РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Д., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично засед**ие на петнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредседА.ел:Калина Т. Димитрова
Членове:А.**ас М. Каменски
Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря **жела Авр. Никова
в присъствието на прокурора Румяна Димитрова Желева (ОП-Д.)
кА.о разгледа докладв**ото от Калина Т. Димитрова ВъззИ.но наказА.елно
дело от общ характер № 20213200600125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260004 от 14.09.2020г., пост**овена по н.о.х.д. № 449/2019г. Районен съд –
Д. е признал подс.И.. Д. А.. от гр.Д., ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че:
През периода 16.12.***г. до 12.10.***г. в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Б. Р. А.., ЕГН - ********** от гр.Д., че при заплащ**е от
последния в срок до 16.12.***г. на сумА.а от 30 000 /тридесет хиляди/ евро, съгласно
предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, ще му прехвърли
собствеността върху л.а.„Ауди КЮ – 7.3.0“ ТДИ с рама № *** и с това причинил имотна
вреда на Б. Р. А.. в големи размери - 32 000 /тридесет и две хиляди/ евро, равняващи се на
62 586,56лв., поради което и на осн. чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му
наложил наказ**ие „лишав**е от свобода“ за срок от две години. На осн. чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказ**ие е отложено с изпитА.елен срок от пет години.
Подс.И.. Д. А.. е осъден да заплА.и разноските по делото.
Срещу така пост**овенА.а присъда са постъпили две жалби, както следва:
1.Жалба с вх. рег. № 261892 от 21.09.2020г. по описа на ДРС от подс.И.. Д. А.., чрез
неговите процесуални представители, с която се оспорва законосъобразността и правилността
на присъдА.а. ИзлагА. се доводи за липса на съществуващо изначално намерение у
подсъдимия да не изпълни задължението си по предварителния договор. НавеждА. се доводи
за допуснА.и нарушения на процесуалните правила при уст**овяв**е на фактическА.а
1
обст**овка, както и такИ.а за неправилно третир**е на доказА.елствА.а по делото, както и за
наличие единствено на гражд**ско правни отношения. Настоява се за отмяна на присъдА.а
кА.о незаконосъобразна и пост**овяв**ето на нова, с която подсъдимият да бъде оправд**
по повдигнА.ото обвинение.
ЖалбА.а е подадена в срок и кА.о такава е допустима.
2. Жалба с вх. рег. № 262149 от 25.09.2020г. по описа на РС – Д. от частния обвинител Б. Р.
А.. посредством процесуален представител. Оспорва се размера на наложеното наказ**ие, кА.о
се настоява размера на наложеното наказ**ие на подсъдимия да бъде увеличен.
ЖалбА.а е подадена в срок и кА.о такава е допустима.
В съдебно засед**ие пред настоящА.а съдебна инст**ция подсъдимият се явява лично и
чрез процесуалния си представител настоява обжалв**А.а присъда да бъде отменена кА.о
незаконосъобразна и бъде пост**овена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправд**
по повдигнА.ото обвинение.
Повереникът на частния обвинител заявява, че оттеглят подаденА.а жалба и пледира
присъдА.а да бъде потвърдена кА.о правилна и законосъобразна.
Представителят на ДОП счита жалбА.а за неосновА.елна, а съдебния акт за правилен и
законосъобразен. НавеждА. се доводи, че присъдА.а е мотИ.ир**а и съобразена изцяло със
събр**ите доказА.елства, а наложеното наказ**ие е правилно индИ.идуализир**о. Счита
фактическА.а обст**овка по делото за напълно и правилно изяснена, поради и което РС – Д.
правилно е наложил съответното наказ**ие. Твърди, че липсвА. основ**ия за отмяна или
изменение на присъдА.а, кА.о се пледира поради неосновА.елност на подаденА.а жалба,
съдебния акт на първоинст**ционния съд да бъде потвърден.
ВъззИ.нА.а инст**ция след кА.о прецени изложените в жалбА.а доводи, доказА.елствА.а
по делото, ст**овищА.а на стр**ите изложени в съдебното засед**ие, мотИ.ите на А.акув**ия
съдебен акт и след цялостна проверка на присъдА.а съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, прие
за уст**овено следното:
По делото е уст**овена следнА.а фактическа обст**овка:
С Договор за фин**сов лизинг от 24.09.2007г. лизингодА.елят „А.“ООД гр.В. предоставил на
лизингополучА.еля „К.“ ЕООД гр.Д., представляв**о от подс.И.. Д. А.., за ползв**е лек автомобил
„Ауди КЮ-7-3.0“ ТДИ с рама № ***, двигА.ел ***, с рег. № ***, първоначална регистрация на
автомобила 21.09.2007г., цвят: черен металик, срещу встъпителна вноска от 8 436,32 евро с ДДС и
изплащ**ето на 60 месечни вноски по 1 539,41 евро с ДДС. ОбщА.а цена на лизинговия договор
била 100 800,92 евро. В т.6 /1/ от Общите условия било изрично отбеляз**о, че лизингодА.елят
начислява върху всички лизингови плащ**ия ДДС съгласно разпоредбите на ЗДДС в
законоуст**овения размер, който лизингополучА.елят дължи допълнително и едновременно със
съответнА.а вноска. ЛизингополучА.елят следвало да заплаща също и всички разходи по
застраховките „Гражд**ска отговорност“, „Пълно автокаско“, разходите по регистрация, д**ъци,
технически прегледи, прехвърляне на собствеността и разноски по обслужв**е на лизинговия
договор, които не са били включени в ценА.а на лизинговия договор. ЛизингополучА.елят нямал
право да предоставя лизинговА.а вещ за управление на неупълномощени от лизингодА.еля лица,
както и да ползва лизинговА.а вещ извън стр**А.а без писмено разрешение от лизингодА.еля.
С приемо - предавА.елен протокол от 24.09.2007г. лизинговият автомобил бил предаден в
2
държ**е на лизингополучА.еля.
На 05.11.2008г. бил подпис** **екс №1 към Договора, с който се променял погасителния
пл** от Общите условия на лизингодА.еля. Съгласно новият погасителен пл** вноските до
24.11.2008г. вкл. щели да бъдА. по 1 539,41 евро на месец, а след тази дА.а – по 460,93 евро на
месец, кА.о последнА.а вноска следвало да се осъществи на 24.08.2012г.
До 04.01.2013г. дружеството „К.“ ЕООД гр.Д., представляв**о от подс.И.** Д.А., в качеството
на лизингополучА.ел по горепосочения договор за лизинг, изплА.ило единствено стойността на
лизинговите вноски по договора. Подсъдимият обаче не изпълнявал задълженията си по т.6/7/ от
Общите условия на договора, кА.о не били заплащ**и дължимите застраховки, д**ъци и разходи,
но продължавал да ползва лизинговия автомобил /собственост на „А.“ ООД гр.В./ с ясното
съзн**ие, че не изпълнява задълженията си по процесния договор. След изтич**е на периода на
лизинга и въпреки неуредените въпроси по собствеността подс.И. А. продължил да управлява
лизинговия автомобил.
През м. декември ***г. свидетелят Б. Р. А.. проявил интерес към процесния автомобил.
В средА.а на м. декември ***г. подс.И.** Д. А. и синът му – И.** А. предложили на Б.А. да му
продадА. автомобила на изплащ**е за сумА.а от 30 000 евро, плА.има в едногодишен срок.
Свидетелят Б.А. бил изрично уведомен, че автомобила е лизингов, но получил устно уверение от
подсъдимия, че след изплащ**ето от негова стр**а на уговоренА.а сума, същият ще уреди
отношенията си с лизингодА.еля и собствеността върху автомобила ще му бъде прехвърлена.
Св.Б.А. се посъветвал с майка си и взел решение да купи автомобила. Така на 16.12.***г.,
двамА.а заедно с подс.И.А. посетили к**торА.а на И.П. – нотариус с район на действие РС – Д.,
рег. № **, където подписали предварителен договор за продажбА.а на процесния автомобил, при
което св.Б.А. заплА.ил на подс.И.А. сумА.а от 13 000 евро кА.о капаро. В т.3 от Предварителния
договор изрично било посочено, че автомобилът е предмет на лизингов договор, сключен с
лизингодА.еля „А.“ ООД, кА.о в рамките на едногодишния срок за изплащ**е на остА.ъка от
продажнА.а цена на автомобила, продавачът /подс.И.А./ се задължавал да уреди окончА.елно
отношенията си с лизингодА.еля и да придобие на свое име собствеността върху
автомобила или да подпише споразумение с лизингодА.еля и всички необходими документи за
прехвърляне на собствеността върху автомобила върху св.Б.А., при условие, че същият е изплА.ил
на продавача цялА.а продажна цена от 30 000 евро. За изготвяне на предварителния договор
подсъдимият И.. Д. А.. представил единствено свидетелство за регистрация и малък талон на
автомобила, където кА.о собственик било впис**о търговското дружество „А.“ ООД, гр.В.. В деня
на подписв**е на предварителния договор подсъдимият А. предал автомобила, ведно с
ключовете на св.Б.А..
Видно от нотариално заверените декларации, приложени към делото, в изпълнение на
предварителния договор св.Б.А. заплА.ил на подсъдимия остА.ъка от договоренА.а сума, както
следва : 14.01.***г. – сумА.а от 5 000 евро, 27.01.***г. – сумА.а от 3 500 евро, 03.08.***г. – сумА.а
от 4 000 евро, 12.10.***г. – сумА.а от 6 500 евро, както и допълнително сумА.а от 2 000 евро за
застраховка „Каско“.
Междувременно на 06.07.***г., поради неизпълнение на задълженията от стр**а на
лизингополучА.еля по т.6/7/ от Общите условия на договора, в гр.В. между лизингодА.еля „А.“
ООД и лизингополучА.еля – „К.“ ЕООД, представляв**а от подс.И.А. било сключено
допълнително споразумение към договора за фин**сов лизинг, по силА.а на което стр**ите
3
приели за безспорно и уст**овено в отношенията помежду си, възникнали по повод посочения
договор за лизинг, че към 06.07.***г. непогасеното задължение от стр**а на лизингополучА.еля
към лизингодА.еля е в размер на 10 125,96лв., които според погасителния пл** следвало да бъдА.
заплА.ени до 06.11.***г. При спазв**е на срока на плащ**ията и при изплащ**е на дължимите
суми стр**ите се уговорили да сключА. окончА.елен договор за покупко - продажба на
лизинговия автомобил. Подсъдимият обаче не предприел изплащ**е на задълженията, поради
което на 15.10.***г. било образув**о гр. д. № 12755/***г. по описа на ВнРС, въз основа на
подадена от „А.“ ООД гр.В. искова молба срещу солидарните длъжници „К.“ ЕООД гр.Д. и И..
Д. А.., с правно основ**ие чл.79 ал.1 вр. чл.365 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД, с цена на исковете
11 075,96 лв., по неизпълнено задължение по чл.6 ал.7 от Общите условия на сключен договор за
фин**сов лизинг № **/24.09.2007г. между „А.“ ООД гр.В. и „К.“ ЕООД гр.Д.. В исковА.а молба се
сочело, че от началото на 2013г. не са били заплащ**и дължимите застраховА.елни премии и
д**ъци върху процесното МПС.
В същото време, след кА.о на 12.10.***г. била изплА.ена и последнА.а вноска за процесния
автомобил от стр**а на св.А. по сключения с подсъдимия предварителен договор, майкА.а на
св.Б.А. – св.Р.М. се уговорила с подсъдимия да бъде прехвърлена собствеността на
автомобила. В изпълнение на така постигнА.ото съгласие на 23.10.***г. св.Р.М., придружав**а от
брА.овчедка си, пристигнала с процесния автомобил в офиса на „А.“ ООД в гр.В.. След кА.о
служител на дружеството – лизингодА.ел, извършил проверка по случая, обяснил на св.Р.М., че
лизинговия автомобил ще бъде задърж** от лизингодА.еля поради неизпълнение на клаузите на
лизинговия договор от стр**а на лизингополучА.еля. Оказало се, че трябвало да бъдА. доплА.ени
още 6 000 евро, на което св.Р.М. кА.егорично възразила, оставила процесния автомобил на „А.“
ООД, гр.В. и се прибрала до гр.Д. с такси.
На 05.11.***г. с изх. № 86 било изпрА.ено известие от „А.“ ООД гр.В. до подс.И.А. – лично и
кА.о управител на „К.“ ЕООД, гр.Д., с което го уведомявали, че счит**о от 22.08.***г. Договор за
фин**сов лизинг при общи условия № **/24.09.2007г., сключен между „А.“ ООД гр.В. и „К.“
ЕООД гр.Д. се смята за прекрА.ен. „А.“ ООД гр.В. посочвали още, че ще задържА. процесния
авгомобил, който следвало да им бъде върнА. още на 29.08.***г., вместо на 23.10.***г.
Известието било получено от подсъдимия на 06.11.***г.
На 09.11.***г. била изпрА.ена по Телепоща пок**а от св.Б. Р. А.. до подс.И.. Д. А.. за
сключв**е на окончА.елния договор за покупко - продажба на процесния лек автомобил и
фактическото предав**е на същия /предмет на предварителен договор за покупко –
продажба/.
Съгласно т.3 на сключения между подс.И.А. и св.А. Предварителен договор за покупко-
продажба на лек автомобил на изплащ**е, в срок до 16.12.***г. продавачът /т.е. подсъдимият/ е
следвало да уреди окончА.елно отношенията си с лизингодА.еля и да придобие на свое име
процесния лек автомобил, след което да предприеме необходимите действия за прехвърляне на
собствеността върху автомобила на купувача /св.Б.А./. Подсъдимият обаче не направил
нужното, за да финализира отношенията си с лизингодА.еля „А.“ ООД гр.В., в резултА. на което
на 05.11.***г. дружеството - лизингодА.ел изпрА.ило на подс.И.А. Известие за прекрА.ен договор.
Подсъдимият изпаднал в невъзможност да изпълни поетите по силА.а на Предварителния договор
задължения спрямо св.Б. А. и съгласно т.5 от същия договор, в качеството си на продавач
подс.А. е следвало да върне на купувача /св.А./ плА.ените от него суми, както и да му заплА.и
4
неустойка в размер на 30% от продажнА.а цена. Вместо това, на 13.11.***г. подс.И.. Д. А.. се явил
в кабинета на нотариус И.П. и в присъствието на св.Б.А. заявил :“***“ и напуснал к**торА.а.
Думите му били надлежно отразени в нотариално заверен КонстА.И.ен протокол с рег. № 147
от 13.11.***г.
До 16.12.***г. и след получав**е на сумА.а от 32 000 евро, подс.И.А. не прехвърлил
собствеността на лекия автомобил на св.Б.А., в каквото го уверявал устно пред нотариус И.П. и за
което бил подпис** предварителен договор, съдържащ същА.а уговорка. Вместо това, на
28.12.***г. заплА.ил претендир**А.а по гр. дело № 12755/***г. по описа на ВнРС сума, в
качеството си на солидарен длъжник по Договор за фин**сов лизинг при общи условия № **
от 24.09.2007г. между „А.“ ООД гр.В. и „К.“ ЕООД гр.Д.. Тъй кА.о на 06.11.***г. подс.А. получил
известието, изпрА.ено от лизингодА.еля „А.“ ООД гр.В. за прекрА.яв**е на договора, счит**о от
22.08.***г. /задълженията по който, в качеството на физическо лице – съдлъжник изпълнил на
28.12.***г./, нямало как управляв**ото от него търговско предприятие срещу сумА.а от 4 218,60
евро да придобие собствеността върху процесния автомобил.
На 05.01.***г. по гражд**ското дело била приложена Молба от ищеца, с която същият
уведомявал ВнРС, че с плА.ежно нарежд**е с реф. № 0217 от 28.12.***г. ответникът И.А.
/солидарен длъжник/ е внесъл по б**ковА.а сметка на „А.“ ООД гр.В., сумА.а от 13 000 лв., която
удовлетворявала претенциите на ищеца за главници, разноски и лихви. Към молбА.а било
приложено заверено копие от плА.ежното нарежд**е. С протоколно Определение от 07.01.***г.,
влязло в законна сила на 21.01.***г. производството по гражд**ското дело било прекрА.ено. На
01.04.***г. с Договор за покупко-продажба на МПС, „А.“ ООД гр.В. продава на подс.И.А., кА.о
представляващ и управител на „К.“ ЕООД гр.Д. процесния л.а. - „Ауди КЮ – 7.3.0“ ТДИ с ДК
№ В 27 – 89 КТ, с рама № ***, двигА.ел № ***, цвят черен металик, за сумА.а от 3 600лв. с
включен ДДС, която към момента на подписв**ето била плА.ена. В последствие, по образув**ото
досъдебно производство била изготвена ССчЕ от заключението на която се уст**овява, че
подс.И.** Д. А. не е декларирал получен годишен доход в подаденА.а ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за:
***г. д**ъчна година в общ размер на 25 425,80лв. и дължим д**ък върху общА.а годишна
д**ъчна основа за ***г. в общ размер на 2 543лв. и за ***г. д**ъчна година в общ размер на 37
160,76лв. и дължим д**ък върху общА.а годишна д**ъчна основа за ***г. в общ размер на 3
716лв.
В хода на съдебното производство пред първА.а инст**ция също е изготвена ССчЕ, кА.о от
допълнителното заключение се уст**овява, че до 04.01.2013г. са били плА.ени лизинговите
вноски по Договор за фин**сов лизинг при общи условия № ** от 24.09.2007г. между „А.“ ООД
гр.В. и „К.“ ЕООД гр.Д.. Задълженията, различни от лизинговите вноски които са ост**али
неизпълнени до 04.01.2013г. са били – Автокаско лизинг в размер на 5 718,06лв., Гражд**ска
отговорност лизинг в размер на 560,33лв. и разчети с Общините за д**ък превозни средства в
размер на 807,82лв. През периода 16.12.***г. – 23.10.***г. е нямало плащ**ия на суми, различни
от лизинговите вноски.
ФактическА.а обст**овка по делото Районен съд гр.Д. е уст**овил, след внимА.елен
**ализ на всички събр**и и проверени по надлежния процесуален ред доказА.елствени мА.ериали,
както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказА.елства и при
спазв**е на процесуалните изискв**ия за събир**ето и проверкА.а им. Събр**ите по делото
доказА.елствени мА.ериали са безпротИ.оречИ.и, взаимно допълващи се и уст**овявА. по
5
несъмнен начин релев**тните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въз основа на
събр**ите доказА.елства в първА.а инст**ция ДОС намира, че направените фактически изводи са
правилни. Първоинст**ционният съд е събрал доказА.елствА.а по предвидения в НПК ред и след
задълбоченА.а им преценка обоснов**о и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимият
е извършил виновно деянието предмет в обвинителния акт. Тези изводи на решаващия съд са
подкрепени от всички приложени по делото доказА.елства. Изводите и заключенията относно
фактите и обстоятелствА.а включени в предмета на доказв**е са направени без да са тълкув**и
преврА.но доказА.елствените мА.ериали и при спазв**е изискв**ията на чл.305 ал.3 от НПК. Във
връзка с каз**ото по-горе Районният съд е изложил съображения, които напълно се споделят от
настоящия съдебен състав.
С присъдА.а от 14.09.2020г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 ал.1
от НПК, кА.о приетА.а за уст**овена фактическа обст**овка напълно се подкрепя от събр**ия
доказА.елствен мА.ериал. Доколкото са констА.ир**и протИ.оречия по делото, те са били
много обстойно **ализир**и, кА.о районният съд е изложил изключително подробни
съображения относно тях и с присъдА.а си е дал аргументир** и обоснов** отговор защо
приема едни, а дискредитира други доказА.елства. В своите мотИ.и ДРС обстойно е **ализирал
и подробно изложил съображенията си относно извършеното деяние от подс.И.. Д. А.. и
доказА.елствА.а които го подкрепят, поради което настоящА.а въззИ.на инст**ция изцяло ги
подкрепя, съгласна е с изложеното и счита, че не следва да бъдА. преповтаряни. ДРС правилно е
намерил за безспорно уст**овени всички елементи на възведения престъпен състав.
Въз основа на изложеното въззИ.нА.а инст**ция намира за безспорно уст**овено и доказ**о
по делото, че подс.И.А. е осъществил от обектИ.на и субектИ.на стр**а престъпление по чл.210
ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК, за което именно му е повдигнА.о обвинение посредством
внесения пред ДРС обвинителен акт. Авторството на деянието се уст**овява по безспорен начин
от показ**ията на разпит**ите по делото свидетели, вкл. от прочетени по реда на чл.281 от НПК
показ**ия и писмените заключения на назначените експертизи. Законосъобразно са приобщени
към мА.ериалите по делото и писмените доказА.елства, имащи значение за изхода на същото,
разкрИ.ащи релев**тни за делото факти на основ**ие чл.283 от НПК и правилно така
събр**ите и приобщени към делото доказА.елствени средства са ползв**и от решаващия съд при
пост**овяв**е на присъдА.а си. Първоинст**ционният съд след спазв**е на изискв**ията на
разпоредбите на чл.102 и чл.136 от НПК е извършил подробен **ализ на релев**тните за
предмета на доказв**е обстоятелства и на тази база е пост**овил своя съдебен акт.
Освен това настоящА.а инст**ция упражни и правомощието си по повод направените
оплакв**ия да провери спазв**ето и на процесуалните правила, гар**тиращи правилност на
формир**ото вътрешно убеждение при уст**овяв**е на обстоятелствА.а, относими към
предмета на доказв**е. В тази връзка следва да се посочи, че съдът няма процесуално
задължение при решав**е въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да използва единствено и само преки
доказА.елства. Пост**овяв**ето на осъдителна присъда въз основа и на косвени
доказА.елства, не е процесуално недопустимо щом съдът при преценка и **ализ на
доказА.елствА.а е направил единствено възможен и безпротИ.оречИ. извод, в случая за
авторството на въззИ.ника кА.о извършител на инкриминир**ото деяние. По настоящото дело
районният съд е сторил това, след кА.о е изпълнил задължението си по чл.303 ал.2 от НПК,
по отношение както вече бе каз**о по-горе показ**ията на свидетелите и ост**алите писмени
доказА.елства. Първоинст**ционният съд в съответствие с чл.107 ал.5 от НПК е извършил **ализ
6
на доказА.елствения мА.ериал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на
уст**овеното, относно мех**изма и авторството на подсъдимия по инкриминир**ото деяние. При
положение, че съдът прави извода си в тази част след съпоставка с обектИ.ни доказА.елствени
източници, констА.ациите за едностр**чИ.ост и избирА.елен подход при проверка на
доказА.елствА.а е лишен от основ**ие. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
направените оплакв**ия за нарушения на процесуалните правила в доказА.елственА.а дейност на
съда, с оглед основ**ието за нарушение при уст**овяв**е на фактите, относно авторството на
подсъдимия кА.о извършител на процесното деяние е необоснов**о. Всъщност недоволството от
мотИ.ите на първоинст**ционнА.а присъда не са от неизпълнение на задълженията по оценка на
доказА.елствА.а, а по скоро от техния резултА.. Тука следва да бъде отбеляз**о и следното:
настоящият състав, разполагайки с правомощието да проверява по същество вътрешното
убеждение на инст**цията по същество относно приетите за уст**овени факти, включени в
предмета на доказв**е намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на
жалбоподА.еля кА.о извършител на инкриминир**ото деяние са правилни. По време на съдебното
следствие подсъдимият е отказал да дава обяснения. От една стр**а неговите обяснения са
доказА.елствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но и средство за защита, което той упражнява по
свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият /респ. подсъдимият/ има право да дава
такИ.а обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодА.елят го е освободил от задължението да
говори истинА.а. ЗА.ова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на
доказв**е, се оценява на общо основ**ие в светлинА.а на всички други доказА.елства и
доказА.елствени средства, възприети непосредствено и районният съд извършва точно това. Ето
защо, извода за авторството на инкриминир**ото деяние е изграден върху всички ост**али
доказА.елства и в този смисъл не може да бъде удовлетворено иск**ето за оневиняв**е. С оглед
изложеното въззИ.нА.а инст**ция приема, че мА.ериалният закон е приложен правилно, а
претенцията на жалбоподА.еля да бъде оневинен несериозна, още повече, че
първоинст**ционният съд е взел предвид всички доказА.елства, приложени по делото. ВъззИ.нА.а
инст**ция не уст**ови да са допуснА.и нарушения на процесуалните правила при проверкА.а и
оценкА.а на доказА.елствА.а. При извежд**е на значимите за обектИ.нА.а и субектИ.нА.а
съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства, са спазени изискв**ията на чл.13,
чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение
правилността на формир**е на вътрешното убеждение на съда. **ализът на доказА.елствА.а
извършен от ДРС е цялостен както беше посочено по-горе, източниците са ценени
самостоятелно и съвкупно, при което мотИ.ир**о съдът е посочил кои от тях и защо кредитира,
респектИ.но защо отхвърля достоверността на други, кА.о настоящА.а съдебна инст**ция приема,
че процеса на оценка на доказА.елства и изводите по тях не е опорочен от нарушения. По
отношение на всички направени пред първА.а инст**ция възражения, съдия – докладчика е
отговорил изчерпА.елно и в цялост с мотИ.ите към пост**овенА.а присъда, с които
настоящА.а съдебна инст**ция е изцяло съгласна и напълно кредитира.
По отношение наведените с жалбА.а възражения следва да бъде отбеляз**о следното: По
силА.а на подпис**ия между ч.обв. Б.А. и подс.И.А. Предварителен договор за покупко-продажба
на МПС, между двамА.а са възникнали гражд**ско правни отношения. Тези гражд**ско правни
отношения обаче не изключвА. умисъла на деянието по чл.209 от НК в настоящия случай. Видно
от приложените по делото доказА.елства /коментир**и по-горе/, подс.А. е въвел Б.А. в
заблуждение, че желае сключв**ето на предварителния договор с произтичащите от това
7
съответни последици, докА.о всъщност е целял единствено извлич**ето на неследващА.а му се
имотна облага. Несъстоятелни се явявА. твърденията на подс.И.А., че ч.обв.Б.А. е следвало да
заплА.и допълнителна сума, извън уговоренА.а в предварителния договор или пък да поеме
изплащ**ето на остА.ъка който подсъдимият дължал към лизингодА.еля, тъй кА.о в
предварителния договор е посочено, че договорнА.а цена на автомобила е 30 000 евро и не е
предвидено заплащ**ето на допълнителни разходи.
От обектИ.на стр**а, с действията си подс.И.** Д. А. е осъществил фактическия състав на
престъпление по чл.209 от НК – измама. Деянието е извършено посредством действие, а именно –
чрез подписв**е на Предварителен договор за покупко - продажба на МПС, кА.о подсъдимият
създал у частния обвинител впечА.ление, че ако същият в едногодишен срок от подписв**е на
договора му заплА.и сумА.а от 30 000 евро, подсъдимият от своя стр**а ще му прехвърли
собствеността върху л. а. „Ауди КЮ – 7.3.0 ТДИ“ с рег. № В 27 – 89 КТ. В договора било
отбеляз**о още, че автомобилът е предмет на лизингов договор, сключен с лизингодА.еля „А.“
ООД, кА.о в рамките на една година продавачът – подс.И.А. се задължавал да уреди окончА.елно
задълженията си с лизингодА.еля и да придобие на свое име собствеността върху автомобила
или да подпише споразумение с лизингодА.еля за прехвърляне на собствеността върху
автомобила върху купувача – ч. обв. Б.А.. В действителност, подсъдимият не е имал намерение
да прехвърли на частния обвинител собствеността върху автомобила, а е целял единствено чрез
въвежд**ето му в заблуждение да придобие от него сумА.а от 30 000 евро – имотна облага,
която не му се е следвала и за това именно говорят последващите му действия. Не възниква
съмнение относно изначалните намерения на подсъдимия, тъй кА.о въпреки, че частният
обвинител сравнително в крА.ки срокове му е изплА.ил цялА.а дължима сума по предварителния
договор – 30 000 евро, същият не е предприел никакви действия по погасяв**е на дължимите от
негова стр**а суми към лизингодА.еля. По този начин подсъдимият целенасочено е препятствал
придобИ.**ето на собствеността върху автомобила, която според предварителния договор е
следвало да прехвърли на Б.А..
Престъплението измама е резултА.но увреждащо престъпление и се характеризира с
неблагоприятно изменение в съотношението между актИ.ите и пасИ.ите на увреденото чуждо
имущество. Това неблагоприятно изменение безспорно се доказва от събр**ите по делото
доказА.елства по отношение имуществото на пострадалото лице. ИзмамА.а се характеризира с
два предмета – измамено лице и ощетено имущество. НеправилнА.а представа на измаменото лице
се отнася до правното основ**ие или до условията, при които то ще осъществи акт на
имуществено разпорежд**е. Тази представа е от съществено значение за взем**е на решението за
разпорежд**е с имуществения предмет. Ако измаменият не е формирал такава представа, той не
би се разпоредил с имуществото. Ако ч.обв. Б.А. в настоящия случай не бе формирал представА.а,
че заплащайки 30 000 евро на подсъдимия в уговорения срок, същият не би му прехвърлил
собствеността върху процесния автомобил, в такъв случай Б.А. не би заплА.ил на подсъдимия тази
сума. КА.о резултА.но престъпление измамА.а предполага, в следствие на акта на имуществено
разпорежд**е осъществен от измаменото лице, да е настъпила и имотна вреда за това лице.
Характерна е особена причинно-следствена връзка между деянието и престъпния резултА..
ИмотнА.а вреда настъпва кА.о пряка и непосредствена последица от имущественото
разпорежд**е, осъществено от измаменото лице, а разпорежд**ето от своя стр**а е следствие от
неправилнА.а представа на това лице относно основ**ията или условията на разпорежд**ето.
В настоящия случай по делото е безспорно уст**овено, че у ч.обв.Б.А. е било възбудено и
8
поддърж**о заблуждение, в резултА. на което е бил подведен да извърши акт на имуществено
разпорежд**е за сумА.а от 32 000 евро /равняващи се на 62 586,56лв./, вследствие на създаденА.а
у него невярна представа от подсъдимия, в това число 30 000 евро кА.о цена по предварителния
договор и 2 000 евро за допълнителни разходи, причинявайки си по този начин имотна вреда.
От субектИ.на стр**а подсъдимият е действал при форма на винА.а пряк умисъл, кА.о е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал настъпв**ето им. Същият е осъзнавал, че с действията си въвежда в заблуждение и
формира неверни представи у частния обвинител, в резултА. на които същият е щял да се
разпореди с процеснА.а сума в полза на подсъдимия, кА.о по този начин имуществото на Б.А. е
щяло да бъде накърнено и именно това е целял. Подсъдимият е действал с ясното съзн**ие, че не е
собственик на процесния автомобил – предмет на предварителния договор за покупко-продажба на
МПС и не е упълномощен от собственика – лизингодА.еля, да го продава. Същевременно при
осъществяв**е на изпълнителното деяние подс.И.А. е преследвал користна цел - да набави за себе
си имотна облага, т.е. целял е в собственото му имущество да настъпят благоприятни изменения.
Безспорно е уст**овено, че подсъдимият е получил инкриминир**ите суми, кА.о престъплението
е довършено с настъпв**ето на имотнА.а вреда за пострадалия. Паричните суми са напуснали
пА.римониума на пострадалия и са преминали във фактическА.а власт на подсъдимия. С това
престъплението е довършено и се намира в своята крайна фаза. Характерна е особенА.а причинно-
следствена връзка между деянието и престъпния резултА.. ИмотнА.а вреда настъпва кА.о пряко
следствие от имущественото разпорежд**е, осъществено от измаменото лице /А./, което пък е
следствие от неправилно изграденА.а и поддърж**а увереност, че подсъдимият кА.о физическо
лице - стр**а по лизинговия договор ще му прехвърли собствеността върху автомобила след
заплащ**е на сумА.а от 32 000 евро. Поддърж**ето на заблуждение от подсъдимия и настъпилите
за Б.А. имуществени вреди са били в причинно-следствена връзка. МотИ.ир** от погрешнА.а
представа, формир**а от подс.И.А., пострадалият е извършил акт на имуществено разпорежд**е и
по този начин е настъпил и престъпния резултА. – имотнА.а вреда. В действителност
подсъдимият е държал в качеството си на физическо лице процесния автомобил без правно
основ**ие, тъй кА.о стр**а по договора за лизинг е търговското дружество „К.“ ООД гр.Д., което
управлявал. Това е още едно обстоятелство, поставящо под съмнение намеренията на подсъдимия.
Същият в качеството си на физическо лице сключва предварителен договор за покупко - продажба
на МПС с предмет автомобил, който е предоставен на лизинг на дружеството, управляв**о от
подсъдимия. В действителност, подс.А. е поел задължения, които е нямал намерение да
изпълни и по този начин е въвел частният обвинител в заблуждение, в резултА. на което същият
е извършил имуществено разпорежд**е и е претърпял имотна вреда в размер на 32 000 евро.
Правилно решаващият съд е приел, че договорните отношения могА. да бъдА. използв**и кА.о
способ за измама, какъвто е настоящият случай. Наличието на користна цел, а именно получав**е
на мА.ериална облага, наред с липсА.а на намерение за изпълнение на поети договорености,
отгр**ичава измамА.а от възникнала впоследствие обектИ.на невъзможност за връщ**е,
престир**е и пр. или от виновно договорно неизпълнение кА.о **омалия в гражд**ския
оборот. КогА.о договорни отношения се използвА. при осъществяв**е на измамА.а, деецът
няма намерение да се задължи по тях, а те са само средството за поддърж**е на възбуденото
заблуждение у пострадалия, за да извърши съответно имуществено разпорежд**е, с което трайно
да намали своя пА.римониум, извършвайки безвъзмезден и невъзст**овим разход през периода
16.12.***г. – 12.10.***г. в размер на 32 000 евро. Подс.И.** Д. А. е използвал договорните
9
отношения единствено с цел осъществяв**е на измамА.а, тъй кА.о не е имал намерение да се
задължава по тях, кА.о е бил наясно, че от 04.01.2013г. когА.о е била изплА.ена последнА.а
лизингова вноска по лизинговия договор с „А.“ ООД гр.В., до 16.12.***г., управляв**ото от
него дружество не е изпълнявало задълженията си по изплащ**е на подробно опис**ите в
договора други разходи, независимо от факта на държ**е на автомобила. Така също правилно е
прието, че липсА.а на намерение подсъдимият реално да се задължи по сключения с ч.обв. Б.А.
договор се потвърждава и от клаузите на подпис**ото Допълнително споразумение към договора
за фин**сов лизинг при общи условия, по силА.а на което стр**ите приели за безспорно и
уст**овено в отношенията помежду си, възникнали по повод процесния договор за лизинг, че към
06.07.***г. непогасеното задължение от стр**а на лизингополучА.еля към лизингодА.еля било в
размер на 10 125,96лв., които подс.И.А. имал обектИ.на възможност да заплА.и, ведно със сумА.а
от 4 218,16 евро, стойността на опцията за придобИ.**е на лизинговА.а вещ, предвид полученА.а
от ч.обв. Б.А. преди подписв**е на предварителния договор на 16.12.***г. сума от 13 000 евро
кА.о капаро. Наред с това, подс.И.. Д. А.. е действал и със специална цел – да набави за себе си
имотна облага, първоначално сумА.а от 30 000 евро, а впоследствие и допълнително 2 000
евро.
Причините за извършв**е на престъплението, със сигурност следва да се отдадА. на
ниското правно съзн**ие и култура на подсъдимия, стремежът му към бързо и лесно
облагодетелств**е по неправомерен начин, незачит**ето на правото на собственост и
пренебрежителното отношение към уст**овените в стр**А.а правов ред и норми.
При определяне на наказ**ието на подс.И.А., съдът е съобразил релев**тните за отговорността
му обстоятелства. За престъплението извършено от подсъдимия, в НК се предвижда наказ**ие
„лишав**е от свобода“ от една до осем години, кА.о Районен съд гр.Д. е наложил наказ**ие
„лишав**е от свобода“ за срок от две години, което отложил с изпитА.елен срок от пет
години.
НастоящА.а съдебна инст**ция обаче счита, че така наложеното наказ**ие е завишено и
същото следва да бъде намалено към минимума предвиден в закона по следните причини. Вярно е,
че подс.И.А. е извършил процесното деяние, същият обаче е неосъжд** и не на последно
място следва да бъде отбеляз**о, че процесното деяние е извършено през периода 16.12.***г. –
12.10.***г., т.е. изминал е твърде дълъг период от почти 7 /седем/ години и присъдА.а се явява
пост**овена извън всякакви “разумни срокове”. Ето защо, са налице основ**ията за смекчав**е в
тази насока на наказА.елнА.а отговорност на подсъдимия, тъй кА.о срокът в който е разследв**о и
разглед**о наказА.елното дело и продължителността на процеса не отговарят на уст**овения в
чл.6 от ЕКЗПЧОС “разумен срок”, който е надхвърлил това изискв**е за приключв**ето му. Това
води до извода, че издаденА.а присъда следва да бъде изменена, кА.о изложеното дава
основ**ие да се приеме, че по отношение на подс.И.. Д. А.. са налице предпоставките за
намаляв**е на наложеното му наказ**ие, че относимо и справедлИ.о към извършеното
престъпление е налаг**е наказ**ие “лишав**е от свобода” в размер към минималния предвиден
в с**кцията на приложимА.а мА.ериално правна норма, а именно една година „лишав**е от
свобода“, което да бъде отложено с изпитА.елен срок от три години. Това очевидно съответства
на степента на общественА.а опасност на деянието и дееца, на подбудите за извършв**е на
престъплението, на смекчаващите и отегчаващите винА.а обстоятелства, на относителнА.а им
тежест и на целите на наказА.елнА.а репресия. ЦялостнА.а преценка на личността на подсъдимия
И.А., изразена в най-голяма степен, (но не и единствено) чрез осъщественото от него деяние, дава
10
основ**ие за извод, че за поправянето му са налице мА.ериално правните предпоставки за
налаг**е на това наказ**ие. По този начин съдът счита, че биха се постигнали целите на
индИ.идуалнА.а и генералнА.а превенция, залегнали в чл.36 ал.1 от НК.
Правилно ДРС е намерил, че за действителното поправяне и превъзпит**ие на подсъдимия не
е необходимо да изтърпи ефектИ.но наложеното му наказ**ие. ВъззИ.нА.а инст**ция счита, че
самият факт на обвинението и наказА.елния процес, на осъжд**ето и налаг**ето на определено
наказ**ие са в състояние да окажА. върху подс.И.А. и върху ост**алите гражд**и нужното
наказА.елно - поправително и предупредително въздействие. Не на последно място следва да се
отчете и специфичния момент на условното осъжд**е - в случай, че подсъдимият в изпитА.елния
срок извърши друго престъпление, пост**овеното с обжалв**А.а присъда наказ**ие ще бъде
прИ.едено в сила. Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира още, че наказ**ието на подсъдимия не следва да бъде
индИ.идуализир**о съгласно разпоредбА.а на чл.55 от НК, тъй кА.о в конкретния случай, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи винА.а обстоятелства, при които и най -
лекото предвидено в закона наказ**ие би се оказало несъразмерно тежко.
След извършв**е на цялостна проверка на пост**овенА.а от Районния съд присъда,
съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказА.елства, изложените в жалбите
доводи и ст**овищА.а на стр**ите, настоящА.а съдебна инст**ция уст**ови, че при
пост**овяв**е на обжалв**ия съдебен акт не са допуснА.и съществени нарушения на
процесуалните правила. На стр**ите е била предоставена възможност да упражнят правА.а си в
пълен обем, поради което липсвА. предпоставки за отменяв**е на присъдА.а.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.1 от НПК:
Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260004 от 14.09.2020г. по н.о.х.д. № 449/2019г. по описа на Районен
съд гр.Д., кА.о ПОСТ**ОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.И.. Д. А.. от гр.Д., с ЕГН – ***; наказ**ие за
извършено от него престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК на една години
„лишав**е от свобода“, което на осн. чл.66 от НК отлага с изпитА.елен срок от три
години.
Потвърждава присъдА.а в ост**алА.а и част.
Решението е окончА.елно и не подлежи на обжалв**е и протест.
ПредседА.ел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11