Решение по дело №2572/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на АПИ, Национално ТОЛ управление против Решение № 88/15.10.2024 г., постановено по АНД № 20245310200189/2024 г. по описа на Асеновградски районен съд, ІІ н. с., с което е отменено Наказателно постановление № BG06112023/5800/Р8-1508 от 20.03.2024 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към АПИ гр. София – Г. А. Т., с което на С. К. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. София, [улица], е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение и се иска да бъде постановено друго такова, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба –С. К. М. , редовно и своевременно призован за съдебно заседание,не взима становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на С. К. М. против Наказателно постановление № BG06112023/5800/Р8-1508 от 20.03.2024 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към АПИ [населено място] – Г. А. Т., с което на С. К. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. София, [улица], е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.11.2023 г., в 08.48 часа на ГКПП Кулата, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.№ [рег. номер], вид - Влекач, марка „Ивеко Стралис“ с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона, управлявано от С. К. М.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 19.10.2023 г. в 17.40 часа, горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 19.10.2023 г. в 17.40 часа в Община Садово по път № 1-8, км 243+000, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и същото е било засечено с контролно устройство с идентификатор № 40722 на АПИ. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а ал.3 от ЗДвП. За посочения пътен участък по път 1-8 км. 243+000 се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ такса съгласно Приложение към т.1 от Решение № 101 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние. В хода на проверката била извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси от Контролно устройство с идентификатор № 40722, при която било установено, че няма заплатена ТОЛ такса, която да съответства на регистрационния номер и категорията на ППС, респективно не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Проверяващите приели, че е налице извършено административно нарушение, за което съставили акт на водача С. М. от 06.11.2023 г., като актът бил съставен в негово присъствие и същият го подписал без възражения. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото основание на жалбоподателя М. е наложено административно наказание - глоба в размер от 1800 лв.

Районният съд е отменил НП,

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като не са съобразени императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН.Прието е,че са налице пороци в съдържанието на НП, касаещи липса на пълно описание на нарушението включващо непосочване на изпълнителното деяние и конкретните обстоятелства на неговото извършване, както и непосочване на нарушените законови разпоредби

Настоящата касационна инстанция намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на задълбочен анализ на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене, доказателства.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Липсата на пълно описание на нарушението, включващо непосочване на изпълнителното деяние и конкретните обстоятелства на неговото извършване, както и непосочване на нарушените законови разпоредби е винаги съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на процесното НП и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.

Видно е,че в НП е посочена само санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията, а именно чл. 179 ал.3а от ЗДвП, която предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Тази санкционна разпоредба обаче не може да се прилага самостоятелно и приложението й винаги е следствие на нарушаване на материалноправната разпоредба, която въвежда задължителното правило за поведение, неизпълнението на което на практика реализира нарушението. В случая, нарушената материалноправна норма, която въвежда задължителното правило за поведение и на която съответства санкционната разпоредба на чл. 179 ал.За от ЗДвП е тази на чл. чл. 139 ал. 7 от ЗДвП, която въвежда задължение за водач на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди да започне движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Видно от анализа на нормата е, че в нея се съдържат две алтернативни форми на изпълнително деяние, които потенциално реализират нарушението. Нито в АУАН обаче, нито в НП на практика не е посочено изпълнителното деяние, като не е посочено кое от двете алтернативни задължения, свързани със заплащането на дължимите пътни такси не е изпълнил водача на съответната дата, за да реализира нарушението, което на практика обуславя и наличието на втория порок, а именно не е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК и чл.63,ал.5 от ЗАНН, Административен съд-Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/15.10.2024 г., постановено по АНД № 20245310200189/2024 г. по описа на Асеновградски районен съд, ІІ н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.