Р Е Ш Е Н И
Е № 260146
гр. Пловдив, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 18371 по описа за 2018
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
И.Г. е предявил срещу ОП „Паркове и градини“ гр. П., иск за признаване на
извършено уволнение със Заповед № ****** г. за незаконно и неговата отмяна –
правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ.
Първоначално
с исковата молба са предявени и искове за възстановяване на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност – правно основание чл. 344
ал.1 т.2 КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от
шест месеца – правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ, но в първото
открито съдебно заседание предявените искове са оттеглени, поради което в тази
част производството е прекратено.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотншение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „******“. Със Заповед № ****** г. на ****** на ОП
„Паркове и градини“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание – уволнение.
Ищецът депозирал искова молба за признаване на извършеното с посочената заповед
уволнение за незаконно пред Районен съд Пловдив, въз основа на която било
образувано гражданско дело.
Въпреки издадената Заповед, ответникът
издал и последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение Заповед
№ ****** г., с което отново било прекратено трудовото правоотношение.
Срещу последващата заповед се възразява,
че между страните не е действало валидно трудово правоотношение, както и че
същата е издадена от некомпетентен орган. Излагат се съображения, че не е
налице и предпоставката за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328
ал.1 т.10 КТ. Поради изложеното моли извършеното уволнение да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ОП „Паркове и градини“ гр. П. Възразява се, че
предявеният иск се явява недопустим, доколкото както е посочено в исковата
молба, правоотношението между страните вече е прекратено. Досежно
основателността на исковата претенция, се посочва, че ищецът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, поради което прекратяването на
трудовото правоотношение се явява законосъобразно.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от Заповед № ******
г. на ****** на ОП „Паркове и градини“ Пловдив /л.4/, се установява, че между
страните е имало валидно сключено трудово правоотношение, което е било
прекратено с посочената заповед поради наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на
ищеца на 30.07.2018 г.
От Заповед № ****** г. на ****** на ОП
„Паркове и градини“ Пловдив /л.3/, се установява, че учреденото трудово
правоотношение е прекратено и с последваща заповед на основание чл. 328 ал.1
т.10 КТ, а именно: поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
По делото е приобщено гр.д. № 15193/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, което е образувано по повод искова молба за
признаване на незаконно уволнението, осъществено със Заповед № ****** г. на ******
на ОП „Паркове и градини“ Пловдив, и неговата отмяна, възстановяване на
предишната длъжност на работника и осъждане на ответника да заплати обезщетение
за оставане на ищеца без работа. С Решение № 2103/29.05.2019 г., постановено по
посоченото дело, уволнението, извършено с посочената заповед е признато
за незаконно и е отменено, ищецът е възстановен на предишната, заемана преди уволнението,
длъжност и ответникът е осъден да заплати обезщетение на ищеца за оставането му
без работа. Решението е потвърдено с Решение № 1130/09.10.2019 г. по в. гр. д.
№ 1688/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 492/28.05.2020 г., постановено по гр. д. №
286/2020 г. по описа на ВКС.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна.
Основните спорни въпроси по делото касаят законността на уволнението, след като
трудовото правоотношение е прекратено с друга заповед, както и налице ли са
предпоставките на чл. 328 ал.1 т. 10 КТ.
По делото несъмнено се установи, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено за първи път със Заповед
№ ****** г. на ****** на ОП „Паркове и градини“ П., поради наложено
дисциплинарно наказание – уволнение, както и че впоследствие, при вече
прекратено трудово правоотношение, е издадена Заповед № ****** г. на ****** на
ОП „Паркове и градини“ П., отново за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.
Доколкото първата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на **** г. на ищеца, то от
този момент същата е произвела действие и трудовият договор е прекратен.
Последващата заповед за прекратяване на трудовия договор – на основание чл. 328
ал.1 т.10 КТ, се явява незаконосъобразна, доколкото е издадена при вече
прекратено трудово правоотношение. Несъмнено законността на уволнението се преценява
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а към този момент
работодателят не е имал субективно право на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение /в този смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г.
на Върховен касационен съд, цитираните в него Решение №183 от 21.12.2011г. по
гр.д.№565/2010г. на ВКС, и Решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на
ВКС, и Решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г. на
Върховен касационен съд/.
Изложеното обуславя незаконност на
извършеното уволнение и неговата отмяна, поради което предявената искова
претенция се явява основателна. Безпредметно е разглеждането на алтернативното
възражение за незаконност на заповедта за уволнение, а именно: поради липса на
основанията, визирани в чл. 328 ал.1 т.10 КТ.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за заплатени такива са представени досежно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, поради което претенцията следва да бъде
уважена в посочения размер.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса в настоящото производство, следва на основание чл.
78 ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 50.00
лева, представляваща държавна такса в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението, извършено
със Заповед № ****** г. на ****** на Общинско предприятие „Паркове и градини“ П.,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64, с която на основание чл. 328 ал.1
т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Общинско предприятие
„Паркове и градини“ П., с адрес: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64, , ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК Общинско предприятие
„Паркове и градини“ П., с адрес: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 50.00
/петдесет/ лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено,
че ще бъде постановено - 31.08.2020 г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