Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич,
10.04. 2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1983 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, ***, с която против С.Д.А., ЕГН **********
***, са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 624/28.03.2019г. по ч.гр.д.
№1139/2019г. по описа на Районен съд - Добрич, а именно:
- 213,22 лева, представляваща задължение за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода от 13.09.2018г. до 13.11.2018г., за
обект с аб.№**, с адрес ***, кл. №***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата от 7,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава
в плащането на главното парично задължение от датата, следваща падежа ѝ,
до 15.03.2019г.
Претендират се разноските по заповедното и по настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: ответникът е клиент на „Енерго - Про Продажби” АД, с клиентски
номер кл.№ ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен
с абонатен номер аб. №: ***, находящ се на адрес ***, кл. № ***. Ответникът консумирал ел. енергия през
процесния период, като са издадени следните фактури с номера: ***/13.09.2018г. за сумата от 56,96 лева, с падеж 01.10.2018г., и лихва към 15.03.2019г. –
2,61 лева; ***/15.10.2018г. с падеж 01.11.2018 г. за сумата от
75,53 лева и лихва към 15.03.2019г. – 5,81 лева; ***/06.11.2018г. с падеж 06.11.2018г., за сумата от 19,00
лева; ***/13.11.2018г., с падеж 03.12.2018г., за сумата от 61,73 лева и лихва към 15.03.2019г.
– 1,75 лева. След настъпване
изискуемостта на задълженията и до
момента на подаване на исковата молба същите не са изпълнени. Въз основа заявление на ищеца по чл. 410 ГПК, пред ДРС е образувано ч.гр.д № 1139/2019г.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищецът е представил искова
молба в указания
срок. Дължимостта на сумите е
обоснована с приложението на разпоредбите на чл. 17, т .2, чл. 26, ал. 6 и чл. 38 от ОУПЕЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът, чрез особен представител, оспорва предявените
искове. Заявява, че не дължи претендираните от ищеца суми. Сочи, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като ищецът не е установил
качеството му на собственик или на ползвател на процесния имот. Твърди, че от
представените с исковата молба писмени доказателства не може да се установи, че
именно ответникът е ползвал енергията, чието заплащане ищецът претендира.
От
доказателствата по делото съдът установява следните факти:
Ответницата
фигурира като клиент на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с клиентски номер ***,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление с абонатен номер ***,
находящ се на адрес ***, кл. № ***. Имотът е собственост на Община – Добрич
(така справка за имот на л. 75), като ползването му е предоставено на ответницата
с договор за наем от 08.04.2010г. (л. 98), с последващи анекси към него. Съгласно
чл. 23 от договора наемателят е поел задължение да се регистрира като абонат на
ВиК и НЕК. Налице е декларация за
съгласие от управителя на „***-**“ ЕООД мястото на потребление за жилището да
се води на наемателя. Наемното правоотношение е прекратено със заповед № 178 от
07.02.2019г. (л. 93), а със заповед № 385 от 28.03.2019г. е наредено изземването
на общинското жилище (л. 92). Договорът за наем е действал в периода от
24.07.2018г. до 23.10.2018г., за потреблението в който период са издадените
фактури във времето от 13.09.2018г. до 13.11.2018г. След приобщаване на тези
доказателства към материалите по делото особеният представител на ответницата
изрично е заявил, че не оспорва възражението си за липса на реална доставка на
ел.енергия.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза Е.Й., неоспорено
от страните, се установява, че в периода 13.09.2018г. – 13.11.2018г. има издадени
от ищеца фактури за потребление на ел.енергия от страна на ответницата за
процесния обект на потребление. Общият размер на просрочените задължения е
194,22 лева, в т.ч. по следните фактури: ***/13.09.2018г. - 56,96 лева, с падеж
01.10.2018г.; ***/15.10.2018г. - 75,53 лева, с падеж 01.11.2018г.; ***/13.11.2018г.
- 61,73 лева, с падеж 03.12.2018г. Мораторната лихва върху просрочените
задължения до 15.03.2018г. възлиза на 7,23 лева. Вещото лице не е констатирало
служебно начисляване на консумирана ел.енергия. Задължението по фактура ***/06.11.2018г. с падеж 06.11.2018г.
за сумата от 19,00 лева не е за доставена ел.енергия, а е за такса за
възстановяване на прекъснато електрозахранване. Това се установява от изложението в исковата молба
и от приложената фактура (л. 13).
Установените
факти обосновават следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ТЗ и са с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 91 и сл. от Закона
за енергетиката, при действие на Общите условия за продажба на електрическа
енергия, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от
ДКЕВР. Предявени са като установителни по реда и в срока на чл. 415, ал. 1 от ГПК след успешно проведено производство по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Допустими са, по изричната разпоредба на закона от
части – за сумата от 194,22 лева главница и за сумата от 7,17 лева законни
лихви. От изложеното в исковата молба става ясно, че сумата от 213,22 лева
съставлява сбор от две вземания – 194,22 лева стойност на ел. енергия и 19 лева
такса за възстановяване на електрозахранването. В заповедта за изпълнение не е
присъдено вземане за такса възстановяване, а сумата от 213,22 лева е присъдена
като главница за неплатена ел.енергия. В заявлението по чл. 410 от ГПК
вземането е описано като сума от главница за ел.енергия и такса за
възстановяване, но е присъдено със заповедта само като главница за неплатена
ел.енергия. Иск за установяването на неприсъдено със заповедта вземане не е
допустим. Производството по делото в тази му част – за сумата от 19 лева,
подлежи на прекратяване.
В
останалата част исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно
чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен снабдител продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Според чл. 4, ал. 1
от Общи условия, приети на основание на чл. 98а от Закона за енергетиката от
Управителен Съвет на "Енерго – Про Продажби" АД с протокол №
12/28.06.2007г. и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, действали при сключване на
договора за наем между Община Добрич и ответницата, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Енерго – Про Продажби " АД. По силата на чл. 6, ал. 2 от
същите ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди може да
бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота, е дал пред "Енерго – Про Продажби" АД съгласие
в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този
случай за задълженията към " Енерго – Про Продажби " АД
собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си, а съгласно ал. 4 страна в отношенията с
електроснабдителното дружество е лицето, явяващо се потребител по смисъла на
ал. 2 и всички фактури се издават на негово име. Предпоставка за възникване на
качеството на потребител и страна в отношението с доставчика на ел.енергия на
наемателя е даденото от собственика пред "Енерго – Про Продажби" АД
съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен
срок. Безспорно е установен сключеният между Община Добрич и ответницата
договор за наем за процесното жилище, с действие през относимия по делото
период. Налице е доказателство за представено пред ищеца писмено съгласие от
наемодателя относно придобиването на качеството потребител на ел.енергия от
наемателя и откриване на партида на ответницата още към 24.09.2016г. (така
справка за потреблението през последните 36 месеца на л. 9). Страна (купувач)
по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 от ДР на ЗЕ)
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Приетото в тълкувателното решение се отнася за
доставка на топлинна енергия, но намира приложение и в аналогична хипотеза при
доставка на електрическа енергия. Откриването на партида на ответницата при
ищеца още от 24.09.2016г. (така справка за потребление през последните 36
месеца на л. 9) означава, че тя е подала заявление за това, въз основа на което
между нея и ищцовото дружество е възникнало облигационно отношение. Като
потребител на електрическа енергия, ответницата следва да заплати доставеното
количество електрическа енергия на стойност от 194,22 лева. Дори да се приеме,
че не се е осъществила точно хипотезата на чл. 6, ал. 2 от ОУ, съгласно чл. 101
от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. В
резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси дължимото от
първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице - по силата на съглашението
при встъпване по договор между кредитора и третото лице и съобразно правилата
за договор в полза на трето лице, когато съглашението за встъпване е между
длъжника и третото лице. Съглашението за встъпване в дълг не е сделка, за която
е предвидена определена форма. Съгласувана между кредитор и трето лице или
длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено
съглашение за това, но и от други двустранни или едностранни документи и пр.
доказателства, установяващи точния характер на съглашението. В случая
съглашението за встъпването в дълг се установява от даденото от наемодателя
писмено съгласие и разпоредбата на чл. 16 и чл. 23 от договора за наем, а
одобрението на това съглашение от страна на кредитора явства от факта на
откриването на партида на ответницата. Искът за сумата от 194,22 лева следва да
бъде уважен.
Касае
се за парично задължение с установен ден за изпълнение по график за плащане,
обявен по реда на чл. 15 от ОУ (в интернет страницата на доставчика, в издадената
фактура, в центъра за обслужване на клиенти) и неизпълнението до последния ден
от срока поставя длъжника в забава, което поражда правото на кредитора да
претендира обезщетение в размер на законната лихва. Поради забавата в плащането
ответницата дължи и обезщетение в размер на законната лихва, който е доказан до
по-висок от претендирания размер от заключението на вещото лице. Акцесорният
иск следва да бъде уважен в цялост.
При
прекратяване на производството по делото в една част и уважаване на предявените
искове в друга, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно на позитивния за него резултат:
- в
заповедното производство: 22,84 лева държавна такса и 45,68 лева юрисконсултско
възнаграждение;
- в
исковото производство: 68,53 лева внесена държавна такса, 274,13 лева депозит
за депозит за особен представител на ответника, 137,06 лева депозит за вещо лице,
91,37 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата
не е претендирала и претърпяла разноски.
Водим
от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че С.Д.А., ЕГН ********** ***, дължи
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК***, ***, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
624/28.03.2019г. по ч.гр.д. №1139/2019г. по описа на Районен съд - Добрич, а
именно:
- 194,22 лева, представляваща
задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от
13.09.2018г. до 13.11.2018г., за обект с аб.№***, с адрес ***,
кл. №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 27.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 7,17
лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главното парично
задължение от датата, следваща падежа ѝ, до 15.03.2019г.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта на предявения иск за сумата от 19 лева, претендирана
като задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от
13.09.2018г. до 13.11.2018г., за обект с аб.№***, с адрес ***, кл. №***.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********
***, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК***, ***,
разноски по ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на ДРС в размер на 22,84 лева
държавна такса и 45,68 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.А.,
ЕГН ********** ***, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК***, ***
разноски по гр.д.№ 1983/2019г. по описа на ДРС в размер на 68,53 лева внесена
държавна такса, 274,13 лева депозит за депозит за особен представител на
ответника, 137,06 лева депозит за вещо лице, 91,37 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните. В частта, в която
производството е прекратено, решението е с характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Добрички окръжен съд.
СЪДИЯ :