Решение по дело №449/2021 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 102
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20214330100449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Тетевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100449 по описа за 2021 година
Ищец КР. П. Ш. от гр. Плевен
Ответник: К. Н. К. от гр. Тетевен
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от КР. П. Ш. от гр. Плевен срещу К. Н. К. от гр. Тетевен. В
исковата молба се твърди ,че предявяват установителен иск срещу К. Н. К., тъй като
настоящото производство е във връзка с ч.гр. дело 354/2021г., по което Районен Съд Тетевен
издал заповед за изпълнение, а длъжникът в законния срок подал възражение на основание
чл. 414 ГПК. Това обосновава правния им интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Твърди се ,че К.Ш. и арх. К.К. сключили договор за изработка на
ПИПУП-ПРЗ за УПИ III и за УПИ IV по плана на село ххххххххххх, Община Тетевен. Била
уговорена цена за изработка на двата подробни устройствени плана в размер на 2400 лева.
Ищецът платил на архитекта 1200 лева аванс. На 21.10.2020г., след поредна среща и
настояване от страна на възложителя за по-бързо завършване на ПУП, Ответницата писмено
се ангажирала да изготви ПУП-овете до 30.11.2020г. Задължила се също, че ако не успее да
изготви проектите, ще дължи неустойка по 20 лева за всеки ден забава, започващи да текат
от 01.12.2020г. Архитектът не изпълнил задължението си в срок. К.Ш. многократно
подканял за по-експедитивна работа, но получавал само неоснователни отлагания.
Ищецът получил възложените проекти чак на 10.04.2021г., което означава със 131 (сто
тридесет и един) дни забава. За 131 дни забава, дължимата неустойка е 2620 лева. Това ги
принуждава да предявят настоящия иск, с който да упражнят правото си на неустойка за
закъсняло изпълнение. Молят съдъ да признае за установено , че арх. К.К. дължи на
основание чл. 92 ЗЗД, на КР. П. Ш. сумата от 2260 лева
В законово установения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , в
който се твърди ,че не признава предявения срещу нея иск за сумата 2620лв. с посочено от
ищеца правно основание чл.92 от ЗЗД, като счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана и моли да бъде отхвърлена и да и се присъдят разноските по делото. Като твърди
1
,че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че с ищеца са „сключили договор
за изработка на ПИПУП-ПРЗ“ за цитираните два поземлени имота в с.ххххххххххх,
Ловешка обл. Не отговаряло на истината и твърдението на ищеца, че „била уговорена цена
за изработката на двата подробни устройствени плана в размер на 2400 лева“. Същият и е
предоставил общо сумата 2300лв. за покриване на съпътстващите разходи по такси и
хонорари на ангажираните при изработване на проектитите други специалисти-инженер-
геодезист, електроинженер, инженер ВиК, организация. Отделно от тези разходи е и
дължимият от ищеца на ответницата като проектант хонорар, или общата дължима от
ищеца парична стойност на двата проекта е в размер минимум на 4 816лв. При това
положение, след приспадане на платените от ищеца авансово 2300лв. ищецът и дължал на
ответника сумата 2511 лева, поради което при условията на евентуалност, ако не бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана, а бъде уважена исковата претенция, прави
възражение за прихващане на сумата 2 511 лева. Независимо от гореизложеното в
течение на изработване на проектите възникнали форсмажорни обстоятелства поради ковид
кризата- ответницата прекарала болестно състояние през месец ноември в продължение на
десетина дни, както и карантина от 15 дни през месец март 2021г., поради заболяване на
дъщеря и, както и се разболя от инфаркт през месец януари 2021г. изработващия
геодезическите проекти инж.Т от гр Луковит. На следващо место поради ковид кризата
Службата по геодезия и кадастър-гр.Ловеч забавила одобряването и теста на геодезическите
им проекти от представянето им през м.ноември 2021г. началото на април 2021г.Всички
тези извънредно възникнали пречки довели до удължаване на времето до окончателното
одобряване по административен ред на двата проекта. В крайна сметка същите били
одобрени от административния орган. Предвид на тези обстоятелства ответницата не
дължала исковата сума, претендирана като неустойка, още повече, че на мнея ищецът
дължи сумата 2 511 лв.
Тетевенският районен съд , след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист с правно основание чл.410 от ГПК е образувано заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК, както и че е било образувано ч. гр.д. № 354/2021 г на Р.С.Тетевен ,както и
разпореждането № 752 от 21.05.2021 г по ч.гр.д. № 354 /21г. на ТРС за предевяване на иск
по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, което на 26.05 .2021г е връчено на заявителя , а иска е
подаден на 06.11.2020г./л.42 от настоящото дело 17.06.2021г. , тоест спазен е едномесечния
срок за предевяването на установителния иск в съда .
Със заповед №788/17.11.2020г. на кмета на общината на ищеца К.Ш. и на съсобственика
на имота П.В. е разрешено изработване на проект за изработване на ПУП –ПЗ в обхват УПИ
III-373 и УПИ IV -373 в кв.43 по ПУП на с. ххххххххххх ,обл. Ловеч , съставляващи ПИ с
идентификатор 62579.502.40 и 62579.502.39 по КККР .
От представеното саморъчно изписано изявления /л.58/на ответницата по делото ,част от
него имащо характер на водене на отчет и подписано само от нея от дата 21.10.2020г. ,който
по същността си е частен свидетелстващ документ , същата под форма на записано върху
листа е заявила цените на услугите,а именно ПУП –ПРЗ за УПИ III-1200лв , за УПИ IV-
1200лв. Допълнително са суми , които не е ясно за какво са, но същите не са спорени от
страните , а именно както следва : УПИ III 1100+250+305 =1655-1605лв ; УПИ IV
1100+250+305 =1655лв.;Дадени за УПИ III-600лв ,остават 1005лв ; Дадени за УПИ IV- 600
лв остават 1005 лв. До момента похарчени 150лв+250лв = 400лв за УПИ III; 150лв+250лв =
400лв за УПИ IV;2х200= 400лв . На другата страница на листа е записано УПИ III-
1200лв.,ПР -450+150,ЕЛ. схема 250,такси 100лв.; УПИ IV-1200лв, пр-450 +150,ВИК
250лв.,такси 100лв. ;ПЗ УПИ III -250 лв/1/2 от 500лв/, УПИ IV 250лв /1/2 от 500лв/.Такси -
50лв +80+115+48+12,като под цифрите 80 + 115 е записано 305лв. Записано е също така под
формата на едностранно волеизявление от ответницата ,че при неизпълнение на
договореното до 30.11.2020г., непредставяне в този срок на всички части от ПУП-овете се
2
дължи неустойка от 20 лв на ден от дата 01.12.2020г. Приспадат се 100лв от 2400лв при
предаване на документите от платени такси от К.Ш. на 21.10.2020г. за подаване на
документи за допускане изработване на ПУП –овете в община Тетевен , следва подпис и
дата 21.10.2020г. Тоест този писмен частен документ е вид едностранно воляизевление
изходящо от ответника .
От представените по делото разписки/л.11-22/ от дати 11.09.2020г, за по 600лв за
всеки от имотите е видно ,че ищеца и П.В. са заплатили на архитекта за за изготвени и
приложени ел. и ВиК схеми към тях . На дата
14.09.2020г. е подписана от инж. Й.Т. разписка за капаро от 500лв получени от ответницата
за изготвяне на ПИПУП –ПР с подписка за допускане и изменение на плана с ел. и ВиК
схеми , записано е ,че остатъчната сума ще се изплати при подаване на готовия ПИПУП –ПР
на арх. К. при получаване на хонорара от клиентите .разписка от 12.01.2021г. за капаро от
общо 300лв,19.01.2021г. подписана от инж. Ю.Т.а за получена от ответницата сума от 150лв
от 300лв , като остатъчната при представяне на готовите схеми на архитекта при
получаване на хонорара от клиентите .Разписка от 19.01.2021г. за изготвяне на ел. схеми
подписани от инж. Т.Ф. за получена от ответницата сума от 150лв от 300лв , като
остатъчната при представяне на готовите схеми при получаване на хонорара от клиентите .
Представени са и фактури фактури с №**********/27.04.2021г.и
№**********/27.04.2021г. за изготвяне на гранично предложение за ПУП –ПР за всеки от
имотите .Видно от фактура № **********/17.12.2020г. е заплатена сумата от 115,57лв за
проучване на место ,проекти и инвеститори по повод на изготвяне на проектите и
изпълнеието им до 3ч., от електронно изявление от адта 17.12.2020г. е изплатена сумата от
104 ,24лв на ВИК е видно ,че са предприети действия по изготвяне на книжата . От своя
страна собствениците на двете ПИ са подписали и декларации по чл.51 ал.6 от ЗКИР с
което се съгласяват инж. Т да предаде в АГКК изработения от него проект за изменеие на
КК за имоти с идентификатор 62579.502.39 и 62579.502.40, както и становище от „ЧЕЗ
Разпределение България АД с изх. № *********/18.01.2021г., както и проект за
отстраняване на ЯФГ с обхват ПИ 62579.502.39,40,42 . От фиш за спешна медицинска
помощ от 21.11.2020г. на ответницата е видно ,че е записана на латински диагноза
„Nenroskenda“ , като други данни за последващи заболявания и прекарана карантина не са
представени. На л.41 от делото има записан текст от Й.Т , в който се твърди ,че на
13.01.2021г рязко се влошило здравословното му състояние –рязко затруднение на
служебната му дейност поради което намалил и забавил част от проектите , като в случая
това изявление съдът счита за нищожно ,тъй като свидетелските показания са само устни , а
ищцовата страна не е представила доказателства за заболяването на това лице. Представена
е в оригинал ВИК схема към проект за изменение на ПУП –ПРЗ и застроянаве на УПИ III -
373 от кв.43 и IV -43подействащия устройствен план на с. ххххххххххх и част ел. схеми
,обект изменение на ПУП –ПРЗ на УПИ III -373 от кв.43 и IV -43 действащия устройствен
план на с. ххххххххххх. Представена е и справка от АГКК/л.82, стр.2-ра / видно от която за
периода м. ноември 2020г. до м. април 2021г . не е подавано в СГКК-Ловеч удостоверение
за приемане /неприемане / на проект за обект от КККР на с. ххххххххххх предмет на
ПИПУП-ПРЗ за УПИ III -373 от кв.43 и УПИ IV -43 на с. ххххххххххх ,обл. Ловеч.
По делото е представена и декларация съгласие от ищеца КР. П. Ш. , К.Ц.В. и П.В.В. ,
че са съгласни инж. Й.Т. на осн. чл.51 ал.6 от ЗКИР да подаде от тяхно име пред АГКК
изработения от него проект за изменение на КККР. От 07.12.2020г.
Представени са и два броя разписки видно от които Ю.Д. Т. в качеството и на проектант
по ВИК е получила от ищеца сумата от 150лв . на 01.04.2021г,а Т.Ф. на дата 29.03.2021г е
получил от ищеца сумата от 150лв.
Съдът като прецени данните по делото и твърденията на сттраните констатира ,че
между страните е имало устна договорка за изработване на два броя ПУП , тъй като в случая
договорът е неформален договор /вид договор за изработка / . В Закона за устройство на
територията са регламентирани различни видове задания в зависимост от проектите –
задание за проектиране на общ или подробен устройствен план и задание за изработване на
3
инвестиционен проект.Съгласно чл. 135 ЗУТ лицата по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания
за изменение на подробните устройствени планове с писмено заявление до кмета на
общината. Искането следва да е достатъчно конкретно, да е ясно до кого е отправено, от кое
лице, какво точно се иска, а на основание чл. 135, ал. 2 към него следва да се приложи скица
с предложение за изменение на действащия ПУП. Съобразно препращащата норма на чл.
136, ал. 1 ЗУТ към раздел ІІІ от глава 7 на ЗУТ, за изменение на устройствените планове
приложение намира и чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба проектите за
устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост
опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната
територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
централните и териториалните администрации и дружества, които изработват
специализирани карти, регистри и информационни системи. Основна задача на заданието е
да обоснове необходимостта от изработването на плана, респективно неговото изменение, и
да очертае изискванията на възложителя относно териториалния му обхват, сроковете и
етапите за изработване. В съдържанието на заданието се включва необходимата информация
за съществуващото положение и за действащите за съответната територия устройствени
схеми и планове. За нуждите на административното производство по одобрение на ПУП или
изменение на ПУП заданието трябва да бъде изготвено в писмена форма.Във
взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя по договора за проектиране формата
на заданието не е форма за действителност. Съдържанието на заданието може да бъде
инкорпорирано в текста на договора, както и да се извлече от други документи, например от
изготвените документи във връзка с извършените предпроектни проучвания. В конкретния
случай, видно от договора, даденото от възложителя задание на изпълнителя е изготвяне на
ПИПУП-ПРЗ за УПИ III и за УПИ IV по плана на село ххххххххххх, Община Тетевен.
Със заданието за проектиране трябва да бъдат определени изискванията към обекта,
фазите на проектиране и необходимите проектни части. В обхвата и съдържанието му могат
да се посочат основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-
композиционни изисквания към обекта съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба № 4/21.05.2001г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и да бъдат зададени
необходимите основни функционални и композиционни параметри на обекта съобразно чл.
13, ал. 4 от посочената наредба. По делото не се доказа колко време е отнела всяка една фаза
от проекта , и всяка една от съответните проектни части , тъй като е видно от
документацията ,че са участвали и др. специалисти.Неустойката е акцесорна на главното
задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на
длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които
кредиторът би претърпял в случчай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива
неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.Видно от представените документи
собствениците на процесните имоти са трима К.Ш. Ищеца , К.Ц.В. и П.В.В. –лицата
подписали декларацията с осн. чл.51 ал.6 от ЗКИР, както и проектите по ВИК и ел. част ,
като не се доказа , че разходите по изготвяне на проектите поемат изцяло от ищеца и само
на него ще се дължи неустойка за неизпълнение,тъй като ищеца видно от исковата молба
действа единствено и само за себе си .Това е така , защото уговорката за неустойка трябва да
бъде в същата форма, в която е главния договор, когато това е форма за действителност - т.е.
ако главният договор изисква писмена форма за действителност неустойката също трябва да
бъде с такава форма за да е действителна,ако не се изиска би следвало да се докаже ,че
страните са я договорили , а в случая от исковата молба става единствено ясно ,че само
ищеца я претендира и то в цялост . Видно от представените документи описани по-горе в
мотивната част на решението съсобствениците на имотите са трима , искът е подаден
само от единият от тях , като същия има право да претендира само по отношение на неговата
част от вземането за неустойка .
Съотношение между неустойката и реалното изпълнение:Кредиторът може да избира
между неустойката и реалното изпълнение.Кредиторът има право на избор: ако той не може
да се удовлетвори от реалното изпълнение, тъй като длъжникът не дава такова, той може да
се обърне към неустойката. Последователно в практиката си ВКС е поддържал разбирането,
4
че основното правило при неизпълнение на договорите е това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според
което изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като
тогава, когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се
търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са
осъществени.Изпълнението на договора за изработването на ПУП –ПРЗ , поради приемане
на изработеното не лишава кредитора от правото му на обезщетение за забавеното
изпълнение и когато е уговорена мораторна неустойка, като форма на договорна
отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я
поражда са осъществени. Не се спори,че извършената работа е приета ,а напротив ищецът е
получил възложените проекти , като твърди ,че това е на 10.04.2021г с 131 (сто тридесет и
един) дни забава . Видно обаче от материалите по делото ищецът е получил ВИК схема за
изменение на ПУП изготвен от инж. Т. и част ел. схеми изготвени от инж. Ф , които са
приложени по делото и представени от ищцовата страна , същите са с възложители : К.Ш. –
ищеца по делото , Куна Василева и П.В. .
Още по-вече страните са сключили устен договор за изработка на ПУП , като видно от
документацията по делото в изработката на книжата са взели участие и др. лица , от чиито
изготвяне на определени книжа зависи крайния резултат .
Когато частен свидетелстващ документ саморъчнато изявление от 21.10.2020г./л.58 / , в
който се съдържа изявление на ответницата ,че при неизпълнение на договореното до
30.11.2020г., непредставяне в този срок на всички части от ПУП-овете се дължи неустойка
от 20 лв на ден от дата 01.12.2020г. съдържа удостоверително изявление на издателя му за
неизгодни за него факти /както е в случая/, този документ има силата на извънсъдебно
признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател /така решение №
146/08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г.о./. Посоченият частен свидетелстващ
документ е издаден от ответника и обективира извънсъдебно признание на своя издател за
начина на формиране на процесната неустойка поради което от гл.т. на съдържание, то
този документ е и истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила
относно съдържащото се признание на неизгодни за страната факти. / в този смисъл
Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Според
чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да
обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен
обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили или когато размерът и надхвърля този на вредите. Посочените норми имат
диспозитивен характер. Доколкото липсват конкретни предписания, страните са свободни
сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно
задължение се уговаря и в какъв размер - като глобална сума или като част /най-често %/ от
главното задължение, както и да определят сроковете и начина на плащането й. По силата
на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Действително, в цитираната норма на ЗЗД не се дефинира понятието „добри нрави” , но тъй
като законодателят е придал правно значение на нарушаването им приравнявайки го по
последици с нарушаването на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането
им е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес
на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяването на несправедливо облагодетелствуване – аргумент от разпоредбите на чл.
289, чл. 302, чл. 307 ТЗ, чл. 20 ЗЗД и др. В тази връзка въпросът за накърняване на добрите
нрави по отношение на уговорената неустойка следва да бъде решен чрез прилагане на
комплексен подход отчитащ фактори като: свобода при договарянето, равнопоставеност на
5
страните, функцията на неустойката, възможност неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.В случая предмет на спора е неустойка за забавено изпълнение от страна на
архитекта на задължението му да изработка на ПИПУП-ПРЗ за УПИ III и за УПИ IV по
плана на село ххххххххххх, Община Тетевен до 30.11.2020г. Била уговорена цена за
изработка на двата подробни устройствени плана в размер на 2400 лева.Претендира се
уговорената в размер от 2260 лева,т.е по 20лв на ден за 131 дни, тъй като ищецът получил
възложените проекти чак на 10.04.2021г., факт който не се оспорва от страните .
Видно от данните по делото размерът на дължимата неустойка е нараснал значително в
резултат на завишена база при формирането й, което се равнява почти на възнаграждението
което архитекта следва да получи , т.е неустойката е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции поради което клаузата за неустойка
от 20 /двадесет /лева на ден уговорена в договора от 21.10.2020г., сключен в устна форма
между страните и потвърдена от ответната страна в едностранно волеизявление от същата
дата /л.58/ следва да се обяви за нищожна , като противоречаща на добрите нрави .
За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Претендираната
неустойка за непредоставяне на обезпечение почти дублира в случая възнаграждението
,което ответника ще получи за работаат си ,която ищецът не оспорва ,че е приел въпреки
закъснението , като се касае за проекти за ел. схеми и ВИК .
За нищожността, като изначален, неотстраним дефект, съдът следи служебно – по
аналогични на горните причини този контрол може да се проведе ефективно само по
отношение на тези от изброените в двете алинеи на чл. 26 от ЗЗД пороци, за констатирането
на които не е необходимо съдът да бъде въвеждан в знание относно конкретни, осъществени
между страните или настъпили в тяхната индивидуална сфера, факти и обстоятелства. Тоест
– служебно могат да се обявят само тези пороци, които съдът може да забележи и отчете
като такива, независимо дали са посочени или въпреки, че не са посочени от ищеца –
установяването на наличието им не зависи от изследването на други факти, за които съдът
трябва да бъде уведомен от едната страна, а другата страна съответно трябва да има
възможност да ги опровергае или неутрализира. Съдът е длъжен да следи служебно за
съответствието на уговорената неустойка с добрите нрави и при констатирано противоречие
той трябва да прогласи нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
По отношение на претенция за прихващане на сумата от 2 511 лева., в случая ,че
клаузата за неустойка е обявена за нищожна , то не е възможно да се извърши прихващане .
С оглед изхода от спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,ищецът следва да се осъди ,да
заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 300лв за адвокатско
възнаграждение .
Като се води от гореизложеното,Тетевенският съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от
ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД от КР. П. Ш. ЕГН ********** от гр. Пххххххххххх срещу
6
ответника К. Н. К. ЕГН ********** от гр. ххххххххххх ,с който се иска да се признае
за установено ,че ответницата К. Н. К. дължи на ищеца КР. П. Ш. сумата от 2620 лв.
представляващи неустойка за забавено изпълнение за изработка на два броя ПУП по
договор от 21.10.2020г., като прогласи нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД.
ОСЪЖДА КР. П. Ш. ЕГН ********** от гр. Пххххххххххх да заплати на К. Н. К.
ЕГН ********** от гр. ххххххххххх от гр. Тетевен ,сумата от 300 лв. разноски за един
адвокат .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7