р
е ш е
н и е
№
гр. Плевен, 18.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА
ЦОНЕВА
и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 2907 по описа за 2018 година, и
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО
РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000287 от
17.10.2018 година на ***, с което на основание чл.93в, ал.17 Т. 2 от Закона за автомобилните
превози на Ф.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.34, § 1 изр. 1 пр. 2 от Регламент (EС) № 165/2014.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - нередовно призован се явява лично,
подържа своята жалба, в която оспорва постановлението, твърдейки, че не е
извършил нарушението по чл.34, § 3, буква “а” от Регламент (EС) № 165/2014. Счита, че издаденото постановление нарушава материалните и процесуалните
закони и моли съда да
постанови решение, с което да го отмени.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в
съдебно заседание, моли съда да потвърди наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок
по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Съгласно разпоредбата на чл.92 от Закона за автомобилните
превози, чл.189 от Закона за движение по пътищата и чл.47 до Закона за
администратимните нарушения и наказания, *** е овластен да издава наказателни
постановления за извършени нарушение по по чл.34 от Регламент (EС) № 165/2014 и чл. 100 от Закона за движение по пътищата.
На 19.09.2018
година, около 16:40 на гл.път I-III- при км. 67+022 на разклона за град
Славяново, Плевенска област, служители на РД “АА” - Плевен спрели за проверка автобус „ ***“ с рег. № *** КТ, управляван от жалбоподателя Ф.М.М..
В хода
на същата установили, че водачът извършва обществен превоз на пътници с лиценз № 0686 и пътен лист № 3
– редовно автобусна линия по маршрута град Силистра – град София. Превозното
средство били оборудвано с тахограф тип Вентал № 1381-**********. Служителят Д.К.
пристъпил към извършване на проверка на дигиталния тахограф. Когато извадил
разпечатка от същия установил, че няма никакви данни за време на управление,
прекъсване и почивка на водача т. е водачът не бил поставил и не използвал
картата си в тахографа. В хода на проверката жалбоподателят обяснил, че по рано
преди това бързал и бил забравил, както и че тахографа не работел и изхвърлил
картата му при опит да я постави.
Въз
основа на констатациите, направени в хода на проверката на 19.09.2018 година бил издаден акт за установяване на административно
нарушение № 252257 в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с
възражението, че тахографът бил изхвърлил картата му.
На 17.10.2018 година въз основа на извършената проверка и на
издадения акт за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира
Ф.М. ***, ЕГН ********** с административно наказание глоба в размер на 1
500 лв. за извършено административно нарушение по чл.34, § 1 изр. 1 пр. 2 от
Регламент (EС) № 165/2014.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства – наказателно
постановление № 35-0000287 от 17.10.2018 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 252257 от 19.09.2018 година на инспектор при ОО
„АА“ – Плевен; известие за
доставяне от куриерска фирма „Еконт“ от 19.11.2018 година;; разпечатка от
тахограф от 19.09.2018 година за МПС с регистрационен № СВ 8708 ВХ; Заповед №
РД-01-210 от 15.05.2015 година на ***; Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 година
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В подкрепа на същите
обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Д.Ц. и Д.К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за
установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 34, пар. 1, от Регламент (EС) № 165/2014 водачите използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не
могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има
специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат
да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са
предназначени.
Приложената по делото
разпечатка от тахограф от 19.09.2018 година за МПС с регистрационен № *** КТ и събраните гласни доказателства, обиктивирани в показанията
на свидетелите ***и К. е, че жалбоподателят не е изпълнил горното си задължение като е
към момента на проверката не бил използвал картата си на водач. Възраженията на
жалбоподателя за наличието на технически проблем при експлоатацията на
тахографа в дена на проверката съдът възприе като защитна теза, опровергаваща
се от показанията на свидетелите К. и Ц..
Поради изложеното съдът намира,
че е осъществен фактическият състав на
нарушение по чл. 34, пар. 1, от Регламент (EС) № 165/2014 като посоченото нарушение е отразено в
наказателното постановление със съставомерните си
признаци и е такова на формално извършване.
Ето защо съдът прие,
че отразеното в акта за
административно нарушение и наказателното постановление деяние е установено по
несъмнен начин. Същото осъществява всички признаци както от обективна , така и
от субективна страна на административно нарушение по чл. 34, пар. 1, от Регламент (EС) № 165/2014 .
Предвид изложеното СЪДЪТ прие, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано. Административното наказание е определено в съответствие със
санкционните разпоредби на Закона за автомобилните превози и на Закона за
движение по пътищата. Наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000287 от 17.10.2018 година на ***, с което
на основание чл.93в, ал.17 Т. 2 от Закона за автомобилните превози на Ф.М. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.
за извършено административно нарушение по чл.34, § 1 изр. 1 пр. 2 от Регламент
(EС) № 165/2014.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: