Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2603 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Ищците Г.Н.Н., З.Н.Н. и С.С.Н. (починала в хода на
производството и заместена от наследниците си Г.Н. и З.Н., ищци по делото) твърдят
в подадената от тях искова молба, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 68134.1377.2073, находящ се в гр. С.,*** с площ от 2 040 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: спортно игрище, със стар идентификатор
68134.1377.97, номер по предходен план: 1393 – част, кв. 6, който имот представлява
част от поземлен имот с пл. № 1393 в УПИ VІ – „ДФС Локомотив“ от кв. 6 по плана на гр. С., м. „Северен парк“, целият
с площ от 6 120 кв.м., идентичен с имот пл. №
612 по отменена регулация, нанесен в к.л. 157, 158 от КП към 1950 г., находящ
се в строителните граници на мах. „Илиенци“, м. „Джоджата“, нива с
площ от 6.120 дка.
Ищците твърдят, че имотът придобили по реституция и
наследство от общия си наследодател Н.Г.М.с решение № Р4 от 17.03.2008 г. за
възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими)
стари реални граници. Имотът бил отписан от актовите книги въз основа на
решение от 29.06.1998 г. по гр.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС, 46 състав и
на заповед № РД-57-05 от 12.01.2001 г. на областния управител на гр. С..
С договор за доброволна делба от 23.07.2015 г. ищците
станали изключителни собственици на недвижим имот с площ от 2 040 кв.м.,
част от имот с обща площ от 6 120 кв.м.
В първоначална искова молба твърдят, че областен
управител на област С. владее имота и молят да бъде осъден да им предаде
владението върху него, както и да бъде осъден да им заплати обезщетения за
неоснователно ползване на имота за периода 25.02.2013 г. – 26.02.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. С протоколно определение от 26.06.2020 г. производството по
предявения срещу областния управител иск е прекратено.
На 23.11.2018 г. ищците предявяват иск за собственост на
процесния имот срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството и искове по чл. 59 от ЗЗД срещу държавата, представлявана
от министъра на финансите.
В отговора на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, представляващ държавата, ревандикационният иск е оспорен с доводи,
че спорният имот попадат в терен – публична държавна собственост и че
реституция по ЗСПЗЗ е невъзможна, тъй като е реализирано мероприятие – спортно
съоръжение. Евентуално се позовава на придобивна давност.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД държавата, представлявана
от министъра на финансите, възразява относно допустимостта и основателността на
тази претенция. В производството по гр.д. № 9478/2000 г. по описа на СРС, 42
състав ищците били ответници по предявен от Столична община срещу тях и срещу
държавата иск и с влязло в сила решение се установило, че за тях право на
възстановяване на собствеността не съществува именно поради реализиране на
мероприятието.
Евентуално възразява за погасяване по давност за
вземанията на ищците.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108
от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищците е да докажат, че са собственици на процесния имот на соченото от тях
правно основание и че ответникът неправомерно осъществява фактическа власт
върху него.
Не се спори между страните в производството и от
приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 137 от 19.01.2018 г. на
СО, район „Сердика“ се установява, че С.С.Н.
(починала на 06.10.2018 г. и заместена от наследниците си по реда на чл. 227 от ГПК), Г.Н.Н. и З.Н.Н. са
наследници на Н.Г.М., починал на 29.12.1937 г.
Ищците твърдят правото им на собственост да произтича
от влязло в сила решение № Р4/17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“, с което, по
заявление на М.Н.Г.като наследник на Н.Г.М., е възстановено правото на
собственост в стари реални граници на нива с площ от 6.120 дка, находяща се в
строителните граници на мах. „Илиянци“, м. „Джоджата“, имот стар пл. № 612, к.л. 157, 158 от
кадастралния план, изработен през 1950 г., заявен с пореден № 2 от заявлението
и установен с нотариален акт № 28, том 10, д. № 1974/1924 г. и съдебно решение
на СРС по гр.д. № 1607/1998 г.
Въз основа на това решение, придружено от описаните в
нотариален акт № 156, том ІІ, рег. № 7785, дело № 336 от 25.11.2011 г.
документи, С.С.Н., З.Н.Н., Г.Н.Н., М.М.Д., К.М.Т., А.М.Н., Р.Ц.Г.и
К.Н.Г.са признати за собственици, при посочените в нотариалния акт квоти, за
съсобственици на поземлен имот, находящ се в гр. С., СО, район „Надежда“,
съставляващ имот с пл. № 1393 в УПИ VІ – ДФС „Локомотив“ от кв. 6 по плана на
гр. С., м. „Северен парк“, одобрен със заповеди №№ 145/04.04.1963
г., РД-09-50-592/13.10.1999 г. и РД-09-361/15.08.2008 г., с площ от 6 120
кв.м., при граници: поземлен имот № 268 в УПИ VІ-ДФС „Локомотив“ и от три страни
– имот без планоснимачен номер, който имот е
идентичен с имот пл. № 612 по отменената регулация, нанесен в к.л. 157, 158 от
кадастралния план към 1950 г., находящ се в строителните граници на мах. „Илиенци“, м. „Джоджата“, представляващ нива от 6.120 дка, четвърта
категория, при граници: имот № 80625, имот № 80611, имот № 80616, имот № 80617,
имот № 8060, имот № 80618, имот № 80619 и имот № 80624.
С договор за доброволна делба от 23.07.2015 г.
наследниците на Н.Г.М.са се споразумели С.С.Н., З.Н.Н. и Г.Н.Н. да получат в общ дял,
при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 68134.1377.2073, с адрес на поземления имот гр. С.,***Локомотив“,
с площ от 2 040 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: спортно игрище, стар идентификатор 68134.1377.97,
номер по предходен план 1393 – част кв. 6, при съседи: имоти с идентификатори:
68134.1377.2074 и 68134.1377.268, който имот е част от поземлен имот, находящ
се в гр. С., район „Надежда“, съставляващ съгласно доказателствения нотариален
акт имот с пл. № 1393 в УПИ VІ – ДФС „Локомотив“ от кв. 6 по плана на гр. С.,
м. „Северен парк“, с площ от 6 120 кв.м., при съседи: поземлен имот № 268
в УПИ VІ-ДФС „Локомотив“ и от три страни – имот без планоснимачен
номер, който имот е идентичен с имот пл. № 612 по отменената регулация, нанесен
в к.л. 157, 158 от кадастралния план към 1950 г., находящ се в строителните
граници на мах. „Илиенци“,
м. „Джоджата“, представляващ нива от 6.120 дка,
четвърта категория, при граници: имот № 80625, имот № 80611, имот № 80616, имот
№ 80617, имот № 8060, имот № 80618, имот № 80619 и имот № 80624.
Постановеното на 29.06.1998 г. решение по адм.д. №
1607/1998 г. по описа на СРС е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ. Съгласно т. 2 от ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на
ВКС, държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Недопустимо е упражняване на косвен съдебен контрол за нищожност на
административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск
за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк
съдебен контрол. Конкретният случай е именно такъв. След като по отношение на
отказа на ПК „Надежда“ с решение № 1255/01.10.1993 г. да възстанови на
наследниците на Н.Г.М.собствеността в съществуващи (възстановими) реални
граници върху нива от 6.120 дка в мах. „Илиенци“, м. „Джоджата“ е
упражнен пряк съдебен контрол, държавата (в настоящото производство ответник по
предявения от наследниците на правоимащото лице иск
за собственост) е обвързана от постановеното въз основа на решението от
29.06.1998 г. по адм.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС решение № Р4/17.03.2008
г. на ОСЗГ Нови Искър. По тези съображения не могат да бъдат уважени исканията
на ответника настоящият съдебен състав да осъществи косвен съдебен контрол
върху решението по адм.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС, постановено в
производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху постановеното въз основа на него
решение № Р4/17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“.
Въз основа на писмените доказателства по делото и след
проучване на планове, карти, разписни книги и регистри, вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза е дало отговор на въпроси, свързани с поземлен
имот, върху част от който ищците твърдят, че притежават право на собственост.
По актуалните кадастрални планове и кадастрални
регистри имот с идентификатор 68134.1377.268 с площ от 93 081 кв.м. не
съществува, тъй като през 2016 г. той е бил разделен на два нови имота с
идентификатори 68134.1377.2075 с площ от 8 108 кв.м. и 68134.1377.2076 с
площ от 84 956 кв.м. Тези два имота по стар кадастрален план, изработен
преди 1950 г. попадат частично в к.л. 157, 158, 138 и 139. Върху основата на
този план са изработени следните регулационни планове:
През 1959 г. по-голямата част от терена с площ от
93 081 кв.м. попада в парцели ІІІ-За озеленяване от кв. 5 и І – За
озеленяване и спорт от кв. 6, впоследствие обединени в парцел І-За озеленяване
и спорт от кв. 5.
През 1963 г. е одобрен регулационен план на м.
„Северен парк“, според който теренът попада в отреждане „Северен парк“, без
обособен парцел. Територията на стадиона е урегулирана в парцел VІ-ДФС
„Локомотив“ от кв. 6 съгласно заповед № РД-09-50-592/13.10.1999 г., с площ
98 682 кв.м.
През 1970 г. е бил изработен кадастрален план на м.
„Надежда – Връбница“, като в к.л. 157 и 158 е нанесен имот пл. 268 с площ от
106 050 кв.м. Към този момент, съобразно направено заснемане на имота, са
съществували представителен стадион с писта, западна трибуна с козирка и
двуетажна масивна железобетонна сграда и салон, три тренировъчни игрища и едно
баскетболно игрище, вътрешни асфалтови алеи и дървесна растителност. Този
кадастрален план е послужил за основа при разработка на регулационни планове
през 1998 г., когато върху югоизточната част от имот пл. № 268 е създаден
парцел V-За автоуслуги и газозарядна
станция с площ от 6 732 кв.м. и през 1999 г., когато с горепосочената
заповед от 13.10.1999 г. е одобрен ЧЗРП за кв. 6, като е отреден парцел VІ-ДФС
„Локомотив“ с площ от 98 682 кв.м.
В периода 1991 г. – 2011 г. за части от имот пл. № 268
са образувани нови имоти, три от които: пл. № 1260 с площ от 886 кв.м., пл. №
1355 с площ от 4 067 кв.м. и пл. № 1356 с площ от 2 139 кв.м. са
извън УПИ VІ по регулационния план, одобрен през 1999 г. Имот пл. № 1393 с площ
от 6 120 кв.м. е нанесен в регулационния план през 2008 г. и в разписната
книга е записан на наследниците на Н.Г.М.въз основа на решение № Р4 от
17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“. Така, площта на имот пл. № 268 е редуцирана
на 92 842 кв.м.
Имот с идентификатор 68134.1377.268 и площ от
93 081 кв.м. е нанесен в одобрената през 2011 г. кадастрална карта на
район „Надежда“ за терена на спортен комплекс „Локомотив“. Този имот е
идентичен с имот пл. № 268 по кадастралния план от 1970 г. За имот с пл. № 1393
е нанесен идентичен имот с идентификатор 68134.1377.97, от който са образувани
имоти с идентификатор 68134.1377.2073 с площ от 2 040 кв.м. (спорния имот)
и с идентификатор 68134.1377.2074 с площ от 4 079 кв.м.
Що се отнася до имот със стар № 612, к.л. 157, 158 от
кадастралния план отпреди 1950 г. с площ от 6.120 дка, при граници: от изток –
имот пл. № 611, от юг – имот без планоснимачен номер,
от запад – имоти пл. №№ 613, 618 и 619, от северозапад – имот пл. № 624 и от
север – имот пл. № 625, в разписната книга от 1949 г. за този имот е записано
само с. Илиянци. По скицата на вещото лице, изготвило експертизата по адм.д. №
1607/1998 г. имот пл. № 612 от стария кадастрален план е с изчислена площ от
7 560 кв.м., от които възстановени са 6 120 кв.м.
Вещото лице е проследило и статута на имотите, обект
на съставените през годините актове за държавна собственост. Първият от тях е
под № 11420 от 23.07.1987 г. за терен с площ от 108 092 кв.м., заедно със
сгради (спортна база, административна сграда на два етажа с три спортни зали и
санитарни помещения с десет стаи), построени през 1962 г. През 1991 г.
допълнително са актувани 19 обекта – спортни площадки и сгради, без посочена
година на построяване. Към 1987 г. актуален е бил кадастралният план от 1970 г.
и по него теренът на спортната база е отразен като имот пл. № 268 с площ от
106 050 кв.м.
В съставения на 29.01.2001 г. акт за публична държавна
собственост № 02570 актуваният имот е описан само като местоположение: район
„Надежда“, бул. „*****, парцел VІ, кв. 6, м. „Северен парк“. В графа 7 имотът е
идентифициран по ЧЗРП за кв. 6, одобрен със заповед № РД-09-50-592/13.10.1999
г. – 98 682 кв.м.
В следващия АДС (публична) № 07910/23.03.2012 г.
имотът с идентификатор 68134.1377.268 е с площ от 93 081 кв.м.
В отговора на въпрос 5 от заключението на вещото лице
е отразена разлика в площите по трите акта за държавна собственост. Безспорно се
установява, независимо от тази разлика, че имот пл. № 612 попада изцяло в
имота, за който е съставен АДС № 11420 от 23.07.1987 г. (отговор на въпрос №
6). Към този момент е бил в сила регулационния план от 1963 г. и според него
теренът е бил отреден „За Северен парк“. Към 1968 г. границите на старите
земеделски имоти са били заличени при извършеното заснемане за изработване на
кадастралния план през 1970 г.
През 2000 г. Столична община е предявила срещу
държавата, ДФКС „Локомотив“, ПФК „Локомотив С.“ АД и физически лица, наследници
на Н.Г.М., иск за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. С.,*** – обект
„Стадион Локомотив“, съставляващ парцел VІ, кв. 6, м. „Северен парк“, със
застроена и незастроена площ общо в размер на 108 092 кв.м., заедно с
всички построени върху терена сгради и съоръжения, част от които построени през
1962 г., а други – през 1987 г.
Образуваното гр.д. № 9478/2000 г. по описа на СРС, 42 състав е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което предявеният от Столична община иск е бил отхвърлен. В хода на производството, освен АДС № 11420 от 23.07.1987 г., е била представен и АДС № 02570/29.01.2001 г., с който е актуван същият терен като този по предходния АДС. Основанието за съставянето на АДС № 02750/29.01.2001 г. е чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС (ред. ДВ, бр. 98/1998 г.). Нормата изрично сочи като публична държавна собственост онези имоти, собственост на държавата, които са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Това основание е упоменато и в съставения през 2012 г. АДС № 07910/23.03.2012 г. В решението от 17.07.2002 г. по гр.д. № 9478/2000 г., след като е проследена нормативната уредба относно държавната и общинска собственост, съдът е установил, че удостоверителната доказателствена сила на актовете за държавна собственост не е опровергана, за да приеме, че не държавата, а друг правен субект притежава право на собственост върху терена от 108 092 кв.м., върху който е изграден Стадион „Локомотив“, ведно със сгради и съоръжения, или върху части от него. Нещо повече, теренът, върху който е изграден Стадион „Локомотив“ и върху който безспорно се установи, че попада имот стар пл. № 612 с площ от 6.120 дка (и от който е част процесният имот с идентификатор 68134.1377.2073 с площ от 2 040 кв.м.), е публична държавна собственост.
Причината съдът да отхвърли предявеният от Столична
община собственически иск е статутът на обекта – публична държавна собственост.
Изводите на първоинстанционния съд са възприети и от въззивния
съд в решение от 20.11.2006 г. по в.гр.д. № 5739/2002 г. по описа на СГС, ІІ „Г“
отд. Мотивите за отхвърляне на иска са от значение за спора в настоящото
производство по следните съображения:
Държавата и ищците, правоприемници на Н.Г.Н. по гр.д.
№ 2603/2018 г., са били ответници по иск, касаещ един
и същи обект. В този смисъл по гр.д. № 9478/2000 г. по описа на СРС, 42 състав те
са се намирали в отношения на обикновено другарство в хипотезата на чл. 171, б.
„а“ от ГПК (отм.). Мотивите на решението имат установително
действие в отношенията между обикновените другари в онази тяхна част, която
третира общите им права и задължения (така проф. д-р Ж. Сталев, т. ІІ.3, стр.
385, изд. „Сиела“). Затова те са обвързани не само от
констатацията, че имотът е предназначен за спортно обслужване на населението
(чл. 48, т. 4 от ЗФВС отм.) и е със статут на публична държавна собственост, но
и от онази мотивна част на решението от 20.11.2006 г.
по в.гр.д. № 5739/2002 г. по описа на СГС, ІІ „Г“ отд., според която мероприятието
е реализирано и за физическите лица не възниква право на възстановяване, а
решението на СРС по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо
на останалите страни по спора, защото неговият правен ефект е да замести
административния акт – решението на ОСЗГ.
Това установително действие
на решението по спор, в производството по който държавата и наследниците на Н.Г.Н.
са участвали, настоящият съдебен състав е длъжен да зачете пред действието на
решението по адм.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС. С него на практика е
осъществен съдебен контрол, който не е бил недопустим.
