Решение по дело №239/2012 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч,02.07.2012г.      

                 

                                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав  в публичното заседание на четвърти юни, през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Р.  Б.,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №239 по описа за 2012год,за да се произнесе съобрази:  

     Обективно съединени искове с правно основание чл.252,ал.1,чл.204,ал.2 , чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

     Съдът е сезиран с искова молба,подадена от К.В.П. ***,ЕГН:********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София,ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров,по повод на което е образувано настоящото производство с посочено правно основание чл.252,ал.1,чл.204,ал.2,252,ал.5 , чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД и цена на иска:22 718.50лв.

             Ищецът излага в ИМ,че до 21.12.2011г.работел на длъжност „Старши надзирател” в Затвора-Ловеч,с месторабота в гр.Ловеч,като със Заповед №1-1-261/3/21.12.2011г.на Гл.директор на ГД”ИН” служебното правоотношение с него било прекратено,поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Твърди,че при освобождаването му от длъжност,съгласно разпоредбите на чл.252,ал.1 от ЗМВР му се дължало обезщетение при пенсиониране в размер на 20 брутни работни заплати,на стойност 17600лв.,които не му били заплатени при пенсионирането му и не са му заплатени и до момента на предявяване на иска. Посочва,че към датата на освобождаването му от длъжност,съгласно разпоредбите на чл.204,ал.2 от ЗМВР му се дължала и парична сума за униформено облекло за една година-последната реално отработена от него в Затвора-Ловеч и на основание чл.252,ал.5 от ЗМВР сума за цивилно облекло за една година след датата на пенсионирането му равностойно на униформеното облекло за една година,в размер общо на 820лв.за двете години.

             Ищецът изтъква,че за периода 07.02.2009г.до освобождаването му от  работа на 21.12.2011г.е бил на служебно правоотношение с ответника,по силата на което изпълнявала горепосочената длъжност.Релевира твърдения,че в този период е полагал извънреден труд по 4 часа на всяка смяна на дежурство,който ответникът не му заплатил.Сочи,че работното му време при ответника било договорено при сумарно отчитане на тримесечен период.Пояснява,че трудът,който полагал при ответника ,бил полаган на смени по график,при т.нар.24-часови дежурства,като от всяко от тези 24 дежурства му бил отчитан и заплащан само по 20 часа труд,съгласно чл.16 от Заповед ЛС-0301182/10.10.2007г.на Министерство на правосъдието на РБ,т.4.4 часа от всяко 24 часово дежурство,определени за т.нар.”почивка”в рамките на работното място-Затвора-Ловеч,съгласно чл.317,ал.1 от ППЗИНЗС  не са отчитани и не са заплащани като положен от него извънреден труд.Счита,че тези незаплатени по четири часа от всяко дежурство, което е положил,съставляват част от работното му време,тъй като в тях не е имал право да съблича униформеното си облекло,трябвало да бъде на разположение на работодателя в рамките на Затвора и в готовност при нужда да изпълнява служебните си правоотношения.Поддържа,че тези четири часа представляват част от работното му време,в рамките на които изпълнява трудови задължения,макар и в по-ограничен обем.

             Наведени са твърдения,че за периода от 07.02.2009г.до 31.12.2009г.ищецът е положил незаплатен труд по време на дежурства от 272 часа,а за периода от 01.01.2010г.до 31.12.2010г.е положил незаплатен труд в рамките на 250 часа,а за периода от 01.01.2011г.до освобождаването му от длъжност на 21.12.2011г.е положил незаплатен труд от 192 часа- или общо за периода от 07.02.2009г.до 21.12.2011г.е положил незаплатен труд от 714 часа,който при часова ставка от 5,25лв.на час оценява на 3748.50ст.Наред с това,върху това незаплатено трудово възнаграждение му се дължи и мораторна лихва от падежа на всяко задължение за периодично плащане до датата на завеждане на делото в размер общо на 550лв.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже исковата си претенция по основание и размер,да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да му заплати общо 22 718.50лв.от които:

             1.обезщетение при пенсиониране по чл.252,ал.1 от ЗМВР в размер на 20- брутни работни заплати,на стойност общо 17 600лв;

             2.дължима парична сума за униформено облекло по чл.204,ал.2 от ЗМВР за една година-последната,в която изпълнявал служебните си задължения и сума за цивилно облекло по чл.252,ал.5 от ЗМВР за една година след пенсионирането му,равностойно на стойността на униформеното облекло за една година,в размер общо на 820лв/по чл.410 лв.за всяка от двете години/;

             3.на основание чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР сумата от 3 748.50лв.,представляваща неизплатеното му трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд общо от 714часа в периода от 07.02.2009г.до 21.12.2011г. при ответника,ведно с

             4.мораторната лихва от 550лв.върху тази сума от датата на падежа на всяко задължение до датата на завеждане на делото,както и законната лихва върху претендираните главници от датата на завеждане на делото до окончателното им плащане от ответника.

             Претендира и съдебно-деловодни разноски.

           Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответникът,чрез процесуалния си представител.Детелина Василева е депозирал писмен отговор,в който е оспорил предявените обективно съединени искове като неоснователни.Твърди,че претендираното обезщетение по чл.252,ал.1 от ЗМВР в размер на 17 600лв.и дължима парична сума за униформено облекло  за една година и сума за цивилно облекло за една година в размер на 820лв е изплатено,за което прилага копие от извлечение на наредените плащания,удостоверяващо,че по сметката на ищеца е постъпила сумата от 18 366лв.17566лв.-обезщетение по чл.252,ал.1 от ЗМВР;неусвоен вещеви лимит-400лв.и допълнително вещево за 1 година-400лв.Представени са и копия от наряд-поръчка №0081368 от 08.12.2011г. и от Заповед №ЛС-04-242/19.04.2011г.на Министъра на правосъдието за установяване левовата равностойност на униформеното облекло .Твърди,че ищецът следва да получи общо 800лв,а не както е посочил по исковата молба 820лв.По предявения иск с основание чл.211,ал.5,т.2 вр.чл.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД ответникът  е изтъкнал,че не става ясно по какъв начин са изчислени посочените 714 часа.Твърди,че дежурствата на надзорно-охранителния състав са със сменен режим 8,12 или 24 часа,като за претендирания период ищецът е полагал труд при трите вида дежурства.Към отговора е представено и заверено копие от Справка изх.№513/20.03.2012г.на Затвора-Ловеч за периода,през който ищецът е бил служител на Затвора.

            В с.з.ищецът се представлява от договорно упълномощен представител- адв. П.Цолов.С оглед извършено плащане от ответника, след завеждане на делото,на исковата претенция по т.1 и т.2 от ИМ заявява,че не поддържа заявената претенция по тези два пункта по петитума.Поддържа обективно съединения иск с основание чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР-за заплащане на трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд от 714 часа в периода от 07.02.2009г.до 21.12.2011г.,както и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.

             В с.з.ответникът- ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София се представлява от юриск.Д.Василева.Счита,че не са налице безспорни доказателства,от които да е видно,че е налице извънреден труд по смисъла на чл.211,ал.5 от ЗМВР,тъй като липсват доказателства,от които да е видно,че ищецът е положил труд над определения за страната общ брой часове.Моли,съдът да се произнесе с решение,с което да отхвърли предявения иск,като неоснователен и недоказан.

            По искане на ищеца,на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на два от заявените обективно съединените искове-по чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР   със сумата от 825.90лв.или същият се счита предявен за сумата от 4604.40лв.,а акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД със сумата от 175.31лв.или за вбъдеще същият се счита предявен за сумата от 715.31лв.

              Съдът като съобрази становището на страните ,приложените към делото писмени доказателства: писмо с рег.№3937 от 11.05.2011г.на Министерство на правосъдието, Заповед №ЛС-04-424 от 19.04.2011г.на Министъра на правосъдието,Заповед № Л-2471 от 29.03.2011г.на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”гр.София,извлечение на наредените плащания на наредителя  Затвора-Ловеч,наряд-поръчка №0081368 от 08.12.2011г,справка изх.№511 от 20.03.2012г.на Началника на Затвора-Ловеч,писмо изх.№350/26.04.2012г.,писмо рег.№810/26.04.2012г.,показанията на разпитаните свидетели:Стоян Колев Димитров и Павлин Петков Петков,на които съдът дава вяра,тъй като същите бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано,както и заключението на вещото лице:С.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно,че до 21.12.2011г.страните са били обвързани от служебно правоотношение,като ищецът К.В.П. е заемал длъжността „Старши надзирател”в Затвора-гр.Ловеч,с месторабота в гр.Ловеч.

              Със Заповед №1-10261/3/21.12.2011г.,на основание чл.13,ал.2,т.4 и чл.19,ал.2 от ЗИНЗС вр.чл.245,ал.1,т.13,пр.1-во от ЗМВР служебното правоотношение с ищеца е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО-по искане на служителя,считано от датата на връчване на заповедта.Установява се,че копие от заповедта е връчено на ищеца още същия ден-21.12.2011г,което П. е удостоверил с подписа си.В текстовата част  работодателят е посочил,че на служителя следва да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР.

