Определение по дело №1626/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.60, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на Фондация „В. П.“, ЕИК-********, представлявано от Председателя на УС И. А. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-223-0096551/21.08.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект –екопарк „Вая“, находящ се в гр.Бургас, след кв.Горно Езерово по посока гр.Камено, стопанисван от Фондация „В. П.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и не може да постигне целите на мярката. Заявено е, че дружеството не осъществява дейността, тъй като не е собственик на имота. Посочва, че управлява имота и осъществява дейност в обществена полза, свързана със защита на природата. Изложените основания за предварително изпълнение не са конкретни, а бланкетно формулирани и не съвпадат с целта на ПАМ.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

При разглеждането ипо същество, съдът намира следното:

На 08.08.2023 г. в 15,54 часа е извършена проверка на търговски обект –– екопарк „Вая“, находящ се в гр.Бургас, след кв.Горно Езерово по посока гр.Камено, стопанисван от Фондация „В. П.“, от служители на НАП. Извършена е контролна покупка на услуга две входни такси за посещение на екопарк „Вая“, на стойност 4лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за което не е издадена фискална касова бележка, тъй като няма монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство.

При тези констатации били издадени протокол за проверка и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, акта за нарушение, Заповед №445/16.06.2023г. и Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП е издадена Заповед № ФК-223-0096551/21.08.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 14 дни.

Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че проверката била извършена цитираната покупка, за която не бил издаден фискален бон, поради липса на касов апарат, наличие на непогасени публични задължения в размер на 447, 75лв. към 14.08.2023г., декларирани финансови резултати от дейността на дружеството: данъчна печалба за 2022 година -4409,15лв.; 2021г. -0,00лв., 2020г.- 0,00лв. Посочено е, че вредата е в размера на корпоративния данък и неплатено ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби,създадената организация на работа позволява оборотът да не се отчита през фискално устройство;както и липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие е изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована от обстоятелството, че в обекта липсва касов апарат, наличие на непогасени публични задължения в размер на 447, 75лв. към 14.08.2023г., декларирани финансови резултати от дейността на дружеството: данъчна печалба за 2022 година -4409,15лв.; 2021г. -0,00лв., 2020г.- 0,00лв.

При тези съображения административният орган е приел, предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство, респективно правилно определяне на реализираните доходи и съответните публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП и заемащ длъжността на основание Заповед №445/16.06.2023г., в предвидената от закона писмена форма.

В разпоредбата на чл. 186 ЗДДС не са предвидени особени правила при допускането на предварителното изпълнение, поради което се прилагат общите правила на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно последната разпоредба в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Всяка една от изброените предпоставки е достатъчно и самостоятелно основание за допускане на предварително изпълнение на акта.

Съдът счита, че се констатира наличието на посочената предпоставка защита на особено важни държавни или обществени интереси. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите, изразяващо се в липса на фискално устройство, както и, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Тези изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства, а именно установяване на неиздаването на касова бележка, поради липса на фискално устройство.

Жалбоподателят възразява, че имотът, в който се намира „Екопарк Вая“ не е собственост на Фондация „В. П.“, а на „Хай Мед Тех“ ООД, представлявано от И. А., за което представя нотариален акт № 60, т.2, рег. №5557, дело 234 от 2014г. В жалбата също се сочи, че „Екопарк Вая“ се управлява от Фондация „В. П.“. Видно от Протокола за извършена проверка в обекта, се установява, че входната такса от 2лв. е заплатена и приета служител на екопарк „Вая“, който се е легитимирал след пристигане на служители от МВР, посочено е, че е извършена проверка в сайт www.ecoparkvaya.com, при която са установени цени на различни услуги при посещение на парка, предлагани от фондацията. В случая от значение е кой субект осъществява дейността, а не кой е собственик на обекта, поради което при тези данни съдът приема, че задълженото лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е Фондация „В. П.“. Съгласно посочената разпоредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Жалбоподателят извършва услуги и е бил длъжен да ги регистрира чрез монтирано фискално устройство.

Изложените аргументи за обществено-полезната дейност на фондацията не изключват спазване на законоворегламентирани задължения.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Според направеното тълкуване в Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да тълкува в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Липсата към момента на законови механизми за координиране на производствата води до невъзможност за преценка дали съвкупността от наказанието/санкцията, наложено с наказателно постановление, и принудителната административна мярка са съответни на тежестта на извършеното нарушение. В настоящия случай спрямо юридическото лице е проведено административнонаказателно производство – съставен е АУАН и е издадено НП, с което е наложена имуществена санкция, която не е заплатена от жалбоподателя. В решението в т. 54 се акцентира, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на правото, гарантирано в чл. 50 от Хартата. В случая обаче е приложима хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Тази разпоредба дава възможност да не се изпълнява наложената мярка, като по този начин няма да е налице „автоматично кумулиране“ на две санкции за едно и също неизпълнение, както е отбелязано в решението на СЕС. Законовоопределената възможност е указана на жалбоподателя в административния акт.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на оспореното разпореждане. Неизпълнението от страна на юридическото лице на задължението му да отчита осъществяваните в обекта услуги обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, предвид липсата на отчитане по надлежния ред. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и постигането целта й е да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, като ако не бъде изпълнена предварително дружеството ще продължи да осъществява дейност без изискуемото фискално устройство, поради което следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и изпълнение е съобразено с целта на закона и съответства на принципа на съразмерност, визиран в чл.6 от АПК.

По изложените съображения съдът приема, че разпореждането е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.6 АПК, Административен съд - гр.Бургас, XXII -ри състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация „В. П.“, ЕИК-********, представлявано от Председателя на УС И. А. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-223-0096551/21.08.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект –екопарк „Вая“, находящ се в гр.Бургас, след кв.Горно Езерово по посока гр.Камено, стопанисван от Фондация „В. П.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: