Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........08.2020 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията,
т.д. № 1677/2019 г., по описа на
ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Р.Х.В. с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу “Лев Инс“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“51 Д, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 70000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в резултат на настъпило ПТП 18.09.2018 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.а.”Сузуки гранд
витара” с рег.№ В****СА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
със застрахователна полица № BG/22/118002600723 със
срок на валидност до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 18.09.2018г. до окончателното изпащане на
задължението, както и сумата от 2418.55 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди за лечение и медикаменти, както следва: 17.40
лева по касов бон от 21.09.2018г., 82 лева, по касов бон от 26.09.2018г.; 17.40
лева по касов бон от 27.09.2018г., 321.45 лева по касов бон от 27.09.2018г.,
10.90 лева по касов бон от 28.09.2018г.; 275 лева по касов бон и фактура № 4397
от 02.11.2018г.; 251 лева по касов бон и фактура № 2 от 13.11.2018г.; 315 лева
по касов бон и фактура № 4428 от 16.11.2018г.; 320 лева по касов бон и фактура
№ 4467 от 06.12.2018г.; 420 лева по касов бон и фактура № 4486 от 19.12.2018г.;
275 лева по касов бон и фактура № 4517 от 23.01.2019г.; 17.40 лева по касов бон
от 10.01.2019г.; 25 лева по касов бон от 07.02.2019г.; 21 лева по касов бон от
20.03.2019г.; 50 лева по касов бон от 21.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от посочените дати на заплащането на
всяка една от тях до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че за
описаното по-горе ПТП отговорността на виновния водач е ангажирана по НОХД 3497/19г. по описа
на Районен съд-Варна, по което е сключил споразумение, одобрено с влязло в
законна сила на 06.08.2019г. определение, с което е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3
б."а" вр.ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК. В резултат от удара на ищеца са
причинени четири средни телесни повреди: Многофрагментно счупване на дясна
слепоочна кост с надлежна рана и наличие на въздух в черепната кухина,
обусловило проникване в черепната кухина; Контузия на мозъка, кръвоизлив над
твърда мозъчна обвивка, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; Счупване на дясна зигоматична кост, довело до трайно затруднение на
дъвченето за период от 1-1,5 месеца; Счупване на капачка на коляно на ляв крак,
довело до трайно затруднение в движението на ляв крак за период от 2-3 месеца.
След настъпване на ПТП и идването си в съзнание ищецът първоначално не бил
способен да разпознава близките си. Поради тежкото си здравословно състояние
бил в болничен по болест за период от 6 месеца, като възстановяването на
претърпените увреждания, при това само в задоволителна степен, продължило над
година. За възстановяването от счупването капачката на коляното на левия крак
се наложило провеждането на продължителна кинезитерапия и физиотерапия,
продължили значителен период от
време. За отстраняване на ортопедични импланти
постъпил и пролежал в болнично заведение за периода от 08.01-11.01.2019г., като
през този период и 2 седмици след него отново изпитвал силни болки в областта
на нараняването. При посещение на офталмолог са му предписани диоптрични очила поради
оплакване за сериозно намалено зрение като пряко следствие на причиненото му
вследствие на ПТП травматично увреждане на главата. След ПТП той имал постоянно
главоболие и болки на мястото на травмите. Не можел да спи, непрекъснато
сънувал случилото се, в продължение на 3 месеца само лежал. Трудно се движел
без придружител и само с помощни средства-патерици за период от около 3-4
месеца след пролежаването в домашни условия. Бил подтиснат, тревожен, мислел за
катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да гледа филми с подобно
съдържание. За период, надхвърлящ половин година, не бил способен да изпълнява
служебните си задължения във фирмата, на която е управител. Започнал с
физическа дейност година след инцидента, като становищата на лекувалите го
лекари са, че трябва завинаги да приключи със спортовете, които е практикувал
преди ПТП, а именно - ски, футбол и тенис на корт. Това обстоятелство му
повлияло изключително негативно в психо-емоционален аспект доколкото
спортуването бил начинът му на живот и инцидентът завинаги го променил в
отрицателна за него насока. Понастоящем има периоди, в които се изострят
болките в областта на главата и левия долен крайник. И към настоящия момент
изпитва страх да шофира и да се вози, избягва да го прави освен когато е крайно
наложително. Лекият автомобил, управляван от
виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/22/118002600723 със
срок на валидност до 31.08.2019г. Ищецът
е предявил писмена застрахователна претенция на 22.10.2018г., по
която няма произнасяне на застрахователя.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил изисканите от
застрахователя релевантни доказателства в ликвидационното производство. Размерът на исковите претенции се оспорва като прекомерно завишен и
некореспондиращ с обективните фактори, определящи понятието справедливост и
трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за
аналогични случаи. Навеждат се доводи за съпричиняване на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, с което е допринесъл в
значителна степен за повечето от получените травми. Прави се искане за
редуциране на обезщетението съобразно приноса на пострадалия. Искът за лихви
върху неимуществени и имуществени вреди от датата на увреждането се оспорва по
аргумент на чл.497 от КЗ.
В срока по чл.372,
ал.1 от ГПК е депозирана
допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като
неоснователни, включително това за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор на искова молба.
В предоставения срок е постъпило становище от третото лице - помагач К.И.Н.,
в което навежда доводи за
неоснователност на предявената искова претенция, като прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изразява
становище за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорва се изключителната вина на застрахования водач.
Прави се искане за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност за
редуциране на претендирания размер.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, че л.а.”Сузуки гранд
витар” с рег.№ В****СА е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица №
BG/22/118002600723, сключена със „Лев Инс“АД, гр.София, валидна
до
31.08.2019г.
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НОХД № 3497/19г. по описа на
ВРС, че с влязло в законна сила на 06.08.2019г. определение е одобрено споразумение,
с което обвиняемият К.И.Н. е признат за виновен в това, че на 18.09.2018г. в
гр.Варна, при управление на л.а.”Сузуки гранд витар” с рег.№ В****СА, нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливност причинил на Р.Х.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в: 1./ Многофрагментно счупване на дясна
слепоочна кост с надлъжна рана и наличие на въздух в черепната кухина,
обусловило проникване в черепната кухина; 2./ Контузия на мозъка, кръвоизлив
над твърда мозъчна обвивка, обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота; 3./ Счупване на дясна зигоматична кост, довело до трайно
затруднение на дъвченето за период от 1-1,5 месеца; 4./ Счупване на капачка на
коляно на ляв крак, довело до трайно затруднение в движението на ляв крак за
период от 2-3 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние – 1.99 на
хиляда алкохол в кръвта му – престъпление по чл.343 ал.3 б."а"
вр.ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК.
От заключението
на допуснатата комплексна съдебно-автотехничекса и медицинска експертиза се
установява, че в следствие на ПТП ищецът е получил счупване на лявото колянно
капаче и счупване на черепа. Констатираните травматични увреди могат да бъдат получени по установения в наказателното
производство механизъм. Счупеното колянно капаче е лекувано оперативно с
метална остеосинтеза (счупените части са съединени с метал). Ориентировъчният
срок на лечение е 6-7 месеца и той включва и изваждането на метала, съединяващ
костните фрагменти, за което е извършена втора оперативна интервенция на
08.01.2019г. Понастоящем няма нарушение в двигателната функция на крайника. В
колянното капаче костта е зараснала и движенията са възстановено напълно. Не се
препоръчва спортна активност при този тип травми, тъй като колянното капаче
участва в много голям процент в механиката на колянната става и колкото и добре
да е зараснала, в местата, където са фрактурните линии, хрущялът е унищожен.
Той се замества от влакнеста съединителна тъкан, която няма гладкостта на
хрущяла и по-голямо физическо натоварване ще доведе до по-ранно износване на
колянната става. Травмата на главата е по-сериозна и с по-голяма опасност от
по-дългосрочни последици. За черепната травма няма медицинска документация, тъй
като не е проследявана, но е възможно да има остатъчни увреждания, тъй като
ищецът съобщава за главоболие и главозамайване, което налага да бъде извършена
консултация с невролог. Проникването на въздух в черепната кухина не е дотам
застрашаващо, а по-скоро образуването на малки кръвоизливи, които могат да доведат
до травматична епилепсия. Променил се е диоптърът на окото, тъй като е налице
счупване на орбитата, което променя обема на вдлъбнатината, където е
разположено окото. Счупването на дясната орбита с разместване на фрагментите
могат да променят фокусното разстояние на окото. Посочените в исковата молба
разходи са във връзка с проведеното лечение, включително тези за диоптричните
очила. От извършения от вещото лице медицински преглед на 29.06.2020г. е
установен оперативен белег в областта на дясно слепоочие около 6 см. надлъжно
разположен с цвета на кожата, ясно видим, както и оперативен белег по предното
лице на ляво коляно с дължина около 12 см. с S образен ход.
Вещите лица
дават заключение, че най-вероятно ищецът е бил с поставен обезопасителен колан,
тъй като в противен случай щеше да има по-големи травми, включително такива и
по ръцете, а ищецът е получил увреждания само там, където тялото му се е
съприкосновило към деформацията на купето. В конкретния случай наличието на
предпазен обезопасителен колан не изключва получаване на описаните травми,
нанесени от преместване на вътрешността на обема за пътници в сближение с
тялото на пострадалия. Вследствие на удара са настъпили съществени деформации
на купето, вследствие на което се е намалил изключително много обемът за
поместване на пътника от предно дясно място. По тази причина действието на
предпазния колан е било силно намалено. Коланът би бил по-ефикасен при челен
сблъсък, а в случая ударът е страничен. Задържането на тялото на пострадалия от
коланния механизъм е било основно за преместване напред и в много лека степен в
страни.
За установяване
на твърдяните болки и страдания по делото са допуснати гласни доказателства
чрез разпит на свид. П.К.. От показанията й се установява, че поради причинените
увреждания ищецът търпи негативни последици – накуцва, не може да изкачва
стълби без чужда помощ или помощно средство и да стои дълго изправен, тъй като
получава болки в гърба; рязко се влошило зрението му, с което до този момент
нямал проблеми, започнал да забравя, трудно му е да се съсредоточава, лабилен и
разсеян е, не е в кондицията, в която е бил като активен спортист - преди
инцидента тичал сутрин, карал ски. Заради проблема с концентрацията му е трудно
да се справя и със служебните си ангажименти като управител на база за цветни
метали. Нарушен е социалният му живот – не е така общителен, както преди,
поддържа отношения с ограничен кръг хора, непълноценен е контактът с
партньорката и децата му. Страхува се да шофира.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Съдът намира производството за допустимо предвид
представените доказателства за предявена пред застрахователя претенция по
чл.498 от КЗ и изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ към момента на
предявяване на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна
на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както
и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе
посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и
валидността й към датата на произшествието не са предмет на спор между страните
по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както
и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
По силата на чл. 383, ал. 1 НПК определението на съда, с
което се одобрява споразумението, има последиците на влязла в сила присъда, поради което е задължително за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Видът и
естеството на претърпените физически и психически травми се установяват от
представената медицинска документация и ангажираните свидетелски показания и
специални знания. Видно от експертното заключение претърпените увреждания на
здравето се намират в причинна връзка със застрахователното събитие. По
изложените съображения предявеният иск се явява доказан по основание.
При определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Понятието ”справедливост” е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост”
на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
В конкретния
случай съдът съобрази, че вследствие на инцидента ищецът е претърпял четири
средни телесни повреди, една от които с опасност за живота. Две от уврежданията
са наложили оперативно лечение, като ищецът е претърпял три оперативни
интервенции. Фрактурата на колянното капаче понастоящем е зараснала, но
болковият синдром не е отшумял в рамките на период от близо две години след инцидента.
Възстановяването на травмите е протекло в рамките на значителен период от време
– от шест до седем месеца, като са налице и трайни последствия – белег в
областта на слепоочието, нарушение в зрението и концентрацията и риск от развиване
на травматична епилепсия. Застрахователното събитие е имало неблагоприятно
въздействие върху социалния и професионалния живот на ищеца и е довело до нарушаване
на създадени спортни навици, поради наложените му трайни ограничения във
физическата активност. С оглед обстоятелството, че ищецът се намира в активна
възраст, усещането за непълноценност съществено нарушава личностния му
интегритет.
Отчитайки посочените критерии, съдът намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от
70 000 лева. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив
баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда.
По отношение на
имуществените вреди по делото са представени писмени доказателства за извършени
разходи за медикаменти, кинезитерапия, диоптрични очила, такси за болничен
престой, рентгенографии на обща стойност 2418.55 лева,
които според СМЕ са в причинно-следствена връзка с увреждането, поради което
същите са доказани по основание и размер.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране без
обезопасителен колан. За да се произнесе
по основателността му съдът кредитира заключението на вещите лица, че
телесните повреди съответстват на вероятността пострадалият да е пътувал с
поставен предпазен колан. Уврежданията изцяло кореспондират на деформираните детайли на
автомобила и липсват травми по части на тялото, които биха били увредени при
свободното му движение в купето. Отделно от това вещите лица са категорични, че
в конкретния случай предпазният колан не би могъл да осъществи защитната си функция на повече
от 10 до 15%, тъй като при страничен удар
ефективността му е ограничена. По изложените съображения, не са налице
основания за намаляване на така определения от съда размер на дължимото
застрахователно обезщетение.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът съобразява общата
разпоредба на чл.86 от ЗЗД и специалните норми на чл.429, ал.2, т. 2 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ. Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата
на деликт застрахованият изпада в забава от момента на увреждането съгласно
общото правило на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано
увреждането е уредена в чл.429, ал.2, т. 2 от КЗ като част от застрахователното
обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ същата подлежи на изплащане от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорността). За периода от датата на
уведомяването на застрахователя до изтичане на сроковете за произнасянето му
дължимата от застрахования лихва за забава се заплаща от застрахователя на
основание чл.429, ал. 3, изр. второ от КЗ. Пряката отговорност на
застрахователя за собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. Проведеното от законодателя разграничение между
пряката и гаранционната отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между застрахователя и
деликвента и обема на регресните права и не е свързано с отговорността към
третото лице, на което са причинени вредите. Налага се изводът, че на
увреденото лице се следва лихва за забава, считано от увреждането, като
дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на застрахователя се
покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на регреса, а
за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без
съобразяване на лимита на отговорността. По отношение на обезщетението за
неимуществени вреди забавата е налице от деня на деликта – 18.09.2018г., а за
имуществените вреди – от датата на извършване на съответните разходи. По
изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло за пълния претендиран период.
По разноските:
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 2896,74 лева, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху
уважения иск.
На основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 2702.56 лева лева, представляваща дължим адвокатски
хонорар за предоставената от него безплатна правна помощ, определен съобразно
чл.7, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004г. в редакцията към момента на сключване на
договора за правна помощ.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 70000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП 18.09.2018 г., в гр. Варна, бул.“Сливница“ до бензиностанция „Еко“, причинено
виновно от водача на л.а.”Сузуки гранд витара” с рег.№ В****СА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
със застрахователна полица № BG/22/118002600723 със
срок на валидност до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 18.09.2018г. до окончателното изпащане на
задължението, както и сумата от 2418.55 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, формирано като сбор от разходи за
заплатени болничен престой, ортопедични средства, медицински пособия и
медикаменти; снимки рентгенографии на крайници; рехабилитация; терапевтични
процедури; закупени диоптрични очила, по касови бонове и фактури, издадени в
периода 21.09.2018г. – 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху отделните
разходи, считано от датата на заплащането на всеки от тях както следва: за
сумата от 17.40 лева от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; за сумата от 82 лева от 26.09.2018г. до
окончателното изплащане; за сумата от 17.40 лева от 27.09.2018г. до
окончателното изплащане; за сумата от 321.45 лева от 27.09.2018г. до
окончателното изплащане; за сумата от 10.90 лева от 28.09.2018г. до
окончателното изплащане; за сумата от
275 лева от 02.11.2018г. до окончателното изплащане; за сумата от 251 лева от
13.11.2018г. до окончателното изплащане; за сумата от 315 лева от 16.11.2018г.
до окончателното изплащане; за сумата от 320 лева от 06.12.2018г. до
окончателното изплащане; за сумата от 420 лева от 19.12.2018г. до окончателното
изплащане; за сумата от 275 лева от 23.01.2019г. до окончателното изплащане; за
сумата от 17.40 лева от 10.01.2019г. до окончателното изплащане; за сумата от
25 лева от 07.02.2019г. до окончателното изплащане; за сумата от 21 лева от
20.03.2019г. до окончателното изплащане; за сумата от 50 лева от 21.05.2019г.
до окончателното изплащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Лев Инс“АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
51, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата от 2896,74 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К., адвокат при ВАК, с
адрес ***, сумата от 2702.56 лева, представляващи
адвокатски хонорар за предоставената от него на ищеца по т.д. №1677/2019 г. по описа
на ВОС, ТО, безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника К.И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: