№ 460
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000381 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260120/05.05.2022г., постановено по търг.д. №527/2019г.
по описа на окръжен съд Пловдив, „О.А.К.-И.-Б.“ ООД, ЕИК .... е осъдено да
заплати на „Т.В.” ООД, ЕИК .... сумата 386 404лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 28.06.2019г., до окончателното плащане,
представляваща неплатен остатък от цената по договор за доставка на
феромонови уловки и препарат за растителна защита, за който са издадени ф-
ра 3423/02.07.2014г. за 4 130 бр. феромонови уловки и 1 240 л. Нимазал на
обща стойност 156 696лв., по която неиздълженият остатък е 101 814лв.; ф-ра
№3439/01.08.2014г. за 2 478л. Нимазал на стойност 214 099,20лв., по която е
неиздълженият остатък е 178 382,20лв.; и ф-ра №3483/02.09.2014г. за 1 700
бр. феромонови уловки и 1 239л. Нимазал на обща стойност 127 449,60лв., по
която неиздълженият остатък е 106 208лв., което вземане е придобито от
„Т.В.” ООД чрез договор за цесия от 13.10.2017г., сключен с „А.“ ООД, ЕИК
...., гр.К.; както и сумата 25 276,16лв. деловодни такси и разноски.
Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „О.А.К.-И.-Б.“ ООД.
1
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въведени са
оплаквания, че установената и възприета от окръжния съд фактическа
обстановка не кореспондира с представените по делото доказателства; съдът
не е обсъдил всички обстоятелства, относими към спорното право, както и не
е изложил мотиви въз основа на какви доказателства счита установените
факти за доказани и е формулирал собствени изводи по спорното право. Иска
се отмяна на обжалваното решение с присъждане на сторените от страната
разноски. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна „Т.В.” ООД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. В отговора
са наведени доводи за бланкетност на въззивната жалба. Въззиваемата страна
претендира сторените по делото разноски. С отговора на въззивната жалба е
предявено доказателствено искане – за приемане на писмени доказателства.
Въззиваемата страна обосновава доказателственото си искане с хипотезата на
чл.266 ал.3 от ГПК, като процесуално нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд не е констатирано от въззивната инстанция и
доказателственото искане е оставено без уважение.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание. Неоснователни са доводите на въззиваемата страна за
бланкетност на въззивната жалба. Макар и с кратко съдържание, от
въззивната жалба се извежда конкретно оплакване – за необоснованост на
обжалваното решение, неправилна преценка на депозираните по делото
доказателства, а оттук и неправилни правни изводи – т.е. – допуснати
нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда за обективната
истина. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/2013г. на
ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез преценка на доказателствата, и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.327 ал.1
от ТЗ във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск от „Т.В.” ООД
срещу „О.А.К.-И.-Б.“ ООД, са следните: По силата на договор за цесия от
13.10.2017г., с цедент „А.“ООД, ЕИК ...., гр.К., ищецът е придобил вземането,
което цедентът притежава срещу ответното дружество, в общ размер
386 404лв., произтичащо от договор за продажба на феромонови капани
(уловки) и препарат за растителна защита „Нимазал т/с. Твърди, че по този
договор ответникът е получател по три фактури: ф-ра 3423/02.07.2014г. за
4 130 бр. феромонови уловки и 1 240 л. Нимазал на обща стойност 156 696лв.,
по която е извършено частично плащане в размер 54 882лв. и неиздълженият
остатък е 101 814лв.; ф-ра №3439/01.08.2014г. за 2 478 л. Нимазал на стойност
214 099,20лв., по която е извършено частично плащане в размер 35 717лв. и
неиздълженият остатък е 178 382,20лв.; ф-ра №3483/02.09.2014г. за 1 700 бр.
феромонови уловки и 1 239 л. Нимазал на обща стойност 127 449,60лв., по
която е извършено частично плащане в размер 21 241,60лв. и неиздълженият
остатък е 106 208лв. Ищецът твърди, че с договора за цесия е оправомощен от
цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, като във
връзка с това е изпратил до последния две уведомителни писма, съответно от
29.03.2019г. и 11.04.2019г., върнати като непотърсени. Към исковата молба
прилага уведомление за цесия, което моли да бъде съобразено. Ответникът не
е заплатил остатъка от цената по трите фактури нито на цедента, нито на
ищеца. Въз основа на изложените фактически твърдения, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
386 404лв., представляваща остатък от цената по договор за доставка на
феромонови уловки и препарат за растителна защита, материализиран в трите
описани в обстоятелствената част фактури, което вземане е придобито от
ищеца чрез договор за цесия от 13.10.2017г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
В представения отговор на исковата молба ответникът „О.А.К.-И.-Б.“
ООД е оспорил предявения иск. Не оспорва наличието на сочените в исковата
3
молба договорни отношения с цедента „А.“ ООД. Възраженията по
основателността на иска се свеждат до твърдения, че вземането на цедента е
погасено към датата на договора за цесия. В тази насока ответникът се
позовава на подписан на 15.07.2016г. между ответника и „А.“ООД двустранен
протокол, с който са удостоверили, че всички финансови отношения между
тях, включително тези по договора за продажба на Нимазал и феромонови
капани от 2014г. и процесните фактури, са уредени и страните нямат
претенции една към друга. На 16.04.2018г. е издаден заверен препис от същия
протокол с нотариална заверка на датата и верността му. След сключване на
процесния договор за цесия цедентът „А.“ООД е установил, че е бил заблуден
относно задълженията на ответника, които е прехвърлил на ищеца, поради
което е възстановил на ищеца сумата 20 000лв., получена по договора за
цесия, и с нарочно писмо от 11.04.2018г. го е уведомил, че всички финансови
и търговски отношения между „А.“ ООД и ответника са уредени и
последният не дължи на „А.“ ООД никаква престация по договора за
продажба на Нимазал и феромонови уловки от 2014г. Това уведомление е
получено от ищеца на 18.04.2018г. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане и доколкото вземането е било погасено към датата на
сключването му, последният се възразява да е нищожен поради липса на
предмет.
С допълнителна искова молба, подадена в срока по чл.372 ГПК, ищецът
възразява, че представеният от ответника двустранен протокол е антидатиран,
съставен за целите на процеса. Възразява, че изявленията на страните в този
протокол нямат правопогасителен ефект, тъй като са общи и не сочат на
конкретен погасителен способ.
С отговора на допълнителната искова молба се възразява представител
на ответното дружество да е запознат със съдържанието на нотариалната
покана от 13.04.2018г. Ответникът поддържа и доразвива възраженията си по
основателността на предявения иск.
При така посочените твърдения и възражения на участниците в
първоинстанционното производство, въззивната инстанция намира за
установено следното:
На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща изцяло
към възпроизведената от първоинстанционния съд фактическа обстановка
4
относно: Наличието на договорни отношения между ответника – в качеството
на купувач и трето – неучастващо в производството лице - „А.“ ООД – в
качеството на продавач, произтичащи от посочените в исковата молба
фактури /независимо от разликата във фирменото наименование на
получателя по фактурите и наименованието на дружеството – ответник -
купувач, като въззивният съд препраща към мотивите в тази част на
решението, както и относно надлежното осчетоводяване на фактурите при
дружеството – ответник/. Тези обстоятелства не са били спорни и в
първоинстанционното производство. Не е спорно и наличието на договорни
отношения между продавача по търговските продажби, обективирани в трите
фактури - „А.“ ООД и ищеца в настоящето производство - „Т.В.” ООД,
произтичащи от договор за цесия от 13.10.2017г., нотариално заверен на
същата дата, с който вземане в общ размер 386 404лв. е прехвърлено от
кредитора „А.“ ООД в полза на ищеца „Т.В.“ ООД. В договора за цесия
изрично е упоменато, че се прехвърля вземане, произтичащо от неформален
договор за продажба и издадени ф-ра №3423/02.07.2014г., ф-ра
№3439/01.08.2014г. и ф-ра №3483/02.09.2014г. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал /от двата договора, представени по
делото/ договора за цесия на л.259, тъй като е в нотариално заверен препис,
независимо, че в същия договор като длъжник е посочено „ОАК-И.-Б.“ ООД,
ЕИК ....... Спор относно това, че действителният длъжник по договора за
продажба е ответникът „О.А.К.-И.-Б.“ООД, ЕИК .... /независимо от
фигуриране във фактурите и в договора за цесия на фирмено наименование
„ОАК-И.-Б.“ ООД и в договора за цесия - ЕИК ....../, не е бил предмет на
първоинстанционното производство, включително не е пренесен и във
въззивното производство. /Поради това и въззивният съд отклони
съдържащото се в отговора на въззивната жалба доказателствено искане/.
С договора за цесия носителят на правото върху едно вземане /цедент/,
го прехвърля на друго лице /цесионер/. По този начин първоначално
дължимото ще трябва да се предаде на това трето лице, като прехвърлителят
на вземането загубва правата си спрямо лицето, което дължи.
За да възникне правото на вземана по отношение на цесионера спрямо
длъжника по прехвърленото вземане, е необходимо кумулативното наличие
на: съществуването на валидно сключен договор между цедента и длъжника,
уведомление от предишния кредитор до длъжника, валидно сключен договор
5
за цесия.
Налице са първите два елемента от посочения фактически състав –
валидно сключен договор между цедента и длъжника и уведомление до
длъжника.
Доколкото действието на договора за цесия рефлектира върху
задължението на длъжника – да плати на надлежния кредитор, то по
отношение на отправеното уведомление до длъжника първоинстанционният
съд правилно е приел, че то е настъпило с връчването на препис от исковата
молба – на 16.07.2019г. /като чл.6 от договора за цесия съдържа изрично
оправомощаване уведомлението до длъжника да се извърши от цесионера/, а
надлежно връченото уведомление по реда на чл.47 от ГПК е извършено на по-
късна дата – на 05.08.2019г.
Защитната позиция на ответника по делото и настоящ жалбоподател по
отношение действието на договора за цесия се изразява в правоизключващо
възражение за несъществуване на прехвърленото вземане. В тази насока
същият се позовава на двустранен протокол, подписан между кредитора –
цедента „А.“ ООД и длъжника - „О.А.К.-И.-Б.“ ООД. Този двустранен
протокол е наименован „за липса на неуредени търговско-финансови
отношения“ и е с дата 15.07.2016г. На практика възражението на ответника,
че цедираното вземане не е съществувало, а е било погасено към момента на
сключване на договора за цесия - от 13.10.2017г., и макар че не е посочен
конкретен погасителен способ, правоизключващото възражение следва да се
определи като възражение за извършено прихващане с този двустранен
протокол, с оглед и на неговото наименование, а и с оглед последвалите
процесуални действия на ответника и ангажираните от него гласни
/показанията на св.Михова – служител на ответното дружество/ и писмени
доказателства /запис на заповед, договор за наем и др./, с които цели да
установи наличието на задължения на „А.“ ООД към „О.А.К.-И.-Б.“ ООД.
Ищецът е оспорил датата, посочена като дата на съставяне на документа, като
трето лице, което може да бъде увредено от въпросния документ по смисъла
на чл.181 ГПК. По смисъла на цитираната норма частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня, в който
е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
съставяне на документа. В случая документът съдържа нотариално
6
удостоверяване на верността на препис с дата 16.04.2018г. Правилно
първоинстанционният съд е приложил процесуалната норма – чл.181 от ГПК
и е приел, че достоверна дата на двустранния протокол е датата на
нотариалното удостоверяване – 16.04.2018г. Това означава, че двустранният
протокол е подписан след сключването на договора за цесия - от 13.10.2017г.
и преди датата на уведомяване на длъжника - 16.07.2019г., което уведомяване
е от значение за обвързващото действие на договора за цесия по отношение
на длъжника, което обвързващо действие обхваща, както задължението за
изпълнение/плащане, така и правото на разпореждане, какъвто е крайният
правен резултат при извършено прихващане на вземания между длъжника и
кредитора.
В този смисъл по-съществено значение за очертания правен спор има
това – с въпросния двустранен протокол осъществен ли е погасителният
способ на погасяване две насрещни ликвидни и изискуеми вземания.
Прихващането по смисъла на чл.103 ал.1 от ЗЗД е способ за прекратяване на
две насрещни задължения до размера на по-малкото. Прихващането е
действие на упражняване на субективно право, с което всяка от страните
разполага. Но правото да се извърши прихващане има вторичен характер. То
възниква само при наличието на други правоотношения и има относителен
характер. Т.е., за да се приеме, че с процесния двустранен протокол
подписалите го страни са извършили прихващане от съдържанието на същия
следва да се изведе правопораждащият юридически факт – правоотношенията
между страните, от които произтичат насрещните вземания. Преди всичко
обаче, за да настъпи погасителният ефект до размера на по-малкото вземане /а
при идентичност на размера – и на двете вземания/, от акта, с който е
извършено прихващането следва да се изведе и индивидуализация на
вземанията и преди всичко – на техния размер. Изводи в тази насока не могат
да се направят от съдържанието на двустранния протокол. Същият
обективира общо декларативно съгласие на страните, „че към момента на
съставянето му всички финансови отношения или задължения между тях са
уредени … страните нямат финансови или други претенции една към друга“.
Двустранният протокол не съдържа никаква конкретика относно „финансови
отношения“, „претенции“ между страните, размер на вземания, задължения.
Първоинстанционният съд е направил задълбочен и правилен анализ на
съдържанието на документа, наименован „двустранен протокол за липса на
7
неуредени търговски отношения“, вследствие на което е направил обоснован
извод, че този документ не удостоверява по никакъв начин погасяване на
задължението на длъжника към цедента, като изводите в тази насока се
споделят изцяло. Категоричен аргумент за липсата на погасяване на
задължението на длъжника към цедента, /ако се приеме, че соченият от
ответника погасителен способ не е прихващане, доколкото погасителният
способ не е конкретизиран, както с отговора на исковата молба, така и с
отговора на ДИМ/, чрез какъвто и да е погасителен способ е заключението от
съдебносчетоводната експертиза, съгласно което протоколът не е осчетоводен
от ответника и от „А.“ ООД – т.е. – не е осчетоводено погасяване на
задължението на ответника към „А.“ ООД към датата – посочена в протокола
– м.07.2016г., включително и към датата на нотариалното удостоверяване –
16.04.2018г. Съгласно заключението задължението на „О.А.К.-И.-Б.“ ООД
към „А.“ ООД е включено в счетоводния баланс на първото дружество към
31.12.2015г. до 31.12.2018г. А задълженията по договор за продажба,
обективиран във фактурите са закрити счетоводно от ответника не в деня,
посочен като дата на съставяне на протокола, нито в деня на нотариалната му
заверка, а по-късно – след изтичане на 5-годишна давност от издаване на
всяка фактура, съответно на 02.07.2019г., 01.08.2019г. и 02.09.2019г. Извод в
подкрепа на тезата на ответника за погасяване на задълженията на ответното
дружество към „А.“ ООД не може да се направи и от показанията на св.С.
/управител на „А.“ ООД/. Показанията на тази свидетелка са неубедителни,
вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалите данни по делото.
Свидетелката депозира показания, че с ответника са „изчистили всички
видове задължения“ през 2017г., което не съответства нито на датата,
посочена в двустранния протокол, нито на тази от нотариалната заверка.
Относно осчетоводяване на двустранния протокол депозира колебливи и
неубедителни показания „най-вероятно този протокол е осчетоводен“, което
осчетоводяване не е констатирано от съдебносчетоводната експертиза. По
отношение твърдяното от свидетелката „уреждане на отношенията“
показанията отново са неконкретни – чрез плащане или прихващане. Може да
се извърши и преценка относно предубеденост на показанията на тази
свидетелка, с оглед на депозирани по делото други гласни доказателства –
показанията на св. Петкова за оказвано влияние върху свидетелката С..
Ето защо не може да се възприеме за основателно възражението на
8
ответника – настоящ жалбоподател, че към момента на сключване на
договора за цесия задължението на длъжника към цедента е било погасено.
Посоченото в отговора на исковата молба, че „след сключване на процесния
договор за цесия цедентът „А.“ ООД е установил, че е бил заблуден относно
задълженията на ответника, които е прехвърлил на ищеца, поради което е
възстановил на ищеца сумата 20 000лв., получена по договора за цесия, и с
нарочно писмо от 11.04.2018г. , получено на 18.04.2018г., го е уведомил, че
всички финансови и търговски отношения между „А.“ ООД и ответника са
уредени…“ е останало само в сферата на твърденията. Уведомителното
писмо, изходящо от „А.“ ООД до „Т.В.“ ООД от 11.04.2018г. /л.62/, с
нотариално удостоверяване верността на препис от 16.04.2018г., съдържа
декларативно изявление за „уреждане на финансовите отношения с „О.А.К.-
И.-Б.“ ООД, включително и по договор за доставка на Нимазал и феромонови
уловки по трите фактури, но липсват ктегорични доказателства за
получаването му от адресата /а и подлежи на преценка фактът, че този
документ се намира и е представен от ответника, които нито е издател, нито е
адресат на документа/. Твърдението, че продажната цена по договора за цесия
/20 000лв./ е върната от цедента на цесионера, освен че не е подкрепено с
каквито и да е доказателства, е категорично опровергано от заключението от
съдебносчетоводната експертиза. Съгласно същото в счетоводните
записвания на „Т.В.“ ООД не са налични записи за връщане на сумата от
20 000лв. от „А.“ ООД. Ето защо правоизключващото възражение на
ответника, че цедираното вземане е погасено от длъжника към момента на
сключване на договора за цесия, включително и в последстващ момент /преди
получаване на уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД, е останало недоказано.
Установената и възприета от окръжния съд фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства, относими към
спорното право, изложил е изчерпателни мотиви въз основа на какви
доказателства счита установените факти за доказани и е формирал правилни
правни изводи по спорното право въз основа на депозираните от страните
доказателства.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
9
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски във въззивното производство – 9 900лв. – адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой, съгл. договор за правна защита и
съдействие /л.89/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260120/05.05.2022г., постановено по
търг.д. №527/2019г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което „О.А.К.-И.-Б.“
ООД, ЕИК .... е осъдено да заплати на „Т.В.” ООД, ЕИК .... сумата 386 404лв.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.06.2019г., до
окончателното плащане, представляваща неплатен остатък от цената по
договор за доставка на феромонови уловки и препарат за растителна защита,
за който са издадени ф-ра 3423/02.07.2014г. за 4 130 бр. феромонови уловки и
1 240 л. Нимазал на обща стойност 156 696лв., по която неиздълженият
остатък е 101 814лв.; ф-ра №3439/01.08.2014г. за 2 478л. Нимазал на стойност
214 099,20лв., по която е неиздълженият остатък е 178 382,20лв.; и ф-ра
№3483/02.09.2014г. за 1 700 бр. феромонови уловки и 1 239л. Нимазал на
обща стойност 127 449,60лв., по която неиздълженият остатък е 106 208лв.,
което вземане е придобито от „Т.В.” ООД чрез договор за цесия от
13.10.2017г., сключен с „А.“ ООД, ЕИК ...., гр.К.; както и сумата 25 276,16лв.
деловодни такси и разноски.
ОСЪЖДА „О.А.К.-И.-Б.“ ООД, ЕИК .... да заплати на „Т.В.” ООД, ЕИК
.... направените разноски във въззивното производство в размер на 9 900лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10