РЕШЕНИЕ
№ 8362
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110163325 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано
от синдика Р. ПЛ. Т., съдебен адрес - АДРЕС, чрез Р.Т. срещу Т. Н. М. , ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС с която се моли съда да осъди ответницата да заплати на ишцовото дружество
сумата от 6 320 лева- причинени имуществени вреди, сумата 1381.63 - законната лихва за
забава върху дължимата главница за периода 07.11.2016г. до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че с решение на СГС от 16.03.2012г. по т.д № 305/2011г. е обявена
неплатежоспособността на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *****, открито е производство по
несъстоятелност на дружеството, на 03.05.2012г. съдът е назначил Р. ПЛ. Т. за синдик на
дружеството, а търговецът в несъстоятелност е титуляр на особена банкова сметка, открита
в „БАНКА“ АД с IBAN: ***************, разпорежданията по която се извършват по реда
на чл.658, ал. 1, т.9 ТЗ.
Сочи се, че с определение на съда по т.дело 305/2011 г. от 11.09.2011 г. на синдика е
разрешено да упълномощи Т. Н. М. - едноличен собственик и управител на дружеството,
което е извършвало счетоводното обслужване на „ФИРМА“ ЕООД - „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК: ***********, с правото да извършва от особената сметка на дружеството безкасови
преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по
чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Поддържа се, че със същото определение съдът е разрешил
ежемесечното извършване на постоянни разходи, необходими за развитие на
производството по несъстоятелност: възнаграждението на синдика в брутен размер от 1 300
лева; възнаграждението по договора за счетоводно обслужване на „ФИРМА“ ЕООД в
размер на 200 лева и възнаграждението по договор за правно обслужване в размер на 400
лева, както и нормативно установените данъци и социални осигуровки. Твърди се, че извън
тези разходи за всички останали такива синдикът е депозирал молба или ги е посочвал в
отчета си по чл.659, ал.2 ТЗ, като синдикът е излагал обстоятелствата, обусловили
1
необходимостта от извършване на съответния разход, посочвайки размера му, лицето на
което следва да се плати, както и причините, които налагат извършването на разхода и
съответно е заявявал искане да му бъде разрешено да направи този разход. Сочи се, че съдът
след като е бил сезиран се е произнасял с разпореждане или и е издавал и съдебно
удостоверение което да послужи пред обслужващата банка в което подробно описва лицето,
на което следва да се плати, размера на разрешената за плащане сума и какво представлява
същата.
Твърди се, че на 07.11.2016г. Т. Н. М. е извършила превод от особената банкова сметка
на „ФИРМА“ ЕООД (в несъстоятелност) към своето свързано лице „ФИРМА“ ЕООД на
сумата в размер от 6 320 лева. За извършване на превода, същата е представила преводно
нареждане за банков превод, което привидно носи подписа на синдика - Р.Т. и копие на
съдебно удостоверение изх.№ 15603/03.11.2016г., което също привидно изхожда от съда по
несъстоятелността и което сочи, че съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на
„ФИРМА“ ЕООД(нс) да извърши превод от особената сметка на несъстоятелното дружество
по банковата сметка на „ФИРМА“ ЕООД на сумата от 6 320 лева, представляваща връщане
на задатък. Удостоверението на СГС е представено в копие, заверено с „Вярно с оригинала“
от Т.М..
Ищецът твърди, че представеното пред банката от Т.М. платежно нареждане е
неистинско, същото не носи подписа на Р.Т., като подписът на синдика е подправен и
имитиран. Неистинско е и представеното от Т.М. съдебно удостоверение. „ФИРМА“ ЕООД
никога не е внасяло какъвто и да било задатък за участие в продажби на имуществото на
„ФИРМА“ ЕООД (в несъстоятелност), или по някаква друга причина, предвид което
синдикът не е искал от съда да разреши връщането на сумата от 6 320 лева, както и съдът не
е издавал такова удостоверение.
Твърди се, че с противоправните си действия от 07.11.2016г. Т.М. виновно е причинила
на „ФИРМА“ ЕООД (в несъстоятелност) вреди -реално претърпени загуби в размер от 6 320
лева.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор.
Твърди се, че исковата молба е недопустима, поради липса на активна процесуална
легитимация на синдика - Р.Т. - ищец по делото, тъй като синдикът е легитимиран да
предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ и исковете,
посочени в чл. 649 от ТЗ, съответно ищцовото дружество е в обективна невъзможност да
упражни процесуалното си право на иск по чл. 45 ЗЗД.
Оспорва се, от представените по делото доказателства да се установява качеството на
Р. ПЛ. Т. на синдик на дружеството.
Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответника. Твърди се, че ишцовото
дружество и представлявано от ответницата дружество са били обвързани от облигационно
отношение за извършване на счетоводни услуги и в случая отговорността следва да е
договорно неизпълнение, изключваща извъндоговорната отговорност за непозволено
увреждане.
С Определението по чл. 140 ГПК е прието, че производството е допустимо. Очертаната
в чл.658,ал.1,т.7 ТЗ компетентност на синдика обхваща завеждане от името на длъжника не
само на осъдителните искове за събиране на вземанията и връщане имущество в масата не
несъстоятелността. Разпоредбата не поставя друго ограничение за вида и предмета на
делата, които синдикът завежда или в които участва. Съгласно утвърдената съдебна
практика по приложението на чл.658,ал.1,т.7 ТЗ синдикът участва в производството по
делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Страна е самият
длъжник, а синдикът осъществява съобразно правомощията си по чл.658,ал.1,т.7 ТЗ
2
представителството на дружеството в процеса, действайки от негово име и упражнявайки
негови материални и процесуални права. / Решение № 70 от 19.06.2020 г. по т. д. № 2414 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение, както и Определение № 359 от
22.06.2015г. по ч.т.д.№ 1058/2015г. на Първо т.о. и цитираните в него актове на ВКС/.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение от 16.03.2012 г. по т.д. №305/2011 г. на СГС е обявена
неплатежоспособността на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2010 г., открито е
производство по несъстоятелност по отношение на „същото дружество и е назначен за
временен синдик на „ФИРМА” ЕООД, Р. ПЛ. Т..
С Определение от 03.05.2012 г. по т.д. №305/2011 г. на СГС Р. ПЛ. Т. е назначена за
постоянен синдик на дружеството в несъстоятелност
С Решение от 19.10.2012 г. по т.д. №305/2011 г. на СГС „ФИРМА” ЕООД е обявено в
несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, постановена
е обща възбрана и запор върху имуществото на „ФИРМА” ЕООД , прекратени са
правомощията на органите на „ФИРМА” ЕООД, дружеството е лишено от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Постановено е да започне осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
С Определение от 11.09.2012 г. по т.д. №305/2011 г. на СГС съдът по
несъстоятелността е посочил, че е постъпило искане от синдика за даване на разрешение да
упълномощи Т. Н. М., извършваща счетоводно обслужване на дружеството, с правото да
тегли парични суми и да извършва безкасови плащания от особената сметка на „ФИРМА”
ЕООД в „ ” АД, в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността. Съдът е приел,
че е целесъобразно да бъде разрешено на синдика: 1. Да упълномощи Т. Н. М.
ЕГН**********, извършваща счетоводно обслужване на дружеството, с правото да тегли
парични суми и да извършва безкасови плащания от особената сметка на „ФИРМА” ЕООД
в „ ” АД, в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността, 2. Ежемесечно да
тегли и извършва превод от особената сметка на „ФИРМА” ЕООД в „ ” АД, до настъпването
на законна причина за отпадане на това право, на сумите, представляващи: а)
възнаграждение на синдика в брутен размер от 1 300 лв., както и дължимия данък и
осигурителни вноски върху възнаграждението; б) възнаграждение за счетоводно обслужване
в размер на 200 лв., дължимо на „ФИРМА” ЕООД ЕИК ***********; в) възнаграждение за
правно обслужване в размер на 400 лв., дължимо на Д Т Т ЕГН**********, съответно
основателно се явява и искането за издаване на съдебно и издаване на удостоверение в тази
насока, което да послужи пред „ОББ” АД. В диспозитива на съдебния акт съдът е разрешил
на синдика Р.Т. да упълномощи Т. Н. М., извършваща счетоводно обслужване на
дружеството, с правото да тегли парични суми и да извършва безкасови плащания от
особената сметка на „ФИРМА” ЕООД в „ ” АД IBAN BIC BGSF, в съответствие с
разрешенията на съда po несъстоятелността.
Изискано е от „БАНКА“ АД намиращото се в банката пълномощно. Съгласно същото
Р. ПЛ. Т., в качеството си на синдик на ФИРМА” ЕООД / в несъстоятелност/ упълномощава
Т. Н. М. с правото да тегли на каса суми и да извършва безкасови плащания на суми от
особената сметка на „ФИРМА ЕООД, открита в „БАНКА“ АД, с IBAN BIC BGSF
съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по
чл. 658, ал. 1, т.9 ТЗ, както и да получава банковата поща на дружеството.
Представено по делото е преводно нареждане от 07.11.2016 г. за кредитен превод с
наредител „ФИРМА ЕООД в несъстоятелност“, IBAN на наредителя , основание за превода
„връщане на задатък“, получател „ФИРМА“ ЕООД за сумата от 6320 лева.
3
Представено по делото е съдебно удостоверение с изх. №15603/03.11.2016 г. по т.д.
№№305/2011 г. на СГС, в което е вписано, че съдът издава същото на Р. ПЛ. Т.- синдик на
„ФИРМА” ЕООД в несъстоятелност, в уверение на това, че с определение на съда от
02.11.20016 г. съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на „ФИРМА” ЕООД – в
несъстоятелност Р. ПЛ. Т. да извърши превод от особената сметка на „ФИРМА” ЕООД – в
несъстоятелност, открита в „ОББ“ АД с IBAN BIC UBBS BGSF, за сумата от 6320.00 лева в
полза на „ФИРМА“ ЕООД с IBAN , представляваща връщане на задатък.
Настоящият съдебен състав е изискал от СГС служебна справка по т.д.№305/2011 г.,
като с писмо изх. №66018/05.04.2022 г. се удостоверява, че в кориците на делото по
несъстоятелността не е налично издавано на синдика удостоверение с изх.
№15603/03.11.2016 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, заключението по
която е неоспорено от страните и прието по делото, а съдът кредитира като компетентно
изготвено. Вещото лице е заключило, че:
-Ръкописно изписаните текстове „РИНГС“ в Преводно нареждане от 07.11.2016 г. и
„вярно с оригинала“ в Удостоверение с изх. № 15603/03.11.2016 г. -обекти на експертизата,
са изписани от Т. Н. М..
-Подписът, положен след ръкописно изписаният текст „Вярно с оригинала“ в копие на
Удостоверение до ОББ с изх. № 15603/03.11.2016 г.- обект на изследването, е изпълнен от Т.
Н. М.
-Подписът, положен в мястото за „подпис на наредителя: на Преводно нареждане за
кредитен превод от 07.11.2016 г. за сумата от 6320,00 лв. не е изпълнен от Р. ПЛ. Т., като
експертизата не може да отговори на въпроса: „Подписът на наредител в преводно
нареждане от 07.11.2016 г. изпълнен ли е от Т. Н. М.“, тъй като при имитация на подписи,
автора е принуден едновременно, както да подражава признаците на чуждия почерк, така и
да прикрива своя собствен. Степента на подражание на подписи на друго лице зависи от
редица условия, по-съществени от които са времето за наключение на имитирания подпис и
проведените тренировки (упражнения) за изпълнение на чуждия подпис. Посочено е, че при
имитация на подписи трудно може да се установи авторството им, тъй като имитиращия се
опитва максимално да наподоби образеца и така „закрива“ характерни елементи от своя
почерк.
По делото е приложено извлечение за движението по особената сметка на ФИРМА”
ЕООД – в несъстоятелност, открита в „ “ АД с IBAN , за периода от 31.10.2016 г. до
07.11.2016 г., видно от което сметката е задължена със сумата от 6320 лева – изходящ
превод в лева в полза на „ФИРМА“ ЕООД с IBAN , с основание „връщане на задатък“.
По делото не се спори, че между ФИРМА” ЕООД – в несъстоятелност и „ТНМ
Консулт и Проектиране“ ЕООД, ЕИК *********** е бил налице сключен договор за
счетоводно обслужване. Едноличен собственик и управител на дружеството е Т. Н. М. и
именно доколкото тя е лицето, притежаващо квалификация по чл. 35, ал. 1, т.1 от Закона за
счетоводството, тя е упълномощена да оперира с банковата сметка на несъстоятелния
търговец, но само съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в
актовете на съда по чл. 658, ал. 1, т.9 ТЗ.
Не се спори и, че едноличен собственик и управител на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК е
ответницата Т. Н. М..
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявени са искова с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи наличието на претърпени вреди, които да са
следствие от противоправното поведение на ответната страна, както и техния вид и размер.
4
Ответникът следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае
ищцовите твърдения.
Установява се по делото, че ответницата Т. Н. М. на 07.11.2016 г. се е легитимирала с
наличното в „БАНКА“ АД пълномощно, като лице, което има право при наличие на акт на
съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т.9 ТЗ да тегли на каса суми и да извършва
безкасови плащания на суми от особената сметка на „ФИРМА ЕООД, открита в „БАНКА“
АД, с IBAN *************** BIC BGSF.
