Р Е Ш
Е Н И Е
№ 165 31.05.2017 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар М.П.
и с участието на прокурора Петко Г.
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 591 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл284,ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържане под стража/ЗИНС/.
Образувано е по искова молба на О.С.А.
настоящ адрес ***, уточнена от адв.М. в с.з. от 23.05.2017г против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника в периода 29.12.2011г—08.05.2012г
без периода 05.04.2012-09.04.2012г по неосигуряване на необходимите
хигиенно—битови условия в следствения арест гр.Казанлък.
Предявеният иск се основава на твърдения, че в исковия период 29.12.2011г—08.05.2012г,
без дните 05.04.-09.04.2012г, О.А. бил задържан в звено „Следствени арести” в
гр.Казанлък, първо в 5-а, след това в 7-а килия при сходни условия, които
условия не отговаряли на стандартите за нормално човешко съществуване. Твърди,
че помещенията били твърде малки, а броя на настанените голям при липса на достъп
на естествена светлина, чист въздух, проветряемост. Твърди, че не били
осигурени добри санитарно—хигиенните условия, постелъчни материали, санитарно—хигиенни
материали за почистване на килиите. Твърди, че не бил осигуряван престой на открито, което, след
периода от 5 месеца престой в ареста, се отразило на двигателните му функции.
Не се изпълнявало редовно задължението за осигуряване възможност за ползване на
баня, вместо два пъти седмично, то се осигурявало веднъж седмично. Твърди още,
че в килията нямало постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, като
през част от денонощието задържаните лица използвали кофи и др.средства за
удовлетворяване физиологични потребности. Не се извършвали дезинфекция и
дезинсекция на помещенията, имало дървеници и хбеларки, които причинявали
обриви по тялото и стомашно чревни проблеми. Твърди, че кумулативния ефект от
изброените обстоятелства породили у
ищеца неприятни емоции и изживявания и унижение на човешкото достойнство.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в писмен отговор и чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Стефка Петрова Тенева—Стоянова в представен по делото писмен отговор по чл.131
от ГПК /л.27 и сл/ и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Твърди че не
са налице незаконосъобразни бездействия, нито вреди, като елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата. Към
исковия период не е било в сила изискването за осигуряване на определен размер
жилищна площ, както и че е бил достатъчен осигурения на ищеца в ареста в
гр.Казанлък. Твърди, че съответно на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС и чл.20 ал.2 ППЗИНЗС
помещенията са разполагали със светлина, топлина, въздух, предвидени в чл.43
ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, посредством решетъчна врата към
арестния коридор, осветителни и отоплителни тела. Изброява оборудването в
килиите вкл.легла, масичка, шкаф, химическа тоалетна. Осигурени били на
задържаните лица, вкл.на ищеца самостоятелно легло и спални принадлежности /чл.84
ал.2 т.3 от ЗИНЗС/. Твърди осигурени съответно на изискването в чл.151 ал.1 от ЗИНЗС хигиенните условия, вкл.чрез безпрепятствен достъп на задържаните лица до
санитарния възел и течаща вода по всяко време на денонощието и чрез спазване на
графика за сутрешен, обеден и вечерен тоалет. Твърди, че през нощното време,
задържаните се извеждали за ползване на тоалетни при изявено желание.
Поддържаните на чистотата на килиите твърди, че е задължение на самите
задържани лица. Действия по дезинфекция, дезенсекция и дератизация на калиите
били регулярно извършвани от администрацията. Съответно на т.23 от Заповед №
Л-6399_26.07.2010г за вътрешния ред в арестите на Главния секретар на ГД „ИН”
на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране веднъж
седмично, а през летния период два пъти седмично, по график. Допуска да са били
допускани нарушения в графика на различните дейности в ареста за обезпечаване
правата на задържаните лица, но по изключение, доколкото тези дейности били в
зависимост от броя на задържаните лица, ангажираността на надзорно—охранителния
състав и др обстоятелства.
В периода на престоя в Арест- Казанлък, 29.12.2011г—08.05.2012г, без
периода 05.04.-09.04.2012г, О.А. е бил настанен в килия за две лица, на същия е
осигурявано съобразно графика: достъп до санитарен възел, течаща вода —три пъти
дневно, баня два пъти седмично, престой на открито ежедневно с изкл.на три дни
за целия престой, храна три пъти дневно, медицинско обезпечаване, като
приложената му мярка пир тези условия не е оказала неблагоприятно засягане,
извън нормално необходимото и произтичащо от нейното естество. Поддържа, че ако
и да има в някаква степен неблагоприятна среда в местата за лишаване от
свобода, това не се е отразило неблагоприятно върху психиката на ищеца в
конкретния случай. Поддържа, че периода на задържане е бил сравнително кратък,
както и че следва в случая да се отчете обществения критерий за справедливост.
Счита, че прилагането на последния не се отъждествява с разбирането че
държавата всякога дължи ежемесечно обезщетение в парично изражение на
задържаните лица само за това, че за извършени от тях престъпления са поставени
в места за лишаване от свобода при условия, които съдът в Страсбург приема за
неудовлетворителни, доколкото за някои категории лица тези условия се явяват по—благоприятни
от условията, при които те самите живеят.
Иска отхвърляне на иска.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото
на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор П.Г. дава
мотивирано заключение за неоснователност на иска. Твърди, че в конкретния
случай не са настъпили неприятни емоционални и психични изживявания, като
твърденията за такива не са били доказани от разпита на свидетелите, сочени от
ищеца. Пледира за отхвърлянето на иска като недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
О.С.А., ищец по делото, е пребивавал в Арест- Казанлък, в периода от
29.12.2011г—08.05.2012г с изключение на периода 05.04.-09.04.2012г. Ищецът е
постъпил на 29.12.2011г в 18ч на основание Постановление № 4075 /2011 на
Районна прокуратура Казанлък, а впоследствие на основание взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” с определение от 30.12.2011г по чнд
№1331-Д/2011 на Районен съд Казанлък/. В периода 05.04.12—07.04.2012г О.А.
пребивава в арест Пловдив, а на 08.05.2012 г е приведен от арест Казанлък в
Затвора Стара Загора.
Арест Казанлък, закрит на основание Заповед №ЧР-09-300/30.12.2016г на
министъра на правосъдието, считано от 01.01.2017г, е съществувал и функционирал
в посочения в исковата молба период, причислен към сектор „Арести” на Областна
служба „Изпълнение на наказанията” гр.Стара Загора в ГД”ИН”.
Този арест, съгласно писмо с характер на удостоверение изх.№1265 от
30.03.2012г от Началник сектор „Арести” при ОС”ИН” Стара Загора, е разполагал
тогава със 7 бр килии и 14легла, населеността му за месеците януари, февруари,
март 2012г се сочи, че съответства на капацитета му/л.33—34/. Съгласно
свидетелските показания по делото на св.Т. и св.К., през отделни периоди в
килиите са били настанявани и по повече от две лица.
Материално битовите условия в арест Казанлък се установяват от справки
изх.№ 0768/ 28.02.2017г л.54 и справка изп.№1950/18.05.2017г на л.87, от
служители на Районна служба „ИН” Стара Загора. Арест Казанлък в исковия период
се помещава в помещения от Окръжна следствена служба в сградата на РУ „Полиция”
гр.Казанлък.. Всяка от 7-те килии на ареста е с квадратура 7.7 кв.м, оборудвана
с две легла, маса, метален шкаф и химическа тоалетна; едно общо помещение със
санитарен възел, мивка, душ и бойлер, отопление —локално парно и климатик,
проветрение—от коридор пред килиите, отвор над вратата към коридора, обезопасен
с метална решетка. Ищецът е бил настаняван в помещения /килии/ №5 и 7.
Съдът приема за установено, както с оглед писмената справка от служител
на ответника, така и с оглед свидетелските показания на св.Т. и К., че
помещенията, устроени като килии в ареста, вкл.тези, в които е пребивавал ищеца
не са разполагали с прозорец, осигурени са били с две врати, едната дървена,
другата решетъчна, като през решетъчната е осигурявано проветрение. Ежедневно в
интервала 8:30-17ч външните врати на килиите са оставяни отворени. Естествена
светлина и въздух прониквали през врата, тип решетка, размер 80 кв.см,
пресечена с широки отвори през всеки 15 см. /справка изх.№ 0768/ 28.02.2017г л.54 и справка изп.№1950/18.05.2017г на
л.87/.
Осветлението е било осигурявано чрез индиректна естествена светлина и
изкуствено осветление в коридорите и килиите, осветителни тела тип „луна”.
Режимът за посещение на санитарните помещения и помещенията за
поддържане на хигиената е установен с „ПВР” Правилника за вътрешния ред, като
на настанените лица не е било отказвано ползване на санитарен възел. Извън
извеждания сутрин, обед и вечер посещения до санитарните помещения се извършват
и при поискване. През периода на функциониране на арест Казанлък за осигуряване
на двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица са били
извеждани в помещение, обособено и за свиждане и срещи със защитник и
провеждане на процесуални действия.
През периода на функциониране на арест Казанлък за осигуряване на
двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица, вкл.О.А.,
са били извеждани в помещение, обособено и за свиждане и срещи със защитник и
провеждане на процесуални действия.
През периода на престой в ареста Казанлък, няма доказателства да са
осигурявани спално бельо /чаршафи и постелки / на задържаните лица. Съгласно справката от 18.05.2017г, спално
бельо се предоставяло при поискване. С оглед на горното, за доказано следва да
се приеме обстоятелството, че не е било осигурено от администрацията на арест—Казанлък спално
бельо на ищеца при престоя му.
Съдът приема, че са осигурявани от администрацията на ответника
почистващи материали и почистване на общи площи, не и на килиите. Съгласно
справка от 18.05.2017г /л.87/ помещенията се мият всеки ден с дезинфекционни
препарати, видно от заявки за материали за нуждите на този арест, включващи и
почитсващи материали /сапун, веро, трезон, подочистачка, метла бинго за
почитсване на фаянс и др/, фактури за закупуване на почистващи препарати и
материали. Съдът приема за изпълнени и дейности по деинсекция и дератизация,
съгласно договор за извършване на дезинсекция, дезинфекция дератизация в този
арест /л.56—66/ и фактури №708/06.01.2012г и №737/03.04.2012г издадени от „Екодезконтрол”ЕООД за извършени
дейности с такъв предмет, вкл.в арест Казанлък, л.103.
По делото са приобщени писмени доказателства, съдържащи данни за периода
на привеждане на ищеца в арест Казанлък, материално—битовите условия в него и
графика на извършваните дейности.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г.Т. и А.К.К.. Свидетелят Д.Т. заяви, че заедно с ищеца /”О.”/ е пребивавал
в следствения арест Казанлък, в различни килии. Свидетелят пребивавал в периода
от 08.2011 до 01.2012г. Твърди, че имало много хора в ареста тогава, като в
тяхната били трима човека, а О. бил в 7ма килия. Виждал го /ищеца/ през една
решетка, когато отивал до тоалетна. Твърди, че надзирателят ги пускал да
ползват тоалетна, но не винаги. Килиите
били малки, като разпервал ръце стигал стените, имало шкафче, две легла, третия
човек спял на земята, нямало маса. Твърди, че не е имало постелки, чаршафи, а
такива всекиму донасяли от къщи. Проветряването се осигурявало като от време на
време отваряли вратата на килиите. От решетъчната врата на килията до прозореца
в коридора разстоянието било ок.2м. Нямало прозорци в килиите, лампата светела
постоянно. Къпели се два пъти седмично. Твърди, че имало дървеници, не е виждал
да се пръска, нито да се почиства. Зтворниците сами почиствали с материали,
носени от близките им, вкл.почиствали редувайки се общия коридор и изхвърляли
боклука.
Свидетелят А.К. твърди, че е пребивавал в ареста в периода 2011—2012г,
като не помни точния период, първоначално били заедно с О. в една килия, а общо
в ареста около 2—3 месеца. Твърди, че килията била малка, около 2.5м имало две
легла, но в нея лежали между 4 и 5 човека, част от които лежали по земята.
Нямало прозорец нито чешма. Твърди, че са им давали възглавници и одеала, но те
били много мръсни и с буболечки, имало дървеници. Чаршафи не са били
осигурявали. Осигурявано е къпане на задържаните лица два пъти седмично.
Твърди, че помещението имало две врати, дървена и решетъчна, като оставяли
понякога отворена дървената врата, за да прониква въздух от прозореца в
коридора. Твърди, че изкарвали само тези, които мият коридора. Отрича да е
осигуряван престой на открито. Твърди, че О. му се оплаквал от мърсотията,
карал диета, защото бил болен, не се чувствал добре.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице
което твърди, че в периода 29.12.2011г—08.05.2012г /без датите 05.04.2012—09.04.04.2012г/
е претърпяло неимуществени вреди в резултат
незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч.
областните служби „Изпълнение на наказанията”, които през исковия период
ръководят и контролират и дейността на сектор „Арести” /чл.16 ал.1 ЗИНЗС,
ДВ бр.25/2009г/. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от
ответника има административен характер, доколкото изпълняваните от служителите
в сектор „арести” дейности, вкл.по
изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”
обхваща и такива по обезпечаване и осигуряване упражняването на права от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, извън тези, чието
упражняване наложената мярка или наказание изключва. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу
ГДИН иск с правно основание чл.284,ал.1 от ЗИНС, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава с незаконосъобразни
бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при
осъществяване на административна дейност от служители на ответника, е процесуално допустим.
Искът е и частично основателен и доказан.
Предмет на исковата претенция на О.А. е обезщетяване
на претърпени от него неимуществени вреди /психически, физически и емоционален
дискомфорт и унижение на достойнството по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС/, посочени
като обща последица от различни проявни форми на незаконосъобразна
административна деятелност —по не-осигуряване на нормални битови условия и
спални принадлежности, неосигуряване на чистота и хигиена и неосигуряване
престой на открито по време на престоя на ищеца в Ареста —гр.Стара Загора за
времето от 29.12.2011г — до 08.05.2012г без
датите 05.04.2012—09.04.04.2012г.
Периодът на престой на ищеца в Арест гр.Стара Загора
се доказа, че е от 29.12.2011г — до 08.05.2012г без датите 05.04.2012—09.04.04.2012г, т.е.
исковият период е доказан.
В част
четвърта на ЗИНЗС е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение
«задържане под стража». Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими
спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено.
Изискванията за осигуряване на жилищна площ /с
ориентировъчен минимален размер 4кв.м/, санитарен възел и постоянно течаща вода
в килиите (спалните помещения) са регламентирани в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20
ал.3 от ППЗИНЗС, които норми не са били част от действащото право през исковия
период. Макар
формално да не е било изрично нормативно регламентирано задължение за
администрацията на ответника за осигуряване на определен по размер минимум площ,
съдът счита, че администрацията,
осигуряваща дейността на сектор Арести са били длъжни да осигурят на
задържаните в Ареста лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо
здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и
препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. През
исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчение или
нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл.3 от
КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание,
свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с
нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като нормата следва да се счита относима и
спрямо лицата с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Констатираните в случая условия в Арест—Казанлък условия и с които ищецът свързва претърпените вреди,
следва да се съотнесат към задължението на
администрацията на Областна
дирекция ”Изпълнение на наказанията”, обслужваща и сектор „Арести” през исковия
период, да осигури на задържаните в арестите лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на
тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им достойнство.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните
жилищни /битови/, хигиенни, осветление и проветрение и пр. условия, при които О.С.А.
е бил поставен за времето на пребиваването му в Арест —Казанлък, през исковия
период, сочат на накърняване на
признатото му право по чл.10 т.1 от МППГП, и в този смисъл представляват
нарушаване на забраната по чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 от КРБ и чл.3 ЗИНЗС. На
правото на лишените от свобода на хуманно отношение, съответства насрещното
административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при прилагане
на мерките за неотклонение „задържане под стража”, да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често
да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от
свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени”. В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал.5
от Конституцията на Република България, според която на лишените от
свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно
наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени
изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За
тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените
от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи
се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето.
Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а в ал.4 е
посочено, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно чл. 96, ал.2
ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да
отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат
пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат
условия за проветряване и обезопасено легло.
В случая помещения №5 и №7, в
арест—Казанлък, в които е бил настанен О.А.
са с площ по 7.7 кв.м всяко, което се явява недостатъчно за предвидените за
настаняване по две лица. Установи се от
свидетелските показания по делото, че през отделни периоди в килиите са били
настанявани и повече от предвидените две лица, като допълнително настанените
спели на земята. Това, допълнено с липсата на достъп до естествена светлина и
въздух показва съществено влошени условия. Неизпълнено е следователно
изискването за осигуряване на достатъчна жилищна площ. Макар задължението за осигуряване на конкретно
посочения минимум от 4кв.м площ формално да не е било в сила, съдът намира за
недостатъчна жилищната площ на килиите в
ареста, в които е настаняван О.А., с оглед на конкретните условия в случая и в този смисъл са в
нарушение на забраната, визирана в чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 и чл.31 ал.5 от
КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.
Установи се категорично поделото, че спалните помещения /килии/ №5 и 7
на арест Казанлък, както и другите килии,
не са разполагали с прозорци и в този смисъл били са без пряк достъп на
естествена светлина и възможност за проветрение. Не се доказа наличие на
вентилатор, нито работеща аспираторна и вентилационна система. Възможността за
проветряване на помещенията чрез отваряне на решетъчната врата на килията с
оглед осигуряване свеж въздух от прозорец в коридора не изпълнява изискването
достъпа до светлина и въздух да е пряк, така както е предвидено в чл.20 ал.2 и 96 ал.2 от ППЗИНЗС и както
следва от естествените нужди на всяко човешко същество.
Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите в
Ареста в гр.Казанлък е факт, който не е спорен. Установи се, че през част от
денонощието задържаните лица не са можели свободно да ползват общата тоалетна. Обстоятелството,
че достъп до санитарен възел е бил осигуряван регулярно три пъти дневно и при
поискване не изпълнява изискването
достъпът да е постоянен. Поставянето на химическа тоалетна в килиите не
изпълнява законовото изискване и не удовлетворява хигиенните нужди. Обстоятелството, че в килиите не е бил
осигурен достъп до течаща вода и санитарен възел, като през част от денонощието
килиите са били заключвани и такъв достъп с оглед ползването на общото
помещение не е бил осигурен, е влошило условията, в които са били поставени
задържаните в ареста лица.
Невъзможността да се откаже привеждане в изпълнение на постановена от
съда мярка за неотклонение, не може да смекчи последиците от допуснатите в
ареста в гр.Казанлък нарушения на основни човешки права, свързани с
неосигуряване на нормални с оглед естествените човешки нужди на жилищни, битови
условия, естествен достъп до светлина и въздух.
Обстоятелството, че през част от денонощието
задържаните в ареста лица вкл.ищеца са били лишени от възможност да ползват
тоалетна и са извършвали физиологичните си нужди в кофа и пред други хора е непристойно и
унизително за човешкото им достойнство. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС
мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно
въведените в Ареста– Казанлък ограничителни условия за ползване на санитарен
възел и течаща вода. В случая тези ограничения са довели и до необосновано
нарушаване на основни права на О.А., вкл. правото на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство и са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера.
Малката площ на килиите в ареста, в които е пребивавал ищеца спрямо броя
задържаните и настанени в тях лица, наред с липсата на възможности за
естествено проветрение и осветление със слънчева светлина на килията е довело
до твърдените от ищеца неудобства, които съдът намира и че превишават нормалния
праг на тежест, с каквато е свързана мярката за неотклонение.
На следващо място, съдът намира, че правото на престой на открито не е
било осигурено през целия исков период. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Елемент
от тези условия е възможността за ежедневно излизане на открито за поне 1 час,
което право разпоредбата на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС, предвижда изрично за лишените от свобода и което по аргумент от чл.240 ал.1 от ЗИНЗС се
отнася и за лицата с мярка за неотклонение «задържане под стража». Доказа се, че Арест -Казанлък разполага с помещение, в
което са „извеждани” задържаните, но то
не е открито и не се изпълнява чрез престоя в него изискването за излизане на
открито. Съдът кредитира свидетелските показания, че престой на открито не е
осигуряван в арест —Казанлък, липсват доказателства за обратното. Това, наред с
обстоятелството, че самата килия няма прозорец, нито друга възможност за
естествено проветрение, също съставлява
фактор, влошаващ условията за задържане,
при които е бил ищеца. Съдът намира за доказани негативните изживявания
следствие описаните условия на изтърпяване на мярката за неотклонение. Нормално
настъпваща последица от тези неудобства —недостатъчните
светлина, въздух, раздвижване и битови условия, е отразяването им негативно в
психичен план с настъпването на негативни
психо— емоционални изживявания. Негативния ефект от изложеното съдът намира за
превишаващ прага на тежест, нормално присъщ за мярката, макар да е продължил
сравнително кратко във времето от близо 4 месеца.
За доказано съдът прие обстоятелството, че не е било
осигурено през исковия период спално бельо. Не е осигурявана надлежно хигиената в килиите и общите площи, макар да
има данни за закупувани материали. Изложеното, наред с неудовлетворителните
жилищни и битови условия е влошило негативните изживявания на задържаните лица,
в частност на ищеца.
При установеното несъответствието между условията на
лишаване от свобода и изискванията на чл.3 от КЗПЧОС, следва да се вземат предвид кумулираните последици от тях и
специфичните твърдения на жалбоподателя, като твърденията за отношение, което
не съответства на чл.3 от КЗПЧОС трябва да бъдат доказани „извън всякакво
разумно съмнение”. Доказателства за подобно отношение може да произтича и от
серия от улики и необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни. Липсата на достатъчно жилищна площ, липсата
на светлина, въздух, липсата на осигурена постоянна възможност за
удовлетворяване на естествените нужди и на достъп до течаща вода, неосигуряването
на престой на открито, неосигуряването на спално бельо, лошата хигиена в Арест
Казанлък сочат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД”ИН”
през време на престоя там на О.А. и се
явяват в случая неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващото мярката лице.
Според настоящия съдебен състав кумулативното въздействие на описаните
негативни фактори, с които са свързани битовите условия в Ареста в гр.Стара
Загора надхвърля минималния праг на строгост, предвиден в чл. 3 от ЕКПЧОС и се е отразило негативно на личността на А..
Въпросните ограничения не се явяват неизбежни във връзка с прилагането на
мярката за неотклонение от този вид.
Всички
гореизложени обстоятелства, проява на незаконосъобразна административна дейност
в случая в своята съвкупност и преценени с оглед исковия период от около 4
месеца година на пребиваване в Арест— Казанлък
неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността,
накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен
живот. Причинените на О.А. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на взетата мярка за неотклонение и са довели до понесени от
него негативни емоционални преживявания,
надвишаващи нормално присъщото и неизбежно като последица от въпросната мярка.
С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията
за хуманно отношение, които да не накърняват човешкото достойнство, условията,
в които е бил поставен ищеца при пребиваването му в Ареста и предвид
кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унижаване на
човешкото достойнство, емоционален и физически дискомфорт в резултат от престоя
му при тези условия.
Отговорността по чл284,ал.1 от ЗИНС е обективна,
т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват
обективни трудности за привеждане на затворническите и арестни помещения в
съответствия с изискванията и европейските стандарти, както и е ирелевантно при
какви условия е живеел ищеца извън ареста.
Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на
неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което
следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност. Установените
негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на О.А., надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на ограничителната мярка, макар и без увреждане на
здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство
и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на администрацията на ответника в нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства и
исковия период от около четири месеца, в която при пребиваването си в ареста,
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, макар и без конкретно увреждане на здравето, съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 1200/ хиляда и двеста./
лв. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от общо
10 000 лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на О.С.А. ЕГН ********** постоянен адрес *** баня СУМАТА
от 1200/ хиляда и двеста/ лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по неосигуряване на
необходимите жилищни и хигиенно—битови условия в Следствения арест
гр.Казанлък, в периода 29.12.2011г—08.05.2012г без периода
05.04.2012-09.04.2012г, като в останалата част, над тази сума до претендираните
10 000лв ОТХВЪРЛЯ иска на А. като
неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
СЪДИЯ: