Р E Ш Е Н И Е
№ 660
гр.Плевен, 23.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 826 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 465 от 04.08.2020 г., постановено по НАХД
№ 778 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-000776/17.02.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на И.С.Г. ***,
на основание чл. 183, ал. 5 т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни
точки.
Срещу решението е подадена касационна жалба от И.С.Г.,
чрез адв. В., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи
се, че районният съд не е взел предвид част от събраните доказателства, а при
оценка на другите не се е аргументирал. Сочи се още, че районният съд не е
обсъдил и липсата на допълнителна проверка по административно-наказателната
преписка във връзка с подадено писмено възражение, което представлява
съществено нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление. В
заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът И.С.Г. се явява лично и
с адв.В., който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението и
отмяна на наказателното постановление. Счита, че чрез събраните доказателства
пред районния съд е оборена доказателствената сила на съставения акт, което от
своя страна опорочава административно-наказателното производство и води до
отмяна на НП. Касаторът също счита решението на районния съд за неправилно и
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на Г. е
реализирана административно-наказателната отговорност за това, че на
05.02.2020г. в 11:09часа, в гр.Плевен, на кръстовището образувано от
ул.“Димитър Константинов“ и ул.“И. Вазов“
с посока на движение към бул „Данаил Попов“, като водач и управлява л.а.
ВАЗ 2107 с рег.№ ****** се движи по ул. „Димитър Константинов“ като навлиза в
кръстовището на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим и преминава през кръстовището; Сам в автомобила. Нарушението е
квалифицирано по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление
районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че Г. е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си със забранителен червен сигнал на
светофарната уредба, забраняващ преминаването през кръстовището. Съдът е
кредитирал показанията на св.Х. и св.А., които са очевидци на нарушението и са
го възприели непосредствено. Съдът е посочил, че в акта и НП нарушението е
описано конкретно, ясно и последователно. Приел е още, че правилно наказващият
орган е приложил санкционната норма на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, където размерът
на глобата е фиксиран. Цитирал е правилата на чл.30 ал.1 и чл.31 ал.7 от
ППЗДвП, както и на чл.7 от Наредба №17/23.07.2001г. и е счел, че в акта и НП
еднозначно е посочено, че Г. е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, квалифицирано като нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Приел е още, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процедурата. Посочил е, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че и правилно са отнети 8 контролни точки за извършеното
нарушение.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Г. нарушение по
чл.6 т.1 от ЗДвП за преминаване на неразрешен червен сигнал на светофарната
уредба. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. По
безспорен начин е установено, че Г. е осъществил всички признаци на визираното
в разпоредбата на чл.6
т.1 пр.2 от ЗДвП нарушение. Последната законова разпоредба въздига в
задължение с императивен начин водачите на МПС като участници в движението да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Касаторът не е ангажирал никакви доказателства в потвърждение на
тезата си, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба и не е
извършил вмененото му нарушение. Свидетелите категорично заявяват, че са имали
видимост и са възприели обстоятелството, че водачът е преминал през кръстовището на червен
светофар. Г. не е успял да обори формалната доказателствена сила на редовно
съставения АУАН, с която се ползва на основания чл.189
ал.2 от ЗДвП, поради което правилно съдът е отхвърлил възраженията му. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е
дал отговор за всички възражения на жалбоподателя. Относно твърдението, че не
са изискани и приети по делото записите от камерите е необходимо да се
отбележи, че в съдебно заседание на 12.06.2020г. и на 22.07.2020г. Г. и адв.В.
са присъствали лично и не са направили доказателствени искания, дори напротив в
последното съдебно заседание са посочили, че нямат доказателствени искания. Ето
защо и при доказано нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, решението като правилно
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 465 от 04.08.2020 г.,
постановено по НАХД № 778 по описа за 2020г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/