Р
Е Ш Е Н И Е
№996/12.3.2018г.
гр.Варна
12.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на тринадесети февруари
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Мария
Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9895/2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът Н.К. твърди,
че с постановление на ВРП по ДП №**** по описа на ІІ РУП
В**** е бил задържан собственият му лек автомобил „А****” и той го е предал на органите на МВР на
15.07.2009г. по повод образувано досъдебно производство по реда на чл.345, ал.1
от НК. Твърди се, че автомобилът е следвало да бъде регистриран за първи път на
територията на Р България, като е бил внесен като употребяван автомобил от
чужбина, но органите на КАТ са констатирали нередовности
налагащи допълнителна проверка и поради това са започнали ДП за установяване
наличието на извършено евентуално престъпление. Сочи се, че автомобилът е бил
върнат на собственика-ищец едва в началото на 2016г. по силата на постановление
на прокурор при ВРП, като при получаването му е установено, че е със силно
замърсен двигател, изтощен акумулатор, захабена и напукана кожена тапицерия в
купето, отлепени гумени уплътнения над лява и дясна предни врати, има разрез в
ламарината на предна дясна врата, има следи от корозия по тавана на автомобила
и предна дясна врата и автомобилът не е в движение без да се посочва причина.
Ищецът твърди, че при предаване на органите на МВР автомобилът е бил на
стойност 10-11 000лв., а при получаването му цената е била не повече от
2 000лв. поради което моли да се осъдят ответниците
П**** и ОД на МВР да му заплатят солидарно сумата от
9 000лв. с която е намалена стойността на веща и да му се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответника – П**** в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който
сочи, че лекият автомобил е бил иззет като веществено доказателство и предвид качеството
му, органите на досъдебното производство са имали право да задържат веща и тъй
като това е законово регламентирано, то за времето на задържането не се дължи
обезщетение, също така се сочи, че няма доказателства за това какво е било
състоянието на автомобила към момента на предаването му на органите на МВР.
Ответникът ОД на
МВР е подал възражение в срока по чл.131 от ГПК в което твърди, че не е страна
в производство, което противоречи на становището на смесения състав разгледал
въпроса за подсъдността на спора.
Съдът приема, че
предявения иск намира правното си
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД.
Съдът, след като се
запозна с изложеното в исковата молба и становището на ответника и като прецени
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е
представено в оригинал ДП №**** на Втора РУ на МВР
Варна, същото съдържа договор за покупко-продажба от 12.07.2009г. със страни „К**** и ищеца, като същия освен това в договора е посочен
и като управител на търговското дружество по силата на който търговското
дружество продава на ищеца нов внос - л.а.марка „Ф****,
син металик, рама №****, двигател №**** идентичен с посочения в исковата молба. ДП съдържа и
протокол за приемане и предаване на ППС от 15.07.2009г., от който се
установява, че на посочената дата автомобила е предаден от ищеца на органите на
МВР Второ РУ. Страните не спорят относно това, какво е било състоянието на
лекия автомобил, като това се установява и от снимковия материал по ДП, от
където е видно, че лекият автомобил е бил в добро общо състояние без видими
значими външни повреди. Представено е също
така и копие от постановление на РП Варна от 5.08.2015г., с което е разпоредено връщането на лекия автомобил, като физическото
получаване на веща е станало на 10.02.2016г. съгласно приложената разписка от
същата дата удостоверяваща това и съпровождащия я протокол за приемане и
предаване на ППС от същата дата, като в този документ е отбелязано, че
автомобила е в добър външен вид, а тапицерията е в добро състояние. При
получаването е отразено също така, че липсва ляв заден светлоотразител
на бронята, като от снимковия материал от албума към ДП л.9 се установява, че
той е липсвал още при придаването на колата. Отразено е в протокола за
предаване също така, че е установено счупено стъкло на преден десен халоген, като в тази насока липсват данни счупването да е
било налично към момента на отнемане на автомобила.
По делото са
разпитани двама свидетели на ищеца които в показанията си сочат, че:
Свид.Г.К. “Когато я
взехме (колата)
през 2016г. лакът на тавана беше олющен, от пред на капака, от страни бяха
избили ръжди“ Дясната врата беше изгнила.“
Свид.Хр.К**** брат на ищеца сочи, че колата при предаването й е
била в отлично състояние, като сочи, че лично е закарал автомобила на самоход до РУ на МВР, сектор КАТ за да бъде извършена
първоначалната му регистрация на територията на страната. Този свидетел сочи в
показанията си, че е присъствал при получаването на л.а. и е констатирал
наличие на ръжда по всичките му части, отказ на двигателя да работи поради
ръжда (според него),
а в купето мирис на мухъл. От своя страна вещото лице по приетата САвтЕ съобразявайки доказателствата по делото и събраните
свидетелски показания е посочило, че този вид и модел автомобили към момента на
вноса му са имали усреднена стойност от 11 249.50лв., а към момента на
доброволното му предаване стойността е била 10 687лв., докато към момента
на връщането цената вече е редуцирана до 2 000лв.
Ответниците не са направили
искане за определяне амортизациоинната обезценка на веща поради което и при съобразяване на
заключението на вещото лице следва да се приеме, че разликата между стойността
на веща към момента на отнемането й 10 687лв. към 15.07.2009г. и към
момента на връщането 2 000лв. към 10.02.2016г. възлиза на 8 687лв.
Решаващия състав
приема от правна страна, че поради констатирани нередовности
при първоначална регистрация на внесен от чужбина употребяван автомобил същият
е бил задържан от органите на МВР за установяване евентуалното наличие на
извършено престъпление, като ответниците – ПРБ и ОД
на МВР В*** са го отнели от собственика му за
недопустимо и неразумно дълъг период от време от 15.07.2009г. до 10.02.2016г.,
като в този период от тяхна страна за веща не са полагани необходимите грижи за
поддръжката на веща в изправно техническо състояние, като в следствие на това
по нея и съответно за ищеца са настъпили щети в размер на 8 687лв., който
следва да бъдат заплатени от ответниците при
условията на пасивна солидарност, предвид това, че Второ РУ на МВР са
изпълнявали разпореждания на П**** действала чрез РП
В***, за разликата над посочената сума до претендираните 9 000лв. искът следва да бъде
отхвърлен. Следва да се има предвид, че дори и само по правилата на общите
принципи на правото органите на МВР са пряко отговорни за стопанисването с
грижата на добър стопанин на вещите които се намират в тяхно владение по силата
на качеството им на веществени доказателства.
Ответниците предвид частичното
уважаване на претенцията следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата
от 598.44лв. сторени по делото разноски, като към тях следва да се присъди и
сумата от 360лв. след заплащането й от ищеца, която съдът е пропуснал да събере
като държавна такса от ищеца предвид възприетото становище, че предявения иск
намира правното си основание в чл.45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът от своя
страна предвид направените искания от ответниците
следва да заплати в полза на всеки от тях сума от по 27.13лв. юрисконсултско възнаграждение отговарящо на отхвърлената
част от претенцията.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА П**** и ОД на МВР В****
да заплатят солидарно на Н.Г.К. ЕГН********** *** сумата от 8 687лв.
обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а.„А****,
син металик, рама №****, двигател №**** изразяващи се в общо влошено състояние на веща
поради не полагане ни грижи за техническата й поддръжка за времето от 15.07.2009г.
до 10.02.2016г. през което веща е била във владение на ответниците,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-6.10.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до претендираните
9 000лв.
ОСЪЖДА П**** на МВР В**** да заплатят
солидарно на Н.Г.К. ЕГН********** *** сумата от 598.44лв. сторени по делото
разноски и 360лв. дължима се от него държавна такса, но само при условие, че
той представи за последната сума доказателства, че я е заплатил в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна.
ОСЪЖДА Н.Г.К. ЕГН**********
*** да заплати по отделно на всеки от двамата ответника – П****, ул.“Ц**** суми от по 27.13лв.
разноски по делото за защита чрез юрисконсулти.
ОСЪЖДА Н.Г.К. ЕГН**********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна
сумата от 360лв. дължима се останала несъбрана държавна такса по предявения
иск.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: