№ 3749
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110210933 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-4332-025060 от
07.06.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което на А. А. Л. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител, редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват допълнително
становище по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 18.11.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 18.09.2020 г., около 09:56
часа, в гр. София, на бул. Ал. Малинов, с посока на движение от ул.
Околовръстен път към бул. Цариградско шосе, управлява лек автомобил
Мерцедес МЛ с рег. № КН *** ВР, като водачът се движи със скорост от 101
км/ч (измерена скорост 104 км/ч и отчетен толеранс в полза на водача – 101
км/ч), при ограничение на скоростта – 50 км/ч, за населено място –
нарушение чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
за това, че на същите време и място е управлявал автомобила без да носи в
себе си контролен към СУМПС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: от писмените
доказателства по делото (на л. 6-14, л. 20-22, л. 36, л. 45-71 от делото). От
записите от мобилната камера и попълнените декларации от жалбоподателя и
собственика на автомобила по чл. 188 от ЗДвП, се установява, че на
възведените време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил със
скорост от 101 км/ч (след приспадане на съответния толеранс е приета за
наказуема скорост 101 км/ч, въпреки, че на камерата е отчетена скорост от
104 км/ч), при въведено ограничение на скоростта за населено място – 50
км/ч, действащо към датата на деянието. В същия смисъл са и приложените
по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства,
представляващи снимки от мобилната камера, която е била технически
изправна (видно от приложените по делото документи за тези обстоятелства).
2
Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
От саморъчно подадената от жалбоподателя декларация, както и от
приложените по делото фотоснимки от мобилната камера, се установява, че
на процесните време и място, именно жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, като въз основа на тези доказателства правилно АНО е
ангажирал административната отговорност на жалбоподателя.
По делото липсват каквито и да било доказателства за това, че на
процесните време и място жалбоподателят не е носел в себе си контролния
талон към СУМПС, поради което съдът прие, че в тази част обвинението е
необосновано.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Актът
е бил съставен на 18.11.2020 г., т.е. преди изтичане на 3-месечния срок по чл.
34 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил открит на датата на попълване на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 20.10.2020 г. Наказателното постановление
е съставено преди изтичането на шестмесечния срок, а именно на 07.06.2021 г.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил, както от обективна страна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е превишил разрешената
скорост от 50 км/ч, за населено място, с 51 км/ч, като е управлявал
автомобила със 104 км/ч, но с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост от 101 км/ч. С оглед на това, че жалбоподателят е
декларирал, че е управлявал лекия автомобил (а в посочения смисъл е налице
декларация и от собственика на автомобила) и на основание чл. 188 от ЗДвП,
правилно му е била ангажирана административната отговорност.
Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл–
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на
3
просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието
на дееца, относно общественоопасните му последици.
Административнонаказателното производство се е развило в
съответствие с указанията дадени в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС, в което е
прието, че електронният фиш се издава в едно съкратено производство, което
няма състезателен характер. Поради това и с оглед ограничените
възможности за защита на санкционираното лице, АНО правилно е приел, че
е недопустимо издаването на електронен фиш въз основа на т.нар. мобилна
камера, и в съответствие със закона е развил производството по общия ред,
като е бил съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ЗДвП,
според която за нарушения като процесното, за които се предвижда освен
глоба и друго наказание (в случая лишаване от правоуправление на МПС),
издаването на електронен фиш е недопустимо. Ето защо оплакването на
жалбоподателя в обратен смисъл се явява неоснователно. Настоящият
съдебен състав, намери че записите от мобилната камера, която е била
технически изправна, независимо, че същата не е била надлежно обозначена,
са годни доказателствени източници (в какъвто смисъл са и дадените
задължителни указания в ТР № 1/2014 г. на ОС на ВАС) и съдът ги съобрази
при формиране на вътрешното си убеждение, наред с останалите
доказателствени средства. Тук следва да се отбележи, че съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8 в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в закона наказание (чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП),
което е с абсолютно определен размер, поради което същото не следва да
бъде намалявано.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (че деецът е превишил с
повече от два пъти разрешената скорост) и на нарушителя, както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
4
От събраните по делото доказателства не се установи, че на процесните
време и място, жалбоподателят е нарушил и разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т.
1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. На първо място, по делото липсват
каквито и да било доказателства, че към момента на управлението на
автомобила (а не към момента на съставянето на АУАН), жалбоподателят не е
носил в себе си контролния талон към СУМПС, поради което обвинението в
тази му част е било базирано на едно предположение. В случая фикционната
разпоредба на чл. 188 от ЗДвП е неприложима към това нарушение, защото
не се установява от никакви сигурни доказателствени източници, че такова
нарушение е било извършено към момента на управление на автомобила. В
това число и от справката за нарушения на водача не може да се направи
сигурен и категоричен извод, че жалбоподателят към момента на
нарушението не е носел в себе си контролния талон. Това, че този талон не е
бил представен при съставянето на АУАН, не означава непременно, че този
талон не е бил носен от жалбоподателя при управлението на лекия автомобил.
И като е приел обратното, АНО е постановил едно незаконосъобразно НП в
тази му част, поради което в неговата точка (пункт) 2 следва да бъде
отменено.
С оглед изложеното, настоящият състав прие наказателното
постановление е правилно законосъобразно и обосновано, в неговата точка
(пункт) 1 и следва да бъде потвърдено в тази му част, а в частта му по точка
(пункт) 2, следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
При този изход на делото разноски за жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани, още повече, че не са представени доказателства за такива, а не
са били и претендирани.
Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 20-4332-025060 от
07.06.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
5
СДВР, В ЧАСТТА МУ, с която на А. А. Л. е наложена глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6