данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци –
127 427.71 лв., съгласно първичен счетоводен докуент – преводно нареждане, или общо платени разходи 136 284.30 лв. Към
12.09.2014 г. от банковата сметка на дружеството са удържани 421.49 лв. по
банкови такси и са начислени 0.23 лв. – лихви в негова полза.
По делото е установено от представените нареждания – разписки, издадени
през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г., които представляват първични
слетоводни документи, както и от разпечатките за движение по банковата сметка
на дружеството за периода 01.01.2013 г. -31.12.2014 г. и от заключението на счетоводната експертиза,
което съдът приема, че ответникът в качеството на управител на „И.л.“ ЕООД,
както и упълномощено от него лице – неговата съпруга Ц.А.П., са изтеглили от
банковата сметка на дружеството сума в размер общо на 139 383.48 лв. От тази сума е възстановена част, при което е останал остатък от 129
325.98 лв., от които 6 000 лв. се водят в счетоводството на дружеството като
задължение на Ц.А.П. и 123 325.98 лв. като задължение на К.Х.П.. От
счетоводната експертиза се установява, че липсва основание за извършените
тегления от банковата сметка на дружеството и липсват разходно-оправдателни
документи за какво са били използвани тези суми.
Спорен въпрос по делото е дали за сумата от 129 325.98 лв. действитено
липсват разходно-оправдателни документи; респ. дали с нея не са заплатени
задължения на дружеството.
Вещото лице не е установило разходни документи за посочената сума. В самите
нареждания – разписки също не е посочено основание за тегленето им.
Ответникът в отговора на исковата молба поддържа, че изтеглените суми за
2013г. са осчетоводени в касата на дружеството, като представи баланс и отчет
за приходи и разходи за 2013 г., изпратени до НАП, които сам е утвърдил като управител на
дружеството. В счетоводния баланс към 31.12.2013 г. е отразена касова наличност
от 36 000 лв./л.107/. От заключението на счетоводната експертиза се установи,
че през 2013 г. са изтеглени 6 000 лв. от Ц.П.и 39 730 лв. от К.П., от които е
възстановил 10 000 лв., като е останал остатък от 29 730 лв., т.е общо
изтеглената сума за 2013 г. е 35 730 лв., а в счетоводния баланс за 2013 г. е отразена касова наличност от 36 000 лв.
С оглед признанието на ответника, че е отразил изтеглените през 2013 г.
парични средства като касова наличност за
2013 г., съдът приема за безспорно установено по делото, че изтеглените през 2013 г. средства от банковата
сметка на дружеството не са били
разходвани през същата година за задължения на дружеството.
В този смисъл по делото трябва да се изследва въпросът дали през 2014 г.
изтеглената през 2013 г. сума от 35 730 лв., както и изтеглената през 2014 г.
сума от 93 613.48 лв. са били използвани за погасяване на задължения на
дружеството.
Липсват доказателства сума от 129 343.48 лв./35 730лв. + 93 613.48 лв./ да
е била разходвана за задължения на дружеството към 12.09.2014г. /датата на финансовия отчет, когато е установена липсата
– приложение към финансов отчет, съставен на 12.09.2014 г. – л.144-147/.
От таблица № 2 към заключението на счетоводната експертиза се установява,
че към 12.09.2014 г. са направени разходи за недвижим имот на стойност 1 760
247 лв. /в докладната записка от 21.10.2014 г. стойността на недвижимия имот е
посочена 1 955 830лв./, направени са разходи за заплащане на местен
данък и такси в размер на 139 818,12 лв., които са заплатени от банковата
сметка на дружеството. Внесена е сума за увеличаване на капитала на дружеството
в размер на 1 485 000 лв. от „И.Т.“ АД и са получени заеми: 141 550 лв. от
„Агромеханизация Беласица“, 70 000 лв. – заем, получен на 22.08.2014 г., 200
000 лв. – заем, получен на 22.08.2014
г., 70 000 лв. – заем, получен на 22.08.2014 г. Ищецът е направил разходи за
връщане на заем в размер на 70 000 лв.
Липсват доказателства при закупуването на недвижимия имот или при
заплащането на други задължения да са извършени плащания с налични средства.
Ответникът поддържа становището, че в отчета за 2015 г., който съдържа
данни и за 2014 г., било отразено, че дружеството има вземания от свързани дружества
на стойност 129 000 лв., което представлявало индиция, че преди това /през
2013г. - 2014г./ ищецът бил предоставил тези суми на свързани дружества от
наличните си средства.
Възражението е неоснователно.
От заключението на счетоводната експертиза се установи, че в счетоводството
на ответника по сметка 498 “Други
дебитори“ са отразени вземания на дружеството от Ц.П.и от К.П. в общ размер от 129 343.48 лв. /6000
лв от Ц.П.и 123 325.98 лв. от К. П./. В счетоводен баланс към 12.09.2014 г. в
раздел „Вземания от свързани лица“ е посочено задължение общо от 129 000 лв. /сумата
в действителност възлиза общо на 129 343.48 лв., според вещото лице/, а в
счетоводния баланс към 16.07.2015 г. в перо „Вземания от свързани лица“ също са
посочени 129 000лв. (сумата в
действителност възлиза на 129 325.98 лв., според вещото лице, тъй като на
18.02.2015 г. ответникът е възстановил 17.50 лв. и е останал остатък от 129
325.98 лв./129 343.48 лв. – 17.50 лв.). В годишен баланс към 31.12.2015 г. в раздел „Други краткосрочни вземания“
са посочени 130 000 лв. /вземане в размер на 129 325.98 лв. и начислени лихви/.
Не са установени други задължени лица към дружеството към 12.09.2014 г. В
този смисъл сумата от 129 000 лв., която дружеството е отразило в счетоводния
отчет за 2015 г. като вземания от трети лица, е всъщност задължението, което
самият ответник има към ищеца.
Неоснователно е и възражението на ответника,
че с наличната сума е заплатен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 4229.23 лв.
По делото се установи, че
корпоративният данък за 2013 г. не е бил заплатен към 28.06.2016 г., поради
което е изпратено запорно съобщение./ л.130, л.128 -129/
Неоснователно е възражението на ответника, че с наличните средства са заплатени
разходи на дружеството за 2014 г., които в отчета от 2015 г. са посочени в общ
размер от 199 000 лева.
Видно от таблица № 2 към заключението на вещото лице и представената по
делото разпечатка за движението по банковата сметка на дружеството за 2014 г.,
ищецът е направил разходи през 2014 г. за закупуване на недвижим имот на
стойност 1 760 247 лв., за заплащане на местен данък и такси в размер на 139
818,12 лв., както и за връщане на заем от 70 000 лв., които суми са заплатени
от банковата сметка на дружеството. Част от тези разходи - за местен данък и за връщане на заем
са в общ размер от 209 818.12 лв., който
надхвърля сумата от 199 000 лв., като те са заплатени изцяло със средства от
банковата сметка на дружеството.
Не се установява да са извършени плащания на задължения на дружеството с
наличните средства, извън тези по банковата му сметка. Не са ангажирани
доказателства за какво е използвана сумата от 129 325.98 лв., изтеглена от
банковата сметка на дружеството. При липсата на разходно-оправдателни документи
тази сума следва да е налична и да бъде предадена в счетоводството, но тя не е
установена като наличност към 12.09.2014 г., нито е предадена от управителя К.П.
на 16.07.2015 г. /датата на освобождаването му от длъжност/.
За периода след 12.09.2014 г. до 16.07.2015
г. също не е установено да са направени разходи за задължения на дружеството,
които да са платени с налични средства, извън средствата по банковата сметка.
При така ангажираните доказателства
съдът приема, че вредата е установена с финансовия отчет от 12.09.2014 г., като
е документално обоснована с първични документи: нареждания – разписки за изтеглени
суми през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. разпечатка за теглени суми от банковата сметка на ищеца през
периода 2013 г. – 2014 г., както и с данните за всички активи и пасиви на
дружеството към 12.09.2014 г. Обстоятелството,
че не е съставен приемо - предавателен протокол за наличните средства на
дружеството не освобождава ответника от отговорност, тъй като съставянето на
такъв протокол е и негово задължение – да отчете наличните средства. По делото
нито са представени разходни документи, нито се установяват разходи за
задължения на дружеството, които да са били погасявани с налични средства /извън
тези, по банковата сметка/, поради което съдът приема, че е установена вреда, под формата на липса на парични
средства, в размер на 129 325.98 лв.
Вредата е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на управителя К.П.,
който е изтеглил парични средства от банковата сметка на дружеството, без
посочено основание, и е позволил на упълномощено от него лице/неговата
съпруга/, също без основание да изтегли парични средства от банковата сметка
дружеството, а след изтеглянето на сумите не са представени разходно –
оправдателни документи за тях, което означава, че би следвало средствата да са
налични в касата на дружеството, но не са били открити нито към 12.09.2014 г.,
нито са предадени от ответника към датата на освобождаването му като управител.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че е доказан фактическият
състав на чл.145 от ТЗ, пораи което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1340 лв./ 1200 лв. за
държавна такса и 140 лв. за вещо лице/.
Не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Х.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 223 – за адв.Ж.,
да заплати на „И.л.“ ЕООД, ЕИК ****, адрес за призоваване: гр.София, ул.“****,
офис 27 – за адв.Л., на основание чл.145 от ТЗ, сумата от 30 000 лв.,
представляваща част от общо дължими 129 325.98 лв. – обезщетение за причинена
вреда на дружеството, изразила се в изтеглени през периода 02.09.2013 г. -
02.09.2014 г. парични средства от банковата сметка на „И.л.“ ЕООД в „Уникредит
Булбанк“ АД, за които не са представени разходно-оправдателни документи/, ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Х.П. да заплати на „И.л.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1340 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :