Решение по дело №1231/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 956
Дата: 9 юли 2024 г. (в сила от 9 юли 2024 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20245300501231
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501231 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба подадена от „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Димчо
Дебелянов“ № 77, представлявано от управителя Д.А.Г., чрез пълномощника
по делото адв. А. Г., против решение №576/08.02.2024г. постановено по гр.д.
№13412/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХІ гр.с., в частта, с която са
отхвърлени предявения от жалбоподателя искове за осъждането на „Европът-
2000“ АД, ЕИК: *********, да му заплати сумата от 700 лева , представляваща
частична стойност по фактура № 299/ 02.08.2021 г., цялата на обща стойност 3
478, 87 лева с ДДС, представляваща част от уговорената в чл. 5 ал. 3 от
сключения между страните договор за наем от 01.02.2019 г. неустойка, сумата
от 140 лева - частична стойност по фактура № 319/ 01.09.2021 г. на обща
стойност 840 лева с ДДС, представляваща част от невъзстановен от „Ивдо-
Русе“ ООД депозит, платен от „Европът- 2000“ АД на основание чл. 2 ал. 3 от
договора за наем за нанесени по процесния имот повреди, както и в частта, с
която е уважен предявения от „Европът- 2000“ АД против „Ивдо- Русе“ ООД,
ЕИК: ********* насрещен иск и е признато за установено в отношенията
между страните, че „Европът- 2000“ АД не дължи на „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 2 100 лева, представляваща неустойка по чл. 5
ал. 3 от сключения между страните договор за наем от 01.02.2019 г., поради
1
нищожност на тази клауза за неустойка.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение решение в
обжалваната част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на правния спор, с което да уважи
исковите претенции на жалбоподателя и да отхвърли насрещния иск на
„Европът- 2000“ АД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото „Европът-2000“ АД, ЕИК: *********, чрез процесуалния
представител адвокат Х. Р. , с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустими.
Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на
въззивното производство, са искове с правна квалификация по чл. 92 и по чл.
79 от ЗЗД, предявени от ищеца „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: *********, за
осъждане на ответното „Европът- 2000“ АД, ЕИК: *********, да му заплати
следните суми: сумата от 700 лева, частична стойност по фактура № 299/
02.08.2021 г., цялата на обща стойност 3 478, 87 лева с ДДС, представляваща
част от уговорената в чл. 5 ал. 3 от сключения между страните договора за
наем от 01.02.2019 г. неустойка, както и сумата от 140 лева- частична стойност
по фактура № 319/ 01.09.2021 г. на обща стойност 840 лева с ДДС,
представляваща част от невъзстановен от ищеца депозит платен от ответника
на основание чл. 2 ал. 3 от договора за наем за нанесени по процесния имот
повреди, както и насрещен иск по чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД
предявен от „Европът- 2000“ АД, ЕИК: ********* против „Ивдо- Русе“ ООД,
ЕИК: *********, за признаване за установено в отношенията между страните,
че „Европът- 2000“ АД не дължи на „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 2 100 лева, представляваща неустойка по чл. 5 ал. 3 от
сключения между страните договор за наем от 01.02.2019 г., поради
нищожност на тази клауза за неустойка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените главни искове и уважил насрещния иск.Съдът е приел от
фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за наем на
недвижим имот (складово помещение), който е бил възмезден (месечна
наемна цена от 700 лева без ДДС) и срочен (за три години, считано от
01.02.2019 г.), като по него „Европът- 2000“ АД (наемател) е платил още при
подписването на „Ивдо- Русе“ ООД (наемодател) сумата от 700 лева като
2
депозит. В чл. 2 ал. 3, изречение второ е предвидено, че този депозит
„обезпечава грижливото и добросъвестно ползване и стопанисване на имота и
оборудването му от страна на наемателя, както и покрива разходи за
възстановяване на липси, отстраняване на големи повреди и други щети на
имоти, причинени виновно от наемателя към датата на освобождаването му“.
Уговорено е още, че „наемодателят може да прихваща от депозита дължими
суми след прекратяване на договора“, както и, че той „ще върне депозита след
прекратяване на договора, при условие, че наемателят е изряден платец и няма
задължения към наемодателя“. Съгласно чл. 5 ал. 2 договорът може да се
прекрати и преди изтичане на тригодишния му срок, от всяка от двете страни
с едномесечно предизвестие, а съгласно чл. 5 ал.3 при предсрочно
прекратяване на договора от наемателя, той ще дължи на наемодателя
неустойка в размер на три месечни наема. Наемателят е отправил до
наемателя едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора,
считано от 01.09.2021 г. След предсрочното прекратяване на договора от
страна на наемателя (за което прекратяване, наемодателят е задържал този
депозит от 700 лева, като го е включил във фактура № 319/ 01.09.2021 г. на
обща стойност 840 лева с ДДС (700 лева + 140 лева- 20 % ДДС), получена от
другата страна чрез куриер.За да отхвърли исковата претенция на ищеца за
присъждане на сумата от 140 лева- представляваща начислено ДДС върху
платения от ответника-наемател и задържан от ищеца- наемодател депозит по
договора за наем в размер от 700 лева, пъроинстанционният съд е приел, че по
делото не е установено върху наетата вещ да са били причинени вреди от
виновно поведение на наемателя, поради което „Ивдо- Русе“ ООД
неправомерно е задържал платения от наемателя депозит и е следвало да му
бъде върнат при прекратяване на договора.Отрекъл е и правото на
наемодателя да начисли ДДС върху получения депозит, предмет на исковата
претенция по съображения, че същият има обезщетителен характер , не
представлява доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 26 ал. 2,
предложение второ от ЗДДС и върху тази сума не може да се начислява
ДДС.Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка е отхвърлил по
съображения за нищожност на уговорената клауза в договора, предвиждаща
нейното заплащане, като излизаща извън присъщите й обезпечителна ,
обезщетителна и санкционна функции.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, като въззивния съд изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателите,
въззивният съд намира за необходимо да изложи само следното:
Пред въззивният съд спор не се повдига, че между страните са
възникнали облигационни правоотношение по силата на сключения на
01.02.2019г. договор за наем, с който ищецът , като наемодател, е предоставил
3
за временно ползване -до 01.02.2022г. на ответника -наемател уговорения
недвижим имот срещу заплащане на наемна цена в размер от 700 лева.
Наемателят е отправил до наемодателя едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на договора, считано от 01.09.2021 г., поради което
облигационната връзка между страните е прекратена пет месеца преди да
изтече крайният срок на договора. Спор не се повдига и досежно
обстоятелството, че по договора наемателят е платил депозит в размер от 700
лева, който депозит съгласно уговореното в чл. 2 ал. 3, изречение второ от
договора служи за обезпечаване грижливото и добросъвестно ползване и
стопанисване на имота и оборудването му от страна на наемателя, както и
покрива разходи за възстановяване на липси, отстраняване на големи повреди
и други щети на имоти, причинени виновно от наемателя към датата на
освобождаването му. С исковата си претенция наемодателят претендира
заплащане от наемателя на сумата от 140 лева, представляваща начислено
ДДС върху платения по договора депозит, за което е издал данъчна фактура
№319/ 01.09.2022г. Не може да бъде възприето като правилно виждането на
ищеца, че при получаването на депозита дружеството-наемодател следва да
издаде фактура и да начисли ДДС върху сумата по депозита. Уговорките в
договора сочат, че се касае за плащане, имащо обезпечителен характер и
стимулиращо наемателя да изпълни добросъвестно задълженията си по
наемния договор. Когато плащането не представлява възнаграждение по
договора,както е в процесния случай, а има за цел да стимулира страните към
изпълнение на договора и представлява предварително определено
обезщетение на изправната страна, ако другата се откаже от изпълнението му
или не изпълни точно, независимо от това, че получилият го може да се
разпорежда с него, то не представлява авансово плащане на възнаграждение за
услуга, която е облагаема доставка. Този извод е в съответствие и с
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчната основа се
определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или
дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго
лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.Следователно
ищецът незаконосъобразно е начислил и претендира от ответника заплащане
на ДДС върху платения от него гаранционен депозит, а първоинстанционното
решение, с което тази искова претенция е отхвърлена следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни
аргументи за неоснователност на предявения от ищеца иск за заплащане на
неустойка по чл.5,ал.3 от договора за наем се споделят напълно от настоящия
състав на съда. Съгласно посочената клауза при предсрочно прекратяване на
договора от наемателя, той ще дължи на наемодателя неустойка в размер на
три месечни наема.
Прекратяването на действието на договора за наем с едностранно
волеизявление от изправната страна преди изтичане на срока му представлява
разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната
връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на наемателя. С оглед
характера на насрещните престации - за продължително изпълнение на
4
наемодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за периодично
изпълнение на наемателя (за заплащане на наемната цена) развалянето на
договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. По изложените съображения, настоящият състав намира, че уговорката
за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем в размер на три
неплатени по договора наемни вноски при условие , че процесният договор е
прекратен пет месеца преди неговия краен срок , излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, тъй като наемателя по вече разваления
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия
наемодател и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен
негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.
Сключеното споразумение въз основа на нищожна клауза за неустойка, макар
и определянето в по-малък от посочения в нищожната клауза размер,
независимо от изявлението на наемателя, не може да промени характера на
уговорката. Изявлението на наемателя по разваленият договор за наем,
обективиращо неговото съгласие по сключеното споразумение не може да
санира нищожността на сключената клауза за неустойка. При наличие на
установена нищожност на задължението за неустойка, включено в предмета на
сключеното споразумение не може да се приеме, че съдържат изявление за
признание на задължението на наемателя, предвид изначалната липса на
основание за възникване на задължението за плащане на неустойка.
Нищожността на клаузата в договора означава липса на валидно възникнало
задължение и поради това наемателя не може впоследствие да го признае
спрямо наемодателя.
По изложените съображения, настоящият състав намира за правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлил
исковата претенция на „Ивдо- Русе“ ООД по чл.92 от ЗЗД за заплащане на
неустойка и уважил насрещния иск на „Европът- 2000“ АД прогласявайки
нищожността на клаузата по чл. 5 ал. 3 от сключения между страните договор
за наем от 01.02.2019 г. предвиждаща нейното заплащане.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
подадената въззивна жалба оплаквания за неоснователни. Обжалваното
решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемото търговското дружество направените във
въззивното производство разноски в размер от 950 лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №576/08.02.2024г. постановено по гр.д.
№13412/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХІ гр.с., в частта, с която са
отхвърлени предявения от „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: *********, искове за
осъждането на „Европът- 2000“ АД да му заплати сумата от 700 лева ,
представляваща частична стойност по фактура № 299/ 02.08.2021 г., цялата на
обща стойност 3 478, 87 лева с ДДС, представляваща част от уговорената в чл.
5 ал. 3 от сключения между страните договор за наем от 01.02.2019 г.
неустойка, сумата от 140 лева - частична стойност по фактура № 319/
01.09.2021 г. на обща стойност 840 лева с ДДС, представляваща част от
невъзстановен от „Ивдо- Русе“ ООД депозит, платен от „Европът- 2000“ АД
на основание чл. 2 ал. 3 от договора за наем за нанесени по процесния имот
повреди, както и в частта, с която е уважен предявения от „Европът- 2000“
АД, ЕИК: ********* против „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: ********* насрещен
иск и е признато за установено в отношенията между страните, че „Европът-
2000“ АД ,ЕИК: *********, не дължи на „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 2 100 лева, представляваща неустойка по чл. 5 ал. 3 от
сключения между страните договор за наем от 01.02.2019 г., поради
нищожност на тази клауза за неустойка.
ОСЪЖДА „Ивдо- Русе“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на „Европът-
2000“ АД ,ЕИК: *********, сумата от 950 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6