Присъда по дело №52/2022 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда №23, постановена на 16.06.2022г. по НЧХД
№52/2022г. на Районен съд - Т.

Подсъдимата Ф. М. ЕДЖ. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т. е
предадена на съд за това, че на 16.09.2021 г. в гр.Т. в жалба до Районна
прокуратура – Т. с вх.№ 2317/16.09.2021 г. разгласила позорни обстоятелства
за ИБР. М. АХМ. от с.Б., общ.Т. в качеството му на длъжностно лице – ****
на с.Б., общ.Т. и при изпълнение на службата му –престъпление по чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147 от НК, както и за това, че :
На 15.09.2021 г. в гр.Т. в жалба до Дирекция „Социално подпомагане“
– Т. с вх.№ 2503-94ф-00/2203 от 15.09.2021 г. разгласила позорни
обстоятелства за ИБР. М. АХМ. от с.Б., общ.Т. в качеството му на
длъжностно лице – **** на с.Б., общ.Т. и при изпълнение на службата му –
престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147 от НК.
Частният тъжител е предявил и граждански иск за заплащане на сумата
от 1500 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.3 във вр. с
чл.147 от НК, извършено чрез подаване на жалба до РП – Т., ведно със
законната лихва от деня на увреждането. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в настоящият наказателен процес.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, тъжителя поддържа
обвиненията така както са повдигнати. Моли за постановяване на осъдителна
присъда и налагане на наказание над средният размер предвиден в закона.
Пледира за уважаване на предявеният граждански иск в пълен размер, ведно с
направените по делото разноски.
Подсъдимата не се признава за виновна. Нейният защитник пледира за
оправдателна присъда и отхвърляне на предявеният граждански иск като
неоснователен, както и за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка :
На 15.09.2021г. подсъдимата подала жалба до Директора на дирекция
„Социални грижи“ гр.Т. входирана под № 2503-94ф-00-2203 /л.47 от делото/.
В тази жалба посочила, че живее в с.Б., общ.Т.. съседите й Х.А. и съпругата
му Ф. М. живеели на адрес ул****. От тяхно име като съвестна гражданка
посочила, че уведомява, че горепосочените лица много пъти са казвали, че са
гладни и са молели за храна комшиите и нея, като са получавали исканата
храна. По - късно научила, че тези съседи са получавали пенсии от държавата.
След като ги попитала по какъв начин си получават пенсията и помощите
отпуснати от държавата, те й отговорили, че от дълги години ги получавал
****ът на село Б. – И.М., който през определено време им давал хляб и
кренвирши/салами от магазина, който принадлежал на него. С жалбата
подсъдимата заявила, че иска да се проучи : С какво право пенсията и
1

помощта отпуснати от държавата на това семейство се получават от страна на
друго лице?; Какво става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени
пари?; Моля, да се проследят и проучат къде и как се харчат тези държавни
помощи отпуснати на това семейство?.
На 16.09.2021 г. подсъдимата подала жалба до РП – Т. входирана под
№ 2317/16.09.2021г. /л.6 от преписка № 2317/21г. по описа на РП – Т./.
Жалбата е с абсолютно идентичен текст като горепосочената.
Според настоящата тъжба/след многократни уточнения/ бе установено,
че с тези две жалби подсъдимата е разгласила клеветнически твърдения
спрямо тъжителя, а именно : че без правно основание получава пенсиите и
помощите на посочените в жалбите лица – Ф. М. и Х.Х., че се възползва от
тях, че не се грижи за тях, че чрез своя авторитет и длъжност на **** на с.Б. :
… получава пенсиите им и помощите отпуснати от държавата и пред
определено време им давал хляб и кренвирши/салами от магазина, който
принадлежи на него“. Според тъжителя със всичко това подсъдимата уронила
авторитета, доброто име на тъжителя като ****. Това били позорни
обстоятелства, излагала го пред съседи, познати колеги. За това бил предявен
и граждански иск за сумата от 1500 лева представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството, накърняване на доброто име на тъжителя.
По повод на подадената жалба до Дирекция“Социално подпомагане“ –
Т. била извършена проверка, която завършила със заключение, че не е
установено нецелесъобразно изразходване на средствата от отпуснатите
социални помощи.
По повод на жалбата в до РП – Т. била разпоредена проверка. С
постановление от 26.10.2021 г. прокурор при РП – Т. отказал образуване на
наказателно производство, поради обстоятелството, че липсва деяние, което
да представлява престъпление от общ характер и прекратил производството
по преписка № 2317/21 г. по описа на РП – Т..
Приложена е преписка вх.№ 360/21 г. по описа на ОП Т. по която е
отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление
във връзка с гражданско дело № 47/20г. по описа на РС – Т.. Тази преписка е
правно ирелевантна за настоящия спор.
Приложените протоколи от съдебни заседания по гр.д.№261 по описа
на РС – Т., гр.№ 47/2020 г. по описа на РС Т. и по в.ч.гр.д. № 179/2020г. на ОС
Т. също нямат отношение към настоящият спор.
Подсъдимата заяви, че не се признава за виновна. Потвърди, че тя е
подписала жалбите и ги е подала. Заяви, че подала жалбите защото Х.Х. и Ф.
М. постоянно идвали и казвали, че са гладни. Х. й обяснил, че тъжителят му е
взел банковата карта и каквото тъжителят решал, това давал на Х.. Затова Х. я
помолил да погледне колко му е пенсията, кой я получава, къде са парите.
Подсъдимата заяви, че подала жалбите защото искала да сигнализира и
искала да им помогне. Х. й казал :“моите пари ги взема ****а и няма
2

