РЕШЕНИЕ
№283
гр. Враца, 05.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 20.07.2021г., двадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН
дело № 203 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Т.Т.“ АД
***, предявена чрез пълномощника *М.Д= , против РЕШЕНИЕ №260016/12.03.2021г., постановено по анд №510 по описа за 2020г. на Районен съд – Бяла
Слатина , с което е изменено Наказателно
постановление №06-001321/15.10.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Враца, за налагане на наказание имуществена санкция от 3000лв.
на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/ вр. чл.55 от Закона
за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ за нарушение на чл.16 ал.1 т.7 от същия закон вр. чл.11 ал.1 т.3 от Наредба
№РД-07-2/16.12.2009г., като санкцията е намалена на 1500/хиляда и петстотин/лв.
Като касационно основание за отмяна на
обжалваното решение като неправилно се сочи
неговата незаконосъобразност. Изтъква се, че въззивният съд при правилно
установена фактическата обстановка, е
направил необосновани изводи за безспорно
установяване на описаното
нарушение и неговото авторство. Заявява
се, че правната квалификация на изпълнителното деяние е посочена погрешно,
което е ограничило правото на защита на санкционираното дружество.Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено изцяло. Направено е искане за разноски с приложен списък.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител * М. К. в писмена защита и в съдебно заседание оспорва
същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че
решението на Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати
твърдените в касационната жалба
нарушения. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а също така е оспорено
адвокатското възнаграждение, запратено от касатора поради неговата
прекомерност.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че
решението на Районния съд е обосновано, законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна – да бъде
отхвърлена.
Настоящият съдебен състав, като
взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
При постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и съдържат задължителните реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Съдът е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора писмени и гласни
доказателства, обсъдил ги е поотделно и
в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил съдебния си акт, поради което
същият се явява обоснован. Фактическата
обстановка е установена точно, правилен
е и изводът, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено от санкционираното
дружество в качеството му на работодател по смисъла на КТ. Не е спорно
обстоятелството, че на 10.09.2020г. е станал инцидент с* П. В., при товарене на
готова продукция, поради падане на част от товара от палетна количка,
управлявана от* за дружеството* – И. Б., което не е притежавало необходимите
знания и умения и не е било инструктирано по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на
труд. Прието е, че правната квалификация на деянието е определена правилно,
който извод се възприема и от касационната инстанция. Приложена е и съответната
санкционна норма. Съдът е обсъдил и размера на наказанието, който е приел за
несправедлив, като го е намалил до предвидения в закона минимум. Обосновано е
прието, че нарушението не е маловажно, тъй
като същото е формално и правните
последици от него имат значение само за определяне на размера на санкцията, още
повече, че е настъпил възможно най-тежкият вредоносен резултат. Описанието на
нарушението е подробно, ясно е в какво се изразява
административнонаказателното обвинение, поради което правото на защита на дружеството не е
нарушено.
При служебна
проверка на оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон , на основания извън посочените в касационната
жалба, съдът не намира такива, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на
материалния закон, което го прави валидно, допустимо и материалносъобразно.
По изложените по-горе съображения
касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да
бъде оставено в
сила, а жалбата против
него – отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260016/12.03.2021г., постановено по анд №510/2020г. по описа на Районен съд Бяла Слатина , с
което е изменено НП №06-001321/ 15.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, с
намаляване на имуществената санкция от 3000лв. на 1500 /хиляда и петстотин/лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.