№ 3517
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110216928 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за
задържане на лице № 225зз-1382/17.11.2023 г. за задържане на жалбоподателя
Д. К. Ч., съставена от ответника К. Б. Ш. на длъжност „полицай“ в отдел
„СПС“ в СДВР. В подадената от адв. П. В. жалба се навеждат доводи за
унищожаемост, нищожност и незаконосъобразност на заповедта за задържане.
Акцентира се върху липсата на посочено фактическо основание за
задържането на жалбоподателя, което грубо е нарушило правото му на
защита, като процесуалният представител се позовава и на практика на ЕСПЧ
по делото Петков и Профиров срещу България.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се
представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. П. В.,
която поддържа жалбата. В пледоарията си адв. В. моли за отмяна на
заповедта за задържане като незайконосъобразна, поради липсата на мотиви
относно фактическото основание за задържането на Ч., включително и
липсващата му възможност да разбере какво означава посочената абревиатура
ЗООРПСМ. Намира, че в случая не са налице основанията съдът да приеме, че
причините за задържането на лицето са били посочени в други документи,
доколкото такива не са връчени на задържания. По същество изтъква, че в
случая изобщо не е бил приложим ЗООРПСМ, тъй като футболната среща
между България и Унгария се е провела без публика. Представя подробни
1
съображения в писмен вид. Моли за присъждане на разноски по чл. 38 ЗА,
като уточнява, че цяла нощ е била в районното управление със задържания.
Ответникът по делото - К. Б. Ш.в на длъжност „полицай“ в отдел „СПС“
в СДВР, не се явява лично и се представлява от юрисконсулт ***, който
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Представя писмено становище с
подробно развити доводи по същество и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
След като се запозна с конкретната заповед за задържане и материалите
по делото, Съдът намира следното от фактическа страна :
На 16.11.2023 г. се провела футболна среща между отборите на България
и Унгария на ******* в гр. София, която била на закрити врати без публика.
Но по времето на срещата се провел и протест срещу ръководството на БФС в
района около Националния стадион и сградата на Министерство на младежта
и спорта. Около 19.20 ч., в хода на възникналите масови безредици в района на
храм Св. Седмочисленици, бил задържан жалбоподателят Д. К. Ч.. Той бил
отведен в 01 РУ-СДВР, където му бил извършен и личен обиск, а на
следващия ден му бил съставен и АУАН за нарушение на ЗООРПСМ.
Ответникът К. Б. Ш. на длъжност „полицай“ в отдел „СПС“ в СДВР
издал заповед за задържане на Ч. с рег. № 225зз-1382/17.11.2023 г. за срок до
24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР с посочено фактическо
основание за задържането „проверка по извършено престъпление във връзка с
чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ“. Заповедта била надлежно връчена на задържаното
лице, което било освободено на 17.11.2023 г. в 05.30 ч. Няколко часа след
освобождаването му Ч. посетил кабинет по съдебна медицина, където му било
издадено СМУ №403.11/2023 г. относно констатираните наранявания по
главата и тялото му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –заповед
за задържане на лице рег. № 225зз-1382/17.11.2023 г., декларация, протокол за
личен обиск, разписка за върнати вещи, извлечение от книга за задържани
лица в 01 РУ-СДВР, СМУ, АУАН и НП, удостоверение № 513р-
6334/16.01.2024 г. от отдел "Човешки ресурси" – СДВР.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
2
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
На 25.11.2023 г. по електронен път до СРС била подадена жалбата срещу
заповедта за задържане на Ч. от адв. В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните
реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на
порока – и нищожен.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно
полицейски орган в отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР, в
рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност,
което се установява от представеното удостоверение от СДВР.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е
подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от задържаното лице.
Съдът обаче намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа
всички законови реквизити, макар в нея да е посочено правното основание за
нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, който
предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, в други случаи,
определени със закон. В заповедта като фактическо основание на задържането
е посочено, „проверка по извършено престъпление във връзка с чл. 21, т. 10 от
ЗООРПСМ“. Съдът намира, че така даденото описание на деянието
единствено допълва правното основание за издаване на заповедта,
препращайки към конкретен закон, в случая Закона за опазване на
обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Но то по никакъв
начин не описва поради извършването на какво противообществено деяние е
задържан жалбоподателя.
Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за
задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или
3
изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние или
нарушение, както например в постановлението за привличане към наказателна
отговорност/обвинителния акт или Наказателното постановление. Но
стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно
описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е
зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров
срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е
извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да
бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за
задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното
престъпление, съответно при другите хипотези на задържане по чл. 72, ал. 1
ЗМВР – конкретни фактически основания за задържането на лицето.
В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация
относно поведение на Ч., даващо основание за неговото задържане.
Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, касае
административно нарушение, свързано с предизвикване или участие в сбиване
– противообществена проява, извършена в спортен обект или в спортна зона
преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие. В ЗООРПСМ обаче е предвидено задържане за срок до 24 часа
единствено в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от закона - за обезпечаване явяването
на лицето пред съда във връзка с издаден срещу него акт за установяване на
нарушение на ЗООРПСМ, когато има опасност нарушителят да се укрие или
да затрудни правораздаването. Следователно, неправилно в заповедта е
посочено правното основание за издаването й, доколкото цитираната
разпоредба не предвижда задържането на лице. А ако се приеме, че повод за
задържането на Ч. е съставения срещу него АУАН за нарушение по чл. 21, т. 10
от ЗООРПСМ, то следва да се подчертае, че актът е съставен на 17.11.2023 г.,
след задържането на лицето на 16.11.2023 г. около 19:20 часа. Освен това, въз
основа на АУАН е издадено НП на неустановена дата, следователно не е
възникнала и необходимост от довеждането му пред съд.
Съдът изцяло се солидаризира с възражението в жалбата, че простото
позоваване на разпоредбата на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ не изпълва
изискването за мотивираност на акта. Съдът намира и че фактически доводи
за основанието за задържане на лицето не могат да бъдат изведени и от
документите по преписката, какъвто подход е допустим съгласно практиката
на ВАС. Представеното по делото копие на докладна записка е абсолютно
нечетимо, но освен това същата не е връчена на жалбоподателя, за да се
изпълни изискването той да е бил уведомен за причините за задържането си.
Действително, съставения срещу него АУАН му е бил връчен, макар и след
освобождаването му, но доколкото заповедта не препраща към АУАН, не би
могло да се приеме, че от него могат да се извличат основания за задържането
на Ч..
4
За пълнота, следва да се подчертае, че е неправилен и извода на издалия
заповедта относно приложимостта в случая на ЗООРПСМ. Общоизвестен
факт е, че на 16.11.2023 г. е проведена футболната среща между националните
отбори на Република България и Република Унгария без допускане на публика
на стадиона, поради което обективно невъзможно е действия на
жалбоподателя да са били извършени в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие. Освен това от описаното в АУАН се установява, че
жалбоподателят е бил задържан около храм Св. Седмочисленици, което е на
значително разстояние от ******* и също изключва приложението на
ЗООРПСМ. В случая не е проявена необходимата процесуална активност за
доказване на законосъобразността на издадената заповед за задържане от
страна на ответника, който носи доказателствена тежест за установяване на
фактическите основания за издаването на обжалвания акт
Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят не е бил наясно с фактическото основание за своето
задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви в издадената
заповед грубо е нарушило правото на задържания да разбере причините за
своето задържане и представлява основание за отмяна на индивидуалния
административен акт, без да се налага обсъждане на въпроса за неговата
целесъобразност.
Воден от всичко изложено, Съдът намира, че издадената заповед за
задържане на лице не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените от него
разноски по делото и на адвокатско възнаграждение. От представените с
жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят е заплатил държавна такса
за образуване на делото в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена. Разноските за изпълнителен лист се събират в евентуално
образуван изпълнителен процес, а и не са реализирани към момента, поради
което и не следва да бъде присъждана сумата от 5 лева.
По делото е представен договор за процесуално представителство,
правна защита и съдействие от 19.11.2023 г., сключен между жалбоподателя и
адв. В., в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА
при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на адвоката, който
е осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон са
изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита, като в
договора между жалбоподателя и адв. В. е посочено основанието по чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА, без да се сочи, че клиентът е близък на адвоката и по какъв начин.
Но съгласно константната практика на ВКС, за присъждане на адвокатско
5
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната
да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. В този смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г.
по ч.г.д. № 3956/18 г., ІV ГО; Определение № 118/15.03.2021 г. по ч.т.д. №
1469/20, І ТО; Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/19, ІІ ТО и др.
Макар настоящият съдебен състав да намира, че подобен подход нарушава
принципите на конкуренцията и идеята на българския законодател да се
присъждат единствено реално направени разноски с изключения в
лимитирани случаи, с оглед изискването за предвидимост, съдът следва да се
съобрази с посочената практика. Следователно, СДВР следва да бъде осъдена
да заплати директно на адв. В. адвокатско възнаграждение за положения от
нея труд. Но съдът намира за основателно направеното от ответника
възражение за прекомерност на поисканите разноски, като взе предвид
постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно
което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в чл.8, ал.2, т. 3 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
поисканото от адв. В. възнаграждение от 750 лева. Съдът не оспорва, че тя е
прекарала нощта в 01 РУ СДВР, но това е било именно поради твърдените
близки отношения със задържания. Освен това на съда са служебно известни
множество идентични дела, свързани със задържането на лица именно вечерта
на 16.11.2023 г., представлявани от адв. В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, въз
основа близки отношения с адвоката, включително на жалбоподателя **** по
НАХД № 16925/2023 г. по описа на СРС на доклад на съдията. Въз основа на
всичко изложено, съдът намира, че възнаграждение в размер на 300 лева се
явява справедливо и достатъчно, съобразено с липсата на фактическа или
правна сложност по делото и проведеното едно съдебно заседание, но и
отчитащо спецификите на настоящия случай.
Воден от горното и на основание чл.172 и чл.172а от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 225зз-1382/17.11.2023 г. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР за задържане на жалбоподателя Д. К. Ч.,
съставена от К. Б. Ш. на длъжност „полицай“ в отдел „СПС“ в СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
Д. К. Ч. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 10.00
/десет/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
адв. П. В. от САК сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща адвокатско
6
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на Глава
XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7