Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 08.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Па, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1125 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване искове е чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че между ищцовото дружество в качеството хотелиер и ответното
дружество в качеството туроператор е сключен договор за предоставяне на
туристически услуги на 18.05.2017 г., по силата на който ответникът има право
да продава леглова база и допълнителни услуги, предоставени в посочен в
исковата молба хотелски комплекс в гр. К, собственост на хотелиера. Сочи, че се
срокът за предоставяне на туристическите услуги е до 30.09.2017 г. Ищецът
излага твърдения, че за осчетоводяване на предоставени услуги в посочения хотел
от страна на ответника в периода от 01.08. до 08.09.2017 г. от страна на ищеца
издали и предявили на ответника по електронен път 3 броя фактури, посочени в
исковата молба. Сочи се, че е направено и частично плащане по първата фактура,
а впоследствие след отправена покана и остатъчно плащане по първата фактура.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е получил
плащане на дължимите суми от 744 лв. - задължение по фактура №
**********/02.09.2017г. и сумата 6264 лв.- задължение по фактура №
**********/02.09.2017 г. Ищецът твърди, че ответникът му дължи заплащане на
сумата 7008 лв. по горепосочените фактури, ведно със законната лихва. Отправя
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7008 лв.,
представляваща сбор от главниците по горепосочените фактури, както и сумата
434,97 лв., представляваща лихва за забава в общ размер по двете фактури за
период от издаването на фактурите на 02.09.2017г. до завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направени по делото
разноски.
В срока за отговор ответникът е
депозирал молба, в която е взел становище, че искът е допустим и основателен.
Навел е твърдения, че е извършил плащане на исковите претенции с платежно
нареждане от 02.08.2018г., с което на ищеца е заплатена сумата 7442,97 лв.,
което твърди, че е плащане на дължимата главница и лихва, претендирани от ищеца
в настоящото производство. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на
разноски по изложени в молбата и в проведеното открито съдебно заседание съображения.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно и от събраните по
делото доказателства се установява, че между ищеца „Е”АД и ответника „В О”ООД, на
18.05.2017г. е сключен договор за предоставяне на туристически услуги, съгласно
който ответното дружество в качеството туроператор има право да продава
легловата база и допълнителните услуги, предоставяни в **********, собственост на ищцовото
дружество-хотелиер. Видно от представения по делото договор от 18.05.2017г.,
същият е сключен за срок до 30.09.2017г. Съгласно договора, туроператорът се
задължава да извършва разплащанията за предоставените от хотелиера туристически
и допълнителни услуги по цените, посочени в приложение 1 от договора, като
плащането се извършва по банков път или в брой.
В договора е посочено, че туроператорът се задължава да извършва текущи
разплащания до 7 дни от датата на издаване на фактурата, като хотелиерът
изпраща сканирано копие на издадената фактура по ел.поща най-късно до един работен
ден от издаването й. В т.3 от договора е посочено, че в случай на забавено
плащане от страна на туроператора, хотелиерът може да развали едностранно
договора, като отправи до туроператора писмено уведомление, без да дава срок за
изпълнение.
По делото са представени и приети
като доказателства три фактури, издадени от ищцовото дружество, за стойност на
предоставени туристически услуги, както следва: фактура
№**********/04.08.2017г. на стойност 11 496лв. с ДДС, фактура
№**********/02.09.2017г. на стойност 744лв. с ДДС, фактура №
**********/02.09.2017г. на стойност 6264лв. с ДДС.
Видно от представената по делото
в заверен препис нотариална покана от 26.02.2018г., ищцовото дружество е отправило до ответното
дружество искане в три дневен срок от получаване на нотариалната покана да
заплати на ищеца сума в общ размер 10 502,16лв., по процесните фактури.
Нотариалната покана е връчена на 27.02.2018г. на управителя на ответното
дружество.
По делото е представена вносна
бележка от 02.08.2018г. за заплатени от ответника по банков път в полза на
ищеца сумата 7442,97лв., включваща главница от 7008лв. и лихви в размер на
434,97лв., претенции по настоящото гр.дело 1125/2018г. по описа на ВТРС.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото и ответното дружества е налице твърдяното договорно отношение – договор за предоставяне на туристически услуги от 18.05.2017г., по силата на който ответното дружество в качеството туроператор има право да продава легловата база и допълнителните услуги, предоставяни в ***********, собственост на ищцовото дружество-хотелиер, като туроператорът се задължава да извършва разплащанията за предоставените от хотелиера туристически и допълнителни услуги по цените, посочени в приложение 1 от договора. Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на задължението и на другата страна. В случая не се спори, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си договора, което обстоятелство е породило насрещно задължение на туроператора да заплаща в срок предоставените от хотелиера туристически и допълнителни услуги.
Установи се, че за предоставени
туристически услеги, ищцовото дружество е издало процесните три броя фактури,
като след отправена нотариална покана до ответника, последвало плащане по
първата фактура, като неплатени останали фактура №**********/02.09.2017г. на стойност 744лв. с ДДС
и фактура № **********/02.09.2017г. на стойност 6264лв. с ДДС, двете на обща
стойност 7008лв., които се претендират в настоящото производство, както и
сумата 434,97лв. лихва за забава върху главниците по двете фактури, за период
от 02.09.2017г до подаване на исковата молба. Ответното дружество не оспори
исковата претенция, а наведе правопогасяващо възражение за извършено плащане на
исковите суми на 02.08.2018г., за което е представен документ за извършен
банков превод на сумата 7442,97лв. Направеното плащане се признава от ищецът,
видно от изложеното в негова молба от 04.10.2018г.
Плащането е извършено в хода на настоящото
исково производство, но съдът по реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Сумата, която е заплатил ответникът в хода на производството е
достатъчна за погасяване изцяло на исковите претенции за главници и лихви по
процесните фактури. След като ответникът доказа изпълнение на задължението си,
то следователно след извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото
дружество по исковите претенции и предявените осъдителни искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени, поради това,
че ответникът е платил дължимите суми в
хода на производството.
По искането на ищеца за присъждане на
разноски. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, направени в
настоящото производство за държавна такса в размер на 330,32лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 850лв., което искане се оспорва от ответника, по
съображения изложени от процесуалния му представител в проведеното открито
съдебно заседание. Съдът, като съобрази, че плащането на задължението, предмет
на исковите претенции, е станало на 02.08.2018г.-след завеждане на настоящото
производство, което е образувано на 20.04.2018г. т.е. в хода на производството,
намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, тъй като ответникът, независимо, че е признал иска и е заплатил
дължимите суми, е станал причина за завеждане на делото, предвид на това, че не
е погасил своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции, а едва в
хода на производството. Неоснователно е възражението на ответника, че разноски
не се дължат поради непредставяне на списък по чл.80 от ГПК. Непредставянето на
списък по чл.80 от ГПК не е пречка съдът да се произнесе по отговорността за
разноски, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, като недопустимо съгласно
цитиранато от ответника ТР би било евентуално искане за изменение на решението в
частта за разноските, в случай, че няма представен списък по чл.80 от ГПК. С
оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 330,32лв. Ищецът е
претендирал и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. Съдът
намира, че по делото са ангажирани доказателства за извършване на разноските за
адвокатско възнаграждение, а именно за неговото плащане по банков път, като
направените от ответника възражения, че не се доказва плащане на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователни. По отношение релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния размер
съобразно чл.7 ал.1 т.1 и т.3 от Наредбата №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.2 ал.5 от същата Наредба,
предвид на материалния интерес по делото и наличието на обективно съединени
искове. Ето защо, независимо, че делото не е с голяма фактическа и правна
сложност, не е налице основание за редуциране на разноските за адвокатско
възнаграждение, доколкото претендираните такива от ищеца не надвишават
минималните размери предвидени в горецитираните разпоредби на Наредба №1 от
09.07.2004г., поради което следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. ********* представлявяно от Т Г Б- изп.директор и по пълномощие от адв. Р.П.-САК срещу «В
О-**» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.**********, представлявяно от управителите М Д Ш и С Д М искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 7008лв., представляваща сбора от главници
по фактура №**********/02.09.2017г.
на стойност 744лв. с ДДС и фактура № **********/02.09.2017г. на стойност
6264лв. с ДДС, сумата 434,97лв.-представляваща лихва за забава върху главниците
по двете фактури, за период от 02.09.2017г. –до подаване на исковата молба, като погасени чрез извършено плащане на
задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА «В О-**» ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.********, представлявяно от управителите М Д Ш и С Д М ДА ЗАПЛАТИ на „Е" АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр. *********, представлявяно от Т Г Б-изп.директор и по пълномощие от адв. Р.П.- САК сумата общо 1180,32лв./хиляда сто и осемдесет лева
и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, направени от ищеца в настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: