Решение по дело №893/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 769
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                              №. 769 / 12.12.2019 г.

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   гр. Монтана 12.12.2019г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД- МОНТАНА, пети граждански състав, в публично заседание на 28.10.2019г. в състав :

 

                                                      Председател :  ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 893 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Искът е за обявяване недействителност на сделка, с пр.  осн. чл.135 от ЗЗД.

           Ищецът „. А. Б. А., ЕИК   xxxx   седалище и  адрес на управление: гр. София, район “Възраждане”, б. “Тодор Александров” №. 81-83, чрез адв. В.И. xxx, с адрес на кантората гр. Монтана, б. „. м. №. 9. е. 4 е предявил иск против И.П.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, С.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и С.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.

           В исковата молба се твърди, че на 22.08.2014 г. между „. А. Б. А. и ,,СИПИД“ ЕООД - гр. Бойчиновци, ЕИК ********* е сключен Договор А. Микрокредит №. 01 0322 001 / 22.08.2014 г., с който банката е предоставила на дружеството кредит овърдрафт в размер и условия, конкретно посочени в договора, а дружеството се е задължило да погаси кредита в срок до 21.08.2015 г.

          Договорът е подписан и от първия ответник- И.П.С., който се е задължил да отговаря за погасяване на кредита като солидарен длъжник заедно с кредитополучателя.

На 27.10.2014 г. първият ответник и съпругата му-втората ответница са прехвърлили чрез продажба на сина им, третия ответник-С.И.П. собствеността върху 1136/ 1611 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ №. 0.701, за който е образуван УПИ VІІІ от квартал 44 по кадастралния и регулационен план на гр. Бойчиновци, ЕКАТТЕ 05236, с площ 1611 кв. м., при граници: от две страни- улица, УПИ ІХ- 701, УПИ ХІІІ- 702, а по нотариален акт- ПАРЦЕЛ \/ІІІ от кв. 59, с площ 1136 кв.м., ведно с построените в имота: Масивна жилищна сграда на два етажа, стопанска постройка, лятна кухня, сушина и други подобрения. Сделката е оформена с Нотариален акт №. 174, том ІІ, рег. №. 2242, дело №. 188/27.10.2014 г. на Нотариус №. 579 - Я. Я..

Счита, че на основание чл. 135 от ЗЗД така извършената сделка е недействителна спрямо доверителя му „. А. Б. А. по отношение на 1/2 ид.части от прехвърлените недвижими имоти, принадлежала преди продажбата на първия ответник- И.П.С..

           Твърди се, че към датата на отчуждителната сделка, както и към днешна дата кредитът не е погасен, поради което на 06.10.2015 г. доверителят му се е сдобил с изпълнителен лист за част от дължимата сума, издаден по ч.гр.д. №. 1715/2015 г. на МРС.

          Прехвърлянето на принадлежащата на длъжника 1/2 ид.част от собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти на третото лице уврежда доверителя му, тъй като намалява възможностите за удовлетворяването му като кредитор при липса на доброволно изпълнение. Длъжникьт И.П.С. знае за увреждането, защото разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането. За увреждането е знаел и ответника С.И.П., тъй като същият е син на отчуждителите по сделката и като такъв по отношение на него е налице презумпцията по чл. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

          Предвид изложеното се обръща към съда с искане: да постанови решение, с което на основание чл. 135 от ЗЗД да обяви за недействителен спрямо ищеца ,,ИНТЕРНЕШЪНЪЛ А. Б. А., Договор за покупко- продажба на 1136/ 1611 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №. 0.701 ведно с построените в него сгради /описан по-горе/, по отношение само на 1/2 ид. част от имотите, продадени от И.П.С., ЕГН xxxxxxxxxx,   на С.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx.

          Претендира за присъждане на направените по водене на делото разноски.

          В открито съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа исковата молба и предявените искове. По същество представя писмена защита с развити доводи за уважаване на исковите претенции.

           От ответниците С.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx, И.П.С., ЕГН xxxxxxxxxx и С.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез адвокат К.И.Б. с адрес xxx. В отговора е заявено, че оспорват предявения иск. Поддържат, че договорът за кредит е недействителен, респективно, че съдържанието на договора не обвързва И.С., който не е поемал с него солидарно задължение.

             Поддържат също, че С.П. не е знаел за увреждането.

            Прехвърлителната сделка е планирана далеч преди датата на кредита с оглед напредналата възраст на прехвърлителите, здравословното им състояние и желанието им единственото им жилище да остане за тяхното дете /което те считали и за нравствено задължение/. Причината да се сключи чак на 27.10.2014 г. е единствено техническа- забавяне на необходимите за сключването й документи. До сключването на сделката на С.П. не е било известно, че неговият баща е поел дълг към ищеца по договор за кредит, тъй като в отношенията си двамата не споделят лични обстоятелства и поддържат отделни домакинства.

            Презумпцията, залегнала в чл. 135 от ЗЗД е оборима,  За оборването й ангажират доказателства. В открито съдебно заседание ответниците чрез упълномощения си процесуален представител поддържат дадения отговор на исковата молба и оспорват предявените искове. По същество представя писмена защита с развити доводи за отхвърляне на исковете, като неоснователни и присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК..

            Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно- графична експертиза.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 ГПК приема следното :

            Безспорно е между страните по делото и от приложените доказателства се установява, че на 22.08.2014 г. между „. А. Б. А./Банката/ и ,,СИПИД“ ЕООД - гр. Бойчиновци, ЕИК *********/дружеството/ с управител отв. И.П.С. е сключен Договор А. Микрокредит №. 01 0322 001 / 22. 08. 2014 г., с който Банката е предоставила на дружеството кредит овърдрафт в размер до 8000 лв и условия, конкретно посочени в договора. Дружеството се е задължило да погаси кредита в срок до 21.08.2015 г. В т.3 от договора ответникът И.П.С. е записан като солидарен длъжник, който се е задължил да отговаря за погасяване на кредита заедно с дружеството- кредитополучател. Договорът  е подписан от същият ответник/л.59-л.73,в оригинал/.

Безспорно е между страните и от приложените доказателства по делото се установява, че  на 27.10.2014 г. първият ответник- И.П.С. и съпругата му-втората ответница- С.И.С. са прехвърлили чрез продажба на сина им, третия ответник-С.И.П. собствеността върху 1136/ 1611 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ №. 0.701, за който е образуван УПИ VІІІ от квартал 44 по кадастралния и регулационен план на гр. Бойчиновци, ЕКАТТЕ 05236, с площ 1611 кв. м., при граници: от две страни- улица, УПИ ІХ- 701, УПИ ХІІІ- 702, а по нотариален акт- ПАРЦЕЛ \/ІІІ от кв. 59, с площ 1136 кв.м., ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда на два етажа, стопанска постройка, лятна кухня, сушина и други подобрения. Сделката е обективирана в Нотариален акт №. 174, том ІІ, рег. №. 2242, дело №. 188/27.10.2014 г. на Нотариус №. 579 - Я. Я. с район на действие на РС-Монтана.

От заключението на назначената по делото графическа експертиза, изпълнена от вещото лице З. Л. З. се установява, че от лицето Мирослав И. Борисов, посочен в процесния договор за кредит като представител на Банката  е изпълнен подписа на последната страница в лявата страна, след „за Банката”. Върху останалите страници на договора не се съдържа негов подпис. Върху всеки лист подпис е положен от отв. И.П.С./ което не се оспорва от ответниците/.

На 17.08.2015 год. отв. И.П.С. е подал молба до Банката, вх. №. 369/19.08.2015 год., с която е поискал да бъде удължен срокът за погасяване на кредита съгласно заверен от него погасителен план, приложен към молбата. Посочил е като причина грабеж и пожар на обекта, в който се е осъществявала дейността на фирмата му/л.74.. От заключението на назначената по делото графическа експертиза се установява, че ръкописният текст под коректора в ръкописната Молба с вх. №. 369/19.08.2015 год. на Банката се разчита като „при което бяха подадени документи за обявяване на фирмата в несъстоятелност”.

Съдът приема заключението като обективно и безпристрастно, не е оспорено от страните.

          Безспорно е и това, че към датата на отчуждителната сделка /както и към датата на подаване на исковата молба в съда- 01.04.2019г./, кредитът не е погасен, поради което на 06.10.2015 г. по искане на Банката й е издаден  изпълнителен лист за сумата 2000 лв- главница, представляваща частично вземане от 8000 лв, по ч.гр.д. №. 1715/2015 г. на МРС. Видно от изпълнителния лист дружеството- кредитополучател-,,СИПИД“ ЕООД - гр. Бойчиновци, ЕИК ********* и първият ответник- И.П.С. са осъдени солидарно да заплатят сумите на Банката- кредитор/л.7/.

             В производството са изслушани показания на свидетелите И. Благомиров И. и Р.Й.В.. Първият свидетел е работил в „. А. Банк” А., клон гр. Монтана от 02.05.2012г. до 01.04.2019г. на длъжност „експерт кредитиране”. Във връзка с работата си познава ответниците И. и С., както и свидетелката Р.Й.. По повод сделка през 2013 год. между  отв. С.  като продавач и св. Р. като купувач е било поискано кредитиране от Банката, като ги е консултирал и съдействал в рамките на служебните си задължения. По- късно от отв. С. била поискана информация за евентуално финансиране на баща му И.П., който имал фирма. Започнали разговори за целта, при които св. Благомиров  обяснил на отв. С.И. какво представлява този продукт, параметрите и какви документи трябва да бъдат представени в Банката за този последващ кредит, който фирма „Сипид” е ползвала. След дадените пояснения от свидетеля на третия ответник, Банката била посетена и от баща му- първия ответник и „вече задвижиха нещата за разрешаване на такъв кредит”. Свид. Благомиров е категоричен, че пояснил на отв. С. детайлно всички параметри по кредита, вкл. и това, че баща му И. задължително влиза като солидарен длъжник  по кредита на фирма „Сипид”. След разговорите договорът за кредит бил сключен в този си вид, в който било разяснено на С.И., а именно: фирмата е кредитоискател и И.П. е солидарен длъжник. На отв. С., както и на отв. И. било обяснено от страна на Банката какви документи трябва да представят отново  във връзка с тяхно / на ответниците/ решение за предоговаряне/ анексиране и съответно погасяване на кредита след първоначално договорения срок- на 12-ия месец от сключване на договора. 

            Свид. Р.Й.В. живее на семейни начала с  ответник С.И. през последните 8 години. Живеят заедно, в една къща с родителите му /първите двама ответници/, на адреса им по исковата молба. Свид. Й. знае за процесния кредит, за който свекърът й И.П. е споделял, че ще тегли като кредит на фирмата. Знае, че е бил изтеглен преди около 4-5 години и че сумата е „някъде около 10”, използвана е за фирмения магазин и заведение в гр. Бойчиновци. Според думите й пред нея и отв. С. никога не е коментирано, че отв. И.П. „по някакъв начин е задължен физически”. Имало е случаи да карат първите двама ответници с автомобила си до гр. Монтана, пред Банката ги оставяли и вътре не са ги придружавали.

           Имотът, предмет на оспорената по делото сделка родителите на отв. С. отдавна се канели да му прехвърлят. По думите й „разговорите  за прехвърлянето започнаха от 2011 г.”, но във времето”това нещо все се отлагаше, поради един или друг ангажимент”, „докато в един момент така и двамата го закъсаха със здравето, по болници и започнаха по- сериозно да се занимават. Инициативата е тяхна...”.                   

   Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

   Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: ищецът да е кредитор на ответника- прехвърлител и длъжник, да е налице увреждаща кредитора сделка/действие т.е. извършеното от длъжника действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник и знание за увреждането от страна на прехвърлителя. В случая сделката е възмездна- продажба и съгл. пр.2  на посочената разпоредба се изисква съзнаване на увреждането и от третия ответник- купувач, приобретател на имуществото. Но предвид родството между ответниците, които са и страни по сделката: първите двама са родители- продавачи на третия- купувач е приложима презумпцията на ал.2 от чл.135 ЗЗД относно знанието на третото лице- купувач, което е низходящ на длъжника. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.

   Характерните особености на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД го определят като преобразуващо право. Този конститутивен иск е предоставен в защита на кредитора, чиито интереси са увредени от действията или сделките на негов длъжник. Възникването за кредитора на правото да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него тези действия е в пряка зависимост от факта на увреждането, от който момент се поражда и възможността да атакува по съдебен ред увреждащата го сделка или действие. Достатъчно е това вземане обективно да е възникнало, за да се породи правото на иск. Затова кредиторът, легитимиран чрез уредения в чл. 135 от ЗЗД иск да получи защита срещу увреждащото го действие на длъжника разполага с право на иск от деня на извършване на увреждащата го сделка.

             По делото е установено наличието на валидно кредитно правоотношение между Банката-ищец, като кредитодател от една страна, дружеството „Сипид“ ЕООД, като кредитополучател от втора страна и от трета страна физическото лице И.П.С. като солидарен длъжник. Последният е знаел, че се е задължил да отговаря за погасяването на кредита като солидарен длъжник заедно с кредитополучателя- управляваната от него фирма, на която е едноличен собственик /показания на свид. И.И., писмените доказателства, приложени към молба на ищеца от 15.07.2019 г. и графическата експертиза на в.л. З. З./. С оглед на тези доказателства съдът не споделя доводите във възражението на ответниците, че договорът за кредит е недействителен, респективно, че съдържанието на договора не обвързва И.С., който не е поемал с него солидарно задължение.

              Установено е сключването на нотариално оформената сделка, предмет на оспорване с предявения иск по делото, между ответниците, първият от които има качеството на длъжник  на Банката-ищец по кредитното правоотношение. Безспорно е и родството между ответниците- родители и техен низходящ. Увреждащото кредитора действие е именно тази сделка, тъй като чрез нея длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и така затруднява удовлетворението на кредитора. Чрез извършеното разпоредително действие/ сделка, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.

     Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат право да се удовлетворят от него, чрез продажбата на собствените на първия ответник 1/2 ид. части от горепосочените имоти на сина му- третият ответник, и то след възникване на вземането, отв. С. намалява своя актив и по този начин затруднява правата на ищеца като кредитор в събиране на паричния дълг.

              В случая презумпцията на ал.2 от чл.135 ЗЗД не е оборена, напротив- показания на свид. И.И. опровергават възражението на ответниците, че отв. С.П. не е знаел за увреждането.          

      Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има правен интерес да иска да бъде обявена спрямо него за недействителна разпоредителното действие/сделката, чрез която първият ответник го уврежда, знаейки за задълженията си и разпореждайки се с имоти след възникване на вземането.

            При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат заплащане на направените от ищеца разноски в производството, в общ размер на сумата 758 лв/ по представен списък по чл. 80 ГПК/..

            Водим от горното, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

 ОБЯВЯВА на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителен по отношение на „. А. Б. А., ЕИК   xxxx   седалище и  адрес на управление: гр. София, район “Възраждане”, б. “Тодор Александров” №. 81-83, / с упълномощен процесуален представител  адв. В.И. xxx, с адрес на кантората гр. Монтана, б. „. м. №. 9. е. 4. сключения Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №. 174, том ІІ, рег. №. 2242, дело №. 188/27.10.2014 г. на Нотариус №. 579 - Я. Я., с който ответниците И.П.С., ЕГН xxxxxxxxxx и С.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx, съпрузи, двамата с адрес: xxx са прехвърлили чрез продажба на сина им- ответника С.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx, собствеността върху 1136/ 1611 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ №. 0.701, за който е образуван УПИ VІІІ от квартал 44 по кадастралния и регулационен план на гр. Бойчиновци, ЕКАТТЕ 05236, с площ 1611 кв. м., при граници: от две страни- улица, УПИ ІХ- 701, УПИ ХІІІ- 702, а по нотариален акт- ПАРЦЕЛ VІІІ от кв. 59, с площ 1136 кв.м., ведно с построените в имота: Масивна жилищна сграда на два етажа, стопанска постройка, лятна кухня, сушина и други подобрения, по отношение само на 1/2 ид. част от имотите, продадени от И.П.С., ЕГН xxxxxxxxxx,   на С.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx.

            Осъжда И.П.С., С.И.С. и С.И.П./ адрес и ЕГН по-горе, с упълномощен процесуален представител  адв. К.И.Б. xxx / да заплатят на „. А. Б. А., ЕИК  ********* сумата 758 лв- разноски по водене на делото.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :