О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….……./………….…….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II
въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с.
НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно гражданско
дело № 116 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 9575/01.04.2020
г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
Л.М., с която на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се иска изменение на решение № 258/21.02.2020
г., постановено по горепосоченото дело, в частта за разноските. В молбата се
излагат доводи за това, че в хода на откритото съдебно заседание е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като цялата доказателствена тежест по делото пада върху ответната страна-въззивник. Сочи се още, че уговореният хонорар е
прекомерен и с оглед на обстоятелството, че този вид производства са масови и
протичат по стандартен начин. Моли се съдът да измени горепосоченото съдебно
решение в частта за разноските, като присъди в полза на процесуалния
представител на въззиваемия минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, който в конкретния случай е 842.15 лева.
В законоустановения
преклузивен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил
писмен отговор от въззиваемия С.Б. чрез адв. К.Т.. В отговора се излага, че молбата е неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение, доколкото уговореният между
страните размер е справедлив и съответства на обема на оказаната правна помощ и
съдействие.
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице,
имащо правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноските,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна по следните съображения:
Отговорността за разноските по делото
по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за
производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да
бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес.
Съгласно чл. 80 от ГПК,
страната, която е представила списък с разноски, има право да иска изменение на
решението в частта за разноските. В конкретния случай и двете страни са
представили списъци с разноски /л. 31 и л. 33/. Съдът може да намали
адвокатското възнаграждение единствено, когато е сезиран с нарочно искане от
насрещната страна – арг. от чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът няма правомощието служебно да приложи процесуалноправната норма, обективирана в цитираната разпоредба. В този смисъл са и
мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г., постановено на 06.11.2013 г. от ОСГТК на
ВКС. Въззивникът-молител нито във въззивната
си жалба, нито в последващите молби е инвокирал възражение за прекомерност. Нещо повече, видно от
протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г., адв. Н.Г.изрично заявява, че не прави възражение за
прекомерност, което обуславя и неоснователността на депозираната молба по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, доколкото твърденията на молителя за направено възражение са
несъстоятелни.
За пълнота следва да бъде добавено,
че молителят сам е оценил високо фактическата и правна сложност на делото като
е уговорил и изплатил на своя процесуален представител адвокатско
възнаграждение в размер на 2016.00 лева с ДДС /двойно по-голям от претендирания от въззиваемия/, а
фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в процеса –
в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9575/01.04.2020
г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, за изменение на решение № 258/21.02.2020
г., постановено по в. гр. д. № 116 по описа за 2020 г. на ОС-Варна, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при
условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.