Дори и да се приеме, че мотивите на съдебните актове
по гр.д. № 9478/2000 г. на СРС и по гр.д. № 5739/2002 г. на СГС не могат да
преодолеят обвързаността на държавата от решението по адм.д. № 1607/1998 г.,
съдът намира, че дължи да приложи служебно императивна правна норма – чл. 7,
ал. 4 от ЗДС, според която собствеността върху имоти – публична държавна
собственост не подлежи на възстановяване. На нея се е позовал ответникът в
подадения отговор по чл. 131 от ГПК. В т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона и поради това субсумирането на
установените факти под приложимата правна норма не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес. Макар указанията в това
тълкувателно решение да се отнасят до правомощията на въззивната инстанция,
задължение на всеки съд е да решава делата според точния смисъл на законите
(чл. 5 от ГПК). Затова и настоящият съдебен състав дължи да приложи императивна
правна норма, установена в публичен интерес.
Трайна е съдебната практика (решение № 146/27.12.2018
г. по гр.д. № 5080/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 74/08.10.2020 г. по гр.д.
№ 4750/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 96/18.07.2019 г. по гр.д. № 1115/2017
г. на ВКС, ІІ г.о.), според която нормата на чл. 7, ал. 4 от ЗДС има
императивен характер и е израз на засилена защита на публичната държавна
собственост, защитена от Конституцията на РБ. Нормите, които изключват
реституцията на публичната собственост, имат тълкувателен характер и се
прилагат от влизане в сила на реституционните закони. В горецитираната съдебна
практика (решение № 74/08.10.2020 г. по гр.д. № 4750/2019 г. на ВКС, І г.о.) е
прието и че забраната за реституция на имоти, публична държавна собственост е
въведена изрично през 2009 г. (ДВ, бр. 17/2009 г.), но се отнася към по-ранния
момент на приемане на реституционния закон, тъй като тя е съществувала и
тогава, макар да е извличана по тълкувателен път. В решение № 184/03.08.2012 г.
по гр. д. № 1319/2010 г. на ВКС, I г. о. съдът се е позовал на решение №
19/21.12.1993 г. по к.д. № 11/93 г. на Конституционния съд. Граждани и
юридически лица не могат да бъдат субекти на публична собственост. Такава
принадлежи само на органи, снабдени с властнически правомощия.
По повод реституирането на публична собственост
Конституционният съд се е произнесъл в свое решение № 4/11.03.1998 г. по к.д. №
16/1997 г. относно съответствието с Конституцията на РБ на норма, която
препятства реституция на обект, публична държавна собственост. Според това
решение на КС, реституцията преструктурира собствеността от държавна в
собственост на други недържавни физически и юридически лица, но в рамките и
обхвата на частната собственост. Реституцията не посяга на публичната държавна
собственост, защитена от Конституцията, защото тази собственост обслужва
определени конституционно установени обществени интереси. (т. 9)
Конкретният случай е именно такъв. Спортният обект –
терен и сгради, са предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално значение чрез общо ползване. Поради качеството му на
публична държавна собственост, този обект е изключен от обхвата на
реституционните закони по силата на императивна правна норма.
Налага
се безспорният извод, че ищците не са собственици на процесния имот, поради
което предявеният от тях срещу държавата ревандикационен иск подлежи на
отхвърляне.
Като акцесорна на иска по чл.
108 от ЗС, неоснователна е и претенцията на ищците за присъждане на сумата от
39 960 лева, частичен иск от 271 303.90 лева, представляваща обезщетение
за ползване на процесния имот от държавата за 25.02.2013 г. – 26.02.2018 г.
При този изход на спора ищците дължат да заплатят на
ответника разноски. По иска за собственост срещу държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 31,
ал. 2 от ГПК, се дължат разноски по списък, представен в съдебното заседание на
08.10.2021 г. – 3 077 лева. По иска за заплащане на обезщетение от
държавата, представлявана от министъра на финансите, се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Н.,
ЕГН ********** и З.Н.Н., ЕГН ********** срещу
държавата искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено,
че са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1377.2073, находящ се
в гр. С.,*** с площ от 2 040 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: спортно
игрище и за осъждане на ответника да им заплати по равно сумата от 39 960
лева, частичен иск от 271 303.90 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на гореописания недвижим имот за периода 25.02.2013 г. –
26.02.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.Н.Н.,
ЕГН ********** и З.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** да заплатят на държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството сумата от 3 077 лева разноски за
производството, а за представителство от министъра на финансите – сумата от 350
лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: