Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
13.04.2018 год., гр. Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски
окръжен съд – в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. АНА АВРАМОВА
2. мл.с.РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Мирена Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Аврамова
ВНЧХД №16/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд
с оглед на закона и данните по
делото, установи следното:
Въззивното производство е образувано
по жалба от:
· Тъжителят Е.Е., чрез адв.Пл.М. от РАК, срещу заявена
неправилност и несправедливост на Присъда №546/2017г. по НЧХД №248/2017г. по
описа на СсРС. В жалбата се сочи, че присъдата
не е мотивирана, съдът е предубеден и явно зависим, тъй като е игнорирал
събраните доказателства и постановил немотивирана и несправедлива присъда,
противоречаща на процесуалните правила, закона, морала и добрите нрави. Съдът
не е посочил и въз основа на коя от хипотезите по чл.304 НПК е стигнал до
извода за невиновност. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена
нова справедлива осъдителна такава.
· Подс.Е.И., чрез адв.П.Й. от САК, срещу Присъда
№546/2017г. по НЧХД №248/2017г. по описа на СсРС, в частта й касаеща разноските,
с искане да бъде присъден цялостния размер на претендираните разноски направени
пред първата инстанция. Приложени са писмени доказателства в тази насока. В
останалите части присъдата намира за правилна и моли да бъде потвърдена с
присъждане на разноските и пред въззивната инстанция.
Против
жалбата на тъжителя е постъпило възражение от втория въззивник. Той счита, че в
жалбата липсват мотиви обосноваващи искането за отмяна на присъдата, а
изложените доводи са съждения върху явната несправедливост, за която липсва
логическа опора в жалбата и сочи на непоследователност в разбирането за явната
несправедливост и целяща обжалване „заради самото обжалване“. Отправените остри
нападки срещу съда са естествен завършек на тази защитна теза и готовност на касатора
да стигне до крайности, в опита си да отрича доказаната липса на противоправно
поведение от страна на подсъдимия. Оспорват се всички основания в жалбата във
връзка с искането за отмяна на присъдата. Обжалваният съдебен акт като
обоснован, кореспондиращ със събраните по делото доказателства, правилен и
законосъобразен, моли да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна и необоснована.
Срещу втората
жалба, първият въззивник е депозирал възражение, считайки я за недопустима и
неоснователна. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като
подсъдимият е с постоянен и настоящ адрес ***, представените разходни документи
са били представяни и по други дела, по които той се е явявал, липсват доказателства
за платени билети и бордови карти, автомобила му е хибрид-бензин, а са
представени бонове за газ пропан бутан, бензин и дизел. Освен това, ако се
приеме, че подсъдимия живее в Лондон, то делото е подсъдно на СГС. От
договорите за правна помощ не може да се извлече извод за плащане на
претендирания хонорар и няма основание за допълнително присъждане на такъв
хонорар за всяко явяване. Освен това подсъдимия не е длъжен да се явява на
заседанията, след като има защитник. Моли въззивната жалба на Е.И. да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Тъжителят
редовно призован не се явява в съдебно заседание..
Повереникът
му поддържа жалбата изцяло, а жалбата на Е.И. счита за допустима, но
неоснователна. Поддържа възражението си. В съдебно заседание излага доводи, че
това деяние не е формално, не е извършено в афектно състояние, тъй като от
узнаването са изминали 4 дни и не е с ниска обществена опасност. То е извършено
с умисъл. Обидата е тежка, нанесена на публично място, в присъствието на тъжителя.
Педофилията е психично разстройство. Това са възрастни мъже проявяващи интерес
към деца в преди пубертетна възраст, за това обществото гледа на тази обида
като на хора-чудовища. Няма как тази обида да бъде маловажен случай. Излага
мнение, че Е.И. е недосегаем, защото в продължение на 10 години множество ДП са
били прекратени, оправдаван е напълно и по граждански дела с бившата му
съпруга. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна
присъда. Претендират се разноски по делото. Жалбата на подсъдимия моли да бъде
оставена без уважение.
Подсъдимият
редовно призован, не се явява.
Защитникът
му намира първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Подсъдимият вярва на дъщеря си, няма как да не вземе отношение, въз основа на
възприетото е отреагирал, като е изразил това, което е възприел. Възражението
за афект е относимо към срещата в центъра на града, а не преди това, но така
или иначе присъдата е постановена при условията на чл.9 ал.2 НК. От друга
страна липсва субективния елемент. Претендират се разноски, защото подсъдимия
прави разходи, тъй като е привлечен да се явява в този процес, без значение
къде живее. Другата причина за обжалване, е че тъжителят обжалва присъдата във
всичките й части, включително и отхвърлителния диспозитив, следователно и
те са съгласни, че присъдата в тази част
е неправилна. Моли присъдата да бъде потвърдена и да се присъдят направените
разноски. Ако жалбата се приеме за
основателна се претендират разноските пред въззивната инстанция.
Силистренски окръжен съд, наказателен
състав, след като провери изцяло правилността на присъдата, съобразно
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:
С Присъда
№546/21.11.2017г. по НЧХД№248/2017г. Силистренски районен съд е признал Е.К.И.
за невинен, в това, че на 02.06.2016г., в гр.Силистра, в условията на
продължавано престъпление, с четири на брой деяния, е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Е.Д.Е. в негово присъствие, чрез следните
изрази:“педофил долен, мръсен“,“ще ти дам едни цици, едни свирки, педофил
долен, на теб и на..“,“..педофил долен“ и „..“педофил долен“, като обидите били
нанесени публично, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение по чл.148 ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Осъдил е Е.Д.Е. да заплати на Е.К.И. сумата от 600лв представляваща
изплатено възнаграждение на защитника. В тежест на Е.Д.Е. са възложени и
разноските по делото.
За да стигне
до този правен извод, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Бракът между
подс.И. и св.Пенева е бил прекратен през 2007г. с решение на СРС, с което
упражняването на родителските права по отношение на децата им Косара и Преслав
Иванови са били предоставени на майката.
Подсъдимият се установил да живее в Англия заедно със св.Стойчева. От
2013 г. свид. Пенева заживяла с тъжителя Е.Е.. Двамата се грижили заедно за
децата. По същото време детето Косара навършила 13-годишна възраст.
Когато свид.
Пенева забременяла, тъжителят започнал да се държи по различен начин с Косара.
Започнал да я опипва, заплашвал я и се държал грубо с нея, често под
въздействието на алкохол. Момичето не споделило с майка си, защото изпитвало
страх. Знаела, че майка ѝ няма да я защити. Когато навършила 14 години,
тя и нейната приятелка – свид. Борисова били седнали на една пейка до детска
градина. Преминавайки с мотора си, тъжителят седнал при тях. В присъствието на
свид. Борисова той опипал Косара. Водил разговор с двете момичета за секс,
тройки, оргии и др. подобни. През 2014 г. тъжителят я закарал извън града,
където ѝ показал порно филм. Освен това я убедил да опипа половия му
орган. Когато навършила 15-годишна възраст, тъжителят започнал да я води при
свой приятел – свид. Чобанов. Веднъж последният извадил презерватив и после двамата
я накарали да им го постави. Свидетелката Косара Иванова не разбирала напълно
случващото се и не знаела дали то е нормално.
През същата
година с позволението на своята майка решила да замине за Великобритания.
Изтъкнала като причина получаване на добро образование. През първите месеци
свид. Иванова контактувала с майка си, постепенно контактите се ограничили.
Когато на 24.05.2016 г. свид. Иванова пътувала с баща си, свид. Стойчева и свид. Борисова към България, двете момичета
провеждали разговор, в хода на който свид.Иванова споделила с Борисова, че често е виждала
пастрока ѝ да се съблича пред нея. По-късно на територията на Република Румъния, докато двете момичета разговаряли,
свид. Стойчева дочула как Косара казва, че много пъти е била опипвана.
Използвала думата „обарвана“. Подсъдимият, който шофирал, набил спирачките и
попитал дъщеря си кой е сторил това. Дъщеря му отговорила „Дейвид Гизмор“. Така тя наричала тъжителя, който
използвал това име в социалната мрежа „Фейсбук“. Споделила с всички в
автомобила, че той я е докосвал по гърдите, бъркал и в долното бельо. Изненадан
от думите на дъщеря си, подсъдимият отбил автомобила на една бензиностанция и
настоял да му разкаже всичко. Често обаче в хода на разговора прекъсвал дъщеря
си шокиран, казвайки ѝ да спре да разказва. Свид. Иванова му признала, че
е правила фелацио на тъжителя. През следващите три дни свидетелката разказала
на подсъдимия и други подробности. След разговора подсъдимият решил да отведе
дъщеря си на преглед при гинеколог. Тъй като целта на посещението им била да
отидат до гр. Каварна по лични причини, посетили гинеколог два дни по-късно.
Лекарят казал на подсъдимия, че свид. Иванова е девствена. Подсъдимият
решил да се свърже със свид. Пенева и да се срещне с нея във връзка с разказа
на детето си. Срещата била осъществена на 02.06.2016 г. в гр. Силистра, по обяд. Косара Иванова пожелала да придружи
баща си. От проведения разговор подсъдимият останал с впечатление, че бившата
му съпруга признава, че е виждала тъжителя да опипва дъщеря им, след което
попитала дъщеря си дали ѝ харесва. След това подсъдимият ѝ казал да
излезе от автомобила, да се обади на тъжителя и да се срещнат по-късно, където
пожелаят тъжителя и свид. Пенева. Последните избрали мястото на срещата.
Вечерта към
19:30 ч. на 02.06.2016 г. подсъдимият
придружаван от свид. Стойчева се
срещнали с тъжителя и свид. Пенева. Срещата се състояла до шадраваните пред
хотел „Данубе“. Тъжителят и свид. Пенева били с детето си. Освен това преди да
започне разговора изпратили Преслав И. да се види с баба си и дядо си –
родителите на подсъдимия. Още преди да започне разговора свид. Стойчева
извадила мобилния си телефон и обявила на всички, че ще записва целия разговор.
Веднага след това подсъдимият казал на тъжителя, че иска да му покаже как се
слага презерватив и как се прави фелацио. В хода на разговора подсъдимият
няколко пъти употребил обидни думи, обръщайки се към тъжителя Е. с думите:
„педофил насран“ (четири пъти), „педофил“ (три пъти в присъствието на
тъжителя), „гъз“ (два пъти), „гъз насран“ (два пъти). По средата на разговора
тъжителят се отдалечил от мястото. Разговорът продължил между подсъдимия, свид.
Стойчева и свид. Пенева, след което
подсъдимият още веднъж нарекъл тъжителя „педофил“ в отсъствието му.
След
разговора и сигнал от подсъдимия било образувано досъдебно производство за
престъпление по Раздел VII от Глава втора на Особената част на Наказателния
кодекс, което към момента е висящо.
Като писмени
доказателства по делото са били приобщени
Протокол №2017/ИКУ-070 за извършена Техническа експертиза от НИКК-МВР на
мобилен апарат и Протокол№15/ИДИ-95 от извършената от НИКК-МВР
Фоноскопска експертиза, която е снела и предоставила в писмен вид текста от
звукозаписа по първата и е дала и заключение, че признаци за манипулации и
монтаж на записа не са установени. Тези експертизи са били извършени по
НЧХД№1072/16г. по описа на СРС.
От
заключението на Комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза е видно, че към момента на
произнасяне на репликите, посочени в тъжбата подсъдимият не се е намирал в
състояние на физиологичен афект. Липсва ясно и категорично количествено изменение
на съзнанието/стеснение на съзнанието с типичната екстремна изразеност при
физиологичния ефект, не са налице вегетативна буря, която се дължи на големи
количества пресорни амини (адреналин), а именно сърцебиене, профузно
изпотяване, пилоерекция (гъша кожа), склонност към често уриниране, засилено и
учестено дишане, пребледняване или зачервяване на лицето. Отсъстват данни за
разгръщане на типичните за физиологичния ефект фази. Освидетелстваният е бил
обаче в състояние на стрес и е отключил интензивно заредена неудоволствената
емоция, изразена към бившата си съпруга и тъжителя и посредством вербална
агресия. Вещите лица считат, че случилото се е представлявало стрес за
подсъдимия, подложило го е на сериозно изпитание. Разочарован, обиден, с
наранено самолюбие, бащино и мъжко достойнство, той е реагирал импулсивно, при
интензивно заредена неудоволствена емоция. Експертизата посочва, че подобно
състояния може да се нарече афект, но не и физиологичен афект. Посочено е, че
подсъдимият, научавайки за сексуалните посегателства срещу детето му до развоя
на критичната среща, се е намирал в състояние на остра травматична стресова
реакция с неадаптивно поведение, придружено с поведенческа деструкция, с
частична загуба на спомени от събитието, свръхактивност, натрапливо-повтарящи
се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточване върху
теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното. Според
заключението това му състояние е довело до отпадане на самоконтрола по
отношение на съблюдаване на правилата и нормите на приемливо поведение.
