№ 12172
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110120900 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от К. Й. П.,ЕГН
**********,с настоящ адрес С,против „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от П Д,с искане да бъде прогласен за
недействителен сключен между страните договор за поръчителство №
4087823,както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 103,97
лева,представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство.
В исковата молба се твърди,че на 12.03.2021 г. ищецът П. и „И“АД са
сключили договор за паричен заем № 4087823,при което дружеството се
съгласило да предостави в заем на ищеца парична сума от 1000 лева,платима
на месечни вноски. Ищецът поддържа,че в същия ден е сключен договор за
гаранция № 4087823,а според този договор ответното дружество „Ф Б“ЕООД
приема да обезпечи пред дружеството заемодател изпълнението на
задълженията на заемополучателя. В исковата молба са изложени
твърдения,че със сключването на договора за гаранция за ищеца е възникнало
задължение да заплаща възнаграждение по договора за заем. Ищецът П.
сочи,че изцяло е изпълнил задължението си по договора за кредит и по
договора за гаранция. В исковата молба се поддържа,че чрез сключването на
втори договор – за гаранция се достига до заобикаляне императивната
разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,тъй като по този начин от една страна се сочи
ГПР,който не нарушава закона,но от друга страна,възниква задължение по
договора за гаранция в значителен размер. Ищецът П. твърди,че дружеството
заемодател и дружеството поръчител са свързани лица. Изложени са
съображения,че чрез сключване на договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за заем,а
1
единствено се търси постигане на печелба в по-висок размер. Ищецът моли
съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
със становище за недопустимост на иска за прогласяване недействителност на
иска поради липса на правен интерес от прогласяване на неговата
недействителност за ищеца. Оспорени са твърденията за недействителност на
сключения договор за гаранция като са изложени съображения,че нито са
нарушени императивни правни норми,нито са накърнени добрите нрави.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „И“АД намира исковете за неоснователни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за поръчителство № 4087823,сключен на
12.03.2021 г. между „Ф Б“ЕООД и К. Й. П.,съгласно който дружеството
приема да поръчителства за изпълнение на задълженията на съконтрагента си
по сключен от Карил П. договор за заем с „И“АД,а К. П. поема задължението
да заплати възнаграждение в размер от 317,28 лева.
Видно от договор за паричен заем № 4087823,сключен на 12.03.2021
г.,между „И“АД,като заемодател,и К. Й. П.,като заемополучател,страните са
изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от
правоотношение,според което заемодателят приема да предостави сумата от
1000 лева,а заемополучателят се съгласява да върне заемната сума заедно с
уговорената възнаградителна лихва в срок от 12 седмици на 12 вноски.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че по договора за заем лихвеният процент е
фискиран на 40 %,а ГПР възлиза на 45,45 %,по договора за поръчителство К.
П. е следвало да заплати сумата от 317,28 лева,общо по двата договора К. П. е
погасил 1120,59 лева,от които 1016,62 лева по договора за кредит и 103,97
лева по договора за поръчителство,ГПР по договора за паричен заем възлиза
на 45,45 %,а ако бъде включено възнаграждението за поръчителство –
1067,61 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Софийският районен съд счита,че предявеният от ищеца П. иск за
прогласяване недействителност на договор за поръчителство,сключен с
ответното дружество е допустим,а разгледана по същество,исковата
претенция се явява основателна. Не може да бъде възприет доводът на
ответника,че за ищеца липсва правен интерес да предяви иск за прогласяване
недействителност на договора за поръчителство. Всяка страна по договорно
правоотношение може да предяви иск за прогласяване неговата
недействителност, тъй като ако страна по договора счита,че същият не би
могъл да породи възникване на права и задължения,тази страна има интерес
от прогласяване недействителността на договора,за да не изпълни свое
договорно задължение или за да претендира връщане на даденото по
недействителния договор.Когато страната се позовава на недействителност на
2
договорно правоотношение,страната разполага с иск за прогласяване
договора за недействителен и има правен интерес от предявяване на този иск.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,които
водят до невъзможност за страните валидно да възникнат права и задължения.
Съдът извършва преценка към момента на сключване на договорното
правоотношение дали договорът е действителен или е налице порок,който
обуславя неговата недействителност. Софийският районен съд приема,че
сключеният договор за поръчителство между страните в производството се
явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата
недействителност се доказана по основание. При сключване на договор за
потребителски заем Закона за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира
чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение
следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за
предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата
страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на
дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към
сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия
размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищецът П. в един и
същи ден е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума
от 1000 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на
поръчителя в размер от 317,28 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два
отделни договора,то договорът за поръчителство се явява
недействителен,защото чрез сключването му се достига до нарушаване на
императивна правна норма,установена в полза на потребителя,съответно този
договор нарушава законът. С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя
потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата
парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на
закона уговаряне на допълнително дължими парични суми нито по договора
за паричен заем,нито чрез сключване на друг договор. В тази насока съдът
счита,че следва да бъде отбелязано,че от приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява,че ако размерът на възнаграждението
по договора за поръчителство бъде включен при изчисляване на ГПР,то
стойността на ГПР значително надвишава законово допустимата,поради
което съдът приема,че договорното правоотношение следва да бъде
прогласено за недействително. Софийският районен съд приема,че чрез
уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство независимо от
това дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно
изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на
заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед
което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да
породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от
това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало
3
задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквивалентност
на престациите,поради което и този договор се явява недействителен. Така
мотивиран,съдът намира,че договорът за поръчителство,при който е
уговорено възнаграждение за дружеството поръчител независимо дали
поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя по договора за заем се
явява недействителен и искът подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
ищеца П. с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по
основание,а и по размер и следва да бъде уважена изцяло в пълния предявен
размер от 103,97 лева. Когато е предявена искова претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже факта
на плащане,а в тежест на ответника е възложено доказването,че има
основание да получи плащането. Съдът приема,че ищецът П. е доказал,че е
заплатил сума в размер от 103,97 лева,в която насока съдът кредитира
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,от което се установява,че
заплатената по договора за поръчителство парична сума възлиза на 103,97
лева. Съдът намира,че ответникът не е доказал да има основание да получи
плащането. В хипотезата,когато парична сума е заплатена по недействителен
договор,плащането е реализирано при начална липса на
основание,респективно платената по недействителен договор парична сума
подлежи на възстановяване. Софийският районен съд,отчитайки уважаването
на иска за прогласяване недействителност на договора за поръчителство
приема,че липсва основание за реализиране на плащането на възнаграждение
по договора за поръчителство,поради което и искът следва да бъде уважен
пълния предявен размер от 103,97 лева. Съдът,съобразявайки първоначалното
предявяване на иска като частичен за сумата от 10 лева,приема,че законна
лихва следва да бъде присъдена върху сумата от 10 лева,считано от
предявяване на иска,а върху разликата над 10 лева до 103,97 лева -считано от
увеличение на исковата претенция по размер.
При този изход на делото и като съобрази,че делото е разрешено в полза
на лице,което е освободено от задължението за заплащане на държавна такса
и разноски,съдът намира,че предвид разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата от 450 лева. Съдът приема,че в полза на адв.Д. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева при съобразяване
представения договор за правна помощ,от който се установява,че е
предоставена правна помощ безплатно,както и при съобразяване,че са
представени доказателства към договора за правна помощ,че адвокатът е
регистриран по ЗДДС. За да определи възнаграждение в посочения
размер,съдът отчете цената на всеки от исковете,наличието на утвърдена
съдебна практика по тези искове,провеждането на едно съдебно заседание,в
което делото е разгледано в отсъствие на ищеца и неговия пълномощник по
тяхно искане,както и взе предвид постановеното от СЕС решение по дело С-
438/2022 г.,според което национална правна уредба,която предвижда
минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение нарушава
правилата на конкуренцията и не би могла да бъде обвързваща за съда.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за поръчителство №
4087823,сключен на 12.03.2021 г. между К. Й. П.,ЕГН **********,с настоящ
адрес С и „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от П Д.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от П Д да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на К. Й. П.,ЕГН **********,с настоящ адрес С сумата от 103,97 лева ( сто и
три лева деветдесет и седем стотинки ),ведно със законната лихва върху
сумата от 10 лева,считано от предявяване на иска – на 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,а в частта за разликата над 10 лева до
пълния предявен размер от 103,97 лева,считано от 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от П Д да заплати на адв.Д. М. М.,с адрес С сумата от 360 (
триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от П Д да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
450 ( четиристотин и петдесет ) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5