На същата дата ответницата е представила описаното по-горе платежно нареждане.
Същото е неистински частен документ, доколкото не носи подпис на неговия автор- Р. ПЛ.
Т., а само е придаден вид, че представлява изявление на това лице. Видно от заключението
на приетата съдебно-почеркова експертиза, ответницата е попълнила в платежното
нареждане ръкописния текст „РИНГС“. Другото необходимо съдържание за извършване на
банковия превод е машинно въведено, като в преводното нареждане е липсвало само
посочване на платежната система, чрез която да се извърши превода. Това налага извода, че
ответницата е използвала неистински частен документ, който само привидно изхожда от
Р.Т.- синдик на несъстоятелния търговец, като ръкописно е вписала в документа и текста
„РИНГС“.
По делото е установено, че Удостоверение с изх. № 15603/03.11.2016 г. е неистински
официален документ. Придаден е вид, че удостоверението представлява конкретно
писмено изявление на съда по несъстоятелността, даващ право на синдика на „ФИРМА”
ЕООД – в несъстоятелност Р. ПЛ. Т. да извърши превод от особената сметка на „ФИРМА”
ЕООД – в несъстоятелност, открита в „ОББ“ АД с IBAN *************** BIC BGSF, за
сумата от 6320.00 лева в полза на „ФИРМА“ ЕООД с IBAN , представляваща връщане на
задатък. Установено е по делото, че липсва определение на съда по несъстоятелността, с
което е да е дадено именно такова конкретно разрешение на синдика да се разпорежда с
паричните суми от банковите сметки на длъжника/несъстоятелния търговец/. Установено е
и, че Софийски градски съд не е издавал такова удостоверение с изх. № 15603/03.11.2016 г.
Ето защо съдът стига до извода, че ответницата Т. Н. М. на 07.11.2016 г. е използвала
неистински частен и неистински официален документ/втория заверен и подписан като
„верен с оригинала“ от ответницата без да съществува оригинал/ пред „БАНКА“ АД с цел да
задължи банковата сметка на ищцовото дружество.
Същото съдът намира, че представлява противоправно поведение, в т.ч. и би могло в
определени хипотези да реализира състава на престъпление по чл.309, ал. 1 от Наказателния
кодекс. Извършеното от ответницата на 07.11.2016 г. деяния обаче категорично
представлява нарушение на общия принцип да не се вреди другиму. В гражданското право
съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното, като в конкретния случай е ирелевантно кой и как е съставил
неистинския документ и не е необходимо наличието на пряк умисъл у страна на
ответницата при използването на документите.
Налице са претърпени вреди в имуществената сфера на ищеца, като банковата му
сметка е задължена със сумата от 6 320 лева, а същото е в следствие на противоправното
поведение на ответницата. Ирелевантно в процесния случай, доколкото се касае за
непозволено увеждане, е дали дадено лице, в полза на което е извършен банковия превод се
е обогатило и дали то е свързано или не с ответницата. Релевантно е единствено
настъпваното на имуществената вреда.
Съдът счита, че всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и
изслушаното заключение на съдебно-почерковата експертиза – вредата за ищеца по делото
и причинната връзка с виновното противоправно деяние на ответницата. Ето защо главния
иск за сумата от 6320 лева следва да бъде уважен.
5
По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху присъденото
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В Решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „Лихвите
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се
дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня
на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Дължимата лихва за периода от
датата на деликта 07.11.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба- 05.11.2021 г. е в
размер на 3203.90 лева, но доколкото се претендира само сумата от 1381.63 лева, то и само
тя следва да бъде присъдена.
Основателна е и претенцията за законна лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за сумата от 450 лева-
депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 308.07 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „ФИРМА“
ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
представлявано от синдика Р. ПЛ. Т., съдебен адрес - АДРЕС, чрез Р.Т. на основание чл. 45,
ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 78,ал. 1 ГПК сумата от 6 320 лева- причинени имуществени
вреди, вследствие на противоправно поведение на ответницата, използвайки на 07.11.2016 г.
неистински документи пред „БАНКА“ АД, в следствие на което банковата сметка на ищеца
е неправомерно задължена със сумата от 6320 лева, сумата 1381.63 - законната лихва за
забава върху дължимата главница за периода 07.11.2016г . до 05.11.2021 г- датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
завеждането на исковата молба/05.11.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 450 лева-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Н. М. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ по сметка на СРС сумата от 308.07 лева-
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6