№ 32
гр. Раднево, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря Ж.В.М.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20245520200066 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1228-005765 от
24.01.2024г.година на началник група при ОД на МВР – Стара Загора, сектор
Пътна полиция Стара Загора, с което на основание чл. 179, ал. 2 предложение
първо ЗДвП на М. К. Х., от град *****, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се явява в съдебно заседание.
В жалбата посочва доводи за липса на виновно поведение като твърди, че
настъпилото ПТП е резултат на допуснато нарушение на водач на друг
автомобил, който в хода на производството пред Административния орган не
е издирен. Х. твърди, че бил ударен от Мерцедес S класа, който не бил
установен. Твърди, че същия не бил издирен от органите на полицията, като
за същото подал и жалба с номер 2916 на 13.11.2023г. в Районна прокуратура
Костинброд. Същият твърди, че деянието е настъпило в резултат на
катастрофа, предизвикана от водача на черния мерцедес. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление
като незаконосъобразно. Не представя никакви доказателства, в подкрепа на
своето становище, нито пък дава точно описание на автомобила, който
1
твърди, че го е ударил.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание, но взема становище по основателността на така депозираната
жалба, като се твърди, че жалбата е неоснователна.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДвП.
На 04.11.2023 година на жалбоподателя бил съставен акт за извършено
административно нарушение, а именно: за това, че на същата дата около
20.11ч, в землището на община Раднево, на път София –Бургас, по
автомагистрала Тракия на километър 217+500 по посока запад, управлява
собствения си лек автомобил марка ****, с рег.№ ****, като при
изпреварване не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия- дъждовалеж - мокра пътна настилка, като се удря в предпазна
мантинела в ляво по посока на движението си. Реализира ПТП с материални
щети по МПС и пътната инфраструктура. Щетите са описани в протокол за
ПТП № 1827379. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM 0706, като уреда отчел 0
промила алкохол.
Приемат, че водача е извършил следното нарушение - не избрал
скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да
спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението
ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Актът за
2
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на
водача и връчен му лично. Жалбоподателят Х. го подписал без възражения.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации и изготвеният на мястото на произшествието
протокол за ПТП, на 24.01.2024 година е издадено обжалваното наказателно
постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200
лева.
В хода на производството по делото са разпитани актосъставителя и
свидетеля по акта, които потвърдиха изнесената в акта фактическа
обстановка. Никой от тях не установи, че е имало какъвто и да е намек за
стълкновение с друг автомобил.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№23-1228-005765 от 24.01.2024г., АУАН серия GA № 504228, докладна
записка с рег. №5156/06.11.2023г. /л.7/, протокол за ПТП /л.8/, справка за
нарушител водач /л.9 -10/, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. /л.11-13/.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им - заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Спазени са
сроковете за изготвянето им, съгласно чл. 34 ЗАНН.
В двата основни акта за настоящото производство, е налице достатъчно
точно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени. Посочени са дата и място на извършване, участниците в ПТП,
механизмът на причиняването му, поради което съдът намира, че макар и
лаконично, чрез обстоятелствената част на наказателното постановление и
нейното кратко съдържание не са нарушени правата на санкционираното
лице, както и възможността му да организира надлежно защитата си.
3
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то
съдът следва да разгледа спора по същество.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В процесния случай, от установената
фактическа обстановка по делото, за съда е безспорно, че жалбоподателят Х.,
движейки се в лявата пътна лента за движение, не е съобразил скоростта си с
мократа пътна настилка, поради дъждовалеж, в резултат на което изгубил
контрол върху управляваното от него МПС и реализирал ПТП, като се ударил
в лявата мантинела, по посоката му на движение, МПС. Причинил щети както
по собственото си МПС, така и на пътното съоръжение - пътна мантинела. С
поведението виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП предвижда, че който
поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП, се наказва с глоба в
размер 200 /двеста/ лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен,
поради което настоящият съдебен състав приема, че АНО правилно е
определил наказанието за извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран
като "маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С оглед обществените
отношения, които са обект на защита и възможността да бъдат засегнати
неограничен кръг от лица. В конкретния случай не са нанесени имуществени
вреди на други МПС, но има нанесени щети на пътното съоръжение, поради
което на водача е съставен акт. В момента не са налични възражения от
страна на водача, но в последствие той започва да твърди, че вината за ПТП-
то не била негова, а на незнаен автомобил, който той до края на
производството не идентифицира. Поради това и съдът не е в състояние
въпреки служебното начало да намери каквито и да е доказателства, за да
установи истинността на твърденията му. Не е представено и нито едно
доказателство по време на производството по делото, поради което и съдът
4
намира възраженията на жалбоподателя за израз на неговата защитна теза.
Воден от горното съдът намира, че така определеното наказание ще
постигнат заложените в чл. 12 ЗАНН, цели.
С оглед изхода на делото и представеното по делото писмено
становище от юрисконсулт, в което взема становище по същество на спора и
с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди
такива. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер,
съгласно чл. 37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл. 63д ал. 5 от
ЗАНН. Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретният
размер се определи съобразно предвиденото в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева. Настоящото производство
се разгледа в едно съдебно зседание, без лично явяване на юрисконсулта и не
е с фактическа или правна сложност, поради което на последния следва да
бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1228-005765 от
24.01.2024 г. на началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция Стара Загора, с което на М. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. ****,
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. ****, да заплати на ОД
на МВР – Стара Загора сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6