представа дали храната която получава е толкова колкото им е пенсията“.
Според подсъдимата Х. й казал, че храната която получавал не била хубава и
не им била достатъчна. Подсъдимата заяви, че повярвала на думите на Х.
защото виждала, че същият иска да си купи кафе, но казал, че не му дават.
Казал й, че картите за банкомата са в ****а. Казал й : „Не зная колко
получаваме с жената“. Знаела, че от „Социално подпомагане“ им давали 500
лева за дърва, а те от три години от гробищата вземали дърва. Не е имала
намерение да направи нещо лошо на ****а с подаването на жалбите.
Според св.Н. Х.а, Х. й казал, че ****а му дава цигари, храна, пари,
****ът се грижел за него и жена му, поправил покрива на къщата му. Имало
период в който Х. идвал на село да проси – храна, хляб, цигари.
Според показанията на св.А. Х. тъжителят направил подобрения на
къщата на Х.Х. и Ф. М. и сега се грижел за тях – купувал им лекарства, водил
ги на лекар. Не знаел кой тегли парите за пенсиите им. С Х. се срещал в
магазина – купувал си продукти, виждал, че разполага с пари.
В показанията си св.Ф. Ф. заяви, че ****а е загрижен за Х. и Ф. М..
**** направил подобрения на къщата им. Пенсиите на Х. и Ф. М. ги вземал
****а и той се грижел за тях добре. Те си купували всичко, което искат от
магазина. Не е чувал Ф. М. и Х.Х. да просят, че са гладни, че няма какво да
ядат или че нямат пари.
В показанията си св.С. Х. заяви, че заедно с ****а направили къщата на
Х. и Ф. М.. Потвърди, че пенсиите на Х. и М. ги вземал тъжителя, поради
психичните им заболявания. Ф. М. и Х.Х. пазарували от магазина хранителни
продукти и каквото пожелаели жената на тъжителя им давала срещу подпис, а
после тъжителя оправял сметките.
Всички горепосочени свидетели потвърдиха, че тъжителя се чувствал
зле в резултат на проверките инициирани по повод на жалбите на
подсъдимата.
Свидетеля Х.Х. потвърди, че тъжителят направил подобрения на
къщата му, купувал му кафе, цигари, дрехи. С неговото съгласие тъжителят
му вземал пенсията, както неговата така и пенсията на жена му – Ф. М..
Заяви, че не е казвал на подсъдимата, че седят гладни и че нямат пари. Гладен
жаден гол и бос не е седял. **** му давал всичко от което имал нужда.
Всички свидетели потвърдиха за влошени отношения между тъжителя
и подсъдимата. Свидетелите потвърдиха, че тъжителя не се чувствал добре в
резултат на проверките инициирани по жалбите на подсъдимата.
Всички свидетели потвърдиха, че Х. и Ф. М. страдат от психиатрични
заболявания и не могат пълноценно да се грижат за себе си.
Съдът намери, че показанията на свидетелите следва да се кредитират
като достоверни. Същите са ясни и категорични, и кореспондират помежду
си. Съдът не даде вяра само на твърдението на св.Х., че не е казвал на
подсъдимата, че той и съпругата му са гладни и нямат пари. Основанието за
3

това е самото твърдение на св.Х., че с подсъдимата не са в добри отношения.
Основанието за това са и показанията на св.Н. Х.а която зави, че Х. е идвал на
село да проси – храна, хляб, цигари. В тази насока показанията на останалите
свидетели не доставят сведения, тъй като няма данни те да са присъствали на
разговорите между подсъдимата и Х. и неговата съпруга.
Съдът намери, че следва да се кредитират като достоверни и
обясненията на подсъдимата, посочени по-горе. Същите не се опровергават
от свидетелските показания и се подкрепят от писмените материали.
Престъплението „клевета“ е умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено
престъпление. Непосредственият обект на престъплението клевета са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Една от формите на изпълнителното деяния е разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия. Изпълнителното деяние може да се
осъществи устно или писмено, при директно общуване с адресата или при
използване на далекосъобщително средство, чрез използване на изображения
и т.н. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася
до минало или настоящо поведение на жертвата, укоримо от гледна точка на
господстващият морал, до прояви от личният живот на пострадалия или до
негови служебни или обществени прояви. За да е осъществен състава на
престъплението „клевета“ е необходимо разгласеното обстоятелство да е
неистинско. Клеветата е резултатно престъпление. Тя е довършена когато
едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно
обстоятелство за жертвата. От субективна страна клеветата е престъпление,
което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във
всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на
разгласяваното обстоятелство. Освен това деецът съзнава и неистинността на
позорното обстоятелство. Умисълът за клевета се изключва, когато
съществува обоснована на обективни факти увереност в истинността на
разгласяваното позорно обстоятелство.
В конкретният случай съдът намери, че обвиненията срещу
подсъдимата не са доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Внимателният прочит на жалбите установява, че в тези жалби не са
съдържат позорящи обстоятелства и твърдения, уронващи честта и
достойнството на тъжителя. В процесните жалби, подадени до РП – Т. и
Дирекция „Социално подпомагане“ - Т. не се съдържат изрази, каквито е
инкриминирал тъжителят И.М.. Видно е, че подсъдимата с една и съща жалба
е сезирала прокуратурата и Дирекция „Социално подпомагане“ - Т., в които е
4

описала състоянието на Х.Х. и Ф. М., предвид психическите им заболявания и
споделеното от тях, че пенсиите им се получават от ****а. Безспорно се
установи по делото, че наистина пенсиите на Ф. и Х. се получавали от
тъжителя. Безспорно се установи, че същите са получавали хранителни
продукти от магазина на тъжителя. В жалбите си подсъдимата е задала
няколко въпроса : „С какво право пенсията и помощта отпуснати от
държавата на това семейство се получават от страна на друго лице?, „Какво
става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени пари?“ и „Моля да
се проследят и проучат къде и как се харчат тези държавни помощи
отпуснати на това семейство?. В нито един от тези въпроси не се споменава
името на тъжителя. Няма твърдение, че е налице противоправно поведение
респ.престъпно такова, няма изложени позорящи обстоятелства, накърняващи
доброто име на тъжителя в обществото, няма отрицателна оценка за
личността на тъжителя. С жалбите си подсъдимата е целяла само да сезира
компетентните институции с молба да се проучат въпросите й. Освен това се
установи по делото, че обстоятелствата на които е основала жалбите си не са
неверни. Всички свидетели по делото потвърдиха, че свидетелят Х.Х. и
неговата съпруга – Ф. имат психически проблеми и са в невъзможност да се
грижат изцяло сами за своите въпроси. Действително тъжителят получавал
техните пенсии, с тяхно съгласие, действително Х. и М. са получавали
хранителни продукти от магазина на тъжителя. Повод за подаването на
процесните жалби са впечатленията на подсъдимата от състоянието на
нейните съседи и в този смисъл не може да се криминализира лично
впечатление, лично възприятие на някакви факти от действителността. Въз
основа на тези факти тя е формулирала въпросите си, които е пожелала да се
изследват. В обясненията си подсъдимата заяви, че единственото й желание е
било да помогне на съседите си, а не да причини нещо лошо на тъжителя.
Съдът прие, че подсъдимата е била уверена, че много пъти Х. и Ф. М. са й
казвали, че са гладни и са молели за храна комшиите. Тази увереност намира
и своята обективна опора - в доказателствата по делото. Видно от показанията
на св.Н. Х.а, св.Х.Х. е идвал при нея на село да проси – храна, хляб, цигари.
На следващо място, с подаването на тези жалби подсъдимата е упражнила
конституционно установеното си право по чл. 45 от Конституцията на РБ :
„Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните
органи“, а именно да подава жалби до компетентни държавни органи и
институции, като предизвикването на проверки не е равнозначно нито на
опозоряване, нито на оклеветяване. Важен е резултатът от тази проверка, а не
самия факт от иницииране на проверка от страна на граждани. Дори
резултатът от проверките да опровергава изложените в жалбите
обстоятелства, това не би следвало да поражда негативна последица за
подалия сигнала гражданин и да се възбуди срещу него наказателно
преследване, тъй като това би довело до сериозно нарушаване на правото по
чл. 45 от Конституцията на Република България, което в една правова
държава е недопустимо. За да е налице клевета следва опозоряващите
5

обстоятелствата да са конкретни и ясни или преписаното престъпление да е в
достатъчна степен описано по време, място и начин на извършване, а не за
тях да се предполага или да се инвокира извод.
Предвид горното съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по
повдигнатите обвинения. Предвид липсата на противоправно деяние,
извършено от подсъдимата, съдът отхвърли предявеният граждански иск като
неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 НПК съдът осъди тъжителя да заплати на
подсъдимата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	23
Дата:	16 юни 2022 г.
Съдия:	Тодор Иванов Димитров

Дело:	20223530200052
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 януари 2022 г.

Присъда по дело №52/2022 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите