№ 10450
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110146696 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът А. И. М., ЕГН ********** гр.
София, ...., дължи следните суми: главница в размер на 3 145,47 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 23.06.2021 г. в
размер на 457,60 лв., главница в размер на 26,98 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 23.06.2021 г. в размер на 5,15
лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 37871/21 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди като ползвател на топлоснабдявания имот – апартамент № 12 в гр.София, ул.
Страцин 9-9а, вх.А. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна
енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД, като топлинна енергия
за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон
са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта,
срещу която ответницата възразила, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
1
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва да е клиент на топлинна енергия и да е в договорни отношения
с ищеца. Оспорва реалното доставяне на топлинна енергия в претендираните количества и
стойност, както и разпределянето й. Оспорва претенцията за лихва поради липса на сключен
договор с ФДР. Оспорва дължимостта на такси ДР. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответницата е вещен ползвател на имот – апартамент № 12 в
гр.София, ул. Страцин 9-9а, вх.А. В тази насока е приложеният по делото нотариален акт за
дарение на имота, с който А. М. и Митко Иванов дарили на сина си апартамента, запазвайки
си правото на ползване. При конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се
явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният
ползвател. По делото няма данни това право на ползване да се е погасило, от което и
предвид гореизложените съображения следва, че страна по облигационното отношение с
предмет доставяне на топлинна енергия са ползвателите на имота, които дължат по ½ от
цената на доставената ТЕ в имота /при липса на установено друго/.
2
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответницата, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /отм., действала през процесния период/. Дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата е извършвано от ищеца поради липса на
сключен договор с ФДР, като са издадени изравнителни сметки. Общият топломер е
преминал необходимите метрологични проверки, видно от цитираните свидетелства, и е
бил годно СТИ. По данни на ищеца, в имота се ползва отопление и има монтирани
отоплителни тела, както и топла вода, разходът за която се отчита по водомер за топла вода.
За процесния период ищецът е отчел водомера през 2019 г. За периода 5.2019 г.-04.2020 г.
разходът за топла вода е изчислен служебно на база един потребител. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334.
Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно
член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата, и топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната
енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата – ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права
върху индивидуалните обекти не може да откаже да заплаща отдадената от сградна
инсталация енергия доставена до имота.
По делото няма данни относно отоплителните тела в имота, монтирани ли са
топлоразпределители, отчетени ли са, как е изчислена топлоенергията за отопление на
имота, както и на какво основание е изчислен служебно разход за топла вода за периода
5.2019 г.-04.2020 г., тъй като не са представени протоколи за отчет и протокол за неосигурен
достъп /въпреки, че в първото съдебно заседание съдът е задължил ищецът да ги представи/.
При тези данни и при приложение на чл. 161 ГПК, съдът следва да приеме, че първо, не е
доказано основанието за служебно начисляване на ТЕ за подгряване на топла вода за
посочения по-горе период, и второ – не е доказано количеството на доставената в имота ТЕ
за отопление.
При това положение ответницата дължи заплащане на отдадената в имота ТЕ от
сградната инсталация за целия процесен период и за подгряване на топла вода за периода
5.2018-4.2019 г. Според съдебно техническата експертиза, сумата за сградна инсталация
3
възлиза на 267.32 лв., а за подгряване на топла вода – на 448.01 лв. или по делото се доказа
доставена ТЕ на стойност 715.33 лв. От нея, предвид липсата на доказателства за плащане,
искът следва да се уважи за ½ срещу ответницата или за сумата от 357.67 лв.
Относно цената на извършена услуга за дялово разпределение, в исковата молба съдът
основава тази си претенция на извършена от ФДР Б. такава услуга. По делото се установи,
че за процесния период това дружество не е извършвало дялово разпределение в сградата и
то е извършено от ищеца. Принципно, основното условие за задължението на
потребителите за плащане на сумите за дялово разпределение е услугата да е извършена. В
случая обаче ищецът основава тази си претенция на обстоятелства, които не се установиха
по делото, т.е. не се установи основанието на иска така както е предявен, поради което за
това вземане искът следва да се отхвърли.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-
дневен срок от периода, за който се отнася. С оглед установената дължимост на главното
задължение и настъпилия съобразно определения в общите условия падеж на задължението
за заплащане на цената на потребената топлинна енергия за съответния отчетен период,
ответникът е изпаднал в забава и без да е необходима покана – считано от 15.9.2019 г. В
полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава, което за периода от
15.9.2019 г. до 23.06.2021 г. и за дължимата главница, възлиза на 64.38 лв., за които искът
следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен размер.
С оглед неоснователността на главния иск за ДР, неоснователна е и претенцията за лихва
върху нея.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 72.70 лв., 250 лв.
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 49.08 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 14.25 лв. Съгласно чл. 78, ал.3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от направени 700 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, на ответника се дължат 618.73 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът А. И. М., ЕГН
4
********** гр. София, ...., дължи следните суми: 357.67 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, 64.38 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до
23.06.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 37871/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта
на вземанията за главница за топлинна енергия за разликата над 357.67 лв. до предявените
3 145.47 лв. и за мораторна лихва за разликата над 64.38 лв. до претендираните 457.60 лв.
и за периода 01.07.2018г. – 14.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление
гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът А. И. М., ЕГН ********** гр. София, ...., дължи сумите 26.98 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането, и 5.15 лв. мораторна лихва от
01.07.2018г. до 23.06.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37871/21 г. на СРС
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** гр. София, ...., да заплати в полза на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 49.08 лв. разноски в исковото производство и сумата от 14.25 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., да
заплати в полза на А. И. М., ЕГН ********** гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 618.73 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5