№ 129
гр. Русе, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20244520201538 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. С. С. против Наказателно постановление № 24-
1085-002176 от 04.07.2024 г., издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от
Кодекса на застраховането му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
В жалбата се моли наказателното постановление да се отмени, тъй като е
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно призован, се явява, като
поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си и с
представените писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е връчен
на жалбоподателя С. на 16.08.2024 г., а жалбата е подадена на 23.08.2024 г., касае
1
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 09.06.2024 г., около 17:55 часа, в гр. Русе, на ул. „Филип Станиславов“-пред
блок 401, свидетелите Т. Л. К. и Й. Р. С. – полицейски служители при ОД на МВР –
Русе, спрели за проверка МПС - лек автомобил марка и модел Рено Меган Сценик, с
регистрационен номер Р3040ВМ.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача –
жалбоподателя Н. С. С., както и че управляваното от него МПС е негова собственост.
При извършена проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите полицейските служители констатирали наличието на застрахователна
полица с № BG/02/123001668992 за сключен договор за задължителна застрахова
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имащ действие за срок от една година
с начало - 00:00 часа на 07.06.2023 г., и край - 23:59 часа на 06.06.2024 г., тоест към
момента проверката бил настъпил крайният момент от периода на застрахователното
покритие.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелите Т. К. приел, че жалбоподателят Н.
С. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като в тази
връзка му съставил АУАН № АА 1244345/09.06.2024 г., който бил предявен на
жалбоподателя и същият саморъчно положил в графа подпис следния текст „Несам“.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят С. не представил
възражения.
На същата дата в 19:29 часа жалбоподателят С. подновил изтеклата си
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, във връзка с което била
издадена и застрахователна полица с № BG/06/124001830343.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането на
жалбоподателя С. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250
лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
2
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН № АА 1244345/09.06.2024 г.,
Наказателно постановление № 24-1085-002176/04.07.2024 г., полици за сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, справка нарушител/водач
и справка от Гаранционен фонд, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит
на свидетелите Т. Л. К. и Й. Р. С..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението,
така и авторството му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно
нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица,
а в случаите по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 от КЗ – от длъжностни лица на службите
за контрол по Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ
наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията
по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 от КЗ – от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или
от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор при
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед
№ 336з-1191/21.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР-Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от жалбоподателя
възражения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН при съставяне
на АУАН-а. Действително съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН след
съставянето му АУАН-ът следва да се предяви на нарушителя, за да се запознае с него,
3
като посоченото се удостоверява с полагане на подпис. В случая по делото не е налице
спор, доколкото и в писмените си бележки жалбоподателят С. е посочил, че при
предявяване на процесния АУАН саморъчно е положил текст в графата подпис, тоест
същият е бил запознат със съдържанието му и е можел да се възползва от правата си
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да подаде възражения. Видно от така изложеното не е
налице основание и в процесния случай да намери приложение разпоредбата на чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН, уреждаща хипотезата, когато нарушителят откаже да подпише АУАН-а.
На следващо място съдът намира, че, дори да беше допуснато посоченото от
жалбоподателя Николов нарушение, то същото не би обосновало и отмяна на
процесното наказателно постановление, доколкото не е ограничило правото му на
защита.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушенията, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на
АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят
Н. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ всяко лице, което притежава
4
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час – 09.06.2024 г.,
около 17:55 часа, и място – път, отворен за обществено ползване /гр. Русе, на ул.
„Филип Станиславов“ - пред блок 401/, жалбоподателят Н. С., в качеството си на водач
по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП
- лек автомобил марка и модел Рено Меган Сценик, с регистрационен номер Р3040ВМ,
е управлявал последното без да е имало действащ валиден договор за задължителна
застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото към момента на
проверката сключеният такъв е бил изтекъл. С оглед на така изложено съдът намира,
че жалбоподателят С. е осъществил от обективна страна нарушението, във връзка с
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно
всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност, а именно, че управлява МПС, за което не е сключен действащ
договор за задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя С. възражение,
че в полицата било посочено, че при липса на плащане или частично такова
действието се прекратява след изтичане на 15 дневен срок. Така изложеното касае
единствено разсрочените вноски при наличие на сключен застраховка. В процесния
случай такава въобще не е била сключена.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като вместо това
следва да го предупреди писмено, че при повторно извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).
Съдебният състав намира, че процесният случай не би могло да да се квалифицира
като маловажен случай, доколкото не се констира, че извършеното от жалбоподателя
С. нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид. Процесното нарушение е от типа на формалните
5
нарушения или т. нар. на нарушения просто извършване, доколкото в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е изключено за формалните административни
нарушения, но преценката следва да се прави не с оглед наличието или липсата на
вредни последици, а при отчитане степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения. В процесния случай се установи, че процесното
МПС е било без сключена задължителна застраховка в продължение на близо три дни,
през който период от време не е била изключена възможността за реализиране на
пътнотранспортно произшествие при управлението му. В тази връзка последващото
сключване на застраховка само по себе си не може да обуслови приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото представлява изпълнение на правно
задължение, което позволява на нарушителя да управлява МПС-то без да е налице
опасност от повторното му санкциониране /в този смисъл Решение № 17 от 16.02.2023
г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 384/2022 г.
АНО е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 461, т. 1 от КЗ, съгласно която на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което
не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 лева. Видно от последното, законодателят е определил санкцията в
абсолютен размер, в каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметен.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата да
се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1085-002176 от 04.07.2024
6
г., издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането на Н.
С. С., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7