При
изграждането на тези фактически изводи правилно съдът се е доверил изцяло на
показанията на свидетелите Йорданова,
Иванова, Стойчева, Борисова, Пенева, заключението на експертизата и писмените
доказателства по делото, включително и саморъчно начертаните от свидетелите схеми
на пл.Свобода. Йорданова е независим свидетел--сервитьор в заведението и няма
причина показанията и да не бъдат приети за достоверни. Според нея масите са
били празни, не е имало хора наоколо, тя не е видяла св.Стефанов, с когото са
се познавали от полицията. Показанията на останалите свидетели са
взаимнодопълващи се, последователни и няма причина да не се приемат за
достоверни. Макар изрично да не е посочено е видно, че съдът се доверява и на
обясненията на подсъдимия. Те се подкрепят от показанията на св.Йорданова, от
тези на Борисова, Стойчева и Иванова. Липсват процесуални нарушения при
извършване на назначената по делото експертиза. Вярно е, че тя не е използвала
ВД по настоящото производство-презапис на диска-ВД по НЧХД№1072/16г., тъй като
е бил счупен при спедитирането, но е използвала приобщеното писмено
доказателство -Протокол№15/ИДИ-95
от извършената от НИКК-МВР Фоноскопска експертиза. Без значение е факта, че е
използван аудиофайла от мобилния телефон на св.Стойчева, след като именно този
телефон е бил обект на експертизите на НИКК-МВР и след като съдържанието му
съвпада със снетото от техническата експертиза. При изслушването й е било
приобщено, но само за послужване, НЧХД №1072/16г. и страните, включително
тъжителя и повереника му изрично са заявили, че не желаят повторно прослушване
на записа, както и неговия презапис, след като разполагат с него на хартиен
носител. Заключението е изготвено компетентно, след проведено психиатрично и
психологично изследване, аргументирано
дава отговор на поставените въпроси и причина за невъзприемане на това
заключение липсва. Няма
причина да не се цени и писменото доказателство- Протокол№15/ИДИ-95 отразяващ
текстово аудиозаписа.
Правилно
съдът не е кредитирал показанията на свидетелите М.Стефанов, Г.Стефанов, Желев
и Чобанов и основателно се усъмнил, че те въобще са се намирали на
инкриминираното място. Посоката на отдалечаване на тъжителя е различно посочена
от св.Стефанов от една страна, и от друга-от св.Желев и св.Чобанов. Коренно
тези две групи показания се различават и по това между кого е срещата. Стефанов
твърди, че Е. се е срещнал само със св.Чобанов. Последният пък, включително и
св.Желев, са заявили, че Е. е срещнал Чобанов, когато последния е разговарял с
Желев. Показанията на св.Чобанов относно казаните обидни думи противоречат на
Протокол№15/ИДИ-95. Освен това, от твърдяното място на което са се намирали
Желев и Чобанов трудно би могъл да се чуе разговорът на масата, а и ако св.Чобанов
се е намирал в този район, то подсъдимия най-вероятно би осъществил намеренията
си да му каже, това което има да му казва. Показанията на св.Желев противоречат
на тези на св.Пенева, твърдейки, че детето им си играело наоколо, а всъщност то
е било до тях на масата и се е разплакало. Показанията на св.Стефанов
противоречат на показанията на независимия свидетел Йорданова, с когото между
другото са се познавали.
Изводите досежно правнорелевантната фактическа обстановка, са направени след обстоен преглед и професионална интерпретация на събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства. Същите са логическо следствие от детайлна и обективна, съобразена с изискванията на процесуалния закон оценка на доказателствената маса, която настоящата инстанция споделя изцяло.
Горното обосновава извода, че не само
не са извършени нарушения при преценката на доказателствата и изграждане на
фактическите изводи, но че и съдът задълбочено и обосновано е изследвал,
съпоставял и анализирал доказателствените
източници.
При тази
правилно изградена фактическа обстановка е споделяем и извода за невиновност,
но съдът неправилно е преценил, че е налице втората хипотеза на чл.9 ал.2 НК, а именно, че
деянието не е престъпно поради явно незначителната му обществена опасност. Този
извод съдът основава на убедеността на подсъдимия, че тъжителят е блудствал с
нея, както и на установеното от експертизата психично състояние довело до
отпадане на самоконтрола, което принципно е вярно, но:
Подсъдимият
е обвинен в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 и
чл.26 НК, за това, че е казал следните изрази
„педофил долен мръсен“ и „..педофил долен“, според частното обвинение.
Доказателства, че е изрекъл тези словосъчетания липсват, а наличните доказват,
че такива изрази не са използвани спрямо тъжителя. Следователно престъплението
не е осъществено по смисъла на чл.304 предл.първо НПК. Липсата на основния
състав на престъплението игнорира преценката за наличие на квалифициращи
признаци, включени в състава на повдигнатото обвинение.
От записа
извлечен от НИКК-МВР е видно, че са използвани изразите-„педофил насран“, „гъз
насран“, „гъз“ и „педофил“, по няколко пъти, но за тези изрази частния тъжител
не е повдигнал обвинение и е процесуално недопустимо повереника да акцентира на
тях едва в пледоарията си, без да е приложил възможността по чл.287 ал.6 НПК за
изменение на обвинението, при явно наличие на съществено изменение на
обстоятелствената му част.
Не е
процесуално възможно думата „педофил“ да се извлече извън контекста на изразите
внедрени в обвинението и да се разсъждава дали следва да се носи наказателна
отговорност самостоятелно за тази дума като обида, след като безспорно е
установено, че тези изрази не са изричани. Това е процесуално недопустимо. Тъжбата,
подобно на обвинителния акт, очертава фактическата рамка на частното обвинение
и излизането извън тези граници е недопустимо. Впрочем, думата „педофил“ е
изречена самостоятелно, възприета е от тъжителя, но за нея той е преценил да не
повдига обвинение и не е повдигнал такова.
При това
процесуално развитие съдът неправилно е приложил нормата на чл.9 ал.2 НК,
поради което мотивите в тази част следва да бъдат изменени.
По жалбите и
възраженията на страните:
Възражението
на тъжителя, че в присъдата не е посочено точно въз основа на коя хипотеза от
чл.304 е оправдан подсъдимия е неоснователно. То е неоснователно, а и не
представлява процесуално нарушение, тъй като обстоен отговор на този въпрос се
съдържа в мотивите към присъдата.
Тъжителят не посочва конкретика относно упрека си „за явна зависимост и
предубеденост на съда“, така, че по този подхвърлен довод, съдът не дължи
произнасяне. Декларативно е възражението за „немотивираност на съдебния акт,
противоречащ на процесуалните правила, закона, морала и добрите нрави“. При
служебната цялостна проверка на присъдата процесуални нарушения не са
констатирани. Неоснователно е и възражението за несправедливост на присъдата.
Това понятие е пряко свързано с вид и размер на наложено наказание, каквото в
случая няма наложено, тъй като присъдата е оправдателна. Настоящата инстанция
отделно и конкретно се произнесе по възражението за подсъдност, но тъй като
отново се акцентира на този въпрос, включително и с поддържането на
възражението в тази насока, следва да се отбележи, че за разлика от ГПК, по
НПК, който е основен и единствен процесуален закон в наказателното
производство, подсъдността не се определя по местоживеенето на ответника.
Въззивната
жалба на подсъдимия съдът намира за частично основателна. Искането за
присъждане на разходите по пътуванията във връзка със заседанията по делото не
може да бъде уважено, тъй като са представени ксерокопия от касови бонове и
самолетни резервации, непреведени документи на български език, същевременно
липсват бордни карти, параметри на автомобилите с които е осъществяван
транспорта, средния разход на гориво и изминати километри и оригинали на
разходно-оправдателни документи. От
друга страна са представени доказателства, от които е видно, че за допълнителни
явявания в съдебните заседания пред първоинстанционният съд е заплатен
адвокатски хонорар общо в размер на
400лв и за защитата пред въззивната инстанция-600лв. Изрично, противно на
мнението на повереника, е отразено, че сумите са платени в брой. Предвид изхода
на делото и съобразно нормата на чл.190 ал.1 НПК тези разноски следва да се
възложат в тежест на тъжителя.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т. 3 във
връзка с чл. 337 ал.3 от НПК,
Силистренски окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Присъда №546/21.11.2017 година постановена по
НЧХД № 248/2017 година по описа на Силистренски районен съд, в частта досежно
мотивите за оправдаване на подсъдимия Е.К.И., като отменя чл.9 ал.2 НК и
приема, че деянието предмет на обвинението по чл.148 ал.1т.1 вр.чл.146 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК не е извършено.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА Е.Д.Е.
да заплати на Е.К.И. сумата от 1000/хиляда/лв представляваща направени разходи
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.