РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501128 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Д. И. Р. от с.А., общ.С***,
чрез адв.Г.Г., АК-Пловдив против Решение № 41/ 16.02.2024г. постановено по
гр.д.№ 2022/2023г. по описа на РС-Карлово, в частта на решението, с което
жалбоподателят е осъден да заплаща за малолетната си дъщеря Д. Д. Р., р.***.
месечна издръжка в размера над 300 лв до присъдения размер от 400 лева.
Законосъобразността на обжалваното решение се оспорва с оплакванията и
доводите, че определеният размер издръжка се явява непосилен за
жалбоподателя, което го превръщало в бъдещ обвиняем по чл.183, ал.1 НК
поради това, че същият и до днес е безработен и няма никакъв доход, както и
собственост, въпреки, че е наясно с физическото състояние на детето си и
когато имал възможност е помагал. Акцентира се на размера на дохода,
който получава ищцата / 1920 лв,/ както и било налице подпомагане в размер
на 550 лв по чл.8 от ЗСПД. Изтъква се обстоятелството, че жалбоподателят
имал и друго дете, р.2018г., като живее на семейни начала с лице, което също
има друго дете от предходен брак. Жалбоподателят се грижел за
1
домакинството и бил трайно безработен. Оспорва се обстоятелството
жалбоподателят да се занимава с дейност в сивия сектор, за което
свидетелката на ищцата няма от къде за е узнала, вкл., че реализира доходи от
тази дейност. Прави се довод от актуализираният размер на МРЗ, като се
изтъква, че предлаганият размер за месечна издръжка в размер на 300 лева е
над този за минималната издръжка за дете за 2024г. Въз основа на горните
обстоятелства се иска отмяна на решението на КРС в обжалваната му част за
размера от 300 лева до 400 лева , както и присъденото възнаграждение на
проц.представител на ищцата на основание чл.38 ЗА, както и присъдения
размер ДТ в полза на бюджета на съдебната власт. Ангажиран е един
свидетел при режим на довеждане.
Постъпил е писмен отговор от адв. Е. П., като пълномощник на Д. Д. Р., чрез
майка си Г. П. Й., в който отговор по подробно мотивирани съображения
относно материалните възможности на ищцата и разширеното семейство на
малолетното дете, както и най-вече относно усложненото здравословно
състояние на детето, със специфични нужди, се оспорва основателността на
ВЖ и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.258, ал.1 и сл. ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.150 СК от Г. П. Й., в качеството й на законен
представител на малолетното дете Д. Д. Р., **** с което е било поискано на
основание чл.150 СК увеличение на размера на присъдена издръжка с
Решение № 144/ 27.08.2021г. по гр.д.№ 431/ 2021г. по описа на КРС от 220
лева на 400 лева, считано от подаване на настоящата ИМ, платима до 5-то
число на текущия месец, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. С постановеното по делото решение на
първоинстанционния съд искът за увеличение на месечната издръжка,
присъдена с предходно съдебно решение, е уважен изцяло, като е присъден
актуален размер на месечната издръжка от 400 лева от подаване на ИМ
30.10.2023г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
2
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа на плащане до окончателното й плащане. С настоящата жалба
висящността на спора пред въззивната инстанция е за размера от 300 лева до
400 лева с оглед обжалване частично на постановеното решение на районния
съд. В останалата част решението на КРС е влязло в законна сила.
Поддържаните доводи на ответника пред настоящата инстанция с оглед
оспорване на определения увеличен размер на месечната издръжка по чл.150
СК, се основават на продължаваща безработност на жалбоподателя и липсата
на доходи, както и собственост, за сравнение на което е посочен получаван
доход от ищцата в размера 1 920 лв към момента на подаване на жалбата,
подпомагането й на осн.чл.8 ЗСПД, както и наличието на друг низходящ –
дете на ответника *** р.*** , с оглед увеличението на МРЗ за страната от ***
на 933 лв, определящо минималния размер на месечната издръжка от ¼
възлизаща на 233,25 лв, поради което жалбоподателят предлага заплащане на
сумата от 300 лева, която превишава минималния размер издръжка за
ненавършило пълнолетие дете.
По делото са безспорни фактите, че от предходно присъдения размер по гр.д.
№ 431/ 2021г. по описа на КРС от 220 лева със съдебното решение от
27.08.2021г. към момента на подаване на ИМ са изминали повече от две
години, към който момент детето Д. е било вече на 11 години, както и
обстоятелствата, че малолетното дете е със продължително значително
усложнение на здравословното състояние, диагностицирано след раждането
си с ***, за което приложени множество епикризи по делото на Отделение по
Ортопедия и травматология на Болница „Медлайн“- гр.Пловдив за периода от
11.12.2016г. -21.06.2020г.
Обстоятелствата, на които се основава настоящата искова молба за иска по
чл.150 СК се свързват освен с изминалия период от време и увеличената
възраст на детето, инфлационни процеси в страната, така и с оглед
продължаващото увеличение на нуждите от средства за нарасналите
потребности на детето, свързани както предимно с неговото здравословно
състояние, така и с необходимостта от създаване на условия за подобряване
способността му да се движи и развиват двигателните му умения. В тази
насока е представено ЕР №*** за заболяването на детето – ***, с тежко общо
увреждане в т.ч. затруднено движение и невъзможност да се обслужва сама,
3
поради което ищцата се явява неин личен асистент , за което получава
възнаграждение. Искането за увеличение на месечната издръжка се основава
и на обстоятелствата, че е налице е необходимост от периодично провеждане
на операции на долните крайници, което ще продължи докато тя расте за да
не бъде обездвижено детето, каквито операции през 2023г. са били направени
две, видно от двата броя епикризи представени по делото, при необходимост
от заплащане на такси първоначална 30 лев, за първи престой 180 лв, за втори
– 90 лв, необходимост от закупуване на два комплект шини за всека
съответно 240 лв и 200 лева. По лекарски препоръки – необходимост от
постоянна физиотерапия – на всеки три месеца за по десет дни по 63 лв, общо
630 лв. За помагане развитието на способностите на детето осигуряване на
средства за рисуване и шиене, което детето прави с желание, а за осигуряване
на контакти с деца – посещение на уроци за това с необходимост от по 20 лв
месечно. Осигуряване на възможност за плуване – три пъти седмично по 7 лв,
общо 84 лева. Закупуване на лаптоп на стойност 660 лв с оглед подготовката
й за училище, с разходи за Интернет по 25 лв месечно, както и необходимост
от телефон със зареждане на ваучер от по 10 лв. заради здравословното
състояние на детето необходимост от допълнителни средства за осигуряване
на по-калорична храна. По същите причини е и необходимостта от
осигуряване на преглед при офталмолог и осигуряване на очила с актуален
диоптър, с необходимост от разход около 200-250 лева. Всички изброени
причини относно искането за увеличение на месечния размер на присъдената
издръжка са обусловени от специфичните нужди на детето, отделно от което
същото има и обичайните нужди от дрехи, обувки, учебни помагала и др.,
типични за дете на нейната възраст. За здравословното състояние на детето
към момента на подаване на ИМ е представена актуална медицинска
документация, постъпил е и Социален доклад от 02.01.2024г. на АСП-ДСП-
Карлово, от който се установява липсата на бащата с детето от години наред,
както и липсата на желание у същия да вижда детето, а в предходен момент
имал ограничителна заповед за това. Тези данни се установяват и от
разпитаната по делото св.В.Й., възходящ на ищцата.
При тези данни и доказателства, уважаването изцяло на иска по чл.150 СК от
страна на районния съд, е обосновано с установеното по делото изменение
обстоятелствата, свързани с нуждите на детето поради изминалите повече от
две години с оглед обичайния му растеж и нарасналата възраст / вече на
4
***г./, както и подкрепящите се от представените писмени и гласни
доказателства обстоятелства във връзка със здравословното състояние на
малолетното дете, направата и необходимостта от така заявените разходи за
неговото подобряване и допълнителните специфични нужди за
рехабилитация и физиотерапия, за физическото и образователно развитие на
детето, осигуряване на социално-културни мероприятия за осигуряване на
нормалното му развитие. Отделно от което отчетени са и инфлационните
процеси в страната в периода след постановяване на предходното съдебно
решение. Не на последно място отчетено е също обстоятелството, че майката
изцяло и изключително се грижи за малолетното дете.
Относно възможностите на родителите , за майката е отчетен доходът й като
личен асистент от 1 920 лв и подпомагане в размер на сумата 550 лева
месечно по чл.8д ЗСПД , както и липсата на установеност за ответника на
доходи от трудово правоотношение, с данни от гласните доказателства за
занятие по търговска дейност с продажба на коли / джипове/. Безспорен е по
делото фактът, че ответникът е на около 37 г. възраст, без данни за
заболявания или пречки за упражняване на труд, с установено фактическо
съжителство с настоящ партньор, от връзката на които родено дете, също
малолетно, без твърдения и данни от негова страна за източниците на доходи,
чрез които осигурява издръжката за това. Така за бащата поради
трудоспособната възраст и добро здравословно състояние, както и
възможностите за трудова заетост в региона,както и занятието на ответника, е
направен извод за наличие на възможност и реализиране на доходи от
ответника и за осигуряване на такива около и над средните за област Пловдив
около 2000 лева месечно по данни на НСИ. С оглед на тези данни е приет
необходими и възможни средства за издръжката на малолетното дете месечно
в размера на 700 лева, от които разпределени - сумата 300 лева за майката , а
в останалия размер от 400 лева – за бащата, вкл. при съобразяване на
постановление № 212 на МС от 02.11.2023г. за определяне размера на
линията на бедност за страната за 2024г.
При тези фактически изводи, съответстващи изцяло на събрания по делото
доказателствен материал, правилно и обосновано е прието от районния съд
наличието на предпоставките по чл.150 СК за изменение на присъдения
предходен размер издръжка от съда чрез нейното увеличение, преценка,
5
кореспондираща на нормата на чл.143, ал.1 и ал.2 СК относно степента на
нуждите на детето за неговото развитие и възможностите на родителите,
както и безусловния характер на дължимата издръжка за низходящи,
ненавършили пълнолетие деца, независимо от трудоспособността и
притежаване на имущество от дължащите издръжка родители. В този смисъл
фактическите и правни изводи на въззивния съд се споделят, като
поддържаните идентични доводи и възражения и пред настоящата инстанция
от ответника се явяват неоснователни, както и не се оборват от ангажираните
от тази страна гласни доказателства в настоящото производство. Така именно
разпитаната във въззивната инстанция св.Н. Х. И., фактически съжител на
ответника на семейни начала установява безспорните по делото факти и
обстоятелства относно това, че същите имат родено от фактическото
съжителство малолетно дете К., р***, от една страна, както и депозира
обстоятелство за трайна безработност на ответника, който живее в дома на
свидетелката, отрича наличието на какъвто и да е доход на ответника, поради
което и неплатени осигуровки, имал здравословни проблеми, свързани с
високо кръвно налягане. Имал проблеми с намирането на работа поради
липса на необходимото образование, не завършен 12 клас.
Така депозираните фактически обстоятелства от разпитаната свидетелка не се
съотнасят пряко и релевантно към въведения безусловен характер с
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК на дължимата от родителите издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Наличието на въведените от
разпитаната свидетелка неразположения на здравословното състояние на
ответника не дава основание за извод, засягащ трайна неработоспособност на
ответника, независимо от което по този критерий законодателят не е
ограничил условията за ангажиране отговорността на родителя за доставяне
на издръжка на низходящ. В тази насока е прието от законодателя и относно
възможността за издържане от дължащия издръжка родител от имуществото
си, което не е пречка за реализиране на отговорността на родителя за
издръжка на низходящ. Действително по отношение на ответника е налице
обстоятелство за наличие на задължение и относно друг низходящ, за което
не се установява наличие на такива специфични нужди от здравословен
характер, обуславящи постоянна необходимостта от увеличаващ се финансов
ресурс с оглед овладяване и подобряване здравословното състояние на
малолетното дете Д., наред с което създаване на условия за осуетяване
6
настъпване на социална изолация на детето поради здравословни причини
предвид характера на заболяването. Следва да се отбележи също така, че
размерът на получаваните от майката доходи като личен асистент на детето
Д., ведно с добавката по чл.8д ЗСП, осигурява възможност на майката да се
грижи непрекъснато и неотлъчно за детето с оглед здравословното му
състояние, което предпоставя преки грижи по отглеждане и възпитание на
детето в значително по-висок обем от обичайните такива за родител, комуто
са предоставени за упражняване родителските права в други случаи при
непроявени аналогични здравословни проблеми на низходящ. С оглед на
което доводът в тази насока се намира за неуместен, поради което и
неоснователен.
По така изложените съображения следователно въззивният съд намира, че не
са налице условия за редуциране на определения от районния съд размер на
издръжката чрез нейното намаляване до 300 лева, доколкото определеният
такъв от 400 лева е съответен на нуждите на детето и фактическите
възможности на родител, комуто не са предоставени за упражняване
родителските права на малолетното дете Д..
Като законни последици от уважаване на иска по чл.150 СК са и
определените разноски по размер, вкл. адвокатското възнаграждение по чл.38
ЗА за проц.представител на ищцата.
По така изложените съображения постановеното решение в обжалваната му
част ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.38 ЗА на проц.представител на въззиваемата страна следва
да се присъди адв.възнаграждение и за настоящата инстанция в размер на 500
лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/ 16.02.2024г. постановено по гр.д.№
2022/2023г. по описа на РС-Карлово, в обжалваната част на решението, с
което е изменен на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка,
постановена с решение № 144 от 27.08.2021г по гр.д.№ 431/ 2021г.по описа на
7
КрлРС, която Д. И. Р., ЕГН:********** да заплаща за малолетната си дъщеря
Д. Д. Р., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител Г. П.
Й., ЕГН: **********, като я увеличава за разликата и над 300 лв до 400 лева /
четиристотин лева месечно/, считано от подаване на исковата молба –
30.10.2023г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , считано
от падежа на плащане до окончателното плащане.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. И. Р. , ЕГН ********** да заплати на адвокат Е. Д. П.,
персонален номер **********, АК Пловдив, служебен адрес: град К., община
Карлово, област Пловдив, ул. „** сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на малолетното дете Д. Д. Р., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. П. Й., ЕГН
**********, двете от град С., община Сопот, област Пловдив, ул. „***, на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8