             Съгласно представената с отговора Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. работното  време на ищеца се изчислява и отчита сумарно за тримесечен период.По делото се установи,че трудът който П. е полагал е на 24 часови смени,от които 4 часа са били  определени за почивка по чл.317, ал.1 от ППЗИНЗС, не са отчитани и не са заплащани като положен труд, на осн. чл.16 от цитираната заповед.

             По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства –за установяване режима му на работа и характера на т.нар.почивка в рамките на Затвора,останала незаплатена от работодателя.От разпита на свидетелите Стоян Колев Димитров и Павлин Петков Петков се установява,че както самите те,така и ищецът ,са работили при 24-часов работен режим.Твърдят,че от тези 24 часа се отчитали и заплащали само 20 часа,а останалите 4 часа били на разположение  на ръководството на Затвора.През това време нямали право да напускат  очертанията на Затвора и да събличат униформеното си облекло, като се водели „Група за бързо действие”и били ползвани като боен резерв-при бунтове,неподчинение на затворници,аварии.

             По делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи ,допусната от съда на основание чл.195 от ГПК.От приетото и неоспорено от страните заключение на в-л.Ц. е видно,че заработените дежурства от ищеца при 24 часов сменен режим и при 12-часов режим по години са,както следва:2009г./след 07.02./-61 бр.са 24-часови и 14 бр.-12 часови;2010г.76бр.-24 часови и 2011г./до 21.12.2011г/-са заработени 75бр.24-часови дежурства. В приложената таблица към заключението, вещото лице е отразило подробно заработените,отчетените и незаплатените помесечно и годишно часове,като при база 24 часа  на дежурство,при отчетени 20 часа,като незаплатени следва да се отчетат помесечно и годишно  общо 300часа.В отделна таблица/т.4 от констативно –съобразителната част  на заключението/е посочена почасовата ставка за заплащане на труда на ищеца за процесния период ,ако се приеме,че същият е полагал по 4 часа  незаплатен труд на всяка от дежурствата.Съгласно заключението,общият размер на дължимата сума  е в размер на 4604.40лв.,а размерът на мораторната лихва върху неизплатения извънреден труд за периода от 07.02.2009г.до датата на завеждане на исковата молба е общо 715.31лв.

             В отговор на поставената му задача,в.л.е дало заключение ,че следващото се на ищеца обезщетение при пенсиониране-по чл.252,ал.1 от ЗМВР е в размер на 17566.00лв.При извършената проверка при ответника,в.л.е установило,че обезщетението е изплатено по банков път по сметката на ищеца на 06.03.2012г.

             Експертизата е установила,че следващата се дължима сума на ищеца към датата на пенсионирането му по чл.204,ал.2 от ЗМВР за униформено облекло за една година и по чл.252,ал.5 от ЗМВР –за цивилно облекло,равностойно на униформеното облекло ,е в размер общо на 800.00лв.Посочено е,че дължимата сума е изплатена по банков път на 06.03.2012г.

 В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация,съответно по: чл.252,ал.1,чл.204,ал.2 , чл.211, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

             Предявените обективно съединени искове по естеството си са осъдителни,поради което съдът е указал на ищеца,че носи доказателствената тежест и следва да установи претендираните вземания по основание и размер.Във връзка с твърдения от ищеца отрицателен факт-че при прекратяване на служебното правоотношение не е получил претендираните обезщетения ,както и че не му и бил заплатен положения извънреден труд за исковия период,то в тежест на работодателя-ответник по делото ,е да установи наличието на правоизключващи или правопогасяващи факти.

             Съобразявайки доказателствата по делото:представените от ответника копие от извлечение на наредените плащания, удостоверяващо,че след завеждане на ИМ по сметката на ищеца е постъпила сумата от 18 366лв.17566лв.-обезщетение по чл.252,ал.1 от ЗМВР;неусвоен вещеви лимит-400лв.и допълнително вещево за 1 година-400лв.;заключението на в.л. , съгласно което претендираните суми за обезщетение при пенсиониране по чл.252,ал.1 от ЗМВР в размер на 20 брутни работни заплати,на стойност общо 17 600лв.и дължимата парична сума за униформено облекло по чл.204,ал.2 от ЗМВР за една година-последната,в която изпълнявал служебните си задължения и сума за цивилно облекло по чл.252,ал.5 от ЗМВР за една година след пенсионирането му,равностойно на стойността на униформеното облекло за една година,в размер общо на 800лв.и не на последно място изявлението на ищеца,че по тези две претенции е напълно удовлетворен и не претендира плащане,съдът намира,че така предявените обективно съединени искове ,като погасени чрез плащане в хода на процеса,следва да бъдат отхвърлени.

             По предявения иск с основание чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР

             Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗИНЗС служители в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба статутът на държавните служители се урежда със ЗМВР, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. В конкретния случай с оглед заеманата от ищеца длъжност, съдът приема, че същият е работел като държавен служител, поради което отношенията между страните са уредени в ЗМВР, вкл. в частта относно дължимото възнаграждение за извънреден труд. Според разпоредбата на чл. 202 ал. 1 т. 3 от ЗМВР на  държавните служителите се изплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според алинея 3-та на същата разпоредба, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, а  алинея 5-та, т.2 за работещите на смени работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.  Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 7  от ЗМВР редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

             В настоящия казус определената 4-часова почивка, в рамките на 24 часово дежурство, съставляват част от работното време на ищеца, в рамките на което той е изпълнявал трудовите си задължения, макар и в ограничен обем.Установява се,че почивката която ищецът е ползвал, няма белезите на същинската „почивка”, при която служителя свободно може да разполага с времето си. В случая почивката се е осъществявала на територията на Затвора-Ловеч, при ограничен режим на почиване без събличане на униформата и без да може да се напускат очертанията на затвора.Ищецът е бил на разположение на работодателя през всички часове на 24 часовото дежурство, като през 4 часа от тях, изпълнението на трудовите му задължения не е било преустановено, а само ограничено. Следователно в рамките на тези часове е налице хипотезата на полагане на труд при дежурство, при което служителят се намира в мястото на работа и за времето на дежурството се заплаща трудово възнаграждение. Съдът намира,че определената 4 часова почивка ,ползвана в рамките на дежурство,се явява  несъщинска почивка и според настоящия състав съставлява част от работното време на служителя.

             Съобразявайки изложеното по-горе,съдът намира,че предявеният обективно съединен иск с основание чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер,след допуснатото изменение на иска,а именно за сумата от   4604.40лв,съставляваща   неизплатеното на ищеца възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода от 07.02.2009г.до 21.12.2011г. при ответника, разпределен почасово по години,както следва:за 2009г.-244часа,за 2010г.-304часа и за 2011г.-300часа.         

              Основателна,с оглед уважаване на горните искове,е и акцесорната претенция с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.Касае се до вземане за мораторни лихви,които се дължи само и единствено при забавено плащане,както е в конкретния случай.След изслушване на в.л.е установено,че размерът на мораторната лихва върху неизплатения извънреден труд на ищеца за периода от 07.02.2009г.до датата на завеждане на иска-09.02.2012г.е в размер на 715.31лв.

             При този изход на процеса ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 650.00за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.Съдът намира,че размерът на разноските не следва да бъде редуциран с оглед отхвърляне на два от обективно съединените иска,като съобразява,че в случая плащането на дължимите суми е направено след предявяване на исковата молба ,при което съдът приема,че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

   С оглед изхода на делото,ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 234.18лв/двеста тридесет и четири лв.и 18ст/,представляващи държавна такса за отделните искове по чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД,съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 80.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София, ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П. ***,ЕГН:********** сумата от 4604.40лв/четири хиляди шестотин и четири лв.и 40ст/,съставляваща   неизплатеното на ищеца възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода от 07.02.2009г.до 21.12.2011г. при ответника, разпределен почасово по години,както следва:за 2009г.-244часа,за 2010г.-304часа и за 2011г.-300часа, мораторна лихва върху горната сума за  периода от 07.02.2009г.до датата на завеждане на иска-09.02.2012г.в размер на 715.31лв./седемстотин и петнадесет лв.и 31ст/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ-09.02.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

             ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.П. ***,ЕГН:********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София, ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров иск с правно основание чл. 252,ал.1 от ЗМВР-за заплащане на обезщетение при пенсиониране в размер на 20- брутни работни заплати,на стойност общо 17 600лв.,поради погасяване на вземането,чрез плащане от ответника на дължимите суми, след предявяване на иска.

             ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.П. ***,ЕГН:********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София, ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров ,иск за заплащане на парична сума за униформено облекло по чл.204,ал.2 от ЗМВР за една година-последната,в която изпълнявал служебните си задължения и сума за цивилно облекло по чл.252,ал.5 от ЗМВР за една година след пенсионирането му,равностойно на стойността на униформеното облекло за една година,в размер общо на 820лв., поради погасяване на вземането,чрез плащане от ответника на дължимите суми, след предявяване на иска.

              ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София, ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П. ***,ЕГН:********** разноски по делото в общ размер на 650.00 /шестотин и петдесет/лв.

             ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”-гр.София, ул.”Н.Столетов”№21,представлявано от Главен Директор-Гл.комисар Митко Димитров ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 234.18лв/двеста тридесет и четири лв.и 18ст /,формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове по чл.211,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД , съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,а така също и 80.00/осемдесет/лв.за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен  срок от днес,за което страните са уведомени в с.з.

 

                                                                              

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: