Р Е Ш
Е Н И Е
№50
гр. Несебър, 02.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 906 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищците М. Петрова Т., Т.Р.Т. и П.Р.Й., искат „А.П.” АД да бъде осъдено да заплати
40 000 лв. в полза на М.Т. и по 30 000 лв. на останалите двама,
представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и
страдания във връзка със смъртта на техния съпруг и баща – Р.Т.Т., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че М.Т. е била
съпруга на Р.Т., а Т.Т. и П.Й. - негови деца. Сочи
се, че Р.Т. починал на 21.07.2014г. в „Е.А.П.” – к. к. „Слънчев бряг”. Твърди
се, че Р.Т. започнал работа като „работник поддръжка на сгради” към „А.п.” АД
на 08.07.2014г., за което бил подписан трудов договор № 303. Навежда се, че на
21.07.2014г. му била възложена задача да ремонтира луминисцентна
лампа в техническо помещение № 1 на посочения обект. Излага, се че не му бил
предоставен фенер, поради което започнал работа без да изключи напрежението.
Сочи се, че по време на ремонта се допрял до електрически проводник, по който
протичал ток, получил токов удар и починал на място. Твърди се, че злополуката
била разследвана от комисия на НОИ – ТП Бургас, като с протокол от 09.10.2014г.
били констатирани множество нарушения от Р.Т. и от други работещи за
дружеството лица. В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че Р.Т. не
притежавал квалификационна група за електробезопасност
при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V и не му е било предоставено работно
облекло. Навежда се, че с разпореждане от 07.11.2014г. злополуката била
определена като „трудова”. Излага се, че починалият съпруг и баща бил морална и
материална опора за тримата ищци и с негова помощ по-лесно се справяли с
житейските трудности. Сочи се, че преживели загубата му много тежко, а М.Т.
(като негова съпруга) имала повече от 36 години хармоничен брачен живот с
взаимна любов и уважение. Не се оспорва наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия, но се сочи, че същото е съобразено при определяне
размера на претенциите. Акцентира се върху обстоятелството, че на Р.Т. било
възложено извършеното на ремонт, без той да има необходимата квалификация. Сочи
се, че задачата не е извършена с помощта на негов колега. Твърди се, че не му е
предоставено осветително тяло, с помощта на което да извърши ремонта. Обсъждат
се и други пропуски на работодателя при организиране на работата. С тези доводи до
съда се отправя искане предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
Ответното дружество „А.П.” АД заема становище, че злополуката
се дължи изключително на нарушение на правилата за работа, извършено от страна
на пострадалия. Твърди се, че са му предоставени необходимите средства за
работа. Сочи се, че посочените в исковата молба нарушения на работници и
служители от предприятието не са в причинна връзка със злополуката. Оспорва се
твърдението, че на починалото лице е нареждано да извърши процесната
поправка. Твърди се, че той е имал възможността да откаже извършването й, ако
не е бил квалифициран. Излага се, че той е нарушил множество правила за работа
с електрически инсталации, като не е осигури предварително изключването на
инсталацията, по която е работел. Сочи се, че е налице хипотезата на чл. 201,
ал. 2 КТ. Развиват се съображения, че са нарушени правила, които са били
известни на работник с квалификацията на Т.. В тази връзка се сочи, че
претенцията не е съобразена със степента на съпричиняването.
Не се оспорва, че злополуката е трудова, но се оспорва размерът на претенциите
на ищците. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете или да намали
съответно отговорността. Претендират се разноски.
Третото лице помагач - „Застрахователно дружество Армеец” АД, заема
становище, в което поддържа възраженията на ответника. Отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 201,
ал. 2 КТ. Развива съображения за наличието на груба небрежност у работника.
Излага, че „А.п.” АД не може да има претенции към застрахователя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ. В доказателствена тежест на ищците е било да
установят, че е настъпила посочената от тях трудова злополука, в причинна
връзка, с която е починал Р.Т.Т., който се е намирал
в трудово правоотношение с работодателя. Следвало е да докажат, че са
претърпели неимуществени вреди в посочените от тях размери.
По
направеното възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ в доказателствената тежест на ответника по делото е било да
установи, че трудовото злополука е настъпила поради допуснатата груба
небрежност от страна на работника Р.Т.Т..
Между страните по делото не се спори, а и от
протокол № 43/09.10.2014г. на ТП на НОИ Бургас, цялата преписка по издаването
му, свързана с разследването на процесната злополука
(на л. 116 – л. 177 от делото) и от разпореждане № 17110 от 07.11.2014г. на ТП
на НОИ София град (на л. 56 от делото) се установява, че на 21.07.2014г., около
18:30 часа, Р.Т.Т. починал на работното си място („Е.А.П.”
в к. к. „Слънчев бряг”) докато изпълнявал трудовите си задължения – отремонтирал луминисцентна лампа
в техническо помещение. По време на ремонта той бил поразен от електрически
ток, вследствие на което починал. С цитираното разпореждане № 17110 от
07.11.2014г. на ТП на НОИ София град, което не е оспорено от ответника,
станалата с Т. злополука е приета за „трудова” по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Няма спор също така, а и от Трудов договор № 303 от 08.07.2014г. се установява,
че към този момент Т. бил в трудово правоотношение с ответника. От изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп № 211/2014г. (на л. 48 – л. 50 от делото)
се установява, че причината за смъртта на Т. е поражение от електрически ток.
Налага се извод, че по делото не се спори, а и всички събрани доказателства
(вкл. и неоспореният административен акт - разпореждане № 17110 от 07.11.2014г.
на ТП на НОИ София град) са в насока, че е настъпила посочената от ищците трудова
злополука, в причинна връзка, с която е починал Р.Т.Т.,
който се е намирал в трудово правоотношение с работодателя – „А.п.” АД.
Следователно предявените искове са доказани по своето основание.
Спорен по делото е въпросът за размера на
отправените от ищците претенции. В тази връзка на първо място следва да се
разгледа въведеното от ответника и третото лице помагач възражение за съпричиняване с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ. По
отношение на това възражение съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Доказателствената
тежест за доказването на допуснатата груба небрежност от страна на работника
лежи върху работодателя (ответник по делото). Съгласно константната практика на
ВКС не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, като при всеки случай следва конкретно да се
преценява дали нарушението на безопасността на труда е извършено при груба
небрежност. Към понятието "груба небрежност" по аналогия следва да се
приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта
бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.
Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването
на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Както е прието в
Решение № 202 от 12.12.2014г. по гр.д. № 1298/2014г.
по описа на III гр.о. на
ВКС (и в цитираните в него) винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на
повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В
този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК
на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали
пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази
по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от
страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки
отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна
на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, не е достатъчен да презюмира, че работникът не
е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
В светлината на изложеното съдът намира за
необходимо да обърне внимание на констатациите, направени с Протокол № 43 от
09.10.2014г. на ТП НОИ Бургас (на л. 52 – л. 55 от делото) за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 21.07.2014г. Според
резултатите от проверката във връзка със злополуката от 21.07.2014г. нарушения
са допуснати от „А.п.” АД, от работника Станимир Т. Ников и от починалия Р.Т..
Комисията е констатирала следните отклонения от нормалните действия и условия: Р.Т.
е работил без работно облекло и работни обувки; Пострадалият не притежавал
квалификационна група за електробезопасност; Схемите
на заземителните инсталации не съответстват на
действителното състояние и/или не е направено измерване на стойността на заземителя. Констатирано е, че на пострадалия са осигурени
само работни обувки, които не са използвани. Работно облекло не му е
предоставено. Прието е, че „А.п.” АД нарушило чл. 296, ал. 1 КТ (не осигурило
на работника необходимото работно облекло), чл. 6, т. 3 и чл. 8, ал. 1 от
ПБЗРЕО, чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 7 (допуснало задачата да се извърши от работник, без
необходимата квалификация) и чл. 261, ал. 1, т. 6 от Наредба №
16-116/08.02.2008г. (не било измерено съпротивлението на заземителите
спрямо земя). Констатирано е, че Р.Т. нарушил чл. 296, ал. 2 КТ (не носил
предоставеното му работно облекло) и чл. 33 ЗЗБУТ (не се погрижил за здравето и
безопасността си). Относно Станимир Ников също е констатирано нарушение на чл.
200, ал. 2 от Наредба № 7.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
констатирало, че пострадалият работник не е спазил всички надлежни изисквания
за работа в съответния обект, тъй като не притежавал актуално удостоверение за
квалификационна група за електробезопасност, а
притежавал единствено образование и стаж и бил освидетелстван по медицински
път. Наред с това вещото лице е констатирало, че работодателят не може да изисква
от работниците да извършват работи и дейности, свързани с производствен риск,
за които не притежават квалификация. От вещото лице е направен извод, че процесната работа е следвало да се извърши само при
изключено напрежение, от поне двама работници, а в случая Т. е започнал
работата самостоятелно и не изключил захранващото напрежение. Констатирано е,
че той използвал метална стълба и по този начин не е бил изолиран от „земя”, не
е осигурил допълнително осветление и е бил без подходящо облекло и обувки.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и се кредитира
от съда като обективно, компетентно и безпристрастно.
От така установените факти от вещото лице и от
комисията, разследвала трудовата злополука, могат да се изведат конкретните
причини за настъпване на злополуката. Според съда в пряка връзка с възникване
на злополуката са следните причини: 1. работодателят е възложил на работника Т.
да извърши, свързани с производствен риск, за която не притежава квалификация,
2. пострадалият не е притежавал квалификационна група за електробезопасност;
3. работил е без работно облекло; 4. не е изключил напрежението преди да
започне работа; 5. използвал е метална стълба; 6. не е осигурил допълнително
осветление; 7. схемите на заземителните инсталации в
обекта не съответствали на действителното състояние и/или не е било направено
измерване на стойността на заземителя. От съществено
значение в случая е каква част от тези вреди са в причинна връзка с поведението
на работодателя и каква част от тях – с поведението на работника.
Грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е степен на небрежност, при която
увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата
злополука, за да има съпричиняване следва да е
установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно
старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични
правила и изисквания за безопасност. В случая работникът не е притежавал
необходимата квалификационна група, работил е без да използва предоставените му
работни обувки, не е изключил напрежението преди да започне работа, използвал е
метална стълба и не е осигурил допълнително осветление. Съдът намира, че с тези
си действия Т. е пренебрегнал основни технологични правила и изисквания за
безопасност на полагания от него труд. Предприемайки всички описани действия,
той не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек в
такава ситуация. Ето защо той безспорно е действал при условията на „груба
небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като това обстоятелство впрочем се
признава и от ищците. Същевременно работодателят също е допуснал нарушения на
безопасните условия за труд, които са в причинна връзка с настъпилата
злополука, тъй като на работника е възложена работа, за която той не е имал
необходимата квалификация, не му е осигурено в пълнота нужното работно облекло,
схемите на заземителните инсталации в обекта не били
в необходимото изправно състояние.
С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните
обстоятелства по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с
поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да
определи 50% съпричиняване, с който процент следва да
се намали размерът на полагащото се обезщетение. Този извод на съда се основава
най-вече на обстоятелството, че вината за допуснатите нарушения, описани
по-горе, се поделя равностойно между работника и работодателя. Така например и
работникът и работодателят са знаели, че Т. няма нужната квалификация, но
въпреки това от работодателя е възложена работата, а работникът е пристъпил към
изпълнението й. Наред с това работодателят не е осигурил на работника всички
необходими материали и облекло за извършване на работата, но работникът не се е
възползвал и от тези, които са му осигурени. Работникът не е изключил
напрежението, но и работодателят не е осигурил необходимото състояние на заземителните инсталации. Всички тези факти водят до извод,
че отговорността за настъпилата трудова злополука е равностойна. И работникът,
и работодателят са пренебрегнали множество правила за безопасни условия на
труд, като тежестта на пренебрегнатите от всеки един правила, които са в причинна
връзка със злополуката, е равна. Поради тази причина съдът достигна до краен
извод, че допуснатото съпричиняване от работника е в
размер на 50 %.
Относно размера на претендираните
от ищците обезщетения съдът прави следните изводи:
Следва да се има предвид, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по
справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Тези конкретни
обстоятелства са видът и характерът на увреждането, начинът на настъпването му,
реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му
положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както и
всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
В случая е заявена претенция от съпругата и двете
пълнолетни деца на починалото лице (син и дъщеря) – видно от удостоверение за
наследници изх. № 94-01-3435 от 01.02.2016г. на Община Бургас на л. 58 от
делото. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че това са били
най-близките хора на Р.Т., поради което в най-голяма степен са изпитали
страдание от неговата смърт. От показанията на свидетелите Илиев и Христов се
установяват конкретни преживявания на ищците, свързани със смъртта на Р.Т.. От
показанията на св. Илиев (който бил приятел на починалия и в момента продължава
да поддържа връзка със семейството му) се установява, че взаимоотношенията
между Р.Т. и съпругата му се основавали на взаимно разбирателство и голяма
любов. Установява се, че съществувала голяма любов и между деца и родители,
като децата били много привързани към родителите си. Свидетелят не е забелязвал
лоши взаимоотношения между тях. Р.Т. и съпругата му оказвали както морална,
така и финансова подкрепа на своите деца. От показанията на свидетеля, който
провел телефонен разговор с М.Т., непосредствено след смъртта на Р.Т., се
установява, че Т. плачела и повтаряла „Няма го вече”, „Отиде си”, „Останахме
без него”. На погребението М.Т. разчитала изцяло на подкрепата на св. Илиев,
постоянно плачела, не можела да ходи. От своя страна децата били объркани, на
моменти излизали от залата, не искали да повярват, че баща им го няма на този
свят. Според свидетеля близките на Р.Т. все още не са превъзмогнали загубата,
като М.Т. спи трудно и е на лекарства, а семейството посещава гробищата поне
2-3 пъти в седмицата. От показанията на св. Христов (приятел на починалия) се
установява, че Р.Т. бил добър, всеотдаен, винаги помагал на съпруга си, в
семейството му взаимоотношенията били отлични. В деня на злополуката св.
Христов също провел телефонен разговор с М.Т., която плачела. Установява се, че
семейството преживяло загубата тежко и към момента им липсва подкрепата му,
вкл. и материалната такава. Свидетелят забелязал промяната в съпругата и децата
на Р.Т., които тъгували постоянно за него. Пред свидетеля М.Т. споделяла, че Р.Т.
й липсва. На погребението свидетелят забелязал, че цялото семейство било
съкрушено от загубата.
Както вече се посочи от самия вид и характер на
претърпяното увреждане (смъртта на Р.Т.) се налага извод, че най-близките му
хора са изпитали страдание в много голяма степен. Наред с това по делото се
установяват конкретни факти за реално причинените на съпругата и децата на
пострадалия морални страдания. Самите отношения на любов и разбирателство между
съпрузите предполагат висока степен на страдание от настъпилата загуба. Тази
степен на страдание се установява и от конкретни факти – М.Т. била съкрушена
след загубата, плачела, не можела да ходи по време на погребението, след инцидента
трудно спи и е на лекарства. От своя страна децата на починалия също са
преживели загубата му тежко – непосредствено след инцидента били объркани,
впоследствие им липсвала материалната и морална подкрепа, която получавали от
баща си. Наред с това към момента на смъртта си Р.Т. е бил в активна
трудоспособна възраст и както се установява от показанията на свидетелите е
предоставял изцяло своята финансова подкрепа на децата си. От показанията на
свидетелите се установява, че Р.Т. е имал добро обществено положение и дълги
години е бил военнослужещ. Наред с това отношенията в семейството били добри и
основани на взаимна любов. Всички тези конкретни факти, установени по делото,
водят до извод, че М.Т., като дългогодишна съпруга, е претърпяла в най-голяма
степен морални вреди от смъртта на съпруга си. След смъртта му нейното
състояние е било най-тежко, което се установява от показанията и на двамата
свидетели. Посочените обективни факти, установени в хода на производството, налагат
извод, че справедливото обезщетение за М.Т. следва да се определи от съда в
размер на 80 000 лв. Налице са конкретни факти, които сочат за сериозни
вреди, които е претърпяла тя. Както се посочи децата на починалия – Т.Р.Т. и П.Р.Т.
също са претърпели значителни вреди от смъртта на своя баща. Безспорно като
деца на Р.Т. тези двама ищци са засегнати в еднаква степен в морален план от
настъпилата смърт. Ето защо при събраните по делото данни съдът достигна до
извод, че справедливото обезщетение за тях следва да се определи в размер на
60 000 лв. Това е така, тъй като от една страна и тримата ищци са
преживели вреди с голям интензитет и са били най-близките хора на починалия,
поради което не следва да е налице голяма разлика между размера на
справедливите обезщетения, които им се дължат. От друга страна по делото се
доказа, че М.Т. е приела загубата на съпруга си най-тежко, което е и логично с
оглед дългия им семеен живот.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
базисната сума, която следва да бъде определена като обезщетение за М.Т. е в
размер на 80 000 лв., а сумите за Т.Т. и П.Й. –
по 60 000 лв. С приспадане на процента съпричиняване,
приет от съда (50 %) се налага краен извод, че в полза на М.Т. следва да се
присъдят 40 000 лв., а в полза на другите двама ищци – по 30 000 лв.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на
трудовата злополука. Предявените искове са за присъждане на суми именно в тези
размери, поради което са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на
спора на ищците следва да се заплатят изцяло направените от тях разноски. От
договор за правна защита и съдействие (на л. 114 от делото) е видно, че ищците
са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 4590 лв., поради което
посочената сума следва да им се присъди.
С оглед
обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на държавни такси в
настоящото производство и при изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху уважените
искове в размер на 4000 лв. – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Исковата молба е
подадена преди измененията в ГПК с ДВ бр. 86 от 2017г., поради което за ищците
не е съществувало задължението да посочат в нея банкова сметка ***. Такива не
са посочени от тях и в хода на процеса, поради което обективно не могат да се
впишат в съдебното решение по реда на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
М.П.Т., ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг Р.Т.Т. в размер на
40 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„А.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
Т.Р.Т., ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща Р.Т.Т. в размер на
30 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„А.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
П.Р.Й., ЕГН **********,***, обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Р.Т.Т. в размер на 30 000
лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на М.П.Т., ЕГН **********,***, Т.Р.Т., ЕГН **********,***
и П.Р.Й., ЕГН **********,***, сумата от 4590 лв.,
представляваща направени по делото разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 4000 лв.,
съобразно размерите на уважените искове.
Решението е постановено при участието на трето лица помагач на страна на
ответника - „Застрахователно дружество Армеец”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: