№ 2698
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502980 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на Ю. А. Т. против Определение №
11305/20.10.2022г., пост. по гр.д.№ 10638/2022, ПдсРС, с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение за връщане на исковата
молба е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът е дал неправилна правна
квалификация на иска като такъв по чл.439 от ГПК , макар преди това и сам да го е
квалифицирал като иск по чл.124 от ГПК. Счита, че дори и да се приеме, че искът е с пр.
осн. чл.439 от ГПК , то предпоставките за допустимост са наличие на изпълняемо право,
изпълнително основание и изпълнителен процес, а в случая твърдя, че
първоинстанционният съд е смесил тези предпоставки с основанията за основателност на
исковата претенция. Според жалбоподателя правният му интерес се изразява в установяване
със сила на пресъдено нещо на отричаното от него право на ответника да събере вземането
си по изпълнителния титул. Излага и съображения защо не може да се развие
административно производство. Моли съда да отмени обжалвания акт и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:
Производството по гр.д.№10638/2022, ПдРС е образувано по искова молба на Ю. Т.
против община Пловдив за признаване за установено, че не дължи на ответника суми,
съставляващи данък превозни средства и законна лихва върху тези вземания, за които суми
е съставен Акт за установяване на задължения № 2048-1/20.10.2021, изд от Община Пловдив,
ДМДТ, въз основа на които е образувано изп.д.№20229100400284 по описа на ЧСИ Р. Раев.,
1
№ 910, с район на действие ПдОС. Като основание за недължимост е претендирал
погасяване на вземанията по давност.
С Разпореждане № 17970/01.08.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания да уточни дали е връчен акта за установяване на задължения и дали същият е
обжалван, да изложи фактически твърдения за срока на давността за всяко вземане
поотделно, да формулира правния си интерес от предявяване на иска ако се позовава на
давност изтекла преди АУЗ . Това разпореждане е надлежно връчено на 08.08.2022г. С
молба от 16.08.2022г. ищецът сочи, че изпълнителното дело е образувано на 12.04.2022г.
Твърди че не му е връчван АУЗ и е узнал за нея от поканата за доброволно изпълнение.
Подал е жалба до директорът на МДТ, но същата е оставена без разглеждане като
просрочена. Позовава се на изтекла давност за задълженията в периода 2011-2015г., която
давност е изтекла преди влизане в сила на АУЗ. Поддържал е и че правното основание на
което предявява иска си не е чл.439 от ГПК.
С разпореждане № 19304/17.08.2022г. първоинстанционният съд е оставил повторно
исковата молба без движение, като е дал указания за обосноваване на правне интерес от
отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК. Същото е връчено на 21.09.2022г. и с
последваща молба от 27.09.2022г. ищецът е преповторил изявленията си за позоваване на
давност за периода от 2011-2015г., която е започнала да тече от 01.01. на годината, следваща
годината на възникване на задължението. Посочил е и че правният му интерес у да се
установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията на община Пловдив , обективирани в
АУЗ са погасени поради изтичане на давност и не са дължими.
С обжалваното Определение № 11305/20.10.2022г. съдът е посочил, че предвид
наличието на изпълнително производство защитата на длъжника може да се осъществи само
по реда на чл.439, ал.2 от ГПК. Посочил е и че за предявяване на този иск ищецът може да
обоснове интереса си само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото в случая
ищецът обосновава интересът си от водене на отрицателен установителен иск с факти ,
настъпили преди съставяне на АУЗ, то приема, че така предявения иск е недопустим.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно
от представеното копие на АУЗД№2048-1/20.10.2021г. е налице заверка, че актът е влязъл в
законна сила на 05.01.2022г. Същият представлява изпълнително основание по смисъла на
чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, като
законодателят е предвидил и изключение от този принцип – ако в закон е предвидена друга
възможност да се събрат по реда и на ГПК. В ЗМДТ е уредена възможността данъците и
таксите да се събират както по реда на ДОПК, така и по реда на ГПК. Когато
администрацията е избрала реда по ГПК, се прилагат именно правилата на този нормативен
акт. Така , влезлия в сила административен акт има силата на изпълнително основание по
ГПК, при което защитата на длъжника при образувано изпълнително производство може да
се осъществи по реда на чл.435 и чл.439 от ГПК. Нормата на чл.439 от ГПК дава възможност
длъжникът да оспори изпълнението по исков ред, т.е. той се брани от изпълнителната сила
2
на влезлия в сила акт. В тези случаи той може да основава иска си само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене и това е императивно изискване, установено в ал. 2
на чл.439 от ГПК. Следователно целта на този иск е не да установи, че изобщо не
съществува признатото вземане, а че са настъпили нови факти и обстоятелства, които са
погасили правото на принудително изпълнение. В случая е налице влязъл в сила
административен акт, при което длъжникът може да основава оспорванията си само на
факти, настъпили след влизането му в сила. До този момент за него е съществувала
възможността за защита по административен ред. Упражняването или неупражняването на
права по този ред не може да доведе до допустимост на защитата по чл.439 от ГПК, т.к. тя
има свои самостоятелни и изрично посочени предпоставки, след които не е преценката дали
изпълнителното основание установява вземанията към момента на влизането си в сила.
Необходимо е и изрично да се отбележи, че изискването на чл.439, ал.2 от ГПК за
обосноваване на иска само на новонастъпили факти е изискване за допустимост.- доколкото
този иск е установителен и за предявяването му е необходимо наличие на правен интерес, то
законодателят е предвидил тези допълнителни изисквания към него. Това разрешение е и
логично, т.к. така се брани силата на пресъдено нещо. От друга страна приемането на
противното би обезмислило и процедурата по извънредните способи на контрол по чл.303
от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, а подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ по частна жалба на Ю. А. Т., ЕГН **********, против Определение
№ 11305/20.10.2022г., пост. по гр.д.№ 10638/2022, ПдсРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3